View Full Version : DaSkAlO
djuli1995
03-15-2009, 14:21
6te moje li nqkoi da mi napi6e ese Kak vazdeistva Niagarskiq vodopad varhu men.Mersi predvaritelno :) :)
Чудото на Ниагара
(съчинение разсъждение)
Пътеписът на Алеко Константинов „До Чикаго и назад” е една от най-значителните му творби. В него той отделя едни от най - вълнуващите и интересни страници на своята детска мечта – Ниагарския водопад.
Пътеписецът се нарича Щастливец, защото е могъл приживе да види и да се докосне до земния рай, неговата мечта, детска мечта-Ниагарския водопад. От радостта и вълнението писателя ще забави представата на водопада, за да може читателят, който чете творбата му да събуди всичките си сетива и да усети Чудото на Ниагара. Дори той изпитва благородна завист към тези, които вече са се докоснали до творението на природата. Алеко Константинов е готов на всичко да види и той тази блажена красота. Тези , които вече са видели рая на земята , ще са готови да посетят и небесния рай.
Започвайки с възклицанието „ Ниагара !” , Алеко Константинов изразява своето възхищение към това чудо на природата, което още не е омърсено от жадните за пари американци. Сравнявайки вълнението от женитбата и вълнението от настоящото видение с израза :”Не съм любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на своята любов…не съм се женил и не зная какво сеща мозъкът , като отива под венчилото или като пристъпи прага на своя нов живот…”. Той изразява женитбата с детската си мечта и казва , че изпитва „нервозно вълнение”. Това е знак за неговите чувства от предстоящата среща и „нервозно” , защото няма търпение да зърне това чудо на природата. Алеко Константинов ще се откаже от всичко в името на това да зърне водопада, дори е готов да се откаже от небесния рай. Той изразява това с думите :”… ако в този момент се отвореха небесата и Св. Петър ме повикаше, да ми отвори вратата на рая, аз би му извикал : „Махни се остави ме да видя Ниагара !”. Да зърне водопада е детската мечта на пътеписецът ,а детските мечти са най-свети и в много случаи осъществими както при Алеко Константинов . Той завижда благородно на онези , които вече са видели съвършената красота на Ниагара. Пътеписецът дори ги нарича „Щастливци !”, че са имали тази свещена възможност да зърнат божието творение.Дори „онази осемдесет годишна бабичка, която пристъпва , подържана от внучето си…” вече в края на живота си е имала възможност да зърне земния рай. Тя вече видяла тази красота ще може да си тръгне щастлива от живота и ще е готова да види и небесния рай.
Започвайки първо със звуковите ефекти Алеко Константинов има за цел да събуди слуховите сетива чрез изразите и описанието :”глухо бумтене”, „падаща грамада вода” , „запенени къдрици” , „буйно устремена” и „разбита млечна пяна”. Така той подготвя читателя лека-полека за следващите зрителни кадри, които ще бъдат още по-вълнуващи , още по-красиви, още по-майсторски описани. Алеко Константинов е един истински майстор , творец на красота. С възклицанието :”Ето го !” той изразява радостни чувства , съкровени чувства, чувства на обич и чувства на любов. Всички остават като омагьосани, парализирани, омаяни от божествената красота :”Не учудване , не възхищение , не!”. Никой няма думи да изрази видяното , защото дори и да го направи няма да му стигнат цветовете да опише тази величествена гледка. Те се изправят „не пред творението божие , а пред самия бог”. Това е един удивителен миг да се изправиш пред самия бог. Онзи, който е създал човека и онова величествено чудо наречено Ниагара. Дори да го сравним с човека ще разберем колко сме жалки, несъвършени и малки пред тази красота, съвършеност и това чудно изобретено от природата творение. Алеко Константинов даже отказва да го нарисува , защото не смята, че може. Той го казва с думите :”Който може нека опише тази красота, който може нека я фотографира, нека я нарисува!...Аз не мога…”. Той не иска да поеме такъв риск , защото не е сигурен в своите умения и няма да е правилно да запечати само един миг от това преживяване. Но въпреки това писателя се опитва да направи леко описание. Той не описва водопада с цветове , защото знае ,че те няма да са му достатъчни , затова използва съвършенствата на света и ги събира в едно описание. Описанието на Ниагара :”буйни къдрави снопове”, „купища пенлива маса” , „воден елмаз” , „полукръгла небесна дъга” , „светлозелени ивици” . За Алеко Константинов това са природни съвършенства, които сглобени като в пъзел описват облика на най-великото от всичките богатства. Това е Ниагара. Точно в това той открива чудото на този вълшебно изработен водопад , с цитата :”Ето где е чудото на Ниагара !”.
