Може ли някой да ми свали тоя реферат плсс http://download.http://www.teenproblem.net/school/12058/analiz+na+mejdunarodniya+turizym/?po=2
Анализ на международния туризъм
Икономическият анализ на международния туризъм се осножажа на точни и общоприети дефиниции, които описват характеристиките на международния туризъм, класифицират различните видове туристически потоци, обясняват тяхното икономическо влияние и икономическите дейности, предизвикани от тях. Световната организация по туризма различава три основни вида форми на туризъм:
1 Вътрешен туризъм – жители на дадена страна пътуват само из нея;
2 Входящ туризъм – нежители на дадена страна, пристигащи в нея;
3 Изходящ туризъм – жители, пътуващи в друга държава.
Основните дефиниции в туризма са приети на Конференцията на ООН по въпросите на туризма и мвждународните пътувания (Рим, 1963) и от Комисията по статистически данни към ООН (април, 1968). Тези дефиниции са редактирани и обновени на конференцията на Световната организация по туризма в Отава през юни 1991г. Дефиницията на СОТ за “пътник” се различава от концепцията за “посетител” и вече прави разлика между “турист” и “екскурзиант”.Всъщност, пътниците могат да бъдат разделени на четири вида:
o Вътрешен посетител.
По статистически съображения терминът “вътрешен посетител” обозначава човек, живеещ в дадена страна, който пътува до място в същата страна извън обичайната за него/нея среда за не повече от 12 месеца и чиято основна цел на посещение не е упражняването на дейност, за която получава вънаграждение от съответната дестинация.
o Международен посетител.
По статистически съображения терминът “международен посетител” обозначава човек, който посещава държава, на която не е жител/ка и е извън обичайната за него/нея среда за не повече от 12 месеца и чиято основна цел на посещение не е упражняването на дейност, за която получава заплащане от посетената държава. Има две основни различия между посетителите и другите видове международни пътници: държавата, на която са жители и мотивите им за извършване на дадено пътуване.
o Международен турист.
Посетител, чийто престой в дадена страна достига или надвишава 24 часа и по този начин прекарва поне една нощ в посетената страна, се класифицира като “турист”.Ако престоят му е по-кратък от 24 часа, той се категоризира като “еднодневен посетител”. Международните туристи се дефинират като:
Временни посетители, престояващи в дадена държава поне 24 часа, чиито мотиви за пътуване са:
1 Отдих (удоволствие, ваканция, лечение,учение, религия, спорт);
2 Работа, семейни или делови ангажименти.
Тази дефиниция на категорията турист обхваща, както хората, пътуващи по работа, така и тези, пътуващи за почивка. Пътуващите по работа включват екскурзоводи, търговски пътници и представители, артисти.
o Екскурзиант или посетител за един ден.
Екскурзиантът е посетител-чужденец, чийто престой не превишава 24 часа. Следователно, екскурзиантът не прекарва нощта в държавата, която посещава.
Туристически Организации
Туристическите организации се стремят да представят националното и международното туристическо развитие и да балансират макроикономическата политика на всеки регион и всеки сектор от туризма. На национално ниво, това са агенции от обществения сектор и професионални организации (обединяващи хотели, туристически агенции, транспортни фирми и др.), а на международно ниво – правителствени и неправителствени организации.
o Национални обществени туристически администрация.
Националните обществени туристически администрация са отговорни за организирането, развитието и дейността на туристическата индустрия в страната. Те провеждат туристическата реклама на национално ниво, контролират дейността на всички туристически сектори и провеждат национална координация на регионалното туристическо развитие. За цялостната централизация е необходимо да има или Министерство на туризма, или държавен департамент за туризъм, свързан с друго министерство (на икономиката, на външната търговия).
o Национални браншови организации.
Специалистите, които се занимават с туризъм, формират национални браншови организации под формата на асоциации с идеална цел, които да насърчават развитието на професионалните им дейности и да защитават интересите на сектора. Съществуват толкова браншови организации, колкото професионални сфери има във вътрешния и международен туризъм (хотелиерство, туристически агенции, превозвачи, туристически информационни центрове и офиси, селски туризъм, санаториуми, конгресен и конферентен туризъм, зимни курорти и др.)Тези браншови организации имат за цел да работят в сътрудничество с националната туристическа администрация. В много старни най-големите организации са представени в Консултативни съвети (например, Икономически и социален съвет и Висш съвет за туризъм) и в парламентите. В международен мащаб, те са групирани в неправителсвени специализирани организации, например Световна асоциация на пътническите агенции и туроператорите (WATA), Международна асоциация на екскурзоводите (IATM), Европейска федерация на конферентните градове, Съвет за тайм шеар и Европейска тайм шеар федерация.
o Световна организация по туризма (СОТ)
Това е единствената световнопризната междуправителствена организация, която координира всички туристически дейности. Организацията играе важна роля в развитието на международния туризъм. Основният предмет на дейност на СОТ е да насърчава развитието на туризма с цел да съдейства за икономическата експанзия, международното разбирателство, мира и просперитета, а също така и да прокламира всеобщо уважение и спазване на основните човешки правила и свободи без разлика от раса, пол, език и религия.
Структурата на СОТ включва Генерален секретариат, Генерална асамблея, Изпълнителен съвет, регионални комисии, Комитет на присъединените членове и различни комисии и специализирани комитети. СОТ има четири вида членство – обикновени членове, асоциирани членове, постоянен наблюдател (Ватикана), присъединени членове.
СОТ се занимава с много дейности, които покриват всички области на международния туризъм:
1 Изследвания, статистика, публикации, обучения.
