olive_oil
03-15-2009, 22:33
здраевйте :) Не съм гледала за подобна тема, затова направо почвам с моята история. Бях споделила тук накратко моята "банална любовна история" с ясната представа, че всичко е приключило със заминаването на момчето, е което съм влюбена... Уви, оказа се дълга и широка. Живеех си живота (силно казано) до няколко дни преди коледа, когато той си дойде. Дойде на мястото, където работя и се държа много мило и топло. Предложи ми на следващия ден да се видим и аз се съгласих. Но до края на вечерта започнахме да си пишем смс-си (защото имаше и други хора на масата и не беше удобно да дойде при мен) и се разбрахме да ме вземе след работа. Господи, имах чувството, че не ходя по земята а лета. Виждах го за първи път от 3 месеца и дори пожела да прекара известно време с мен!!! Взе ме с колата, но не ходихме на кафе. Говорихме си няколко часа. Постепенно започнахме да се досещаме какво ни се иска и както можете да предположите се случи... но не съжалявам. Докато го правехме имаше наглостта да ми каже "не искам проблеми след тази вечер" Аз му отговорих, че ме разкарва още преди да е свършил и разговора приключи. След това ми изясни нещата - било заради секса (не че не се досещах, но все ми се искаше да е нещо повече). Прекарах коледните празници питайки се - струваше ли си вечерта с него, спрямо начина по който се чувствам след нея?!!? Отново реших, че всичко е приключило и това горе-долу се потвърди когато дойде следващия път и не ми обърна внимание. Приех го и започнах да го обвинявам за това което ми причини. Но си дойде в края на февруари. отново ме взе от работа, води ме на кафе и после пак си говорихме в колата. Имахме интимни моменти, но секс категорично отказах - с което се гордея. Но се скарахме и в яда си той ми каза, че му е приятно да си прекарва времето с мен. Въпреки това иска да сме само приятели за секс, защото го е страх да опитва отново. Достатъчно се бил разочаровал и не искал повече. Аз разбирасе му казах, че с мен ще се чувства различно и вярвам, че ще е така. Миналата седмица отново се видяхме, но си говорихме общи неща - нищо конкретно. Сега е в софия за две седмици и искам да се видим и поговорим, но нито той ме търси, нито аз искам да нахалствам... И съм страшно объркана, имам чувството, че отново се връщам в началото и направо ми се плаче!!! Као краен резултат мога да се характеризирам като муха без глава, която ходи на горе надолу и не знае къде се намира. И незнам до кога ще е така!??!!? Уморих се от приказки - спокойно е го надживееш и след време няма да ти пука за него - ако наистина е така, тогава какъв е смисъла да го обичам СЕГА, след като ще го забравя в бъдеще?!? Не искам нещата да приключат така. Не искам чувствата ми да са били напразни. Все повече се убеждавам, че са истински, защото не са се променили вече 7 месеца. Все така болезнено го обичам и не виждам друг изход, освен да сме заедно.
Благодаря на всички, които прочетоха темата ми до край, благодаря на тези, които ще ме посъветват, разберат или нагрубят - всяко мнение ще ми е от полза :-({|= 8-[
Благодаря на всички, които прочетоха темата ми до край, благодаря на тези, които ще ме посъветват, разберат или нагрубят - всяко мнение ще ми е от полза :-({|= 8-[