Той вече е готов да продължи напред и да види останалите красоти на този свят, защото той вече е видял истинския земен рай. Писателят е истински Щастливец да види тази неземна красота.
Пред чудото но Ниагара
(Съчинение – разсъждение)
Алеко Константинов пише различни про вид произведения. Едни, от които са пътеписите. Той успява майсторски да въведе читателя в темята и да му предаде всички свои чувства и виждания.Именно пътеписът „До Чикаго и назад” ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.
В какво се състои чудото на Ниагара? С какво тя е по-различна от другите водопади. А ето го и самия отговор:чудото се състои в необятната неземна красота на Американския водопад.Бушуващите силни води, се хвърлят от високо сякаш се гмуркат и се разхвърлят във всички посоки.
От другите водопади Ниагара е по различна, уникална и единствена. Никъде другаде няма водопад с такава площ и мощ, каращ те да забравиш всички проблеми и да се насладиш на водните запаси на недрата.
Авторът няма търпение да види „падащата грамада вода”, чувство на трепет и самоиронизиране се преплтат в неговите думи:„не съм любил и на зная какво сеща човек…и не зная какво сеща момакът като отива под венчилото…” Алеко е до такава степен развълнуван, че казва:„ако в този момент се отвореха небесата и свети Петър ме повикаше да ми отвори вратата на рая, бих му извикал:махни се с тоя твой рай, остави ме да видя Ниагара”
Мечтата на писателя да зърне чудно красивите води ще се сбъдне. Той не е предполагал, че някага ще се озове там, пред изящните форми на релефа, образували водопад. „Те са виделе Ниагара! И онази осемдесет годишна бабичка” – Казва Авторът, той знае, че със сбъдването на последното й желание може спокойно да си отиде от този свят.
Глухото бумтене на пенеща се вода, се усилва, наближават, слизат по едни стълби и ето, пред тях се откри пищтна гледка на скачащи води и къдри. Хипнотизиран от картината, разкриваща се пред него, чувстваше благоволение и радост – прилив на жизнена енергия. От мястото, от където съзирцават, Алеко наблюдава буйни къдрави снопове вливащи се в кипяща маса.
От канадския бряг се вижда водапада като требтяща маса от като трептяща маса от къдрави снопове и синьо-зелени ивици неразпенена, неразбита вода.
Върху една полукръгла вдлъбнатина с форма на подкона – островче, а в средата й непрекъснати купища пяна се лееха. „Долу ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми.” Тук писателя разкрива мощта и силата на пленение на едноименния водопад – Ниагара.
Автора с много умел подбор на епитети, успява да създаде усещане у читателя сякаш той (читателя) е всред водите на р Виктория и чудатия американси водопад.
ЧУВСТВА И МИСЛИ, КОИТО ВЪЛНУВАТ АЛЕКО ПРЕД
НИАГАРСКИЯ ВОДОПАД
ВЪВЕДЕНИЕ
Вдъхновено написаният пътепис “До Чикаго и назад” разкрива Алеко като писател - реалист, демократ, хуманист, художник на незабравими картини. През целия си живот творецът търси красотата, правдата, съвършенството и като че ли ги открива само сред природата, тази чудна ваятелка на света. Само сред нея Алеко се чувства истински щастлив, изживява мигове на духовна наслада.
Израз на преклонението на автора пред могъществото и великолепието на природата е описанието на Ниагара. В него си дават среща страстният поклонник на природата, който умее със словото да рисува вълнуващата красота, и ….
ТЕЗА
Съкровени мисли, дълбоки и сложни чувства вълнуват Алеко при срещата с Ниагарския водопад. Трепетно докосване, нетърпелива жажда и копнеж, искрена завист изгарят душата му преди да се изправи пред това чудо на природата. Изумен, удивен от величествената гледка, писателят изпитва безгранично благоговение. По детински чистата му душа се радва, празнува, ликува. Възторженият пътеписец забравя всички тревоги и терзания и се отдава на наслаждението и опиянението. Чувства се удовлетворен и щастлив от сбъднатата си мечта и същевременно тъжен от раздялата с вечната красота на природата.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ЧАСТ
Повествованието за водопада започва с едно емоционално възклицание и със сърдечното пожелание всеки да изпита онези “блажени” чувства, с които е съпроводено неговото възприемане. “Блажени” – именно така са определени чувствата и преживяванията, предизвикани от съприкосновението с това чудо на природата. Разказът за незначителните подробности около пътуването, не може да скрие от читателят вълнението на разказвача. Сам Алеко определя психологическото си състояние като “нервозно вълнение” и “нетърпелива жажда”.
