sh0k0ladch3t0o0
03-15-2009, 10:49
“Животът няма друг смисъл освен този,който човек му придава сам, разкривайки своите способности”-казва големият хуманист Ерих Фром.Да се разкрие най пълно дарованието на всеки човек,е най-голямата ценност на хуманистичното общество.Разгръщането на собствените възможности обаче е главната грижа на самата личност.Да се опознае,да намери своето място в живота-сам,но и с помощта на другите хора-да става по-добър и по-способен,да се грижи за своето щастие-това са важните съставки на саморазвитието и самоусъвършенстването.
Личността не се ражда,тя се “заражда”,след като човек постигне определено равнище на психично развитие-цялостност на психичния живот,активност и инициативност на поведението,смислова организация на съзнанието,собствени морални и ценностни критерии,самосъзнание и самооценка.Основа на формирането на личността е появата на насоченост у човека.Насочеността пък предлага йерархизация на мотивационната сфера.
Едно от най-важните измерения на личността е значимостта,която тя придобива в живота на другите,на общността.А чрез това личността реализира самата себе си и постига смисъла на своя живот.
Личност наричаме човека,разглеждан като субект, т.е.като принципно способен да избира своите цели и да насочва своето поведение така,че да направлява хода на собствения си живот,както и да влияе върху света,в който живее,утвърждавайки по този начин своето неповторимо присъствие в него.
Човек не се ражда личност-личност се става в хода на живота,на общуването с другите и на решаването на разнообразните задачи,които изникват пред нас.По думите на Жан-Жак Русо ние се раждаме два пати: веднъж-за да съществуваме и втори път- за да живеем.Истинският живот е животът на личността.За да стане човек личност,той трябва да достигне определено равнище на психично развитие.Това равнище се характеризира с редица свойства:
необходима e интегрираност на психичните процеси-която се изразява във взаимна свързаност на познанието, преживяванията, подбудителните и регулативните процеси у действащия субект;
нужна е и активност-която е, една способност да се мисли и действа на основата на собствени преценки, мнения и убеждения,осъществявайки определени цели,като се преодолеят трудностите;
много важна е и насоченост- при която насочеността се ориентира от система от устойчиви мотиви,относително независими от променящите се ситуации,което придава на поведението определено постоянство и предвидимост;
човек трябва да притежава дълбочинни смислови образувания-това са лични знания, които придобиват за конкретната личност различни знания,действия и постъпки на другите,разнообразните събития,норми и ценности. Думата “любов”има еднакво значение за всички хора,но за влюбения тя звучи по-различно,има по-особен смисъл, предизвиква не само мисли,но и дълбоки и смислени преживявания;
а собствените морални изисквания и оценките правят личността автономна и трудно податлива за външни въздействия,които противоречат на собствените и убеждения;
Стоежа на личността започва с усвояването на два знаменити продукта на културата:усвояване на думите и знаците и усвояване на адекватните модели на поведение.
Основен момент при формирането на личността е превръщането на изискванията на обществото от външно въздействие във вътрешен мотив на поведение.
Личността винаги е резултат на конкретни обществени условия,в които живее човек.Тя не се формира като
пасивно отражение на обществените условия,а в процеса на активното изграждане на междуличностните отношения.От това следва,че личността по своите основни особености е продукт на обществото,защото не може да се изгражда и да се развива извън него.
Върху формирането на човешката личност влияят едни или други обществени идеи,инстиктни.От най-ранна възраст човек попада под влияние на средата,на възпитателната система,семейните и обществени отношения.Формирането на личността на човека представлява изграждането на единно отношение към действителността и устойчивите мотиви на поведение.
У всеки от нас е заложено знанието,че имаме право на житейски избор.Всеки е скрил в себе си една ярка и свободна личност,но не всеки има духовната сила и куража да и даде право на изява.
И както е казал Шекспир “Да бъдеш или да не бъдеш?Това е въпроса” за което е абсолютно прав.
Всяка личност трябва да изпитва увереност в делата си и гордост от това,че е Човек-този Човек,създаден по образ и подобие на Бог,този Човек който без да робува на условности и предразсъдъци,превръща света ни в едно по-добро и по-съвършено място,този Човек е скрит у всеки от нас!
Способността на човек да владее себе си,да определя и следва собствена линия на поведение,а не да се оставя да бъде тласкан от обстоятелствата е важен белег за социална и личностна зрялост.И ако всяка личност даде най-доброто от себе си в рамките на един човешки живот,представяте ли си какво би се получило от нашия общ дом?Тогава Земята ще бъде наистина прекрасно място за живеене,а ние-съвършени нейни обитатели или просто-щастливи човеци.
От Помагало.
Личността не се ражда,тя се “заражда”,след като човек постигне определено равнище на психично развитие-цялостност на психичния живот,активност и инициативност на поведението,смислова организация на съзнанието,собствени морални и ценностни критерии,самосъзнание и самооценка.Основа на формирането на личността е появата на насоченост у човека.Насочеността пък предлага йерархизация на мотивационната сфера.
Едно от най-важните измерения на личността е значимостта,която тя придобива в живота на другите,на общността.А чрез това личността реализира самата себе си и постига смисъла на своя живот.
Личност наричаме човека,разглеждан като субект, т.е.като принципно способен да избира своите цели и да насочва своето поведение така,че да направлява хода на собствения си живот,както и да влияе върху света,в който живее,утвърждавайки по този начин своето неповторимо присъствие в него.
Човек не се ражда личност-личност се става в хода на живота,на общуването с другите и на решаването на разнообразните задачи,които изникват пред нас.По думите на Жан-Жак Русо ние се раждаме два пати: веднъж-за да съществуваме и втори път- за да живеем.Истинският живот е животът на личността.За да стане човек личност,той трябва да достигне определено равнище на психично развитие.Това равнище се характеризира с редица свойства:
необходима e интегрираност на психичните процеси-която се изразява във взаимна свързаност на познанието, преживяванията, подбудителните и регулативните процеси у действащия субект;
нужна е и активност-която е, една способност да се мисли и действа на основата на собствени преценки, мнения и убеждения,осъществявайки определени цели,като се преодолеят трудностите;
много важна е и насоченост- при която насочеността се ориентира от система от устойчиви мотиви,относително независими от променящите се ситуации,което придава на поведението определено постоянство и предвидимост;
човек трябва да притежава дълбочинни смислови образувания-това са лични знания, които придобиват за конкретната личност различни знания,действия и постъпки на другите,разнообразните събития,норми и ценности. Думата “любов”има еднакво значение за всички хора,но за влюбения тя звучи по-различно,има по-особен смисъл, предизвиква не само мисли,но и дълбоки и смислени преживявания;
а собствените морални изисквания и оценките правят личността автономна и трудно податлива за външни въздействия,които противоречат на собствените и убеждения;
Стоежа на личността започва с усвояването на два знаменити продукта на културата:усвояване на думите и знаците и усвояване на адекватните модели на поведение.
Основен момент при формирането на личността е превръщането на изискванията на обществото от външно въздействие във вътрешен мотив на поведение.
Личността винаги е резултат на конкретни обществени условия,в които живее човек.Тя не се формира като
пасивно отражение на обществените условия,а в процеса на активното изграждане на междуличностните отношения.От това следва,че личността по своите основни особености е продукт на обществото,защото не може да се изгражда и да се развива извън него.
Върху формирането на човешката личност влияят едни или други обществени идеи,инстиктни.От най-ранна възраст човек попада под влияние на средата,на възпитателната система,семейните и обществени отношения.Формирането на личността на човека представлява изграждането на единно отношение към действителността и устойчивите мотиви на поведение.
У всеки от нас е заложено знанието,че имаме право на житейски избор.Всеки е скрил в себе си една ярка и свободна личност,но не всеки има духовната сила и куража да и даде право на изява.
И както е казал Шекспир “Да бъдеш или да не бъдеш?Това е въпроса” за което е абсолютно прав.
Всяка личност трябва да изпитва увереност в делата си и гордост от това,че е Човек-този Човек,създаден по образ и подобие на Бог,този Човек който без да робува на условности и предразсъдъци,превръща света ни в едно по-добро и по-съвършено място,този Човек е скрит у всеки от нас!
Способността на човек да владее себе си,да определя и следва собствена линия на поведение,а не да се оставя да бъде тласкан от обстоятелствата е важен белег за социална и личностна зрялост.И ако всяка личност даде най-доброто от себе си в рамките на един човешки живот,представяте ли си какво би се получило от нашия общ дом?Тогава Земята ще бъде наистина прекрасно място за живеене,а ние-съвършени нейни обитатели или просто-щастливи човеци.
От Помагало.