Как се пише резюме??? [Архив]

Tedi4ka

03-13-2009, 08:15

Изготвяне на резюме

Всяка съкратена версия на по-обширен изходен текст, която в сбит вид предава основните моменти от съдържанието му, се нарича резюме.

1. Резюме може да се прави на всякакъв текст и съответно на откъс от текст, стига той да е в проза и да е достатъчно дълъг, за да позволява съдържателно и изразно съкращаване. Може да се изготви резюме на уводна статия или новинарско съобщение от вестник, урок от учебник, на глава или раздел от научна монография, на откъс от научнопопулярна публикация в списание, на инструкция за употреба на някакъв уред и т.н. Може да се резюмират и произведения на художествената проза, както и устни разкази, фолклорни приказки, легенди и др.

2. Основната цел на резюмето е накратко и обобщено да пресъздаде съдържанието на изходния текст, като представи това съдържание в ограничен словесен обем.
Доброто резюме се стреми сбито, но ясно и достоверно да представи общата тема на първоизточника и евентуално основните и подразделения. В резюмето не се включват никакви съдържателни подробности, маловажни тематични разклонения, детайли от описанията на обектите и други подобни отклонения от основната тематика.
Резюмето не се нуждае от специални уводни и заключителни части. Изложението му в сбит вид представя важните съдържателни компоненти от първоизточника, като най-често ги предава в същия ред. Възможно е обаче подредбата на смисловите единици да е по-различна в сравнение с последователността им в изходния текст.
Трудно е да се каже какъв е оптималният обем на едно резюме. Дължината на резюмето зависи както от обема на резюмирания текст, така и от целите на резюмирането. По принцип резюмето трябва да е значително по-кратко от първоизточника, за да има смисъл съставянето му.
От резюмето трябва да може набързо и в общи черти да се получи информация за съдържанието на първоизточника.
Резюмето задължително съдържа ясна формулировка на темата на изходния текст и кратка информация за нейното разгръщане.

3. Резюмето има няколко типични езикови характеристики:
изказът е сбит, немногословен;
основните глаголни форми са в изявително наклонение, сегашно време;
словесното оформление на резюмето се осъществява предимно със свои думи, но могат буквално да се възпроизвеждат собствени имена, цифрови данни, термини и други елементи от изходния текст, без които съдържанието му не може да се предаде достоверно;
не се допускат никакви индивидуални съкращения на думи и изрази, а могат да се използват само общоприетите;
между отделните смислови части е задължително да има мотивирана връзка.

Прочетете текста и изпълнете задачите към него

1. Разделете текста на смислово обособени части. Формулирайте темата на всяка от тях.

2. Предайте съдържанието на текста в резюме.

Началото на 19. век предизвиква един разрив в мисловния свят на Европа, не по-малък от онзи, който поразява християнството през 16. век, и дори още по-опасен.
От една страна, на тази пропаст е новата средна класа, създадена от индустриалната революция. Тя е изпълнена с упование и енергия, но и липсват собствени ценностни критерии. Притисната между покварената аристокрация и брутализираните бедни слоеве, тя си изгражда особена, насочена към самоотбрана нравственост, пълна с условности, самодоволна и лицемерна. Блестящите карикатуристи от онова време Домие, Гаварни и Гюстав Доре са ни оставили убедителни образи на тези дебели господа в строго закопчани дълги жакети, които обаче изглеждат някак неспокойни и държат чадърите си така, сякаш се готвят да отблъснат нападателите.
От друга страна, на пропастта са по-изтънчените духове – поети, художници, романисти, които са все още наследници на романтизма, все още преследвани от призрака на нещастието, все още борещи се с ангела като Яков. Тези хора имат чувството – и не без основание, – че са напълно откъснати от охолното мнозинство. Те се надсмиват на достопочтената средна класа и на нейния буржоазен крал Луи Филип, наричат ги филистери и варвари. Но с какво могат да заместят нравствеността на средната класа? Самите те все още търсят себе си.
Търсенето продължава през целия 19. век: у Киркегор, у Шопенхауер, у Бодлер, у Ницше, а в изобразителното изкуство – у скулптора Роден.