С изгарящо нетърпение пътешественикът се приближава към места, отдавна лелеяни в мечтите му. Ниагара е неговата дръзка и светла детска мечта. Повествователят забавя разказа, за да изрази трепетното очакване и нарастващото желание по-скоро да види заветната Ниагара. За да илюстрира степента на своето “нервозно вълнение “, писателят въвежда хумористичното сравнение с поканата на свети Петър. Мечтата да види Ниагара побеждава желанието на всеки човек да попадне в рая. Пътеписецът се отнася към Ниагарския водопад както вярващият християнин към рая.
Силата на нетърпеливата жажда е сравнена с преживяванията в най-важни моменти от живота на човека: среща на влюбеният с любимата след дълга раздяла, минаването под венчило. В тази съпоставка, прокарана чрез анафората “не съм ... и не зная” участват чувства и събития, които не са му познати от неговия досегашен живот. Затова толкава по-впечатляващо е последвалото потвърждение, въведено чрез противопоставителния съюз “но” и глагола “зная”. Има нещо много чистосърдечно в признанието на Алеко за преживяванията му пред Ниагара, сякаш го очаква нещо съдбовно, нещо, което ще промени живота му.
Искрена е завистта му към тези, които са видели вече Ниагара и се връщат. Тях той нарича “щастливци”.
Не е случаен образът на осемдесетгодишната бабичка, която едва пристъпва, но затова пък е осъществила последното желание на своя живот. Известно е, че преди да се раздели с живота, човек се стреми да се докосне до нещо свято и възвишено. Възвисеността и светостта са присъщи на водопада и магнетично привличат към него въображението на млади и стари.
Алековото описание е толкова живо, че читателят съпреживява чувствата на пътешественика. Затова вижда “запенените къдрици” на отиващата към пропастта вода, очите му възприемат като грива “разбитата млечна пяна”, погледът се устремява към мътнозелената и уморена вода на дъното. Чува се засилващият се воден тътен. Чувства се усилването на психическото напрежение у туристите. Тези последни подробности подготвят кулминационния момент в изживяванията. Ликуващата радост от съприкосновението с водопада е изразена с възклицателното елиптично изражение: “ Ето го!”
Върхов момент на преживяванията е “живата картина”, в която застават всички очевидци на Ниагарското чудо. Авторът предава вълнението с осем изречения, шест от които са възклицателни. Алеко търси най-точни и изразителни думи, с които да предаде човешкото удивление, но те сякаш се оказват безсилни. Трикратното отрицание във възходяща градация изразява неописуемото вълнение, завладяло туристите. “Не учудване, не възхищение! Не! Едно безгранично благогогвение бе отличително на лицата на всички”. Съществителното “благоговение “ изразява необикновеното изживяване пред исполинската мощ на природата, съчетала в Ниагарския водопад стихийна сила и ослепителна красота.
Повествователят, който до този момент е разказвал от свое име, сега употребява глаголни форми в множествено число. Чрез тях изтъква не личното, а изобщо човешкото вълнение пред природната красота. Общителното местоимение “всички” показва общата психоза, обхванала туристите. Пантеистичното преклонение пред природното чудо преминава в религиозно състояние. “Като че не пред творението божие, а пред самия Бог бяхме изправени”. И напълно естествено в такива мигове дори надарената личност да се чувства безсилна да предаде видяното. Алековите думи “Който може, нека опише..... . Аз не мога!” заразяват със своята искреност. Изявеното съзнание за творческо безсилие е още един психологически детайл, носещ усещането за божествена неповторимост.
Въпреки заявлението за творческо безсилие, Алеко прави великолепно описание на Ниагара. За да може погледът да проникне навсякъде и да обхване целия водопад, пътеписецът рисува водопада от три зрителни площадки.
От каменната ограда се разкрива по-малкият ръкав на американския водопад. Грандиозната игра на водата е нарисувана с четката на художник, който не допуска повторението. Картината възбужда преди всичко зрителни представи. “... наляво падат буйни къдрави снопове разпенена вода и се губят на стотина метра долу, в една кипяща пенлива маса ... омаломощена вода”. Багрите носят внушението за небесна феерия която грабва и омагьосва очите. В тях е отразена способността на природата да твори великолепие и красота.
Погледнат отсреща, от канадския бряг, този водопад изглежда като “трептяща маса от къдрави снопове пяна, между които личат светлозелени ивици неразбита вода”. Гледката е великолепна.
