Много моля плс [Архив]

OneGirl

03-12-2009, 14:54

Ограбеният свят на човека в „ Зимни вечери”

Жанровата специфика на „Зимни вечери” – едновременно цикъл и поема, защото се състои от седем лирически къса, всеки съществуващ самостоятелно. Поета Смирненски отличава стематично единство и присъствие на един лирически герой. „Зимни вечери” може да се счита за поема, и защото разказаното в отделните лирически късове е предзнаменование на трагичните събития от септември 1923г.
Цикъл или поема, „Зимни вечери” е тъжен разказ за жестоката участ на бедните в Града гробница.
Заглавието на творбата неусетно насочва мисълта на читателя към домашния уют, спокойните и топли вечери и празниците. Но още първият фрагмент разрушава това очакване. Вместо спокойствие и меко празнично сияние в „черната гробница” – града, тежко отекват стъпките на самотните страници. Картините са обагрени в черното на нощта, мръсно бялото на снежинките, ставащи на кал, и бледожълтото на мъждукащите светлини. Тази цветова гама е разгърната още в първият фрагмент, където е представен животът в Града. Мъглата и смъртта плетат мрежи и в тях се улавят една по една човешките души. Студена е светлината от прозорците на къщите. Тя напомня „жълти стъклени очи” на призрак. В този първи епизод Градът е лирическият герой. Пейзажната картина е ярка, разтърсваща. Страшен, студен и зъл е Градът от първия до последния стих на творбата. Подобно на призрак той дебне своите обитатели и погубва живота им.
В непрогледната тъма на втория фрагмент се разхожда лирическия Аз сред своите събратя и надзърта в техните домове. Бедността и страданието на хората тук могат да се сравнят с мъките в някакво подземно царство. Бялата зима създава усещане за студ и отчуждение в човешките сърца. Тя има леден дъх, с който чертае по стъклата на къщите „неземни сребристи цветя” и създава усещане за предстояща гибел.
Героят е привлечен от караницата в един дом, на чиито прозорец се вижда детенце. Мизерията се открива навсякъде. Пиян и „безхлебен” е бащата в този дом и в изблик на ярост той проклина непотребния си живот.

Завърнал се вкъщи – безхлебен,
пиян пак, - бащата ругай:
и своя живот непотребен
и своята мъка без край.

„Безименни” са всички герои. Те се сливат с обобщения образ на страдалците в Града гробница. Идеята на поета е да представи личното страдание като част от по-голямото човешко страдание. Ето защо персонажите са обобщени – мъж, жена, дете, старец, ковачи, цигани.
В ранното утро ковачите – цигани започват своята работа, а елмазената стомана сякаш плаче под ударите на чука. Градът е безпощаден и към тях. Денят се събужда, но не и надеждите и радостите на хората. Отново доминира усещането за студ. Студът властва и денем, и нощем и сковава дори душите на волните цигани, чиито труд се оглася от „песните на скрита тъга”. Все пак в последната строфа на фрагмента е представена една динамична и богата на багри картина:

Синкави, жълти и алени
снопчета пламък трептят,
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.

Единствената радост и утеха, светлина и многоцветност Смирненски открива и намира в труда.
В четвъртата част от цикъла въздухът и светлината не достигат. Мъглата в града дебне като сянка хората. Страхът и студът, бедността и смъртта са се настанили трайно в живота им. Слепият старик и безпомощното дете, които се лутат самотни из улиците, са част от този мрачен пейзаж. Животът подлага на изпитание човека независимо от неговата възраст и пол. Спотаен гняв и огромно съчувствие към страдащите „братя” са вградени в заключителните стихове:

Братя мои, бедни мои братя –
пленници на орис вечна, зла –
ледно тегне и души мъглата –
на живота сивата мъгла...

напрежението нараства до появата на обобщения образ на смъртта в шестия фрагмент. Една от най-покъртителните сцени в цикъла е нелепата ранна смърт на болното момиче. „Жълтата гостенка”, туберкулозата, е отнела живота на това нежно цвете и го е превърнала в ледено. Смъртта на децата е косвен упрек към града, към обществото, създало условия за това страдание.
Многозначителният символен език е характерен за първи, трети и пети фрагмент. Вторият, четвъртият и шестият фрагменти представят реалността, бита, средата и героите в нея. В последния фрагмент се изгражда алегоричната картина на погубените мечти.
Човекът е обречен на нищета, но и на надежда. Той е онзи нов Месия, който ще излекува света от несправедливостта и бездуховността и ще пренапише историята.
Финалът на „Зимни вечери” – великолепна метафора за погубеното детство и превърната в кал красота.
:) :P