PDA

View Full Version : Голи са без книги всички народи



elizaaa
03-16-2009, 13:14
Zdraveite!Trqbva mi speshno interpretativno sachinenie na tema-*goli sa bez knigi vsi4ki narodi!* BLAGODARQ na vsichki,koito mi pomognaha :)


*Липсва описателно заглавие на Кирилица!
Точка 1 и 7 от Правила на форума (http://www.teenproblem.net/f/pravila.html).
Редакция на MakeMeLaugh

Tedi4ka
03-16-2009, 14:57
Голи са без книги всички народи

Понякога човек остава насаме със себе си, откъснат от заобикалящия го свят, потънал дълбоко в мислите си. Тогава вътрешните му очи се отварят към непознати дълбини и отвеждат мисълта му към неочаквани прозрения. В такъв един момент на размисъл се опитах да си отговоря как би изглеждало настоящето ни без книгите. Щяхме ли изобщо да съществуваме като народ, като частица от картата на света? И доколко вярно е, че "Голи са без книги всички народи"?

Какво означава да си облечен? Дали е само един каприз на модата или е някаква защита срещу капризите на околния свят, в който живеем? Знам, че за да оцелее, човек е трябвало да се приспособява към света, в който обитава, да се съобразява с неговите закони. В противен случай името му отдавна би се заличило от лицето на земята. Така той се е научил да облича тялото си, да го защити, да го предпази, за да се съхрани и оцелее.
Може би аналогично може да се третира и проблемът с книгите! За да имат следа от своята история, народите трябва да я облекат по някакъв начин, за да останат отличителни белези през времето, за да могат поколенията след много години да разпознаят своя произход, своите предци, да научат нещо повече за себе си и да се гордеят с постиженията на прародителите си.

Но за да има книги, е нужно нещо много по-силно, нужна е писменост, духовност и благочестиви хора, които да претворят чрез буквите делата на своя народ! Гордея, че принадлежа към народ, създал своя писменост! Езикът на Кирило-Методиевите книги става трети културен език. Наред с гръцкия и "свещения" латински език, зазвучава и старобългарският. България е първата славянска държава, приела славянската писменост. Какъв тласък е дала писмеността на народа ни! С преминаването на Дунав хан Аспарух написва първата страница на българската история, а с буквите Константин-Кирил Философ поставя началото на духовното просветление на народа, вдъхва на хората самочувствие и увереност в собствената им стойност. Чрез словото Паисий написва своята "История славянобългарска" и събужда хората от робския им сън. Славното ни минало, съхранено в безсмъртните книги чрез словото, ни помага да видим нашето начало и да намерим път към бъдещето. Духовността помага на българите да се борят за оцеляване, да устоят на векове робство - византийско, османско, дава им надежда в трудни моменти на изпитание.
Разгръщайки пожълтелите страници на литературното ни наследство, си даваме сметка колко отдалече идваме, колко много сме създали и колко много имаме да разкажем - като народ!

Какво бихме били днес без книгите? Щяхме ли да помним кои сме, откъде сме тръгнали и накъде сме се запътили? Ако ги нямаше Кирил и Методий, учениците им Наум, Климент, Йоан Екзарх и стотиците други, създали и разпространили първата ни книжнина, как бихме се съхранили до днес? Как бихме овековечили многоликата си история, как бихме узнали славата, величието, паденията и възражданията, през които е трябвало да преминем, за да се съхраним до днес?
Наистина, голи са без книги всички народи! Защото книгите са защитата срещу капризите на времето, на многовековната човешка история. В противен случай, останали голи, бихме изчезнали отдавна като народ от лицето на историята, размити от нейните повратности, заличени и забравени. Книгите са онази духовна опора, която ни държи будни и нащрек, показва ни нашите светли и тъмни страни като нация, помага ни да се поучим от грешките и да се заредим от възходите, за да вървим смело напред по пътя си! И да продължим да пишем своята днешна история с буквите, завещани от дедите ни!

TEARS
03-16-2009, 15:04
Преди 11 века един от създателите на славянската азбука – Константин-Кирил Философ, заявява, че без книгите и съдържащите се в тях знание и мъдрост ние сме все едно голи. Поради тази причина той полага неимоверни усилия, за да направи книжнината достъпна за славяните на познат език.