От острова на Трите сестри се наблюдава най-големият водопад, наречен Конска подкова. “На повече от двеста метра широчина, върху една полукръгла вдлъбната скала, с форма на конска подкова, пада непрекъсната маса от ослепително блестяща пяна на стотина метра дълбочина”. Нейният порив към бездната създава усещане за бясно движение, което не може да се сравни с нищо от земната действителност.
“Долу – ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръпва цялата околност...” Възклицателното безглаголно изречение и поредицата глаголи във възходяща градация рисуват една неповторима картина на водните гиганти. Мощен ритъм и нежни акварели, трясък и нежен блясък, разгневена блестяща пяна и уморена спокойна вода – това е Ниагара. Въображението на писателя предизвиква гледката в светла лунна нощ.
Истинско съжаление у Алеко пораждат няколкото параходчета – рожба на човешкото творение. Контрастът между божествената необхватност на водопада и параходчетата е изключителен. “Колко нещастни и “мизернички” изглеждат те пред изправените отпреде им гиганти!”
Свирката на локомотива връща пътеписеца към сивото и монотонно ежедневие. С болка се откъсва Алеко от природната красота, пред която душата му е забравила всички земни огорчения.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Със своя прекрасен пътепис Алеко внушава, че няма по-велико нещо от природата. Докоснал се до нея, човек става по-чист, по-благороден, по-истински
Единството Бог-природа-красота при срещата на човека с Ниагара
Своето пътешествие извън пределите на България Алеко Константинов запланува за да се запознае с чуждата цивилизация, за да осъществи своята съкровена мечта- да види неповторимата гледка на Ниагарския водопад. Своите преживявания, чувства и вълненията, които той изпитвал са слети в един неповторим путепис- „До Чикаго и назад”.
След дългия път, който Щастливецът изминава най-после той се докосва както физически така и духовно до тази неземна прелест, това божествено творение на природата. В близост до „запенените къдрици на текущата по наклонна камениста плоскост вода” пътеписецът е обвзет от безкраино възхищение, опиянение и благоговение пред великото творение на природата. Пред този феномен Алеко остава силно развълнуван, безмълвен пред магията на тази водна стихия. Щастливецът е опиянен от „водния елмазен прах”, издигащ се над водите, а в очите му блестят вечно сменящи се многоцветни дъги. Като невероятен художник пътеписецът прави читателя съпричастен с магията на природата. Алеко ни запознава пряко със своите емоции чрез множеството възклицателни изречения:”Не учудване, не възхищение, не!... Който може нека опише тази картина, който може нека я фотографира, нека я нарисува!... Аз не мога!”
Срещата с Ниагарския водопад, която Алеко ни предлага не е пряка. За кратко време той държи читателя в напрежение, което провокира нетърпението. С това своеобразно забавяне той цели да изостри любопитството и желанието на хората да се срещнат с величествения феномен, недокоснат от човешка ръка, девствен и неповторим. Преди всичко той ни запознава с вълнуващото поведение на човешкото множество вече видяло Ниагара. В очите на автора тези хора са „щастливци”.
Този и други природни феномени могат да се превърнат в цел, в мечта, в последно желание. Алеко внушава, че докосването на човека до съвършенството и силата на природата е част от общуването му с Бога. Величествен е водопадът, но той не смазва, а извисява човека, обогатява го, вдъхновява полета на мисълта му, дава път на творческия му гении. Не случайно в края на писанието пътешественикът мечтае да види всичко това отново. Чрез разнообразните изразни средства Щатливецът рисува величието, могъществото и неземната красота на Ниагарския водопад. Авторът се прощава с величествения водопад като с близък приятел.
Образът на Ниагара завинаги остава като скъп спомен в сърцето му. Пътешественикът изпитва различни чувства- възхищение, преклонение, наслада, благоговение, наи-вече щастие, което не мойе да се изрази с думи.
Мощта на водната стихия завладява умове, поглъща сърца, мисли, идеали. Ниагара е мястото, където душата на Алеко е забравила радост и мъка, пречиства се и става детински невинна. Това е мястото, където учудване, възхищение, благоговение се сливат в едно заедно с величествения водопад; мястото където пътешественикът е обхванат от едно базгранично щастие, откъсващо го от всичко, което се нарича реален, действителен свят.
MiseryBusiness
03-15-2009, 14:38
Maмка му, кой да знае как Ниагара въздейства на теб?! То бива да си мързелив/тъп/некомпетентен, но поне можеш да си го прочетеш и поразсъждаваш малко. :?
got2Bthe1
03-16-2009, 16:43
Теди4ке ше кажа само...ти си машина 4ове4е :D :D :D