Бунтар ли е Прометей [Архив]

SoFarSoG00d

03-12-2009, 16:19

I. Как Прометей е повишен в чин “Бунтар на всички времена”

В течение на последните векове Есхиловият Прометей често е бил разглеждан като прототип на всеки бунтар, като символ на бунтаря. Романтиците от края на XVIII и първата половина на XIX век до такава степен актуализират този образ, че го превръщат в един от своите култове. Заговорва се за Новия Прометей, който е героят на модерното време. Всичко това се дължи на факта, че до нас е достигнала само втората част от Есхиловата трилогия, частта, в която Прометей се съпротивлява на Зевс, частта, в която той не се подчинява на новия тиран, в която търпи за решението си фантастичното наказание с кълвящия месата му орел и в края на която бива наказан със запращане в Тартара, ще рече - Ада. Но след нея е имало и част, в която Прометей се съгласява да си сътрудничи със Зевс, част, в която сключва със Зевс контракт. Ако беше запазена именно тя, едва ли в символ на вечния стремеж към свобода щеше да се превърне точно Прометей.

II. Защо Прометей не е бунтар?

1. Прометей е титан, а не олимпийски бог

“Накратко - мразя всички богове” - нито един анализ върху “Прикованият Прометей” не може да мине без този цитат. Ама как ги мрази - нали и той е бог! Там е работата, че под “богове” Прометей на Есхил разбира не божествата изобщо, а само олимпийските богове - Зевс и съзаклятниците от неговото поколение. Често определят Прометей като богоборец. Но Есхиловият Прометей не е против боговете изобщо, не е враг на религията, не е дори против Зевс. Той не е съгласен с реалната политика на Зевс, с неговото революционно решение да изтре*и човешкия род, за да сложи начало на род от по-качествени същества. Като защитава хората, Прометей съхранява статуквото, световната хармония. Неговият гняв срещу Зевс освен това е гняв срещу измяната - Зевс не удържа на обещанията си, започва промени едва що стъпил на трона.

Ако разгледаме “Прикованият Прометей” като разказ за символичната борба между две поколения, то Прометей ще е при всички случаи представител на старото поколение. Символична, защото боговете са безсмъртни. Прометей не може да бъде убит, той може само да бъде запратен за цяла вечност в Тартара (особено от гледна точка на човешките представи за време). Затова борбата на Прометей със Зевс е противопоставяне на принципи, един от които ще властва в света. Не става дума за война на живот и смърт. А като представител на старото Прометей е и представител на неписаните нравствени норми срещу налагащите се записани закони, представител на родовия принцип срещу представителите на политическото съюзяване по интерес, представител на родовия сговор срещу новите начини на управление.

2. Трябва да сме внимателни, защото трагедията на Есхил съдържа и странни възли. Нека не осъвременяваме

Голям е спорът на кого е дете Прометей. В трагедията на Есхил той сам посочва за своя майка богинята Темида-Гея. Но ако отворите справочниците, ще видите, че никъде не се говори за такова божество. Напротив става дума за две съвсем различни богини - една, която е създала много божества след брака си с Уран, Небето, и друга, която е титанка, т.е. дъщеря на Уран и Гея. Е, как така? Още повече, че според съвременника на Омир Хезиод в неговата “Теогония” майка на Прометей е океанидата Климена. Не съществува една старогръцка митология. Това, което наричаме старогръцка митология, е само един модел. В действителност всеки град е имал свои митове и свои богове и герои. Нещо повече - с течение на историята тези богове са влизали в нови отношения и са се променяли. Митологията е подвластна на историята, тя е открит космос, тя е нещо като прочутата река на Хераклит, която никога не е една и съща, защото в следващия миг водата вече е изтекла и на нейно място е дошла друга вода.

3. Прометей и съвременните бунтари

Прометей действа съгласно неписани закони и неговата съпротива спрямо разрушаващия обичайното право Зевс няма нищо общо с днешната възхита пред съзнателно търсещия промени съвременен герой.

Прометей не се бие със Зевс, нямаме двубой. Обяснението се крие в митологичното мислене на древните гърци. На тях им е чужд сюжет като онзи от Стария завет, известен като “Яков и ангела”.

Прометей не е като Робин Худ, Индже или Червения корсар. Той не раздава социално възмездие, не е защитник на бедните, на унизените и оскърбените.

Прометей не показва разкрепостен език, не се представя за потиснат парий. Той няма нищо общо с образа на кечистите от “Първична сила” и “Разбиване”.

Прометей, разбира се, при Есхил съвсем не е бунтарят в съвременния за нас смисъл на тази дума. Той не е Нелсън Мандела, нито Че Гевара. Нито пък е благодетел филантроп като Джордж Сорос. Нито е майка Тереза. Нека не забравяме, че той, първо, сам е бог. Второ, той открадва от боговете огъня, сам се смята за хитър, а когато описва как дал на хората способността да гадаят по жертвени животни, казва, че за боговете оставя лойта. Той е измамил Зевс не само като е отнел на боговете монопола върху огъня, но и като е научил хората да хитруват в жертвоприношенията.

Както Хермес отмъква кравите на Аполон, Прометей прави нещо непозволено, но пак си остава бог. Човек не би могъл да извърши това, което той е извършил, а и би бил убит на място, ако все пак се опита.

III. Прометей не е бунтар, но трагедията е конфликт, битка, сблъсък

Светът на Прометей от Есхиловата трилогия е диалектически свят, като в учението на Хераклит. Светът е състояние на изравнени противоположности, динамично състояние на постоянно състезание, борба на противоположности. И всеки от героите на Есхил представя някаква житейска мъдрост, която сама по себе си е вярна. Прав е Прометей, който в дързостта си вярва в разума и силата на познанието, но прав е и страхливият Океан, който смята, че никой не може да предвиди крайните резултати от познанието. Някои историци твърдят, че Прометей и Зевс са неразделна двойка - никой не може без другия. Богоборецът не може да съществува без бога, нито богът без свой коректив.

Затова и когато говорим за древногръцката митология, трябва да знаем, че това не е сбор от фантастични истории, които трябва да всяват страх и ужас, а система от сюжети, които обясняват света. А светът, който древните гърци са познавали, не е чак толкова различен от онзи, който обитаваме ние днес. Прометей е олицетворявал един тип знание, а митологията е допускала много видове познание. Той е бил и противник на Зевс - но необходимият противник, корективът, без който нито една власт не може да знае своите граници.