renigildo
03-12-2009, 19:40
Трябва ми много спешно не съчинение, ами просто малък текст на тема: "Що за хора са чичовците" :( , от "Чичовци" на Иван Вазов.Госпожата ни даде темата от днес за утре и затова незнам какво да пиша :-o , мерси предварително на всички. :)
"Що за хора са чичовците"
Чичовци
(лис)
Още приживе наричат Иван Вазов „Патриарх на бългаската литература”. Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик. Вазов е живата връзка между българското национално възрашдане и след освобожденското време не само като литературно, но и като всеобхватна вековна традиция.
Повестта „Чичовци” представлява един доста ефектен знак на „Възройденското време”. Вазов интерпретира миналото,където българските нрави и турското време представляват ключкъм разчитане на значениюта в творбата. В основата на сюжетното действие е съседската вражда между Иван Селямсъзът и Варлаам Копринарката. За заглавието на първата глава от повестта, писателят е избрал да я кръсти „Общество”. Лицата в произведението са една доста изпъстрена „галерия” от типове, носещи „завещани от бащите” вражди и характерови особености. В заключителната част „обществото” на малкото градче се събира в Джаковото кафене, където разпалено обсъждат „извънредните събития”, свързани с „бягството на Йотата и хаджи Смион и тяхната „славна победа” над змията”. Чичовците остават събрани, за да обсъждат премеждията и световната политика, доставяики си удоволствие с хитрините, с които заблуждават онбашията, ненадейно появил се между тях, точно по време на разпаления разказ на Минчо Беизадето как „разгромяваше Турция и чорбаджи Николакя”.
Героите на Вазов са живи „бкаменелости”, тъи като в живота им липсват приключения. Повествованието се възприема като разказ, който снизява фактите от предосвобойденския живот и ги означава с тяхната комична „дребност”. В „Чичовци” поради замирането на историческото време през „1868 лето”, житейските проблеми се решават според това „как върви политиката”.
Повестта може да бъде четена като пародич на примитивното в българскич живот. Страховете, конфликтите, героичните жестове са карикатурни образи представени в ефектен смехов план.
Илюстрация на театралниченето, с което чичовците подражават на високите образци в епохата се открива в сцените на манастирските ливади. Опияненият от „ киселерското вино”, г-н Фратю произнася знаменитата си реч „ за свободата”. За съжаление, точно когато сред хората се е появил Хасан ага.
Сцените в следващата глава на повестта представляват остроумната шеговитост и окари катурена смелост. Думите на г-н Фратю: „Не грижете се братя, свободата иска жртви…”, са кулминация на опита да си вдъхнат кураж.
„Чичовци” е представена като пародиен вариант на някои от сюжетните решения в романа „Под игото”. В романа преминават образите на Иванчо Йотата, г-н Фратю, хаджи Смион, Минчо Бейзадето, Мунчо, поп Ставри, онбашията.
Иван Вазов е роден художник с живо въображение и верен усет. Картините, които рисува, са многоцветни, характерите, които създава- убедителни и живи. Но най- голямата заслуга на неговото дело е в дълбоката му с национално историческо битие. За това наричат творчеството му малка вселена, която е изградено от формите и звуците на българката земя, а писателят става завинаги част от нея.