Моля ви някой с абонамент в помагало да ми изтегли това:
http://download.pomagalo.com/67260/obrazyt+na+dyado+gorio/?search=10193773&po=1
Много ще съм благодарна!
Образът на дядо Горио
Романът на Оноре Дьо Балзак - “Дядо Горио” е една реалистична картина, представяща живота на френското буржоазно общество. Тази книга описва двата полюса на живота: от едната страна стои пансионът - беднотията, мизерията, нищетата, а от другата - висшето съсловие, което от пръв поглед изглежда бляскаво, но в действителност крие нещастие, лицемерие, високомерие, подлост.
Балзак изгражда образа на дядо Горио с диалектическа завършеност - без определен черен или бял цвят, а с реалните противоречия, показва привличане и отблъскване. В началото на романа Оноре Дьо Балзак, описвайки внушителната същност на дядо Горио, внася идеята за силата и властта на парите. Милионите, които главният герой притежава, са източникът за нещастията му по-късно. Някогашният фабрикант на фиде напуска своята търговия и се оттегля в дома “Воке”. Човекът, когото тогава наричат “господин Горио”, въпреки шейсет и деветте години живот зад себе си, изгражда в чуждите очи образ на внушителна личност. От външността му личи, че е богат. Но постепенно с времето “господин Горио” се превръща в дядо Горио, търговецът-милионер – в дрипав старец, изоставен от двете си дъщери. Но за него най-голямото наказание не е разорението, а празнотата, която изпитва в сърцето и душата си далеч от Анастази и Делфин. За Горио, дъщерите му са радостта в живота, но и най-страшният източник на разочарование. Със своя егоизъм, неблагодарност и коравосърдечие те убиват любящия ги баща.
Заглавието на романа насочва вниманието на читателя към нещастната съдба на дядо Горио, пожертвал богатството си в името на бащинската обич.Повествованието обаче представя в детайли и участта на бедния студент Йожен Дьо Растиняк, пристигнал наскоро от провинцията. Коренно противоположни са житейските посоки, белязали драмата на двамата герои – за дядо Горио, който е притежавал значително състояние, това е пътят към доброволно избраната бедност поради прекомерната, безразсъдна любов към дъщерите, докато за Растиняк целта е издигане над унизителната оскъдица и завоевания сред богатите аристократични кръгове. Породилата се дружба между него и дядо Горио започва от мига, когато разбира, че този обеднял старец е баща на графиня Анастази дьо Ресто и баронеса Делфин дьо Нюсенжен, до чието благоволение се домогва. От своя страна дядо Горио се надява дъщеря му Делфин да има почтен любовник, а не като предишния Дьо Трай, който безсъвестно пропилява парите на баронесата и баща й. Трогателни са състраданието и безкористната загриженост на Растиняк към изоставения от неблагодарните си дъщери дядо Горио. Дори в последните си мигове отчаяният старец чувства една-единствена опора в безрадостното си битие и тя е свързана с присъствието на всеотдайния в помощта си студент.
Бащинската любов на дядо Горио го превежда от висотата на финансовото могъщество до нищетата. Като всеки баща, който мисли доброто за своите деца, старецът не подлага дъщерите си на лишения. Той раздава цялото си богатство, а заедно с него си отива и щастието. Живеейки с лъжата, че Анастази и Делфина го обичат, дядо Горио все още има своята цел – да изпълнява прищевките и желанията им. По този начин добродушният старец показва своята искрена любов, защото двете дъщери не могат по друг начин, освен материалният, да се докоснат до сърцето на своя баща. Те се отнасят с него като с "лимон, който "след като бил изцеден до капка... хвърлили кората му". Сполучливото сравнение на херцогиня дьо Ланже е точен израз на връзката между дядо Горио и децата му. Като резултат на неговото отношение към тях, тя еволюира до такава степен, че достига върха на цинизма.
Едва на смъртния си одър, дядо Горио осъзнава грешката си и разбира за измамната обич на дъщерите си. Старецът умира сам, в пълна нищета и мизерия, без стотинка в джоба си, заобиколен от хора, които почти не познава. Болката на дядо Горио е толкова силна, но не болката от предстоящата смърт, а тази от измамата, в която е живял: ”В този миг виждам целия си живот. Измамиха ме!Те не ме обичат, никога не са ме обичали!…”В думите на дядо Горио се чете огорчение и страдание, но въпреки това любов: “Вие знаете много добре че ги обичам, че ги обожавам. Ако ги видя ще оздравея…” Дядо Горио издъхва изоставен и “ограбен”, без дори да бъде изпълнено последното му желание – да се сбогува с дъщерите си. Дори последния си миг, сетната си мисъл: “Ах, моите ангели!”, главният герой посвещава на своите дъщери, въпреки, че знае за тяхната измама. Той осъзнава ужасната истина, но не иска да я приеме – остава до сетния си дъх верен на бащинската обич.
Романът “Дядо Горио” на Балзак, със своята мрачна атмосфера, цели да обрисува по най-внушителен начин драмата на главния герой, която не е лична, а обществена. Авторът, чрез своята градация, илюстрира до къде могат да доведат алчността, подлостта и користната любов, които са навсякъде около нас и разбиват хиляди човешки животи.