2 Техническа помощ – на развиващите се страни или чрез пряко финансиране от собствените си бюджети, или чрез предоставяне на проект, който се финансира от Програмата за развитие към ООН (UNDP)
3 Консултации и решения – Целта на СОТ е да дава консултации на международно ниво между различните органи чрез предлагане на специфични планове или действия на страните-членки.
o Междуправителствени организации, контролиращи туризма.
Международни организации в състава на ООН
Организация на обединените нации приема Мерки за туризма и международните пътувания на конференция в Рим (1963г.)
Световна здравна организация
Международна асоциация за гражданска авиация.
Международна банка за възстановяване и развитие
Международна организация по труда
Програма за развитие към ООН
Организация за образование, наука и култура към ООН
4 Регинални организации.
Повечето регионални организации включват туристическия сектор, като част от главните си икономически задължения. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР (OECD) се занимава с проблемите на развитието на туристическия сетор в страните-членки, въвели принципите на пазарната икономика. ОИСР публикува годишен доклад за туристическата политика и за състоянието на туристическия сектор в развитите страни. Преобладаващата част от големите регионални организации, отговорни за икономическата политика (Европейския съюз, Организацията на африканските държави, Африканската общност, Асоциацията на страните от Югоизточна Азия), се занимават с различни аспекти на туристическия сектор (проучвания, изграждане на съвместни проекти, препоръки към страните-членки). Големи междуправителствени регионални банки финансират инвестиции в туризма (Европейската инвестиционна банка, Африканската банка за развитие, Азиатската банка за развитие и др.)
1 Международни неправителствени организации
Международните неравителствени организации обединяват вече съществуващи в различните страни организации – браншови, научни и социални. Тяхната цел е да се насърчи обмяната на опит и контактите между професионалисти от различни националности, да се създадат научни екипи и информационни отдели, които да изпращат представители в онези международни институции, които вземат важни за туристическата индустрия решения. От своя страна те създават едно мощно лоби в международните организации.
Тенденции и регионално развитие
Икономическите потоци, предизвиквани от международния туризъм, са се превърнали във важни фактори за икономическия растеж, както и за международните икономически отношения за много страни по света. В наши дни туризмът се разраства с бързи темпове, но е очевидно, че това не се отнася за всички региони от земното кълбо. Всъщност, основната характеристика на световните туристически тенденции е, че разпределението на международните туристопотоци към различните региони е неравномерно. Туристическите потоци се насочват към няколко основни региона и се осъществяват предимно между страни от един и същи регион.
Според данни, оповестени през юни 2002 г. от секретариата на Световната организация по туризъм, международните туристически пристигания за 2001г. възлизат на 693 млн. В сравнение с 2000 г. – т. нар. “година на милениума”, за която много експерти твърдят, че трябва да се приеме за еталон за сравнение – се бележи спад от 0.6%, което в абсолютно изражение е намаление с около 4 млн. туристи. Като основни причини за това явление се сочат отслабването на икономиките на основните страни , генериращи туристи, и въздействието на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Най-силно засегнатите региони бяха Южна Азия (-6,3%), Американският регион (-5,9%) и Близкият Изток (-3,1%). Африка и регионът на Източна Азия и Тихия океан са с ръст съответно 3,8 и 5,5%.
Според предварителни данни, изпратени от официални източници по целия свят до Световната организация по туризъм, през миналата година са регистрирани почти 715 млн. чуждестранни туристи. Това е с 22 млн. повече от 2001 г. или с 19 млн. повече от 2000 г. Независимо от нерадостните очаквания и спорове във връзка с глобални и регионални икономически и политически кризи, годината приключи с растеж от 3,1%. Според шефа на Маркетингови проучвания и промоции към СТО – Аугусто Хуескар – данните са достоверни и ни представят една доста ясна картина. Освен това той подчертава, че отделът за международен туризъм (ITA) само частично отчита световния туризъм, тъй като не отчита данните за вътрешния туризъм. Именно вътрешния туризъм спечели най-много от най-голямата криза в туризма и особено в САЩ. Данни за приходите от туризма все още няма, защото тяхната обработка се нуждае от по-сложна методология. Г-н Франджали – генерален секретап на СТО – казва, че можем да бъдем относително доволни от 2002 г. и пердпазливо оптимистични по отношение на понататъшното развитие на международния туризъм. Той смята, че статистическите данни отговарят на очакванията на СТО, като в някои части на света дори ги надхвърлят, но не трябва да се забравя, че заплахите все още не са отминали. Все още има много работа, за да се потвърдят положителните тенденции, според него, но преди всичко трябва да се възвърне доверието на клиентите там, където е необходимо. Г-н Франджали твърди, че никога досега световният туризъм не е изпитвал такава нужда от коопериране. Като се отчетат всички проблеми, със сигурност може да се заяви, че туризмът вече възстановява позициите си, както са очертани тенденциите във Сизия за туризма до 2020 г., споделя генералният секретар на СТО.
Негативно явление, свързано с постъпленията от международния туризъм, е, че особено за 2001г. спадът в приходите надминава спада в пристиганията. Това се дължи най-вече на факта, че в икономически трудните времена потребителите обикновено реагират не чрез отказване от пътуванията въобще, а чрез избор на по-кратки и по-евтини почивки, както и на заведения за настаняване, хранене и развлечения от по-ниска категория.
Интересно е да се анализира делът на различните региони в посочените тенденции и показатели.
