PDA

View Full Version : Някой да ми изтегли едно нещо от помагало.ком ... моля



vileto8
03-16-2009, 11:57
http://download.pomagalo.com/102150/koroziya+/?po=8
http://download.pomagalo.com/19848/koroziya+na+metalite/?po=4
Ще ви бъда много благодарна!

Tedi4ka
03-16-2009, 11:59
16.Корозия на металите.Същност и класиф.Видове корозия.Химична короз.
Метал. се срещат в природата най-често под формата на химични съединения от които се получават чрез редукция. (MN+ +n.e = M–процес на получаване)
Корозията е самопроиз. хим., електрох. или биох. процес, при който металите взаим. с разл. фактори от околн. среда. В следствие на това те се разрушават. Корозията е окисл. процес, обратен на получ. на металите. (M – n.e = MN+ - корозия).
В зависимост от механизма на извършващите процеси различаваме:
Химична корозия - а) газова; б)в среда на неектролити
Електрохимична корозия – тя се състои от 2 едновременно извърш.се но независ. един от друг процеси–аноден и катоден. Тя бива:
Атмосферна корозия – в среди от влажен въздух
В среда на електролити – морска вода, резервоари и др.
Подземна корозия – на тръбопроводи, кабели и др.
Електрохим. корозия – под действ. на блуждаещи токове в почвата.
3) Биохимична корозия – тя се извършва под действието на различни живи организми, най-често микроорганизми. По своята жизнена дейност те обикновено отделят различни видове органични к-ни – млечна, оцетна и др. Те причиняват силна корозия на металите, която често е съпроводена с електрохимична корозия, защото обикновено микроорганизмите живеят във влажна среда.
В зависимост от повредите на металната повърхност различаваме обща и локална корозия. Общата от своя страна бива:
Равномерна обща корозия – атакува се цялата метална повърхност, като например – въглеродна стомана в сярна киселина.
Неравномерна обща корозия – атакува се цялата повърхност, но с различна скорост в отделните участъци
Селективна корозия – наблюдава се при някои сплави при които по-електроотрицателния метал преминава в р-ра, а повърх. се обогатява на по електроположителния метал.
Локална корозия:
Язвена корозия – атакуват се само някои части от металната повърхност.
Точкова или питингова корозия – при некачествено покритие се получават дупчици по него и в тях се събират разтвори, които действат корозиращо на метала.
Интеркристална корозия – корозионния процес се извършва по границите на металните кристалити.
Транскристална корозия – извършва се в различни метални пукнатини
Химична корозия. Газова корозия
Тя се извършва в среда на сухи газове или газова среда съдържаща водни пари при висока температура. Скоростта на газ. кор. зависи от температурата и състава на газовата среда. Повишението на темп. най-общо увеличава скоростта на корозия, като в много случаи се изпълнява зависимостта дадена от Ренелс: (ln(K) = A – B/T) K – скорост на корозия; А/В конст.; К – температура по Келвин.
Състава на газовата среда също е от голямо значение, защото съдържанието на газове като серни и азотни окиси увеличават силно скоростта на корозията.
В среда на чист въздух при около 300оC, желязото се покрива с оксиди – Fe2O3, Fe3O4. Освен това въглеродната стомана намалява силно своята якост поради извършв. на реакц.: (Fe2C +O2 =3Fe+ CO2).
Особен вид корозия е т.нар. “водородна трошливост”. При някои операции се получава водород, който лесно навлиза в метала. Там се съединява с кислорода до вода, с въглерода до метан и др. По този начин налягането във вътрешността на детайла се увеличава силно и на неговата повърх. се появяват микропукнарини. Ако изделието работи под тежки експлоатаци. условия,то може да се разтроши.
Под действието на кислорода във въздуха, всички метали, включително и благородните, се покриват със слой оксид. Той може да бъде от мономолекулен до няколко милиметра. В някои случаи той защитава металите от корозия и тогава казваме че е настъпило пасивиране. Оксидните слоеве могат да бъдат тънки, средни и дебели. Неправилно е да се смята, че колкото е по-дебел оксидния слой, толкова по-добре защитава метала от корозия. Обикновено е точно обратнот.
За да се защити метала от корозия, оксидния слой трябва да отговаря на следните изисквания: да е цялостен, равномерен, здрав и еластичен, да няма пори, да има коефициент на термично разширение близък до този на метала.
Метали, на които оксидния слой е такъв са Ni, Fe, Al, Cu и др. Металите, на които оксидния слой не отговаря на тези изисквания са алкалните метали, които лесно кородират.
Корозия в среда на неелектролити – Металите могат да взаимодействат с някои неелектролити като: бром, стопена сяра, органични р-ри и др. Най-често корозията се извършва в среда на течни горива и масла. Въглеводородите от горивата НЕ взаимодействат с металите, но те могат да съдържат някои серни съединения, които образуват с металите сулфиди. Горивата съдържат от 0,01% до 5% сяра. Колкото по-тежък е нефтопродукта , с който металите имат контакт, толкова по-високо е сярното съдържание, напр. Мазута съдържа повече сяра от бензина