Днес книгата все по-настървено е измествана от телевизията, компютрите и технологиите. Все повече хора ще се затрудняват да отговорят коя е последната книга, която са прочели, за какво се разказва в нея и кой е нейният автор.



Книгата все повече бива замествана от интернет. Наскоро четох, че във Великобритания много библиотеки затварят врати и ги превръщат в интернет кафенета. В Италия ресторанти съжителстват с книжарници. Така, докато хапваш, можеш да разгледаш някоя книга.В забързания и агресивен свят, в който живеем, е трудно да отделим време за четене. Аз си спомням, че в ученическите си години изразът “Нямам време” влизаше често в употреба, когато трябваше да се запозная със съдържанието на някое изучавано произведение. Беше удобно, когато вместо да чета някоя задължителна книга, можех да изгледам филм, направен по нея. Така съм се запознал с доста филми с образователна цел само защото съм “нямал време”.



Когато преди 11 века Константин Философ казва “голи са без книги всички народи” и създава славянската писменост, една от първите преведени книги е Библията.



Когато преди около 6 века немският изобретател Йохан Гутенберг създава печатарската машина, първата отпечатана книга е Библията.



Защо толкова са бързали да преведат Библията? Защо не Омир или Теофраст, а точно Светото писание? Отговорът можем да открием в думите на известния писател Хайнрих Хайне, който на смъртния си одър моли синовете си да му дадат за последно Книгата. На учудването им коя е книгата, умиращият баща казва, че има само една книга, която може да се запише с главна буква.



Ако “без книга са голи всички народи”, то какво да кажем за голотата без книгата Библия? Колко ли оголели са хората, които не посягат към нея или не вникват в посланието й?



Какво е нашето отношение към Библията? В нея пише, че който е жаден, може да отиде при Бог и да пие от живата вода, която Той дава. От страниците на Библията ще утолим нашата жажда.



Къде търсим засищане на душата си? Лесно е да кажем, че сме заети и покрай задължения и отговорности не ни остава време за църква, Библия, Бог... Може би след време поради липса на свободни минути, вместо да четем Откровението на Йоана, можем да гледаме филм за него или пък да заменим Петокнижието с анимационния филм “Принцът на Египет”.



Не, нищо не може да замени личното ни размишление върху Книгата на Закона! Само тогава ще можем да постъпваме внимателно, да напредваме в пътя си и да имаме добър успех (Исус Навин 1:8).



Когато преди малко повече от век двама американски мисионери – д-р Илиас Ригс и д-р Алберт Лонг, стъпват в България, разбират, че най-голямата нужда на народа ни е да спрат “оголяването му” и да се захванат с превод на Библията. В сътрудничество с няколко българи (Константин Фотинов, Петко Р. Славейков, Христодул Николов) те предлагат на народа ни нещо по-ценно дори от физическата свобода: подходяща дреха за душата – превод на съвременен български на Книгата.



По данни в България в момента има 7000 издателства, 3600 от тях издават по една книга годишно. Останалите 3400 пускат на пазара повече книги. Така погледнато, българският народ никога няма да оголее. Но не количеството ще “облече” душите ни, а качеството.



Защото има много книги – интересни и безинтересни, скучни и любопитни. В тях има неща, които си струва да прочетеш, и такива, към които по-добре да не посягаш. Ако си се насочил към лавината с книги и се чудиш коя да вземеш, вземи Библията. Струва си да четеш от нея.



Ако не си я чел скоро, вземи я и започни пак да я четеш. Ще откриеш нови неща. Ако вчера си чел от нея, прочети и днес!



Това е Книгата, която никога няма да остарее. Никога няма да изгуби смисъл и значение.



Библията е книгата, която най-много ни трябва, за да не оголеем съвсем.