Европа
Традиционно водещ по отношение на приходите и пристиганията в световен мащаб е европейският континент. В момента на него се падат 57,8% от общите пристигания за света и близо половината от общите приходи. Всички европейски подрайони приключиха с положителни резултати. Южното Средиземноморие на Европа начело с Испания, Италия и Гърция е на първо място със своя дял от над 20% от световния пазар, надминавайки Западна Европа с по-малко от половин процент. Германия успя да запази статуквото по отношение на 2001 г., Белгия, Холандия, Люксенбург и Австрия отбелязаха слаб растеж, а в Обединеното кралство нарастването е с повече от 3%. И все пак като цяло развитието в Западна Европа е под средното, докато в Централна и Източна Европа международният туризъм се увеличи средно с 3,9%. Нещастни изключения в този случай са Полша и Чехия със сериозен спад от над 5%. Важно е да се подчртае, че въпреки водещата си позиция в световния туризъм Европа регистрира темп на пристиганията, по-нисък от средния за света. Няколко са факторите за спад в доминиращата позиция на Европа:
1 Тенденцията за понижаване на търсенето към Европа може частично да се дължи на растящата популярност на държави, които съвсем наскоро, но съвсем успешно развиха своята туристическа индустрия, най-вече държавите от Югоизточна Азия.
2 Някои източноевропейски държави преживяват трудности при адаптирането на туристическия си сектор към новите условия на пазарната икономика.
3 Някои западноевропейски държави, особено в Южна Европа (Италия, Гърция и в по-малка степен Испания и Португалия) загубиха част от своята конкурентноспособност, поради влошаване на съотношението качество-цена на своя продукт. Това стана вследствие на неподходящото обновяване на съществуващи структури. Много важно е за тези държави да адаптират туристическите си структури към съвременния пазар.
4 Някои северноевропейски държави (Швеция, Дания, Норвегия и в по-малка степен Великобритания) са много скъпи за туристите. Това, естествено, оказва влияние върху тяхната конкурентноспособност.
Туристическите потоци в Европа са насочени главно към дестинации в Западна и Южна Европа. Тези райони поемат 70% от пристиганията и 76% от общите европейски приходи. Тази туристическа концентрация е резултат от навиците на европейците да свързват ваканциите си основно с почивка на море през летните месеци. Повече от 90% посетителите в Европа са от европейски страни. Германските туристи пътуват предимно в региона и реализират 19% от общия брой международни пристигания. Английските туристи осъществяват 10% от европейските пристигания, френските – 7%., датските – 6%. Като одестинации в региона могат да се отличат най-вече Испания, Франция, Италия, Великобритания. “Зеленият “ туризъм в държави като Ирландия, Австрия и скандинавските страни също заема голям дял от туристите към Европа.
Съществуват огромни разлики в туристическото развитие между централно и източноевропейските страни и северноевропейските страни, които са резултат от различните икономически условия, от различните нива на качество и модернизация на туристическата им инфраструктура. Държавите с нисък стандарт не са способни да финансират туристически инфраструктури. Услугите, предлагани от тях, особено в сферата на хотериерството, не генерират достатъчно приходи, за да се разработят нови обекти. Още повече, че усреднената цена на техните продукти е много по-ниска от тази, в другите държави. Въпреки, че им се налага да внасят много стоки, себестойността на туристическите продукти е по-ниска, отколкото в развитите държави (заради ниското заплащане на труда). Много от развиващите се страни предлагат по-ниски цени, за да могат да се състезават на международната сцена, но все още увеличаването на броя на туристите не може да им осигури приходите, необходими за по-нататъшно развитие.
Американски регион
Американският регион, включващ Северна, Централна,Южна Америка и Карибските острови до 2001 г. се нареждаше на второ място след Европа със 17,4% от международните туристически пристигания в света. Но през 2002 г. Азия и Тихоокеанието изместват Американския регион от второто място. Двете Америки бяха единственият регион, който приключи 2002 г. на червено. Но трябва да се отбележи, че спадът в сравнение с драматичната 2001 г. възлиза средно на 0,6%.
Северна Америка е основната туристическа дестинация в региона със 71,2% от пристиганията и 75,4% дял в приходите. Много добри са и показателите на Карибските острови, които приемат 17,2% от туристите в този регион, докато дяловете на Южна и Централна Америка са сравнително малки – съответно 12,4% и 3,3%. Безспорно водеща страна в Американския регион са САЩ. Годишно страната приема близо 50 млн. туристи и се характеризира с изключително силно развит вътрешен туризъм. Фактори, които благоприятстват това, са изключително добре развитата инфреструктура и сравнително ниските цени за голяма част от услугите, предоставяни на туристите. В страната функционират водещите в световен мащаб хотелиерски, ресторантьорски и увеселителни вериги, както и широкообхватни вътрешни авиолинии. Въпреки, че атентатите от 11 септември 2001 г. оказаха негативно влияние върху туристическите потоци в страната и за месеците след трагичните събития бе регистриран спад от 20%, низходящата тенденция бе временна и доста по-безболезнена от очакваното.
Страните от Карибския басейн запазват позицията си на един от хитовете в световния туризъм. Интересно е да се отбележи, че при население от около 30 млн. жители този район приема повече от 17 млн. туристи годишно, което е безпрецедентен показател. Повечето от държавите в региона са се специализирали във високодоходен морски търизъм и тези постъпления заемат голяма част от правителствените им приходи. Благоприятно влияние оказва близостта на Северна Америка, която е основният генератор на посетители за Карибските острови. Силно развити са и круизните пътувания, които получават все по-голяма актуалност в този район и са ориентирани преди всичко към клиенти с високи доходи. Водещите държави в региона са Пуерто Рико, Доминиканската република, Бахамските острови, Куба и Ямайка. Взети заедно тези страни приемат около 11 млн. туристи. Интересен е фактът, че Пуерто Рико с теритоия от 9 хил. кв. км приема всяка година около 3,3 мнл. туристи. Държавата с най-голям ръст на пристиганията в региона е Куба, като за периода 1995-2001 г. има отчетен среден ръст от 20%.