vileto8
03-16-2009, 12:06
Мерси отново, че ми помагаш. Много си миличка :-)

vileto8
03-16-2009, 12:17
Ами другото? Само едното ми свали. Ще може ли и другото?

Tedi4ka
03-16-2009, 15:01
Nqma problem mila vinagi mojesh da razchitash na men :-) A kolkoto do tova eto ti i drugata tema ne sum vidqla sujelqvam,ne sum oburnala vnimanie che sa 2 :)



ЦЕЛИ



ДА ОБОГАТИМ ЗНАНИЯТА СИ ПО ДАДЕНАТА ТЕМА


ДА ПРЕДСТАВИМ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ НА НАШИТЕ СЪУЧЕНИЦИ






















ЗАДАЧИ

1.ДА ПРОУЧИМ НАУЧНА
ЛИТЕРАТУРА

2.ДА СЪБЕРЕМ ИНФОРМАЦИЯ ОТ
ИНТЕРНЕТ

3.ДА ОПИШЕМ ВСИЧКИ ОПИТИ,
КОИТО СМЕ ИЗВЪРШИЛИ

4.ДА ФОТОГРАФИРАМЕ ВСИЧКО,
КОЕТО НИ Е ВЪЗМОЖНО ПО
ЗАДАДЕНАТА ТЕМА

5.ДА ПРИЛОЖИМ ЗНАНИЯТА,
КОИТО ИМАМЕ

6.ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАМЕ


ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА КОРОЗИЯ НА МЕТАЛИТЕ



Прогресът на човешкото общество е тясно свързан с добива,обработката и все по-широкото използване на метали.Металният фонд на всяка страна е до голяма степен мярка за нейното икономическо развитие. Независимо от това,че непрекъснато се разширява асортиментът на произвежданите полимерни и силикатни материали, които навлизат в различни области на техниката, металите си остават основен конструкционен материал за производството на машини, уреди, оборудване, съоръжения и т.н., металите обаче не са вечни. Навсякъде, където се експлоатират метални конструкции, машини и съоръжения, в природни условия или в технологични среди, има вещества, които взаимодействат с металите и постепенно ги разрушават.
Корозията е самопроизволно разрушаване на металите в резултат на физикохимическото им взаимодействие със заобикалящата ги среда.Явлението корозия по своята същност е хетерогенна химична или електохимична реакция, протичаща на фазовата граница метал-заобикалящата го течна или газова среда,в резултат на която металът преминава в окислено състояние:

