StarStruck
03-10-2009, 13:56
На някой от тези теми
1.Моето вътрешно аз
2.Пътуване към себе си
3.Аз и заобикалящия ме свят
4.Моята вътрешна нагласа
Прочети го..може да ти е от полза
Аз съм!? Хмм?
Аз съм сбор от атоми, йони и молекули, които след три милиарда години еволюция са получили почетното название homo sapiens.
Не звучи много убедително, нали? Така, обаче това е реалността, няма друго научно обяснение кой съм аз. Разбира се, това обяснение е само повърхностно, защото то определя същността на понятието АЗ СЪМ само и единствено материално. Отвъд тази измамливо проста материална повърхност на понятието лежат неговите мрачни дълбини, дълбини съставени от чувства, мисли, представи, изминали години, спомени за усмивки, далечни гласове, вятър, галещ лицата ни, и още по-надолу в дълбините - мрак.
Това не са точно атоми, йони и молекули, а? Това е една вселена със свой вътрешен живот, за която ние можем да съдим по външните белези. Но нека се гмурнем под гранитно-тъмната повърхност на тази вселена.
Представете си един всезаливащ и всепроникващ океан, океан от мъгла, насред мъглата се издига висока тъмна кула с тежки бронзови порти, това е кулата на съзнанието на моето АЗ. Аз отивам до портата, почуквам на нея, ударите отекват в тишината, после тя бавно се открехва и се отваря със скърцащ стон. Аз пристъпвам вътре. Тъмно е. Сред мрака блещукат факли по стените. Насред залата седи старец с бяла брада, облечен в дълъг сив плащ.
- Здравей - казвам му аз. Кой си ти?
- Поздрав - рече той и вдигна поглед към мен. - Аз съм просто един архетип в твоето съзнание - архетипът на мъдреца. Аз съм пазител на тайната на твоето АЗ.
- Тогава кажи ми какво значи: Аз съм и защо..., защо Азът ми се съхранява в тази кула?
- Аз съм, това значи не само да бъдеш, но и да се осъзнаваш като Аз, а именно да разбираш, че ти си уникален еликсир, който животът е създал, смесвайки по неповторим начин три съставки - аз бях, около мен бяха, преди мен са били.
- Какво значат тези неща?
- Аз бях, това е твоето минало, всичко което си научил, възприел като представа за заобикалящия те свят; около мен бяха, това е твоята среда, твоето семейство, твоите близки, всичко което по неподражаем начин те е изваяло като човек и е оставило своя отпечатък върху теб. И накрая те са били - това е цялото човечество и цялата цивилизация пред теб. Ти си техен плод. Те са част от теб, те са в твоето мислене, в твоето подсъзнание, в твоите гени. Там живее опитът на цялото човечество, там живеят и архетиповете, завещани ти от твоите предци.
Аз се усмихвам.
- Това е абсурдно. Ако тези съставки живеят във всеки от нас, то каква е разликата между мен и останалите хора?
- Това, че ти си уникално съчетание от тези елементи, искрица сред мрака на вселената, която никога не е блясвала по същия начин и никога няма да блесне пак така.
- Тогава кажи ми в какво съчетание са елементите в моето Аз?
- Това никой не знае. Алхимичната формула на твоята душа е известна само на Бог, но той никога няма да ти я каже.
- Ами кулата, защо моят Аз е една висока, мрачна кула сред мъглата?
- Защото твоят Аз, както и Азът на всеки човек е затворен за околния свят и неговата собствена кула. Нека го наречем защитна реакция. Кулата с нейните дебели зидове и високи бойници трябва да предпазва твоето Аз от заобикалящата отвясъке мъгла на Ние сме. Тъй е, защото най-големият страх на твоя Аз е да се стопи в общата мъгла, която извайва по своите правила не отделни хора с техните Азове, а просто частици от големия, извечен, непоклатим колос на общото Ние.
- Благодаря ти - и се отправих към портата.
- И не забравяй! Твоето Аз съм, това не е това, което си ти в действителност, а това, което ти си мислиш, че си.
Аз излязох от кулата. Мъглата ме обгърна, омота ме в своя бял плащ и хвърли магията си върху очите ми. Аз виждах само Бяло, Бяло, Бяло.
Бялото на листа се простира пред мен, огромно и необятно, подобно на моето Аз съм. Сякаш върху него мога да създам всичко и то жадно ще попие мастилото. Аз мога да мисля всичко за себе си, това ще е моето Аз съм.
Е, да, разбира се, не мога, докато творя върху листа, да излизам от него. Не мога да се смятам за мускулест супермен с моите жабешки мускули и пилешки мишци. (Не се усмихвайте, от моя гледна точка не е никак смешно.)
Но какво всъщност ние, хората, мислим за себе си? При всичката ни егоистична суета ние обикновено не се опитваме да проникнем в своята същност. Задоволяваме се повърхностно с това какви би ни се искало да изглеждаме (и да бъдем) и естествено с това какви не сме. Ето, примерно аз със сигурност знам, че не съм авантюрист, не съм пушач, не съм терорист.
Обаче има един малък проблем. По този метод на изключване прекрасно ще разбера кой не съм, но изобщо няма да разбера кой съм.
А, разбира се, съществува и общественото Аз съм, което хората, неспособни да сглобят мозайката на своя нравствен образ, приемат радушно.
Общественото Аз е навсякъде около нас. То палаво ни се усмихва от кориците на списанията, маха ни от екрана и създава модели, от които да си изберем нашето Аз съм. Ала това Аз съм не е вече наше, то просто е частица от общото Ние сме.
Разбира се, ние не можем и не трябва да избягаме от Ние сме, защото в крайна сметка човек е част от обществото или, както казва Аристотел - човекът е обществено животно.
Но обществото се изгражда не от безлични, еднакви частици, а от самостоятелни Азове.
Затова ние трябва да се борим да не замлъкне гласът на нашето Аз, да не бъде заглушен от тишината навсякъде около нас, тъй като той е нашата уникална искрица божественост сред безкрая на нищото. Ако замлъкне свещеният глас на всеки от нас, ще остане само Тишина.
Чувате ли как Тишината крещи около нас!?