Страните от Централна Америка, подобно на тези от Карибските острови са се специализирали изключително в рекреативния морски туризъм, но имат недостатъчно развита инфраструктура и това им пречи да постигат по-добри резултати. Водеща държава тук е Коста Рика, а с най-бързи темпове нарастват пристиганията в Салвадор – средно с 29,4% за последните пет години.
За 2001 г. Южна Америка е посетена общо от близо 15 млн. туристи, като най-посещаваната дестинация в този район е Бразилия. Интересен е фактът, че за периода 1990 – 2000 г. броят на чуждестранните туристи в тази страна нараства почти пет пъти и достига 5,3 млн. Добри темпове на растеж и относително висок пазарен дял показват също така Перу, Чили и Аржентина. Южноамериканският регион е изключително богат на разнообразни природни и антропогенни туристически ресурси и има потенциал да привлича много по-голям брой туристи, но нестабилното икономическо положение в някои от страните и най-вече голямата престъпност отблъскват голяма част от желаещите да посетят тази част от света.
Източноазиатски и Тихоокеански регион
Най-интересната и най-бързо разрастващата се част от света по отношение на туризма е Източноазиатският и Тихоокеанският регион, в който са регистрирани повече от 130 млн. чуждестранни туристи и който много хора наричат “дестинация на бъдещето”. На него се падат 16,6% от пристиганията и 17,7% от приходите в световен мащаб. Дори в периоди на криза туристическото търсене в региона се запазва сатбилно и от 1970 г. до 2002г. не е отбелязван спад. Най-голяма заплаха за региона представляваше атипичната пневмония, заради която се отбелязва 2002г. спад. За относителната стабилност на региона допринасят много фактори. На първо място, в този район се намират т. нар. новоиндустриализирани държави като Сингапур, Хонконг, Южна Корея и др., които привличат голям брой бизнес и шопинг тиристи. Приликата между “новоиндустриализираните страни” с износ на промишлени стоки и “новите държави – световни туристически дестинации”, приемащи международни туристи, може да бъде напълно обяснена с взаимното допълване, което съществува между износа на стоки и износа на услуги. Рзавитието на тези сетори е основано на напредъка, постигнат в международния транспорт, особено въздушния, в телекомуникациите и в областта на финансовите институции и международното банково дело. Така се наблюдава “ефекта на доминото” – експортният сектор започва процеса чрез стимулиране развитието на бизнес пътуванията, те на свой ред стимулират ваканционния туризъм, който създава нов икономически растеж и увеличава резервите в чужда валута. Същевременно в тези държави широко приложение намира морският рекреационен туризъм. В особена степен това се отнася за Сингапур и Малайзия. Голям е интересът и към островите в тихия океан, които предлагат на гостите си недокосната от човешката дейност природа, неповторима екзотика и качествено обслужване. Най-посещаваната държава в региона е Китай, която регистрира над 30 млн. посещения годишно. Според прогнози на специалистите от бранша в близките години туристопотоците към тази страна ще се увеличат с бързи темпове и по този начин Китай ще се превърне в световна топдестинация. Много добри резултати показват и Индонезия, Малайзия, Хонконг и Тайланд. По отношение на вътрешнорегионалните туристически потоци – те се увеличават значително след въвеждането на програмата “Десет милиона” от японското правителство. Тази политика е създадена с цел стимулиране на японските чуждестранни ваканционни пътувания, особено в азиатски страни. Така броят на японците, пътуващи в чужбина, се удвоява само за няколко години.
Южна Азия
Сравнително слабо посещаван е регионът на Южна Азия, който включва Афганистан, Бангладеш, Бутан, Индия, Иран, Малдивските острови, Бирма, Непал, Пакистан и Шри Ланка с население над 1 млрд. жители. Въпреки че тук са разположени държави, които са много богати на туристически ресурси, за 2001 г. елът на общите пристигания в света е 0,8%, а делът на приходите е едва 1%. Характерно е, че предлагането на тези страни в значителна степен съответства на международното туристическо търсене. Предлага се основно морски рекреационен туризъм (Шри Ланка и Малдивските острови), културен туризъм (Индия и Пакистан) и планински туризъм (Непал). Пречка за приемането на по-големи туристопотоци е недоброто развитие на вътрешните комуникации и недостатъчно адекватната материално-техническа база. В региона съществуват рязко разграничени видове туристически потоци. Страните в Южна Азия се обособяват в три категории:
1 Афганистан, Бангладеш, Бутан, Иран и Бирма приемат много малко или никакви туристи, поради военни конфликти или на база на вътрешната си политика;
2 Малдивските острови, Непал и Шри Ланка са обвързани сас стратегии за развитие на туризма, тъй като туризмът като отрасъл играе важна роля в стратегиите им за развитие;
3 Индия и Пакистан приемат почти две трети от туристите в региона, но все още туристическият им потенциал не е напълно оползотворен.
Като водеща дестинация в региона се очертава Индия, която приема близо 3 млн. туристи годишно. Въпреки, че развитието на туризма в Индия е затруднено от липсата на хотели и транспорт, през 90-те години на века индийското правителство започва политика, която благопиятства чуждестранните инвестиции в туристическия сектор с цел развитие на туристическото предлагане, особено в определени туристически райони. Освен това дерегулацията на въздушния транспорт позволява чартърни полети, които също въздействат положително на туристическото развитие. Много добър е темпът на нарастване на туристопотоците към Иран, където от 1990 до 2000 г. се бележи среден годишен растеж от 30,7%.
Африкански регион
Африканският регион включва всички африкански държави, но не включва Либия и Египет, които според класификацията на Световната организация по туризъм принадлежат към Близкоизточния регион. Обемът на международните туристически пристигания в Африка е много малък. През 2001 г. той съставлява само 4,07% от световните международни туристически пристигания. Още по-незначителен е делът в приходите от международен туризъм – едва 2,5%. Разнопосочните тенденции в пристиганията и приходите се дължат в най-голяма степен на специализацията на някои от основните туристически страни (Тунис, Мароко) в предимно масов туризъм с ниски разходи. В резултат на това на Черния континент се регистрира най-ниското ниво на среден приход от един турист – 420 USD. Африка изостава от другите региони още и поради друга причина, защото много от държавите там са икономически слабо развити. Там липсва достатъчно въздушен и сухопътен транспорт, както и необходимите финансови средства за инвестиции в туризма и в хотелиерството. Като резултат, повечето африкански държави не са в състояние да провеждат ефективна политика за развитието на туризма. Въпреки многото трудности, които изпитва Африка, континентът има изключителни предимства и може да участва по-активно в развитието на световния туризъм. Освен природното си туристическо богатство и културно наследство, Африка е близо до Европа (най-големият генератор на туристи) и се намира почти в същата часова зона. Някои северно и източно африкански държави с успех изолзват тази ситуация. Това им е дало възможност да развият своята туристическа индустрия.
Северната част на Африка е най-посещавана и на нея се падат около 36% от общия туристопоток към континента. Основните дестинации в тази област са Тунис и Мароко, които общо са посрещнали над 9 млн. туристи през 2001 г. Туристическото търсене към Мароко се характеризира със стабилност, докато интересът към Тунис бележи постоянен ръст през последните 10 години. На второ място по посещаемост в Африка е южната част на континента с дял около 30%. Това се дължи почти изцяло на високото ниво на развитие на международния туризъм в ЮАР, която постепенно насочва икономиката си към този сектор и резултатите са отлични. Докато през 1990 г. страната е посетена от 1,029 млн. туристи, само 10 години по-късно – през 2000 г. посещенията са над 6 млн. Важно е да се подчертае, че тези тенденции са благоприятствани в голяма степен от високоразвитата хотелска индустрия, много ефикасните международни транспортни връзки, отличната инфраструктура в страната и отделянето на голямо внимание на туристическата реклама. От страните в Източна Африка най-големи туристопотоци приемат Зимбабве и остров Мавриций, а добри темпове на растеж имат Замбия, Танзания и остров Мадагаскар.
Близкоизточен регион
Най-нестабилно е развитието на туризма в Близкоизточния регион. Причината за това е нестабилната политическа обстановка, честите военни действия и терористичните атентати в някои от страните. Нестабилността в региона е причина за недостига на проекти за туристическо развитие. Освен малкото инвестиции в сектора на деловия туризъм, съществува и нежелание да се предпиемат дейности, при които възвръщаемостта на инвестицията може да бъде гарантирана. През 2001 г. са отчетени 3,2% от пристиганията в света и 2,45 от приходите.
Египет и саудитска Арабия са главните дестинации в Близкия Изток. За разлика от другите световни региони, тяхното развитие не е основано на туризма за отдих и развлечение. Египет предлага културен продукт, а туризмът в Саудитска Арабия има религиозна основа. Тези уникални продукти гарантират, че въпреки политическите и военните проблеми, и двете страни продължават да поддържат високо ниво на туристическото си развитие. Така Египет и саудитска Арабия получават 69% от общите туристически приходи в Близкия Изток.
Фактори
Туризмът в регионите представлява значителна част от международния икономически обмен и се е превирнал в една от най-мащабните експортни дейности. Поради факта, че туризмът се нуждае от постоянни инвестиции, ръстът на туристическия сектор остава тясно свързан със световното икономическо развитие. За да носи печалба туризмът се нуждае от развита инфраструктура – летища, пътища, телекомуникации, водоснабдяване, електроснабдяване. Без тях не могат да се създадат условия за настаняване и развлечение. Това обяснява защо туризмът първо се развива в развитите страни, а по-късно в развиващите се страни. Международният туризъм се разраства с бързи темпове в много развиващи се страни, особено в онези от тях, които предлагат специализирани туристически продукти. Туристическото търсене също търпи развитие и пазарът става все по-сегментиран. Специализацията става стратегическият конкурентноспособен отговор при този вид търсене. Международните туристически потоци и по-специално приходите са високо концентрирани в малък брой държави, които обикновено и изпращат и посрещат туристи. В америка това са САЩ и Канада, в Европа – страните от ЕС и Швейцария. Япония и новите индустриализирани страни в Азия като Хонконг, Сингапур, Южна Корея и Тайван се включват до определена степен. Географската концентрация на международния туристически обмен съответства почти напълно на географската концентрация на световната търговия, но съществуват две важни разлики:
1 Държавите с най-добър търговски баланс имат отрицателен баланс в туристическия си обмен, например Германия и Япония. Държавите с отрицателен търговски баланс имат положителен баланс на туризма, например САЩ, Португалия, Испания, Гърция и цяла Южна Европа традиционно имат отрицателен търговски баланс и много положителни туристически баланси.