химична
Ме -------------------------------------->Ме(ок.)
електрохимична реакция

Причината за корозия на металите е тяхната термодинамична неустойчивост в различни среди при определени външни условия. В природата металите обикновено не се срещат в самородно състояние, а като съединения-окиси, сулфиди, карбонати и др.Задачата на металургията е като изразходва определена енергия, да получи метали от техните природни съединения.Корозията по своята същност е точно противоположен процес-металите в резултат на корозия преминават в съединения т.е тя води до възстановяване на изходните съединения,които термодинамично по-устойчиви от съответните метали. Способността на металите да се съпротивляват на разрушителното действие на определена корозионна среда се нарича корозионна устойчивост.Корозионната устойчивост на металите за разлика от техните механични характеристики и много физични свойства зависи не само от природата,състава и структурата на метала, но също от състава,концентрацията,тем пературата,налягането,скор остта на движение и други параметри на корозионната среда.
Класификацията на корозионните процеси може да се извърши по
механизма на процеса, по условиятя на протичане на корозията и по
характера на разрушаване.
По механизма на процеса се различават два вида корозия на металите :
1.Химична корозия – взаимодействието на метала с корозионната среда се извършва по механизма на хетерогенните химични реакции.
2.Електрохимична корозия - взаимодействието на метала със заобикалящата го течна електролитна среда протича по електрохимичен механизъм.
В зависимост от условията на протичане се различават следните видове корозия:
1. Газова корозия – корозия на металите в газови среди при пълно отсъствие на кондензирана влага на повърхността.
2. Корозия на неелектролити - корозия на металите в течни непроводящи органични среди.
3. Атмосферна корозия - корозия на металите в атмосферата- това е най- разпространеният вид корозия.
4. Почвена корозия - корозия на металите в почвата.
5. Корозия в електролити - корозия на металите в течни проводящи среди.
6. Електрокорозия - корозия на металите в електролитни среди под въздействието на външно приложен ток.
7. Биокорозия - корозия на металите в почвата или във водни средис участието на продукти, отделени от микроорганизми.
В зависимост от характера на разрушаването основните видове корозия са:
1. Обща корозия - когато корозията се разпространява по цялата метална повърхност в контакт с корозионната среда.
2. Локална корозия – Когато корозията е обхванала само някои участъци от повърхността на метала.
Кой вид корозионно разрушаване е най- опасно, зависи от агресивността на средата и корозионната устойчивост на материалите.










ЗНАЧЕНИЕ НА КОРОЗИЯТА И ЗАШИТАТА НА МЕТАЛИТЕ ЗА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО




С корозията хората се сблъскват още в древни времена,когато човек се научава и използва метали в ежедневната си практика.В днешно време обаче корозията на металите се е превърна в глобален и един от най-сериозните технически проблеми.
Важността на коризионни проблем се оценява преди всичко в икономически аспект.Корозията нанася значителни загуби на икономиката на всяка страна.
Загубите от корозия са два вида, чийто относителен дял се определя главно от характера на разрушената конструкция, съоръжение или апарат.
Към преките коризионни загуби се отнасят преди всичко стойността на безвъзвратно загубения метал.Тук се отнася и стойността на профилактичното обслужване и ремонт на съоръженията,а също и цената на комплекса от мероприятия за защита от корозия,включително и използването на по-скъпи корозионноустойчиви метали и сплави.
Косвените загуби от корозия обикновено превишават значително преките и са свързани със спиране на производството,престой на съоръженията или понижаване на тяхната производителност,нарушава е на технологичния режим,влошаване на качеството на произвежданата продукция поради замърсяване с корозионни продукти, загуба на суровини и готова продукция в резултат на аварийното им изтичане поради корозия на оборудването,замърсяване на околната среда,влошаване условията на труд и т.н.
Икономическият аспект, колкото и да е сериозен, не изчерпва цялата значимост на коризионния проблем.Усъвършенстването на методите и средствата за борба с корозията в промишлеността и техниката има важно значение не само за намаляване на материалните загуби от корозия , но и за обезпечаване на научно – техническия прогрес.
С корозия е свързано и замърсяването на околната среда поради изтичане на промишлени отпадъци и други вредни вещества в резултат на пробиви , течове и аварийно разрушаване на резервоари , тръбопроводи , реактори и друго химично оборудване предизвикани от корозия.
Накрая , но не на последно място са и социалните аспекти на коризионни проблем,свързани със здравето и живота на хората , качеството и производителността на техния труд и т.н.
Предотвратяването на корозия на металите или поне намаляването на нейната скорост до допустими граници е важна научно – техническа задача със значителни икономически и социални ефекти за цялото народно стопанство.Борбата с това нежелателно явление по принцип се води в три направления , а именно:
1.Въздействие върху метала посредством:
сплавяне с други метали за получаване на по – устойчива метална система;
изолация на металната повърхност от корозионната среда с устойчиво при дадени условия метално или неметално покритие или със слой от химични съединения от самия метал.
2.Въздействие върху корозионната среда чрез :
въвеждане на инхибитори на корозията;
отстраняване на съдържанието на агресивния компонент на средата
3.Електохимична защита посредством поддържане на потенциала на метала в такива граници , при които коризионни процес е термодинамично невъзможен или се затруднява силно.


























