PDA

View Full Version : Tърся есе спешно до петък



mm4oni
03-11-2009, 16:30
Kога бедността се определя като нарушаване на човешките правa и кога на личния избор на тази тема много ще съм благодарен ако някой ми намери нещо =P~

TEARS
03-11-2009, 20:33
Кога бедността се определя като нарушаване на човешките права и кога като личен избор?

Безспорно бедността е един от най-мащабните проблеми не само в България, но и в целия свят. Проблем, на който решението не би могло да бъде намерено така лесно, поне не сега и не на този етап. Но винаги ли бедността е тази стена, която се издига високо пред нас всеки път, когато искаме да реализираме целите си, или точно обратното – опитваме се да си сложим маската си на бедняк, за да получим финансовата обезпеченост на държавата?

Разбира се, бедността е изключително популярна и в двата варианта. Кои са по-виновните за бедността? Дали са управляващите, които умишлено се опитват да нарушат човешките ни права и отнемат това, което ни се полага в дължимото му количество, или просто самите хора умишлено или не, правят този избор за себе си (а изгоден ли им е - това е друг въпрос)? А може би обвинявайки някой друг през цялото си съществуане за глобалните проблеми и неосъзнаването, че с действията си вредят повече не “тези горе”, а самите ние, е главният проблем тук? Далеч съм от мисълта, че има точен отговор за това.

Бедността като нарушаване на човешките права се появява тогава, когато сме лишени от наличието на най-нужните ни потребности, като дори жизнено важната за човека вода не е безплатна. Дали това е нормално? Значи ли, че след време въздухът, който дишаме ще бъде платен? Или например (малко sci-fi) най-чистият кислород ще получават тези, които могат да си го позволят? Или може би родителите на всяко новородено дете ще бъдат задължени да заплащат определената сума за това, че дето им е родено? Звучи абсурдно, но пък какво би станало ако всичко, което ползваме бе безплатно, без никакво усилие, за да го получим?

В България често бедността може да бъде срещната чрез употребата си като личен избор. Първият модел за “бедняк” са много от хората от малцинствата, които раждат безобразен брой деца или пък просто не плащат сметки за електроснабдяване, но електричеството им въпреки това така и не се изключва. Следващите са индивидите с претекст, че няма работни места, въпреки че цялото интернет пространство е бойкотирано с подобни сайтове, а съществуват и цели вестници за обяви! Oh my god, can you believe it - до къде стигна техниката? :) В България има изненадващо много работни места, за които се търси персонал, но третият тип хора просто не могат да работят за 300 лева, въпреки че клатейки си краката по цял ден също не се печелят пари. Поне засега. Същият тип съществува и в една друга разновидност - тези, на които им се предлага заплата от 1000 лева, но няма как да я приемат, тъй като не се предлага служебен автомобил и собствен офис.

В днешно време изключително много хора осъзнават колко е важно да имаш професионален опит, висше образование и адски огромно упоритство и амбиция. Все пак светът е устроен така, че за човека всеки ден е една битка, в която печелят най-силните, най-можещите и тези с най-голям опит. Ако не даваме всичко от себе си и не вдигаме стандарта на възможностите си, няма как да реализираме мечтите си, защото винаги ще има по-добри от нас, които всеки път ще ни засенчват поради простата причина, че ще са го заслужили повече от нас.

TEARS
03-11-2009, 20:34
Бедността като личен избор или нарушаване на
човешките права



Изпадането в състояние на бедност може да има временен, епизодичен или траен характер. Във временно състояние на бедност и материално затруднение могат да изпаднат хора с влошено здравословно състояние, млади семейства при раждане и отглеждане на деца. В епизодично състояние на бедност се оказват безработен. Продължителната нетрудоспособност и липсата на постоянен доход е причина за изпадане в състояние на трайна бедност. Всичко това създава затруднения при определяне броя на бедните и предлагането на мерки за излизане от състоянието на бедност. Досегашната практика на много страни показва, че трудностите при определяне на бедността се преодоляват с приемането на единен критерий за определяне "границата на бедност". Обикновено за такъв се използва текущия доход на едно лице в домакинството, а останалите служат за допълнителни характеристики на състоянието на бедност. Всички, които живеят под тази граница, определена на базата на единния критерий, се считат за бедни. Хората, живеещи на равнището на социалния минимум, имат възможност за развитие, поради което, макар и бедни, са считат за приобщени към обществото. В много страни именно социалният минимум се определя за граница на бедността.
Бедността е състояние, което не е избрано доброволно от никого. Но понякога е както нарушаване на човешките права ,така и личен избор. Предпоставки, които увеличават шанса на индивидите да попаднат в тази група са: липсата на образование (или ниско такова),когато човека е имал възможност, ниската квалификация, нежеланието за преквалификация или продължително и упорито търсене на работаТова е изборът на хората в трудоспособна възраст. Има и чисто лични решения, като раждането на трето и повече деца без възможности за издръжката им, прахосването на лични средства, участието в престъпления, които после повличат хората надолу в социалната йерархия. Възможността да се получават социални плащания стимулира това поведение. Бедността ще съществува до момента, в който хората продължават да правят грешни лични решения. Публичните програми трябва да бъдат последна възможност за оцеляване (предназначени например за пенсионерите с по-ниска от линията на бедността пенсия, самотните пенсионери, хората с увреждания, които нямат възможност за трудова заетост). Накратко, нуждаещите се не трябва да възприемат държавната помощ като алтернатива на работата или компенсация за грешен личен избор.
Основните човешки права-правото на добро жизнено равнище,на прехрана и медицинско обслужване,на образование и труд илина свобода от дискриминация-са това ,от което наи-бедните в света се нуждаят наи-много .В същото жреме,точноте наи-малко могатда постигнат и защитят тези ‘универсални права’.Врезултат човешките права са застрашени навсякъде и винаги,когато мъж , жена или дете живеят в краина бедност. В България с всяка изминала година се увеличава броя на децата , които не ходят на училище или предсрочно напускат училище,защото са бедни.Ето това е бедността като нарушаване на човешките права.Материалните лишения на семействата на бедните деца се отразява крайно отрицателно на тяхното развитие и бъдещи възможности.Невъзможностт да ходят на училище жоди долипсана социално общтуване на бедните деца с техните връсници, а това ги обрича на социална изолация и поддържа омъгьосания кръг бедни родители- бедни деца.Особено тежко е положението на децата,които живеят в семейства на трайно безработни, на самотни родители или в многодетни семейства.Много уязвими са децата, които зависят от чужди грижи или бездомни.Обикновено те се самоограмотяват на улицата и лесно трагват към престъпния начинна живот.

Преодоляването на бедността трябва да стане не с активни мерки на държавата, а чрез частния сектор. Той е в основата на икономическия растеж, който е единствения разумен и ефективен начин за намаляване на бедността. Колкото е по-голяма степента на икономическа свобода (индивидуалния избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и защитата на личността и собствеността [1] ), толкова повече ще намалеят бедните хора.