2 Обменът на туристически услуги между развитите държави с приблизително еднакъв профил на търсенето не е непременно обмен на един и същи вид продукти, какъвто е случаят пеи търговията със стоки. Всъщност обменът на стоки между развитите страни е обмен на продукти от едни и същи категории които по-скоро разнообразяват предлагането, а не се допълват (например: търговията на автомобили между европейските страни). В туризмът обменът на еднакви видове продукти също съществува (например: при културния туризъм), но в много по-малка степен. По-голямата част от обмена се осъществява чрез традиционно допълващи се продукти (например: тези на ваканционния морски туризъм), използвани от жителите на северноевропейските страни в държавите от Средиземноморския регион.
Факторите, влияещи на потоците от пристигания и приходи, както и тяхното разпределение в света, са широкообхвтни, но все пак ще се опитам да разгледам част от тях.
o Факторни дадености в международния туризъм.
В действителност, факторните дадености са ресурсите и факторите, способни да продукцията на международни туристически услуги в дадена страна. Относителното изобилие на подобни ресурси, както изглежда, има решаващо влияние приобясняване позицията на дедена държава в международния туризъм. Факторните дадености са основните компоненти за производството на туристически продукти. Те съответстват на общите фактори, необходими за функционирането на цялата икономика, както и на факторите, специфични за туристическия сектор. Факторните дадености се делят на три категории:
1 Природни ресурси, историческо, културно и художествено наследство.
Природни ресурси са земята, въздухът и придодните дадености: природни забележителности, климат, морета, реки и езера, флора и фауна. Стойността на тези ресурси зависи от техните характеристики и достъпност, без които те остават потенциални ресурси. Със средствата за достъпи организация на мястото, за експоатацията имза туристически цели,природните ресурси се превръщат в икономически тъй като задоволяват съществуващото търсене в международния туризъм. Експоатацията им обаче не трябва да води до тяхнотоувреждане или унищожаване. Следователно,необходимо е да се взимат ефективни мерки за опазванетона екологичното равновесие и да се създават ограничения при експоатацията им.
Кутурно-историческите ресурси са също така много важни за оценката на факторните дадености на една държава в туристическия сектор. Историческите паметници и произведенията на изкуството са важен мотив за международни туристически посещения. Трябва да се отбележи, че тези факторни дадености биха въздействали на туристическите потоци, самов случай,че се развиват и направят достъпни за туристите, което често изисква значителни инвестиции. Даденостите в природните и художествените фактори не са фиксирани – възможно е те да бъдат обогатени (например, с вноса на колекции отдруги държави). Европа и САЩ имат някои от най-добритемузейни колекции в света.
2 Човешки ресурси – заетост иквалификация.
Трудът е производственият фактор, който има най-значима и оспорвана роляв теорията на международната специализация.Ролята на труда в туризма е още по-важна, поради естеството му на сектор в услугите, изискващ голяма работна сила. Следователно, сравнителното предимство на туристическите фирми е в техните трудови ресурси и нивотонаквалификация на работната им сила. Съществуват и други важни съображения,които влияят директно на икономиката. Прагът на толерантност към чужденците може да се определи като максималният брой чуждестранни посетители, които биха били приети от местното население. Съществуват и няколкофактора, определящи прага на толерантност: приликите и разликите между двете групи (културни, езикови, социални, етнически и религиозни); продължителност на престоя;къде са настанени туристите (изолирано или интегрирано); поведението на посетителите и зачитането наместните нравствени стойности и т.н. Трудовите ресурси на една държава се определят и от нивото на квалификация на работната сила. Това определя мястото на държавата в международното разпределение на труда. Уменията в международната индустрия са повлияни от нуждите за квалификация. Трябва да се прави разлика между постоянен и сезонно нает персонал, който попринцип е по-ниско квалифициран. Наличието наквалифициран труд има два различни ефекта.Първо, влияе на туристическите потоци и тяхното географско разпрееление според специализацията на страната-дестинация и второ, влияе върху движението на работната ръка. Поради липсата нависококвалифицирани мениджъри в хотелската индустрия, развиващите се страни се принуждават да наемат мениджъри,по принцип обучавани в чужбина, които да управляват хотелите,посещавани от чужденци.
3 Капиталови и инфраструктурни ресурси.
Международният туризъм е изключително капиталоемък отрасъл и капиталовите ресурси са изключително важни за него. Туризмът се нуждае от развита инфра и макроструктура, средства за транспорт и настаняване, регионално и местно развитие. Инвестициите изискват големи капитали и в това отношение туристическото производство е сходно с тежката промишленост. Основните капиталови ресурси на една държава имат определяща роля заикономическото развитие на международния туризъм. Държава, богата на природни ресурси,но с ограничен капител, няма да развие достатъчно международния си туристически сектор, защото няма да може да закупи нужното оборудване. Такава е ситуацията в повечето развиващи се страни. За тях са много важни финансовата помощ и капиталовите и технологични транфери.
Комбинацията на трите главни групи факторни дадености изгражда базата на международаната специализация на страните при износа на туристически услуги.
1 Технологичен напредък и иновации.
Техническите нововъведения в туризма засягат предимно инфраструктурата, информацията и промоциите, развитието на нови продукти и маркетинга. Туристическата инфраструктура използва все повече нови технологии,особено в настаняването, услугите в хотела и резервациите. Иновациите могат да снижат себестойността (нови материали, енергийни икономии,електронно предаване на данни, нов тип управление, методи за резервации и заплащане),но също така, създават нови туристически продукти (центрове за развлечения, ваканционни комплекси). В повечето развити страни,технологичният прогрес означава, че туристите могат да получат определени услуги чрез автоматизация, пестейки по този начин от себестойността на вложения човешки труд. Такава е функцията на минибарчетата в хотелските стаи, кухненските боксове, автоматичните услуги и т.н. Туристическият маркетинг сигурно е областта, спечелила най-много от напредъка в технологиите с развитието на софтуер за мениджмънт в реално време за информация, резервации,предоставяне на услуги, фактуриране и плащане с кредитни карти.
o Сравнителни себестойности и международен туризъм.