МЕТОДИ ЗА ЗАЩИТА ОТ КОРОЗИЯ

Вредните последици от корозия на металите могат да се намалят значително чрез прилагане на подходящи методи за антикорозионна защита.Ето защо разработването и прилагането на мерки за защита от корозия е важна научно – техническа задача с огромен икономически и социален ефект за цялото народно стопанство.
Борбата с корозията трябва да започне още в стадия на проектиране на съоръжения преди всичко с подбор на подходящ корозионноустойчив материал.Във всички случаи обаче , когато подбора на достатъчно устойчив при дадени условия материал не е възможен или неговото използване е технологически или икономически нецелесъобразно , наложително е да се приложи съответен метод за защита.
Независимо от разнообразието на методи за защита от корозия, изборът на конкретен метод не е лека задача.Методите за антикорозионна защита не са универсални приложими и техният избор зависи както от особеностите на метала, така и от условията на средата , а в много случаи и от икономически съображения.
Използването в практиката методи за защита металите от корозия могат да се класифицират в следните групи:
1.Корозионноустойчиво легиране
2.Обработка на корозионната среда
3.Защитни покрития
4.Електрохимична защита
5.Избор на материал и рационално конструиране в антикорозионно отношение
В някои случаи икономически най – изгодно се оказва прилагането не само на един метод , а на комбинация от методи , която осигурява най – надежна защита и сигурност на съоръженията.












ЛЕГИРАНЕ НА МЕТАЛИТЕ
Легирането на металите с други метали или неметали се извършва главно за повишаване на общата им корозионна устойчивост или намаляването на възможностите за развитие на опасни форми на локална корозия , както и за подобряване на техните механични и технологични свойства.
Корозионноустойчивото легиране се основава на познанията ни за контролиращите фактори при електрохимична корозия.Съгласно Н. Томашов легирането се извършва в следните направления.
1.Въвеждане на компоненти , подпомагащи образуването на екраниращ слой от корозионни продукти на повърхността на метала.
2. Въвеждане на компоненти , понижаващи анодната активност на метала.Това може да се постигне посдством:
а) Въвеждане на леснопасивиращи се компоненти.
б) Въвеждане на компоненти, повишаващи термодинамичната устойчивост на метала.
в) Въвеждане на компоненти – активни катоди, помагащи настъпването на пасивно съсътояние.
3. Въвеждане на компоненти, намаляващи катодната активност на метала.




ОБРАБОТКА НА КОРОЗИОННАТА СРЕДА

Обработката на корозионната среда е с цел намаляване на нейното агресивно действие върху металите е получила голямо разпространение в промишлеността като метод за защита от корозия.Тази обработка е целесъобразна при ограничен обем на средата.
Понижаване на корозионната агресивност на средата при електрохимична корозия може да се постигне посредством:
намаляване на съдържанието на деполяризатора;
въвеждане на инхибитори на корозията.
Освен това благоприятна в корозионно отношение промяна на средата може да се постигне и чрез понижаване на температурата , скоростта на движение и концентрацията на средата.
Понижаването на температурата на средата , когато е технологично допустимо, обикновено има значителен ефект върху скоростта на корозията.В някои случаи обаче скоростта на корозията може да се понижи при повишаване на температурата поради намаляване на разтворимостта на кислорода в средата.
Намаляването на скоростта на движение на средата често се използва като средство за понижаване на скоростта на корозията.
Намаляването на концентрацията на средата най – често има благоприятен ефект върху защитата от корозия.
В редица случаи намаляването на съдържанието на неблагоприятните примеси в средата води до забавяне на коризионния процес.



