untittled
03-11-2009, 13:26
Харесвам едно момче вече 5 месеца. От едно училище сме, съседни паралелки. Вече доста хора знаят, че имам чувства към него, включително и най-добрият му приятел И. Наистина много го харесвам. Разпитвах доста хора за него и научих различни неща.
Обаче той не ме харесва. Имам му скайпа. Писали сме си няколко пъти, но нищо съществено. Аз, разбира се, винаги му пиша първа. В 80 % от случаите той не отговаря. В училище, всяко междучасие кръстосвам коридора, за да го видя. А като види, че съм там, веднага се скрива. Ако случайно се засечем в лавката, избягва да поглежда към мен. На мен ми е супер гадно, но той е безразличен.
Пробрах да поддържам по-добър външен вид. Имам малки гърди.. сигурно затова не ми обръща внимание. Висока съм, но по-ниска от него. Не съм "кралица на красотата", но не мисля, че съм супер грозна.
Та както вече споменах, най-добрият приятел на Р. (момчето), И. знае. Казах му, че харесвам едно момче от известно време. Разказах му колко ме боли, че не ме иска. Подозирам, че Р. си харесва едно момиче, от друг клас, М., те са били гаджета преди време. Но са близки, забавляват се заедно. Досещате се, мразя я. Казах на И. нали, че според мен момчето, което харесвам си пада по друга. Не съм му казала точно името на Р., но той няма как да не се е досетил. Р. ми отговори:
"Може да вижда, че го харесваш, но той да не те иска. И за да не те нарани предпочита да си мълчи. Или се стига до там, че да му признаеш, че го харесваш."
Но Р. знае, в това съм убедена. На И. споделих и нещо друго. Бях намислила на Бала с маски да го целуна. Да се маскирам, да го издебна и да го целуна. За секунди, а после да избягам. Звучи като по приказките. Предварително бях питала И. кой от техния клас ще идва. Той ми изброи хората. Името на Р. присъстваше. В деня на Бала си писах с И., той ме попита дали ще ходя. Аз съответно казах да. После той отвърна, че момчетата от неговия клас няма да идват. Т.е. Р. нямаше да идва, нямаше как да го целуна. Костваше ми толкова много смелост да се реша на такава крачка. Целия следобед плаках. Бала ми беше противен, защото Р. го нямаше.
На компютъра и на телефона имам негови снимки, които гледам много често. Всеки път ми е страшно тъжно, защото знам, че той не ме харесва. А искам да не беше така...
Вече сигурно ме мрази. Сигурно ме мисли за някаква откачена, която се опитва да го види непрекъснато и се крие. А на мен само да му зърна лицето ми стига и лепвам една огромна усмивка... Напоследък все по-рядко го виждам...
Бих била сигурна, че нищо няма да се получи, ако не бяха няколко момента, които ми дават някаква малка надежда.
Един ден по коридора Р. вървеше с И. Говореха си. Аз бях застанала на стената, чакайки с още едно момиче друга съученичка. Беше голямото междучасие. Р. и И. бяха тръгнали най-вероятно за закуска, както и аз с моите приятелки. Р. говореше нещо на И. Аз отвърнах поглед, за да не разбере че го гледам, докато отминава. Те отминаха и моята съученичка ми каза:
"Той те погледна. Погледна те и се усмихна."
Аз не можех да повярвам. Попитах момичето няколко пъти дали е сигурна. Тя каза, че знае какво е видяла. Целия ден бях на върха от щастие. Вечерта му писах. Той ми отговори. Чатихме си половин час и той каза, че става.
На следващия ден... нищо... Зачудих се дали наистина се е случило нещо предния ден. Тогава беше понеделник, а преди една вечер бях питала И. за Р. - как се казва (въпреки че отлично знаех). После той ме попита:
"Откога го харесваш?"
Аз отричах да го харесвам. Повтарях само "Не, просто го мисля за сладък. Нищо повече."
След няколко дни помолих И. да ме запознае с Р. Той каза:
"Ела до нашата стая утре. Ще ви запозная."
Аз не отидох. Беше ме страх. Но след още няколко дни пак казах на И. да ме запознае с Р.
На следващия ден, в училищния автобус И. ме запозна с Р.
Не си казваме "здравей". Което е жалко, но като се замисля, не се поздравявам и с И.
...
Това е моята история. Сигурно ви се е сторила супер смешна... Но това мен много ме измъчва. Посъветвайте ме какво да направя, моля. Дали да се опитам да забравя Р.? Да му призная ли, че го харесвам? Моля ви, кажете!
Обаче той не ме харесва. Имам му скайпа. Писали сме си няколко пъти, но нищо съществено. Аз, разбира се, винаги му пиша първа. В 80 % от случаите той не отговаря. В училище, всяко междучасие кръстосвам коридора, за да го видя. А като види, че съм там, веднага се скрива. Ако случайно се засечем в лавката, избягва да поглежда към мен. На мен ми е супер гадно, но той е безразличен.
Пробрах да поддържам по-добър външен вид. Имам малки гърди.. сигурно затова не ми обръща внимание. Висока съм, но по-ниска от него. Не съм "кралица на красотата", но не мисля, че съм супер грозна.
Та както вече споменах, най-добрият приятел на Р. (момчето), И. знае. Казах му, че харесвам едно момче от известно време. Разказах му колко ме боли, че не ме иска. Подозирам, че Р. си харесва едно момиче, от друг клас, М., те са били гаджета преди време. Но са близки, забавляват се заедно. Досещате се, мразя я. Казах на И. нали, че според мен момчето, което харесвам си пада по друга. Не съм му казала точно името на Р., но той няма как да не се е досетил. Р. ми отговори:
"Може да вижда, че го харесваш, но той да не те иска. И за да не те нарани предпочита да си мълчи. Или се стига до там, че да му признаеш, че го харесваш."
Но Р. знае, в това съм убедена. На И. споделих и нещо друго. Бях намислила на Бала с маски да го целуна. Да се маскирам, да го издебна и да го целуна. За секунди, а после да избягам. Звучи като по приказките. Предварително бях питала И. кой от техния клас ще идва. Той ми изброи хората. Името на Р. присъстваше. В деня на Бала си писах с И., той ме попита дали ще ходя. Аз съответно казах да. После той отвърна, че момчетата от неговия клас няма да идват. Т.е. Р. нямаше да идва, нямаше как да го целуна. Костваше ми толкова много смелост да се реша на такава крачка. Целия следобед плаках. Бала ми беше противен, защото Р. го нямаше.
На компютъра и на телефона имам негови снимки, които гледам много често. Всеки път ми е страшно тъжно, защото знам, че той не ме харесва. А искам да не беше така...
Вече сигурно ме мрази. Сигурно ме мисли за някаква откачена, която се опитва да го види непрекъснато и се крие. А на мен само да му зърна лицето ми стига и лепвам една огромна усмивка... Напоследък все по-рядко го виждам...
Бих била сигурна, че нищо няма да се получи, ако не бяха няколко момента, които ми дават някаква малка надежда.
Един ден по коридора Р. вървеше с И. Говореха си. Аз бях застанала на стената, чакайки с още едно момиче друга съученичка. Беше голямото междучасие. Р. и И. бяха тръгнали най-вероятно за закуска, както и аз с моите приятелки. Р. говореше нещо на И. Аз отвърнах поглед, за да не разбере че го гледам, докато отминава. Те отминаха и моята съученичка ми каза:
"Той те погледна. Погледна те и се усмихна."
Аз не можех да повярвам. Попитах момичето няколко пъти дали е сигурна. Тя каза, че знае какво е видяла. Целия ден бях на върха от щастие. Вечерта му писах. Той ми отговори. Чатихме си половин час и той каза, че става.
На следващия ден... нищо... Зачудих се дали наистина се е случило нещо предния ден. Тогава беше понеделник, а преди една вечер бях питала И. за Р. - как се казва (въпреки че отлично знаех). После той ме попита:
"Откога го харесваш?"
Аз отричах да го харесвам. Повтарях само "Не, просто го мисля за сладък. Нищо повече."
След няколко дни помолих И. да ме запознае с Р. Той каза:
"Ела до нашата стая утре. Ще ви запозная."
Аз не отидох. Беше ме страх. Но след още няколко дни пак казах на И. да ме запознае с Р.
На следващия ден, в училищния автобус И. ме запозна с Р.
Не си казваме "здравей". Което е жалко, но като се замисля, не се поздравявам и с И.
...
Това е моята история. Сигурно ви се е сторила супер смешна... Но това мен много ме измъчва. Посъветвайте ме какво да направя, моля. Дали да се опитам да забравя Р.? Да му призная ли, че го харесвам? Моля ви, кажете!