Konfucii
03-10-2009, 20:07
Zdraveite ;]
От известно време ми се случваха само лоши неща (наистина лоши),
тогава се бях отчаял адски много, не виждах нищо добро в този живот.
Реших да се откажа от болката и да потърся щастието, мислех си "Къде ли не го тарсих, може би то е точно до мен?" , тогава се сетих за нейната усмивка, която винаги ми е давала сила в трудни моменти,
тогава се сетих за първия ден, в който я видях, тогава се сетих за последния я миг, в който бях близо до нея, тогава разбрах, че истинските неща в живота са малко, че трябва да се боря за моето щастие. Опитах се да й кажа всичко това, по мой странен, но уникален начин, но мисля че тя не ме разбра правилно..., от точно този миг започнах да си мисля тя е светлината на моя живот, омръзна ми да стоя в мрака. Реших да изчакам и с времето нещата да се изяснят. Доста време си почаках и скоро разбрах, че тя само ме търси, когато има нужда от мен, един вид ме използва (бих ви казал, че проблема не е в мен, просто няма онази химия, онази магия, когато сме един до друг или я има, но само аз я виждам...), от всичко това ме заболя още повече и направих една голяма крачка назад, сега отново съм леко нещастен, опитвайки да оценя доброто в живота си, а именно приятелите и семейството ми, въпреки че любовта, която мислех, че е истинска и непобедима се разпадна пред очите ми, точно както сърцето ми се разпадна преди време...
Може би съм изгубил време в размисли и излишни самомъчения, за нещо, което няма да стане никога, Бих казал, че малко знаят какво означава думата "време", и че "това, което не ме убива ме прави по-силен".
Заради тази любов изгубих себе си някъде там, дали си струваше незнам? Дали още я обичам, немога да спра да мисля за нея, а ден след ден аз все повече я обичам и разбирам, че изобщо не я познавам, но вътре в мен нещо умира и ден след ден разбира, че без нея няма смисъл....... Всички тези празни моменти, като празни монети...
Не мога да разбера всичко, но се надявам някой да има добър съвет за объркан човек, който не се нуждае от надъхване и мотивация, а от малко свежа истина.
От известно време ми се случваха само лоши неща (наистина лоши),
тогава се бях отчаял адски много, не виждах нищо добро в този живот.
Реших да се откажа от болката и да потърся щастието, мислех си "Къде ли не го тарсих, може би то е точно до мен?" , тогава се сетих за нейната усмивка, която винаги ми е давала сила в трудни моменти,
тогава се сетих за първия ден, в който я видях, тогава се сетих за последния я миг, в който бях близо до нея, тогава разбрах, че истинските неща в живота са малко, че трябва да се боря за моето щастие. Опитах се да й кажа всичко това, по мой странен, но уникален начин, но мисля че тя не ме разбра правилно..., от точно този миг започнах да си мисля тя е светлината на моя живот, омръзна ми да стоя в мрака. Реших да изчакам и с времето нещата да се изяснят. Доста време си почаках и скоро разбрах, че тя само ме търси, когато има нужда от мен, един вид ме използва (бих ви казал, че проблема не е в мен, просто няма онази химия, онази магия, когато сме един до друг или я има, но само аз я виждам...), от всичко това ме заболя още повече и направих една голяма крачка назад, сега отново съм леко нещастен, опитвайки да оценя доброто в живота си, а именно приятелите и семейството ми, въпреки че любовта, която мислех, че е истинска и непобедима се разпадна пред очите ми, точно както сърцето ми се разпадна преди време...
Може би съм изгубил време в размисли и излишни самомъчения, за нещо, което няма да стане никога, Бих казал, че малко знаят какво означава думата "време", и че "това, което не ме убива ме прави по-силен".
Заради тази любов изгубих себе си някъде там, дали си струваше незнам? Дали още я обичам, немога да спра да мисля за нея, а ден след ден аз все повече я обичам и разбирам, че изобщо не я познавам, но вътре в мен нещо умира и ден след ден разбира, че без нея няма смисъл....... Всички тези празни моменти, като празни монети...
Не мога да разбера всичко, но се надявам някой да има добър съвет за объркан човек, който не се нуждае от надъхване и мотивация, а от малко свежа истина.