View Full Version : Мразя точно тази част тук... ;]
Понякога се замислям.. мисълта за спомените всъщност дали ни прави по силни или по слаби?Дали болката от пренебрежението и самотата си игре с нас, но всъшност ни прави по силни с времето? Дали трябва да продължим да се лъжем и да търсим човека за нас,който съвсем възможно да не съществува.!Какво правим ние за да сме по щастливи ..след всяка връзка,нищо освен да се самосъжаляваме,вместо да продължим на пред. И ето я дилемата... Това е часта в която започва края...
Кажете ми,дали вие бихте продължили да търсите..смисала в живота,след всичката болка която изпитвате всеки ден,поради една или друга причина или просто бихте се предали?! ;)
suitable
03-13-2009, 09:26
Въпреки, че вече до болка ми е ясно какви са хората на този свят, продължавам да държа отворено едно малко прозорче през, което все още гледам за моето момиче.. След всичките тези раздели, които съм преживял, съм разбрал, че удоволствието може да се изпитва дори и да нямаш сериозна връзка.. не говоря само за секса.. говоря за флиртовете, докосванията, целувките.. Може би на всеки ще му дойде добре, ако след раздяла се поотдаде малко на безцелни флиртове и закачки, но естествено е хубаво и веднага след раздялата да имаш малко собствено време, в което да размишляваш и да установиш какво точно се е случило и дали има смисъл да се бориш за него отново..
Enigma69
03-13-2009, 09:29
Какво значи да се предадеш ? Не е ли още много рано да се предаваме ? Болката минава, може след доста време да е, но все пак ще мине или ще намалее. Спомените вярно че остават, но какво е това нещо толкова голямо че да те накара да се предадеш... Много страшно звучи това да се предадеш...
Wrathchild
03-13-2009, 09:32
Имаш предвид периода, когато наближава края на една връзка или след края й?
Ако е първото, аз не бих търсила, докато съм с партньора си все още. Бих искала да остана сама, а след това да търся. Защото един път минах по пътя, в който по време на една връзка се впуснах в нова и прекъснах старата. Както става ясно, аз фактически не останах сама нито за миг. И макар да не обичах бившия си приятел, аз в тази си връзка пренесох един огромен емоционален товар от старата. От 2 години сме заедно и успях да се отърва от него може би преди около половин... И честно казано не съм напълно сигурна дали съм се отърсила напълно от психическия тормоз, оказван ми някога. За това ако тази връзка (да чукна на дърво да не стане) се провали няма начин да започна нова веднага. Тази грешка отново не бих направила. Човек трябва да остане сам за известно време между 2 връзки.
А спомените остават, но толкова избледняват, че дори не се сещаш за тях. Преди мъжа ми е имало един единствен човек, към който съм изпитвала нещо, но спомена за него ми е толкова безразличен, че дори когато ми се изправи пред мен изобщо не ми пукаше. Така че всичко, което е далече от очите се забравя.
cveteto64
03-13-2009, 09:33
Нали знаеш надеждата умира последна ако при теб все още е жива не се предавай остави спомените защото всъщност те са част от живота ти , но те няма да се върнат продължавай напред и създавай нови и нови спомени, за да разбереш на накрая защо всъщност си живяла...
dimitar_ak
03-13-2009, 10:32
Аз 5 месеца бях в ужасно настроение. Спомени, горчивина, опити за събиране, надежди и нови разочарования. Това те съсипва. Преодолей го. В един момент казах стига, от какво се оплаквам като съм вече свободен мъж. Само за месец се запознах с 4 момичета и то все по-добри от последната. Последната от тях е на път да грабне сърцето ми.
Освободи се от миналото си и погледни напред.
Ако живота беше лесен нямаше да е интересен :wink:
sweet_nothings
03-13-2009, 10:54
Никога не бих се предала - защо? Защото всеки човек би искал да си върне за нещастието и да забрави всичко станало, всичките лоши моменти, всичката болка и тъга, само и само, за да се превърне в нов човек! ;]
FreeSpirit
03-13-2009, 10:59
В последно време мисля за същото... и знаеш ли повтарям си една мисъл, която чух от реклама на филм.
Мисълта гласи : "Умирането на нещо старо, никога не е края, а е началото на нещо ново"
Не можем да бъдем сигурни, че следващата връзка ще е по-добра или пък че ще е последната(смисъл ще намерим точния човек), важното е да търсим щастието си, дори то да е за кратко :)
Все пак важни са моментите спрели дъха ни, а не това колко сме живяли :)
http://www.vbox7.com/play:3782aca1 .... :shock:
Текста на песента ме накара.. да се замисля ,за всичко оново кото изредих по горе :)
SilverBrilliance
03-13-2009, 11:15
[quote="FreeSpirit"]Не можем да бъдем сигурни, че следващата връзка ще е по-добра или пък че ще е последната(смисъл ще намерим точния човек), важното е да търсим щастието си, дори то да е за кратко :)
[quote]
Съгласна съм с теб.Човек никога не знае какво го очаква и не трябва да се предава,трябва да продължи да търси щастието си.Освен това смятам,че спомените са много ценни и не трябва да се стремим да ги забравим,независимо колко болка ни носят.Просто трябва да продължим напред в живота :)
hahavteen
03-13-2009, 11:24
Не съм се предавала. В живота ми има много раздели с любими хора, много разочарования, много болка и горчивина, много лъжи и подигравки. Не говоря само в любовен план а по принцип. Почти целия си живот съм прекарала в чужбина и то даже не в една държава. Най-дълго сме се задържали на едно място 3 години.
