View Full Version : Истина ли е...?!
Такаааааа,днес се случи да не караме час и се бяхме посъбрали няколко човека и понеже не случих на началото на разговора само слушах...и чух следнато от най-добрата ми приятелка(в един клас сме):"Ти какво очакжаш от нея...каквито са родителите такова е и детето"
Аз,колкото и да ми е гадно да го кажа имам страшно сериозни проблеми с моето семеиство(ако още се нарича така)и тя естествено знае за тях...питам се дали мисли същото за мен(при положение че единият ми родител е много сбъркан и не е абсолютно никакъв пример за подражание)Дали и аз съм едно нищо в очите й и не мо казва само защото сме приятелки....
пс:Според вас истина ли е това твърдение?
Seducti0n
03-10-2009, 19:33
Логично е да бъде така, но естествено винаги си има изключения.
Родителите са доста важен фактор и не можеш сам да си ги избереш или да се мъчиш да ги промениш.
Първо, че те са доста по-големи от теб и характера им лежи на стабилна основа.Другото, което е, че почти винаги са напълно убедени в правотата си и в това, че правят възможно най-доброто за децата, дори да са на светлинни години от истината.
Не мисля, че имаш повод да се притисняваш, ако отношенията ти с приятелката са добри.
gree_girl
03-10-2009, 19:55
Няма да се повтарям с мнението преди мен, съгласна съм с него. Искам да допълня това, че щом сама си преценила, че държанието на единия родител не е за подражание е много добре. Щом тя знае всичко за теб, значи знае и това, но ако е истина мнението и за теб и ти държиш на нея си поговорете. Защото след като виждаш недостатъците на семейството, то се опитваш да не ги повтаряш, освен това хората не трябва да избират човека по семейството, а по личните качества.
hooliganka89
03-11-2009, 18:04
Казват,че крушата не пада по-далече от дървото,но аз вярвам,че има изключения,даже познавам един такъв случай и е у нас.
Да знаеш,че можеш да избираш приятелите си,но не и семейството.
А колкото до това което съученичката ти е казала,това са много насадени предпоставки от родителите.Всичките от миналото поколение разсъждават така,дори и моят баща и аз може да се каже,че мисля като него,защото все пак съм негово произведение.
Не знам как точно стоят нещата в твоето семейство,но всичките ми приятелки са с разведени родители,разделени деца,едното при единия другото при другия,всеки с новото си гадже,баби живеят с тях,абе цирка е пълен.И макар,че съм отраснала в различно семейство от техните,все пак намирам общ език с тях,но донякъде смятам,че те ще приличат на тях което е нормално,няма на мен да приличат я.
Ама не мога да изкайа конкретно мнение,а и не искам да обиждам никой.За мен всички са хора и то еднакви,рано или късно всеки се променя макар и от заложените му 7 първи години.
И последно мисля,че щом осъзнаваш,че единият ти родител не е за пример,значи осъзнаваш нещата и едва ли ще станеш като него.
sexa_na_kompleksa
03-11-2009, 18:19
Аз не съм съгласна с твоята приятелка. Има много свестни родители, които не успяват да възпитат децата си така, както искат или попадат в неподходяща компания и не успяват да прокопсат. Разбира се, наблюдава се и обратното - лоши родители с добри деца.
Каква си/ще си зависи само и единствено от ТЕБ!
gLoRiToO
03-11-2009, 18:29
Не е съвсем вярно това твърдение,но в много малки изключения.Защото хората са казали че са важни първите 7 години възпитание и това е така и ако родителите са неспособни да вазпитат децата си и са лош пример естествено и децата стават такива,не всички но повечето са така.Затова съм съгласна с това твърдение.
balon4eee
03-11-2009, 18:29
Ама никак не ми пука .
Нека първо да кажа мерси на всички,които изказаха своето мнение,и след това да каже че след доста обстоен разговор с въпросната моя приятелка стана ясно че мнението което има за мен е доста по-различно от това което очаквах да има.Сподели ми,че според нея аз съм от малкото хора,които въпреки неблагоприятните за мен условия в които ми се налага да живея съм станала наистина стойностен човек и се радва че ме познава и че съм част от обкръжението й.Мерси на всички! :)
аз пък смятам че децата който израстват в проблеми семейства след години стват комплексари или техните семейства също се разпадат защото те нямат за пример (най малкото) как да се държат със съпруг(съпруга)..деца и т.н. те си знаят само своето и гледат собствения си интерес(защото при майката и бащата който явно не са се разбирали всеки е правил каквото иска и гледа своето..съответо и детето свиква така и след години не се променя) и в повечето случай става утайка . Без никакво възпитание,достоинство,зад ръжки.. и става БОКЛУК.
п.с. съжалявам ако съм обидила някого но това са моите наблюдения защото съм се сблъсквала със много такива деца и вече дори някой са родители и просто знам как е в новите им семейства.. :)
Punisherrr
03-12-2009, 19:21
аз пък смятам че децата който израстват в проблеми семейства след години стват комплексари или техните семейства също се разпадат защото те нямат за пример (най малкото) как да се държат със съпруг(съпруга)..деца и т.н. те си знаят само своето и гледат собствения си интерес(защото при майката и бащата който явно не са се разбирали всеки е правил каквото иска и гледа своето..съответо и детето свиква така и след години не се променя) и в повечето случай става утайка . Без никакво възпитание,достоинство,зад ръжки.. и става БОКЛУК.
п.с. съжалявам ако съм обидила някого но това са моите наблюдения защото съм се сблъсквала със много такива деца и вече дори някой са родители и просто знам как е в новите им семейства.. :)
хм странно...аз пък мисля точно обратното ;) че децата,растящи в такива семейства научават доста неща от това... и точно тоя грешен пример от един от родителите може да послужи като пример как НЕ трябва да бъде в едно семейство...и по-нататък в живота тоя човек ще се стреми да не прави грешките,направени от родителя.
ThisIsMe
03-16-2009, 20:26
Не съм сигурна,попитай я!
Но все пак да не ти пука за никой