ЗАЩИТНИ ПОКРИТИЯ

Най – разпространения метод за защита на металите от корозия е нанасянето на покрития.Ролята на покритието като средство за защита от корозия се свежда главно до изолация на метала от корозионната среда.
В зависимост от природата на материала защитните покрития са метални и неметални.Последните от своя страна се разделят на две групи – неорганични и органични.
Изборът на покритие зависи преди всичко от условията , при които експлоатира защитаването на съоръжение, природата на метала, състоянието на неговата повърхност , размерите на детайлите или съоръженията , а също и от икономически съображения.В повечето случаи с покритията се осигурява не само защита на метала от корозия , но и подходящ декоративен вид на изделията или се създават определени функционални свойства на повърхността.




ЕЛЕКТРОХИМИЧНА ЗАЩИТА

Електрохимичната защита се основава върху скоростта на корозия чрез изменение на потенциала на метала.Осъществява се посредством:
Изместване на потенциала на защитаваното съоръжение в отрицателна посока до стойности , при които скоростта на анодната реакция се намалява силно или нейното протичане е термодинамично невъзможно, т.нар. катодна защита;
изместване на потенциала на съоръжението в положителна посока до стойности , при които металът се пасивира , т. нар. анодна защита.

Катодна защита
Катодната защита е най – разпространеният вид елекрохимична защита , която се прилага за защита главно на въглеродни стомани, а така също на мед , алуминий и техни сплави от обща корозия в умерено агресивни електролитни среди.
2.Анодна защита
Анодната защита се осъществява посредством пасивиране на металната повърхност чрез анодна поляризация с външен източник на постоянен ток.Потенциалът на защитаваното съоръжение се измества и поддържа в областта на пасивно състояние , където скоростта на разтваряне на метала е значително по – ниска от скоростта на самопроизволна корозия.



















ОПИТИ




Начин на работа:

Опит 1. Блияние на инхибиторите върху скоростта на корозия на стоманата.
В две епроветки се налива 20%-тен разтвор на сярна киселина, след което в една от тях се поставя инхибитор. В двете епроветки се сипват железни стружки, след което се затварят плътно с каучукови тапи с каучукови тръбички. Тръбичките се поставят в отворите на два градуирани в cm3 мерителни цилиндъра напълнени с вода, потопени в съд с вода с отворите надолу. В зависимост от скоростта на процесите в двете епроветки ефектът се отчита при стайна температура или след нагряването им на водна баня. Като указание за скоростта на процеса служи количеството отделящ се водород за единица време.




Опит 2.Защита на олово с протектор цинк.
В две чащи с обем от 100 cm3 се наливат по 50 cm3 от 0,4 Секв разтвор на оцетна киселина, CH3COOH, и се добавят по 10-15 капки 4% разтвор на калиев йодид, KI. Закрепения на стойка оловен електрод се спуска и потапя в разтвора на едната чаша. Другите два електрода -оловен и цинков, плътно залепени един за друг се потапят в същия корозионен разтвор на другата чаша. Незащитения оловен електрод кородира в оцетнокисела среда в резултат на възникналите по повърхността му микрогалванични елементи с водородна деполяризация.
В микроанодните участъци се извършва процесът: А(-): Pb – 2e = Pb2+
А в микрокатодните: К(+): 2H+ + 2e = 2H > H2
Преминалите в разтвора Pb2+ йони влизат в контакт с I- йони на калиевия йодид. Образуваната жълта утайка е от малко разтворимия оловен йодид (PbI2). Във втория случай при суздадения добър контакт между оловото и цинкът не се наблюдава образуването на утайка, защото кородиращия метал е цинка. Процесите, които се извършват са следните:
А(-): Zn – 2e = Zn2+
K(+): 2H+ + 2e = 2H > H2

