Здравейте,
Незнам как да започна едно есе на тема - Парите цел и средство в Дядо Горио.
Някой има ли идея как да започна, но аз не искам да го преписвам от интернет :D , а просто някаква идея върху какво да актентувам в есето.
ПАРИТЕ – ЦЕЛ И СРЕДСТВО
РАЗМИСЛИ ВЪРХУ РОМАНА “ДЯДО ГОРИО” НА БАЛЗАК
В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта.
Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му. В стремежа си за натрупване на злато човечеството забравя моралните си устои и загубва истинската си представа за доброто и злото в живота.
Златото унищожава нравствените ценности и добродетели на човека и го превръща в злодей и престъпник. То разделя родители от деца, брат от брата и всява раздори и завист. С него се купуват и продават човешки съвести, любов и приятелство.
Парите разделят обществото на бедни и богати. В “Дядо Горио” Балзак разкрива контраста между лукса и мизерията и нищетата и разточителството. Показва разликата между бедния пансион на мадам Воке и салоните на аристокрацията. В този пансион нищетата и мизерията владият с пълна сила. В него живеят бедни студенти, дребни чиновници и хора с тъмно минало. Палатите на парижката аристокрация са потънали в коприна и блясък. Брилянти и скъпоценни камъни украсяват хората от висшето общество.
Пагубното влияние на златото е убило духовния облик на парижкия елит. Богатото общество не познава дълбокото и искрено приятелство, завистта и злорадствата са обикновено нещо в неговите салони. За него не съществуват здравите семейни връзки, всичко е фалш и измама, за да се запази натрупаното състояние и обществено положение. Животът на парижката аристокрация е лъскав и бляскав благодарение на богатствата, които притежава, но всъщност представлява едно блато, където съществува само покварата,завистта, злобата и коварството.
Парите превръщат хората в егоисти и бездушни същества, лишени от милосърдие и състрадание. Човекът не подбира средствата и начините, с които иска да постигне своята цел – богатството. Дядо Горио в своята младост обсебва златото на своя господар. Чрез хитрост и спекулации той натрупва милиони, за да осигури охолство и разкош за собствените си дъщери. В същото време се превръща във виновник за страданията на хиляди парижки деца по време на революцията.
Парите оказват лошо влияние върху възпитанието на децата. Когато на едно дете се изпълнява всеки каприз или прищявка, последствията са трагични. То се превръща в самовлюбено и лицемерно същество. От малки дъщерите на дядо Горио са закърмени с любов към богатството. Тази страст ги лишава от синовна обич и дълг. И те като своя баща смятат, че с пари може да се купи любов и щастие. Стемежа им към забогатяване ги превръща в студени и коравосърдечни дъщери, които ограбват баща си и го оставят да умре сам и в мизерия. За двете жени няма нищо по-скъпоценно от жълтия метал. Човешкото достойнство, сестринската привързаност и любовта са умрели в тях. Те ценят повече богатството отколкото човешкия живот.
Златото убива идеализма на младостта, унищожава вярата на хората в доброто. Превръща чистите им и невинни сърца в парчета лед. За да се сдобие с пари и власт, човек е готов да се откаже от мечтите си за неопетнен живот и честен труд. Растиняк е младеж с искрена и пламенна душа. Той е отзивчив към страданията на другите. Съвестта не е заглъхнала в сърцето му. Но опиянен от блясъка на аристократичните салони и запленен от богатствата и златото им, той се предава на пороците на обществото.
Парите могат да властват над слабите и неустойчиви характери. Младият мъж е точно такъв. Няма сили да се бори срещу съблазните на благородния метал.
Влиянието на златото не винаги унищожава доброто у човека. Хората, които успяват да съхранят чистотата на душата си, за да запазят любовта, синовната обич и чувството за чест и дълг като най-съкровени човешки идеали не стават подвластни на парите.Викторин е млада и крехка девойка, лишена не само от наследството на своя баща, но и от неговата обич. Тя не се поддава на жаждата за богатство, а чистото и сърце търси само любовта на своя родител.Макар че е неопитна и невинна, тя успява да се съхрани като личност, над която златото неможи да окаже пагубното си влияние.
Според датския критик Брандес, Балзак има “един универсален герой – без име, без възраст и без пол – парите”, който доминира над всички. И в миналото и в настоящето блясъкът на златато властва над човешката душа и съзнание. За милиони хора по света то е цел в живота им.
Наистина парите са необходимост, те са “шестото чувство, без което човек не може да си служи с останалите пет”. Много трудно и почти невъзможно е човек да господства над златото, за да проявява чрез него своето милосърдие, сърдечност и доброта. Не всичко се купува с жълтия метал – здравето, любовта и искреното приятелство са безценни.