Въпреки всичко продължавам да вярвам в любовта, приятелството и доброто у хората нищо че не съм видяла кой знае колко много от тези неща.
Всичко ни прави по-силни стига да извлечем правилната поука от дадената ситуация и да се учим от всичко което ни се случва а не просто да се самосъжаляваме и да обвиняваме себе си и другите. :)
Понякога се замислям.. мисълта за спомените всъщност дали ни прави по силни или по слаби?Дали болката от пренебрежението и самотата си игре с нас, но всъшност ни прави по силни с времето? Дали трябва да продължим да се лъжем и да търсим човека за нас,който съвсем възможно да не съществува.!Какво правим ние за да сме по щастливи ..след всяка връзка,нищо освен да се самосъжаляваме,вместо да продължим на пред. И ето я дилемата... Това е часта в която започва края...
Кажете ми,дали вие бихте продължили да търсите..смисала в живота,след всичката болка която изпитвате всеки ден,поради една или друга причина или просто бихте се предали?! ;)
Само да се уточним...кои сте вие и кои сме ние? Конкретни групи ли питаш или казваш най-общо?
Какво означава да се предадеш???В никакъв случей.. да понякога един човек събира целия ни свят.. и когато го изгубим все едно нямаме нищо... боли,гадно е.. няма смисъл от нищо.. но не е така.. В живота наистина има трудности-да много са,да трудно е.. но не мисля ,че просто да се предадеш е правилното!И не е вярно ,че може би не същесвува подходящия човек за теб...Просто трябва да сме силни,да намерим смисъла.. ако ще да е в нещо малко и незначително ...заслужава си да се продължи..ако щеш дори и на пук просто на тези ,които са ти сасипали щастието... и повярвай нещата се оправят...Не написах това мнение..защото така трябва да се случва и защото е хубаво да вярваме в приказките с добър край.. просто и на мен ми се случи...Трудното е просто да намериш смисъл в нещо,за което си струва... а след това ще видиш всъшност колко неща или хора има ,който наистина са истински!
ThePowerOfLove
03-13-2009, 18:48
Имало е и моменти, в които съм се предавала, но много скоро надеждите ми се възвръщат по една или друга причина. Като цяло е хубаво да имаме вярата, че нещо добро ни очаква и че ще срещнем своята любов! Много пъти съм била разочарована, но винаги намирам сили да продължа напред.. Не трябва да се предаваме. Да, не е сигурно, че ще срещнем човека, който ще преобърне всичко, но пък за мен лично е по-добре да вярвам и да се надявам, че това ще стане! :)
sweet_sorcerer
03-13-2009, 19:23
Never Back Down...
DevilWish
03-14-2009, 07:37
Не, аз лично бих продължавала да търся.Глупавичко е, че лъжем толкова хора и толкова хора лъжат нас, докато намерим истинския. . но . . какво да правим така са устроени хората.Това не е само при партньора ти.За всичко търсим верният човек или предмет или каквото и да е било.
dimitar_ak
03-14-2009, 08:00
Лошото е, че жените не ви бива да казвате НЕ. И ако не харесате едно момче не му го казвате веднага ами го оставяте малко да ви погони и после да го отрежете. Малко "да ви качи курса".
evelinka1122
03-14-2009, 09:20
никога не съм се предавала... и никой няма право да се предава... колкото и банално да звучи- живота продължава и ние трбва да продължим и то само напред.... намерих щастието си... именно затова, че не се предадох!
относно спомените... те ме натъжават... хубавите с това, че нищо няма да се върне... и нищо няма да е същото... а лошите- че съм постъпила по един начин, а е било по разумно по друг... как ли съм изглежала в очите на хораа... :( не обичам да се ровя в миналото... гледам напред и гледам да не допускам същите грешки... защото само глупаците повтарят старите си грешка вярвайки, че постпват правилно.....
valdesbg
03-14-2009, 10:54
Нагласа девойче, нагласа... Нещата никога не са толкова лоши колкото изглеждат. Кпогато съдбата ни избутва нещо от ръцете, много често иска да сложи нещо по подходящо в тях.. :)
Хакуна Матата, Сладката страна на нещата.... защо трябва да си усложняваш живота? :Р
Много мащабно си се иэкаэала.
Ако ти така се чувстваш и ако теэи чувства са типични эа теб,эа мен не са.Самосъжалението не го обичам.И нали энаеш - винаги Keep walking.