4 Цени.
Цените са важен мотивиращ фактор в международния туризъм. Ниските цени на туристическите продукти в определени страни са обяснение за успеха им при привличането на туристи от страни, които по-принцип имат по-висок стандарт. Разликата в туристическите цени в различните държави се дължи на различните нива на заплатите. Туризмът е свързан с човешки труд и разходите за заплати съставляват голям дял от цените на готовите продукти.
5 Себестойност на транспорта.
Тенденциите в себестойността на транспорта влияят на себестойността на туристическите продукти. Транспортната себестойност зависи от различни елементи, най-вече технологични (адаптиране на начините за превоз към нуждите на международния туризъм), структурата на транспортните компании, цените на горивата иправителствената политика. В частност определени политически решения са насочени към намаляване на себестойността на транспорта за международния туризъм.
• Разходите за транспорт в туризма могат да се снижат чрез “петролни бонове” или магистрални и таксови отстъпки за чуждестранни посетители.
• Цената не железопътния транспорт може да привилигирова туристите чрез тарифи с отстъпка (Франция, Италия, Германия, Канада).
• Споразуменията за снижаване на тарифите за редовния въздушен транспорт, както и либерализацията на чартърните превози, са основно изискване за развитието на туристическите потоци към дестинации, обслужвани с наземен транспорт.
1 Себестойност на настаняването.
Себестойността на настаняването оказва директно влияние върху туристическите придвижвания, особено в периоди на икономическа криза и високи енергийни разходи. В действителност,когато транспортните разходи са високи,поради високата цена на енергоносителите,туристич ската себестойност “компенсира”, слагайки ограничения на цените на настаняването, така че пакетът услуги да стане според покупателната способност на туриста. Себестойността на настаняването се влияе от няколко фактора:
1 Използването на нови технологии в стоителството, оборудването и обзавеждането.
2 Заплащането на труда и производителността му имат голямо значение при сравняването намеждународните себестойностти на настаняването.
3 Себестойност на туристическите услуги.
Туристическите услуги,като изключим транспорта и настаняването, са тези,свързани с хотелиерството, храненето и различните развлекателни услуги. Тяхната себестойност е трудно измерима за различните страни, защото предлагането на туристически услуги е карйно разнообразно.
3 Валутна политика имеждународен туризъм.
Относителните себестойности на една страна спрямо друга, се влияят от разменните курсове и понякога това оказва силно въздействие върху международния туристопоток. За определени страни,особено тези около Средиземно море, валутната политика е основа натяхната политика по отношение на международния туризъм. Това позволява на тези страни да поддържат и даже да подобряват кокурентните си туристически цени, въпреки често високите инфлационни темпове. Въпреки, че международният туризъм може да се окаже чувствителен към движенията на валутните курсове, нестабилността му се ограничава отпотребителските навици.Ценовите колебания влияят повече на продължителността на престоя, отколкото наброя на пристигналите туристи.
1 Икономически и социални фактори.
Те могат да се обощят като “време и пари” или с други думи, количеството свободно време и равнището на доходи.
Наличието на свободно време е основно условие на туристическото търсене. Съкращаването на работната седмица и удължаването на платените отпуски са определящи фактори за развитието на туристическото търсене. В резултат на тези фактори нараства наличното свободно време.
Доходите са вторият мотивационен фактор за международния туризъм и създават туристическо търсене. От международна гледна точка изглежда,че има връзка между БВП и броя на пътуванията на туристи от дадена страна. В страните с по-висок БВП на глава от населението има и относително по-високо ниво на туристическо търсене. Влиянието на доходите върху туристическото търсене зависи и от тяхното разпределение.
2 Лични фактори.
Личните фактори са индивидулните вкусове и предпочитания,които влияят на туристическото търсене. Тези фактори са много и производителите на туристически услуги трябва да изучават вкусовете и предпочитанията на емисионните пазари най-вече чрез провеждане на маркетингови проучвания. Тук се вкючват иличните мотиви на туристите,които включват:
• Отдих и ваканции – основни мотиви за пътувания извън работно време и извън периодите на професионална активност.
• Бизнес пътувания – пътувания,предпиемани в обхвата на професионалната дейност: тази категория включва търговските пътници,екипажите на самолети при кратки и по-дълги престои,представители на правителствени и международни организации, пътуващи по задачи и инженери по инсталирането, коитопрестояват в чужбина за по-малко от година и са ангажираниоткомпании, базирани извън страната, в която се извършва инсталирането.
• Конгреси и други форуми.
• Лечение – пътувания помедицински причини за получаване на лекарска помощ или за подобряването на здравословното състояние чрез превантивно лечение. Тази категория включва всички терапевтични процедури и посещението на курорти с минерални извори.
• Учение – посещение в чужбина за курсове или обучение в учебен център за една или повече академични години.
• Религия – поклонения и пътувания до светилища.
o Военни положения и болести.
Международният туризм като инструмент за развитие на икономиката като цяло и намеждународните икономически отношения
Международният туризъмкато “невидима” експортна стока има редица характерни черти, отличаващи го от стоките, търгувани в класическата международна търговия. Такива са:
4 Туристическият продукт се придобива и употребява в експортиращата държава,поради което се елиминират някои типични за стоковата търговия разходи – транспосртни, карго застраховане и др. Еспортьорът запазва контрол върху експортирания продукт и това съществено намалява търговския риск.