За зло или за добро парите са необходимост за човечеството, но те не трябва да се превръщат в цел в живота на човека и не трябва да се използват като средство за упражняване на тиранична власт от едни хора над други.
От необходимо зло те могат да се превърнат в благодат за хората и цивилизацията, ако всеки човек промени своите идеали и разбирания за доброто и спре да продава душата си и моралните си ценности за злато и богатства.
Парите – цел и средство
(Литературно есе върху романа „Граф Монте Кристо” и романа „Дядо Горио”)
Парите – символ на власт, мощ, благосъстояние. Социалното животно – човек винаги се е стремял към тези идеали – оцеляване, себедоказване и добър живот и респективно – власт и неограниченост, независимост. В обществото всичко това без пари е непостижимо. Оттам идва и константната жажда за богатство на човека, откакто се е зародила цивилизацията.
Още в древността хората използвали ценности за размяна при покупко-продажба на стоки. Оттогава чак до наши дни като най-стойностна стока е познато златото. Откакто свят светува човекът бленува за блясъка и звъна на благородния метал. Проблемът за човешлата алчност не е от вчера. Още в ХІХ век Балзак разглежда въпроса в романа си „Дядо Горио”. Романът представя парижката действителност през погледа на автора, но изложен „схематично” в пансиона на мадам Воке.
Златото и парите за едни са цел, за други – средство. Целящите богатство виждат в него сигурност, независимост, охолство, дори щастие. Героят на Балзак, дядо Горио, е човек вече на преклонна възраст, който на младини чрез машинации и измами слага ръка върху богатството на своя господар. Той обаче желае златото не за себе си. В стремежа си да осигури щастие и сигурност на своите обични дъщери, той им прави една лоша услуга. Децата, вече пораснали жени, отгледани в лукс и охолство, губят своите морални ценности, заслепени от блясъка на златото. За жалост, това не е просто художествена измислица. Веднъж подлъгани от лукса и охолството. Хората забравят да живеят истински. Човекът в стремежа си към „разбогатяване”, като че ли все повече и повече „оскотява” и забравя по-дребните и делнични сладости на живота. Един философ бе казал: „Парите могат да купят къща, но не дом; огнище, но не топлота; легло, но не и сън...”. Ето защо в непрекъснатата социална въртележка, човек губи себе си, своя лик. Човекът става роб на идеала. „Парица е царица”. Но силата на златото би могла в подходящите ръце да бъде и използвана. Умният би могъл да използва тази непрестанна алчност като свое оръжие и наистина да получи власт. Такъв е случаят с литературния герой на Дюма-баща, граф Монте Кристо. В рамана разказващ за младия Едмон Дантес, хвърлен несправедливо в затвора, се разкрива именно могъществото на умния човек, притежаващ богатство. Творбата в типично романтичен дух разказва невероятната история на един младеж, тръгнал по стъпките на щастието. Жестоката съдба, в лицето на двама злобни завистници, го праща в затвора, където младият Едмон Дантес получава образование. Четиринадесет години по-късно, по щастлива случайност, вече възмъжал, Едмон се завръща като загадъчния граф Монте Кристо. Изключително богат и завидно ерудиран, той омайва преставителите на парижката аристокрация, като навлиза бързо сред благородническото общество и завоюва своето почетно място там.
Макар и твърде невероятна, историята на графа има и известна достоверност. В свят на лицемерие, интриги и алчност, човек притежаващ нужните качества и отстояващ позицията и принципите си, естествено подплатен с известно количество злато, може да бъде господар.
Човешката психика винаги цели да постигне, колкото се може по-добри резултати, използвайки минимални ресурси. Този „мързел” бива най-лесно задоволен с помощта на парите. Изводът, до който стигаме, е, че парите като цел са необходими, за да се ползват като средство. С големите възможности естествено идва и голямата отговорност. Изправени пред избор, слабите се пречупват, не можейки да поемат тази отговорност. Това е реалната опасност пред простия човечец, сдобил се с възможности. Поговорката „Пази Боже сляпо да прогледа!” е уместна като обобщение.
Според мен има крехък баланс между това да искаш и това – да можеш. „Дребните” хора, целящи богатството, или не могат да го постигнат, поради невежеството си, или дори да успеят, го пропиляват, не оценявайки реалната му стойност. Душевно възвисените обаче, дори да не притежават материално богатство, могат чрез потенциала на собствената си глава, да постигнат своето. Развали ли се този баланс, възникват проблеми. Но неминуемо, целта оправдава средствата, за да бъде установен балансът.
Много ти благодаря Tedi4ka :grin: :grin: