Здравейте!
Попаднах и аз в малко затруднено положение. Имаме да пишем реферат по география на тема Враца ( географско положение, релеф, климат, води,почви, население, стопанство и проблеми) За географско положение горе-долу съм си намирала информация, но за релефа,климата и др природни компоненти нищичко не мога да намеря. Искам да помоля, ако някой има няккава по-подробна информация, да ми я прати :) Особено, ако има хора от Враца.
Благодаря много!!! :-)
Вра̀ца е град в Северна България Той е административен център на Област Враца и на Община Враца. Намира на 112 км. северно от София, на около 40 км. югоизточно от Монтана, на 14 км. северозападно от Мездра.
Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.
Враца има красива околност[1]. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанския балкан, на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.
Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанския балкан този брой е значително по-голям.
Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население 94 975 жители (21.07.2005).
Област Враца граничи: на север с р. Дунав, на запад с Област Монтана, на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.
Враца е най-голямото селище в Северозападна България.
Още преди около 6 000 г.пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медният рудодобив. В периода около 4-5 век г. пр. Хр. започват на територията на днешна Враца да се заселват Трибалите. Те били особено войнствено и племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите, а след това дори армията на Филип Втори Македонски.
През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Александър Македонски и тогава се споразумява да бъдат негови съюзници.
Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища откривани по Българските земи и най-голямото тракийско такова, а именно — Рогозенското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съдове е била притежание на местен тракийски владетел от племето Трибали. По някои от съдовете са гравирани и различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете. Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа. През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е имало вече голямо културно, икономическо и политическо средище, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни сътресения нанесени им от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр.са разорени от германското племе бастари.
Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. Близо 400 г. Враца е част от Римската Империя
През периода на средновековието града носи името Вратица. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски.
Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи.
Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през 1824 -един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.
Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.
След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България. Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.
Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие на лозарството. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през 1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплом.
До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.
Резултати от последните четири проведени местни избори за кмет на Община Враца
2007 — Тотю Младенов (ГЕРБ) печели на втори тур с 54% срещу независимия кандидат Войслав Бубев
2003 — Войслав Бубев (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
1999 — Румен Стоманярски (Обединение за Враца) печели на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
1995 — Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).
Кметове на Враца през годините от 1945 г. до днешни дни:
Тодор Бучински (1945-1946 )
Петър Ников ( 1946-1947)
Георги Константинов (1947-1959)
Людмил Янчев (1959-1968)
Ганчо Рачев (1968-1971)
Кръстю Трендафилов (1971-1972)
Сотир Чобанов (1972-1976)
Борис Ничев (1976-1981)
Ангел Вушков (1981-1983)
Асен Недялков (1983, 1988-1990)
Петър Куцанков (1983-1988)
Войслав Бубев (1990-1991)
Чавдар Савов (1991-1995)
Румен Стоманярски (1995-2003)
Войслав Бубев (2003-2007)
Тотю Младенов (настоящ)
Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище — варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.
Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.
Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали в града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет, Мебели Арон и др. В края на 2005 г беше открит и най-големият търговски център в града — СУМИ [2], разполагащ със близо 110 магазина, заведения и офиси. В процес на проучване и изграждане са още няколко големи търговски обекта на веригите: Пени Маркет, Плюс и др.
Отрасълът Строителство генерира все по-високи приходи. За първите шест месеца на 2007 година във Враца са издадени 144 разрешения за строеж. [3] Цените на недвижимите имоти са средно-високи. Във Враца функционират няколко институции в услуга на бизнеса: Търговско-промишлена палата, Евро-инфо-център, Индустриална стопанска камара и др. На територията на общината се намира подземно газохранилище(на около 20 км. от гр. Враца). Северно от Враца са очертава екологично чиста зона, която е предпоставка за производство на качествени хранителни продукти.
Мрежата на централното топлофициране е добре развита, а далекосъобщенията са в добро състояние. Равнището на безработица в Община Враца към месец Август 2007 е 6,5% (по-ниско от средното за страната)[4].
Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора — коридор 4 [5] и коридор 7. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 при Видин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8 километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път [6] През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда се модернизация в четирилентов път с технически параметри на автомагистрала [7] От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура. В железопътната инфраструктура, също се предвиждат големи инвестици. ЖП линията минаваща през Враца ще бъде модернизирана и с възможност влаковите композиции да се движат със скорост до 160 км/ч [8]
Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и железопътен транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна ЖП Гара Враца.
Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт, състоящ се от тролейбуси, автобуси и маршрутни микробуси. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.
Културни забележителности [редактиране]
Паметник на националния герой Христо БотевВраца е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз с регионалния исторически музей и пещерата «Леденика», както и връх Околчица във Врачански балкан
Регионален исторически музей [редактиране]
Основна статия: Регионален исторически музей (Враца)
Регионалния исторически музей се намира в южната част на централния площад «Христо Ботев». Сегашната сграда функционира от 1980 г. Музеят се състои от 9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. Това е най-голямото тракийско съкровище намирано някога. Във музеят се съхранява и най-древния човешки скелет откриван в България. Предполага се, че е на възраст около 8 000 години. Залите в Регионалния Исторически Музей са обозначени по периоди и се състоят сътветно от:
зала «Праистория» — глинени съдове, битова керамика, оръжие.
зала «Античност и Средновековие» — Могиланското съкровище, каменна пластика, медицински инструменти
зала «Възраждане и национално-освободителна борба» — ценни издания на Врачанската литературна школа, икони, старопечатни книги, оръжие, копия на знамето на врачанските патриоти.
зала, посветена на дейността на Христо Ботев — посетителите се запознават с борбата на най-голямата въстаническа чета против османското иго.
експозиция «Работническо движение» — състояща се от три зали и два къта
зала «Съвременно строителство» — фотоси, документи и материали, свързани с икономическото развитие на Враца от 1952 г. до наши дни.
Към Историческия музей функционират и два други комплекса — Етнографско-Възрожденския комплекс «Софроний Врачански» и Комплекса, посветен на Никола Войводов
Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ [редактиране]
Основна статия: Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“
Етнографско-възрожденски комплекс „Свети Софроний Врачански“ към Регионалния исторически музей — Враца е архитектурно-етнографска музейна експозиция, създадена между 1972 и 1987 година. Включва три възрожденски къщи и училище "Възнесение", намиращи се в съседство с православния храм-паметник „Свети Софроний епископ Врачански“, и представя традиционния бит, занаятите и културата на населението от Врачански регион от края на 19-ти до средата на 20 век.
Комплекс Вестителят [редактиране]
Комплекс Вестителят над ВрацаКомплексът се намира в подножието на Врачански балкан. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата.
Туристическия дом (Хижата) е строен през 1926 г. с доброволен труд на врачанските туристи. През годините до наши дни той е служел за забавления, провеждане на общи събрания на туристическото дружество, за нощувка на туристи и други развлечения. През 2005 г. Хижата е почти изпепелена от пожар, възникнал в едно от помещенията използвано за механа. На 9 ноември 2006 г. (129 годишнината от освобождението на града от турско робство) сградата е открита отново, след мащабна реконструкция. За възстановяването и спомогнаха средства, осигурени както от Община Враца, така и от дарения на будни граждани на Враца. На единия от етажите е отворена сладкарница, а на другия е експонирана изложба с фотоси, подредена от БТС и Регионалния исторически музей, разказващи за историята на врачанското туристическо движение. В непосредтвена близост до Хижата се намира паметникът на Вестителят на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба — сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. — Освобождението на града.
На 100-ина метра зад паметника се издига висок белокаменен обелиск, на който са изписани имената на опълченците от Врачанско. Комплекс Вестителят е любимо място за разходка, както на врачани, така и на всички гости на Враца. От там се разкрива чудесна гледка към по-голямата част от града и към красивата и величествена планина.
Кула на Мешчиите [редактиране]
Един от символите и забележителностите на града. Формата ѝ е правилна каменна призма с височина 13 м. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век. Тогава местните нотабили — аяни придобили особено значение със статут на институция. Аяните играели важна роля в обществения живот, определяли размера на изискваните от държавата данъци, вмесвали се грубо и най-често с користни подбуди във взаимоотношенията между раята и върховната власт. Такива местни първенци ще да са били тези, за чиито нужди е била построена Кулата на Мешчиите. В онова смутно време — честите народни движения, въстания, войни и разбойнически действия създават постоянна заплаха особено за тамошните аяни и органи на властта. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.
Драматично-куклен театър — Враца [редактиране]
Драматично — куклен театър Враца разполага със собствена театрална сграда, с голям салон с 748 места, камерна зала с 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала с 70 места. Трупата е съставена от 68 човека от които 25 художествено творчески състав и 43 административно — технически.
Други [редактиране]
Куртпашова кула — Със своя оригинален силует, въпреки малките си размери създава впечатлението за средновековен замък. Тя е една от няколко подобни, съществували през турско време. Представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17-ти век, но елементите ѝ и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското средновековие — 16-ти век
Природни забележителности [редактиране]
Проходи [редактиране]
Поглед към прохода ВратцатаПроход Вратцата е рай за алпинисти и туристи. Дори самата гледка към отвесните скали смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. Най-стръмните отвеси са 400-метрови гладки скали. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района — «Чайка». Там има приказно езеро с водни колела.
Пещери [редактиране]
Пещера Леденика е открита случайно навремето от местен планинар. След това стопанинът на имота дарил цялата местност на града, за да могат врачани да има къде да ходят на пикник. Пещерата носи името си от първата зала, която зимно време става истински хладилник. Там температурата пада до минус 20 градуса и се образува огромна ледена колона. Това е феномен, понеже в самата пещера температурата е постоянна и е около 8-16 градуса. «Леденика» е относително плитка — около 300 м, но има едни от най-красивите зали и формирования — «Езерото на мечтите», «Проходът на грешниците». Тук се намира и най-атрактивната пещерна зала на Балканите — Концертната зала. Тя е огромна, красива и с невероятна акустика. Пещерата беше преоборудвана през последните години, така че осветлението, мостчетата, стълбите са изключително надеждни. Точно пред пещерата има добре поддържани поляни и места за пикник. Можете да си наемете коне и да направите прекрасна разходка в планината.
Пещера Понора Водна пещера намираща се в близост до с. Чирен, на 30 км от гр. Враца една от най-големите водни пещери в България, с големи и просторни водни галерии, наситени с вторични пещерни образувания. Пещерата е дълга 3 км и 497 м и във всички галерии тече река. Главна посока на развитие е Запад/Северозапад. Пещерата е постоянен понор за водите на река Лиляшка. Накрая завършва със един подводен сифон, който е достъпен само за водолази.
.
Водопади [редактиране]
Водопад Скакля е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачански Балкан, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца. До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.
Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека». По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през 1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад «Боров камък», може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.
Градът на Ботев
Паметникът на Христо Ботев
Градът възниква през ранното Средновековието и носи името на живописният пролом “Вратцата” на река Лева.
Днес Враца е известен като туристическо средище, най–голям град и стопански център на Северозападна България.
За произхода на населението по нашите земи през бронзовата и желязната епоха има няколко становища. Най-приемливо е твърдението, че източната част на Балканския полуостров е била населена от траките, един от най-многобройните индоевропейски народи в древността. Засега е трудно да се каже кои са били най-старите тракийски племена, обитавали Врачанското поле, тъй като тези племена се намирали в постоянно движение и вражда по между си. В района на Враца бяха вече открити няколко находки от готова продукция, сред които една бронзова брадва, намерена в околностите на с. Згориград и бронзова брадва, намерена при р. Лева през 1970 г.
Няколко десетилетия преди османското нашествие на Балканския полуостров българската държава била разделена на три “царства”, които станали лесна плячка на османлиите. Известно е, че през годините след разделянето на българската държава, град Вратица бил през цялото време към Търновското царство и на границата му с Видинското. Оскъдните сведения за борбата, водена от град Вратица срещу османските поробители имат предимно легендарен характер. Поради това не е известна и точната година, в която османлиите са сринали Вратица със земята и подложили жителите на града на близо петвековно робство.
Пристигането на редовна турска войска във Враца съвпаднало с пристигането на съобщението за подготовка на чета в Румъния, която ще се насочи към града. Малко след това било получено писмото на врачаните Д. Тодоров и М. Цветков, в което те съобщавали на съзаклятниците, че на чело на четата е застанал Христо Ботев и че в деня на преминаването й Враца трябва да въстане.
На 20 май (1 юни нов стил) 1876 г. четата достигнала Врачанския балкан и влязла в сражение с многочисления противник. Привечер Щабът се събрал на заседание под височината Камарата. В момент, когато Христо Ботев се изправя да говори, отекнал изстрел – паднал смъртно ранен войводата, гениалния поет и революционер. Дните след 20 май били дни на тържество на победителите. По улиците на града те разнасяли забити на кол, глави на въстаници и Ботеви четници.