5 Търсенето на туристическия продукт не зависи така силно от степента на икономическо развитие на страната-експортьор, както е при класическата стокова търговия. Това означава, че и икономически слабо развита страна може да предложи туристически продукт на високо равнище (например: разнообразни природни ресурси, исторически паметници и т.н.)
6 Създаването на туристическия продукт има силен мултипликационен ефект върху страната-експортьор. Туризмът създава добавена стойност в няколко сектора на икономиката едновременно: хотелиерство, ресторантьорство, търговия на дребно, вътрешен и международен транспорт, индустрия на забавленията, художествени занятия. Международният туризъм положително рефлектира и върху местнотопроизводство на хотелиерско и ресторантьорско оборудване, върху селското стопанство и даже върху риболовството.
7 Международният туризъм е еластичен спрямо цената и търсенето,като измененията в която и да е от двете променливи обикновено оказват ефект,по-висок от пропорционалния върху пътуванията с цел отдих и почивка.
Поради тези специфични характеристики, множество развиващи се държави са се доверили на международния туризъм и го считат за едно от най-подходящите средства за икономическо развитие. Международният туризъм,по-специално този,прикойто туристическият продукт се изнася от развиващите се към развитите страни, се разглежда като основно средство за генериране на жизненоважни постъпления в чуждестранна валута, които да осигурят така необходимия капитал за инвестиции.
Интерес представлява в това отношение опита на някои страни, които са постигнали забележителни икономически успехи чрез туризма. Испания, например, е доказателство, че когато са налице благоприятни предпоставки като: природни забележителност, топъл климат, екзотичен пейзаж, пясъчни морски ивици и самобитна култура, тези фактори могат успешно да се използват и чрез развитието на туризма да се преодолеят някои недостатъци в икономическото развитие като слабо развита инфраструктура, висока норма на безработица, търговски дефицит и т.н. Неслучайно през 70-те години и в началото на 80-те години туризмът се възприема от редица икономисти едва ли не като единствения наличен инструмент за ускоряване на икономическото развитие. И действително, Испания,която по онова време е била считана за развиваща се държава, в наши дни представлява една динамично развиваща се модерна страна. Този пример продължава да вдъхновява и днес редица развиващи се държави.
Общ ефект
“В контекста на структурните и технологични промени,настъпили в световната икономика, туризмът получава шанс в много от развиващите се държави да заеме мястото на текстилната или на някоя друга основна индустрия, която дотогава се е считала за база на икономическия напредък. По този начин развиващите се държави могат да получат една нова възможност чрез туризма да се приощят към глобалната тенденция на индустриализация”, смята Рубенс Рикоперо, генерален секретар на Коференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD). “Туризмът се явява привлекателна възможност за по-слабо развитите държави да спечелят така необходимата им чуждестранна валута, да стимулират заетостта и инвестициите, както и да подобрят показателите на търговския си баланс” – е едно друго мнение на известен икономист (Картът, 1987 г.). Въпреки ченапоследък се спори дали положителните резултати не са често надценявани, то досега неуспорим остава изводът, че без международния туризъм редица развиващи се държави биха изглеждали значително по-зле,отколкото изглеждат в момента.
Положително отражение върху платежния баланс
Едно от безспорните достойнства на меджународния туризъм е, че той е солиден генератор за приходив чуждестранна валута и по този начин допринася за подобряването на платежния баланс. Този белег на туризма е особено важен за развиващите се страни, които не разполагат с развит експортен сектор на икономиката, за да осигурят средства за техноческото обновление на промишлеността. “Търговиата със стоки, която е основният източник за набавяне на чуждестранна валута за повечето от развиващите се държави, не осигурява достатъчен растеж на постъпленията, за да се посрещнат растящите разходи по вноса. Политиката на насърчаване на износа не може винаги да осигури достатъчно средства за инвестиции в чужда валута, тъй като развиващите се страни имат твърде ограничен достъп до международните пазари. В този контекст, поддръжниците на туризма считат, че това е секторът, къмкойто трябва да се насочи изключително внимание на правителствата. Търсенето на туристически услуги и разходите за покупката им нарастват в глобален мащаб със значително по-високи темпове от тези на традиционната стокова търговия. Освен това в международния туризъм съществуват твърде малко на брой технически търговски бариери, а и чуждестранната валута се набавя по начин много по-удобен в сравнение с производството на стоки,тъй като клиентът се предвижва сам до точката наконсумирането на съответната туристическа услуга.” (Клевърдън, 1979 г.)
Туризмът всъщност е единственият значим сектор от международната търговия с услуги, където се надлюдава значителен положителен баланс в полза на развиващите се страни. Нещоповече, този положителен баланс постоянно расте.
Като се отчитат безспорните плюсове на туризма от гледна точкана платежния баланс, не бива все пак да се забравя следното:
1 Обикновено при изнасянето на данни за чистите приходи от международния туризъм не се отчитат направените разходи за вноса на стоки и услуги за задоволяване на потребностите на чуждестранните туристи,както и дивидентите в конвертируема валута, изплатени на чуждестранните собственици на предприятията от сферата на туризма. Понякога поради тези две причини значителна част от приходите от туризъм отиват обратно в страната, откъдето пристигат туристите.
2 Данните, посочени в платежния баланс относно туристическите разходи на граждани от развиващите се страни не винаги са точни,тъй като повечето от развиващите се страни налагат ограничения върху изнасянето от страната на конвертируема валута и това често води до нерегистрирано (контрабандно) изнасяне на валута.
Въздействие на туризма върху трудовата заетост