Oпит 3. Катодна защита на стомана.
В две чащи с обем от 100 cm3 се наливат по 50 cm3 от 3%-тен разтвор на NaCl и се добавят по 3-4 капки от 0,7%-тен разтвор на K3[Fe(CN)6] (червена кръвна сол). Закрепеният единичен стоманен електрод се спуска и потапя в единия разтвор. В другия разтвор се потапят едновременно стоманен електрод, който се свързва с отрицателния полюс на външен източник на електрически ток, и един оловен електрод, който се свързва с положителния полюс на източника на постоянен ток. В тази неутрална корозионна среда незащитената стомана се разтваря в резултат на електрохимична корозия с кислородна деполяризация:
А(-): Fe – 2e = Fe2+
K(+): O2 + H2O + 4e = 4OH-
Наличието на Fe2+ йони се установява по синьото оцветяване на разтвора. Във втория случай се разтваря свързания с анода оловен електрод, а свързания с катода стоманен електрод практически не трябва да кородира.




ОПИТ 4.


Корозия, възникваща при контакт на два различни метала. Начина на работа е следния: В стъклената тръбичка огъната под ъгъл се налива H2SO4 (0,01 mol/l). В едното коляно на тръбата се поставя пластина от цинк и се наблюдават протичащите процеси. В другото коляно се поставя медна пластина, което в първия момент не се добира до Zn, след което се допират и се наблюдават реакциите преди и след допирането.


ОПИТ 5.

Корозия в резултат на различен достъп на кислород. Опита се извършва върху стоманена подложка добре почистена, обезмаслена с вода и подсушена с филтърна хартия. Върху повърхността на пластината се нанася капка от реактив съдържащ 3%-ен разтвор на NaCl, K3[Fe(CN)6] и фенолфталеин.

ОПИТ 6.

Корозия на Fe под действието на O2 с въздуха. Опита се извършава като в малка колба се поставят стоманени стружки, предварително обезмаслени. Те се промиват с 3%-ен разтвор на NaCl. Колбата се затваря плътно със запушалката, снабдена със стъклената тръбичка, която се оставя в чаша с оцветен разтвор. Оставя се няколко минути и се наблюдава поведението на разтвора.


ОПИТ 7.


Корозия на Fe в контакт с въглерод, поляризация и деполяризацията при корозия. В U-видна тръба се налива разтвор на NaCl (0,5 mol/l) и във всяко коляно се поставят няколко капки разтвор на K2[Fe(CN)6] и фенолфталеин. Двата електрода се почистват с шкурка, измиват се с течаща вода, потопяват се в разтвора и се свързват с волтметър. Отбелязва се стойността на ЕДН. След това се изключва волтметърът и двата електрода се свързват накъсо. След определено време се отчитат измененията в анодната и катодната зона.



ОПИТ 8.

Влиянието на защитените покрития върху корозията. Al пластинка се поставя в епруветка с разтвор на алкална основа. След това се промива с вода, изсушава се с филтърна хартия и се поставя за 60s в епруветка с живачни соли. Пластината отново се измива с вода и се наблюдава изменението на повърхността под въздействието на въздуха

Опитни резултати:


ОПИТ 4.
Преди допирането на двата електрода, върху Zn пластинка не се отделя водород тъй като медният електрод има положителен потенциал и не може да го измести от водата. Ако се допрат двете пластинки, се наблюдава отделяне на водород върху медта, което се дължи на образуването на галваничен елемент, а цинкът започва усилено да корозира.

ОПИТ 5.
При контакт на откритата метална повърхност с неравномерен слой електролит достъпът на кислород до нея е различен. Около края на капката, където кислородът може по-лесно да проникне се получават катодни участъци, а в центъра, където дебелината на разтвора е по-голяма и кислородът прониква по-трудно, се обособява аноден участък. Протичат следните реакции:
анод: Fe – 2e = Fe2+
Fе2+ + [Fe(CN)6]3- = Fe3+ + [Fe(CN)6]4-
4Fе3+ + 3[Fe(CN)6]4- = Fe4[Fe(CN)6]3
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-

ОПИТ 6. В случая протича електрохимична корозия на желязото в неутрална среда. Тя се извършва, когато металът е покрит с влага или се намира в разтвор на електролит с незначителна концентрация на водородни йони. Протичат следните процеси:
анод: 2Fe – 4e = 2Fe2+
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-
в разтвора: Fe2+ + 2OH- = Fe(OH)2
4Fe(OH)2 + O2 + 2H2O = 4Fe(OH)3

ОПИТ 7. В резултат на увеличаването на концентрацията на хидроксилните йони около катода разтворът почервенява, понеже фенолфталеинът в алкална среда е розово-червен, в кисела и неутрална – безцветен. Извършват се следните реакции:
анод: Fe – 2e = Fe2+
Fе2+ + [Fe(CN)6]3- = Fe3+ + [Fe(CN)6]4-
4Fе3+ + 3[Fe(CN)6]4- = Fe4[Fe(CN)6]3
катод: O2 + 2H2O + 4e = 4OH-


ОПИТ 8. Живака образува с металите сплави наречени амалгами. Върху амалгирания алуминий с течен повърхностен слой от амалгама, оксидното покритие от Al2O3 не се задържа и се проявява собственната активност на алуминия, която се състои в бързото му свързване с кислорода от въздуха и изместването на водорода от водата. Реакциите се изразяват по следния начин:
4Al + 3O2 = 2Al2O3
2Al + 6H2O = 2Al(OH)3 + 3H2






ЗАКЛЮЧЕНИЕ




Днес няма област на народното стопанство , в която да не се употребяват метали и сплави и където да не съществува опасност от корозионното им разрушаване под въздействието на заобикалящата ги среда.На разрушителното действие на корозията са подложени и различни неметални материали, които се използват самостоятелно или съвместно с метали за изработване на съоръжения, конструкции , машини и апарати.
В редица промишлени отрасли, особено в химическата промишленост, енергетиката и металургията, поради голямата агресивност на средата надеждността и експлоатационният живот на съоръженията се определят главно от корозионната устойчивост на конструкционните материали.
Данните в литературата сочат , че загубите от корозия са огромни – средно около 5 % от националния доход на всяка страна.Направените проучвания обаче показват , че корозионните загуби може да се намалят чувствително , ако се приложат съществуващите знания и технологии за антикорозионна защита.Поради това се отдава огромно значение на изучаването и информацията за корозионните явления във всички промишлено развити страни.




















ФИНАНСИРАНЕ



АКО ПРОЕКТЪТ СЕ ФИНАНСИРА ЩЕ СЕ СЪЗДАДЕ НОВА КНИГА ЗА КОРОЗИЯ НА МЕТАЛИТЕ, КОЯТО ЩЕ ВКЛЮЧВА НАЙ–НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ,ОПИТИ И МЕТОДИ ЗА БОРБАТА С НЕЯ. С НАПИСВАНЕТО НА ТАЗИ КНИГА ЩЕ СЕ ЦЕЛИ ПОДПОМАГАНЕ ПОДГОТОВКАТА НА СТУДЕНТИ ОТ ХИМИЧНИТЕ И МЕТАЛУРГИЧНИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ ПО ХИМИЧНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ И ЗАЩИТАТА ОТ КОРОЗИЯ И ПОНЕ ОТЧАСТИ ДА ПОПЪЛНИ ПРАЗНИНАТА ОТ ЛИПСВАЩАТА УЧЕБНА ЛИТЕРАТУРА В ТАЗИ ОБЛАСТ.



































ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


1.Далев П. , Прангова Л.,Химия всеки ден, 1984

2.Райчев Райчо , Химично съпротивление на материалите и защита от корозия, 1990

3.Лазаров Добри , Електронът и химичните процеси, 1982

4.Интернет