TEARS
03-16-2009, 15:04
Голи са без книги всички народи

След Освобождението празникът на Кирил и Методий (24 май нов стил) продължава да се празнува като всенароден празник на българската просвета. Много наши поети посветиха стихове за основоположниците на славянската писменост. За тях писаха К. Величков, Ст. Михайловски, К. Христов и др. Особена популярност придоби стихотворението на Ст. Михайловски „Върви, народе, възродени\", което и до днес пеем с особено вълнение. С възрожденски патос поетът подчертава в него огромното значение на знанието за развитието на народността:

„Напред, науката е слънце,
което във душите грей,
напред, народността не пада
там, дето знаньето живей\".
Невидими нишки свързват поета с първото стихотворение, написано на старобългарски език със славянски букви-знаменития „Проглас към евангелието\", в който Константин бе изрекъл своята притча: „Голи са всички народи без книги\". С книгите българският народ вървя векове, към знанието и науката се бе стремил той винаги, а след освобождението от дълговековния османски гнет запретна ръкави, за да достигне напредналите народи, развивали се при нормални условия. Най-голямата, най-красивата, най-оживената сграда във всяко българско селище стана училището-една традиция, която започна от годините на Възраждането, от времето на появата на първите светски класни училища и гимназии и продължи след Освобождението. Не кметството, не църквата дори, а училището. В новите времена щастливият пролетен празник на просветата, когато всички училища са обсипани с цветя, не бе само израз на радостта от свободата, воля за учение и израз на признателност. Този празник връщаше народа към традициите и продължаваше да вдъхва национална гордост, да припомня, според думите на народния поет Вазов, че „и ний сме дали нещо на света\".
Най-ярък израз на това национално самочувствие даде Г. Димитров на Лайпцигския процес. Той се позова на делото на Кирил и Методий, за да изобличи опитите на фашистите да представят неговия народ като „див и варварски\". Далеч преди времето, когато „германският император Карл V казал, че говори на немски само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език\", във „варварска България\" се разпространява старобългарската писменост, създадена от „апостолите Кирил и Методий\". Делото на Кирил и Методий даде на Г. Димитров морална сила и самочувствие да покаже убедително, че един народ, който в такава ранна епоха е писал и чел на своя език, не е и не може да бъде варварски народ. По-късно в най-кошмарните години на фашизма, когато се разгърна антифашистката съпротива, задграничната българска комунистическа радиостанция „Христо Ботев\" нееднократно подчерта общославянския характер на Кирило-методиевото дело, припомни борбата на двамата братя с немското духовенство и идеите, които са ги ръководили в тая борба. Смелостта на Константин в двубоя му с немското католическо духовенство за славянско богослужение и книжнина се сочеше като светъл пример срещу новите, още по-зли врагове на славянството-немските расисти. Защото ако някогашното латинско духовенство беше издигнало теорията за свещените езици и богоизбраните народи, съвременните фашисти издигаха и поддържаха подобна, не по-малко реакционна и опасна за народите теория за чистите раси и за малоценните хора.

Макар завършили земния си път преди единадесет века, Кирил и Методий продължават да стоят на стража за правда, за политическа и културна самостоятелност и напредък на нашия народ.

От епохата на Борис и Симеон до днес България се гордее с делото на Кирил и Методий, брани го и преуспява, независимо от силните бури, които са я сполетявали. Няма друг славянски народ, който да празнува през всички векове с такова чувство на умиление паметта на Солунските братя. В наше време празникът на Кирил и Методий разшири още повече своето съдържание. От предимно училищен празник на българската писменост и просвета той стана празник на българската култура и печат. И днес ние го празнуваме с неотслабваща любов и ентусиазъм. Той ни връща към вековните ни традиции, подтиква ни да правим равносметка на нашия влог в културата на съвременна България, вдъхновява ни да браним дръзновено всички духовни ценности, които нашият народ е създал.

В различни епохи и обществени строеве делото на Кирил и Методий е служило на прогресивни и благородни цели. Затова не можаха да го омаловажат годините, не помръкна и не ще помръкне славата на двамата братя. В нашата епоха това дело намери задълбочена и многостранна оценка както в трудовете на българските учени, така и в тези на европейските.

Когато Кирил казва в предсмъртната си молитва: „Не бях, бидох и съм во веки!\", той не мисли за бъдещо земно величие, за вечен живот сред хората. Той мисли за вечния отвъден свят, където отиват душите, както учи християнската религия. Тези негови думи обаче станаха пророческ

TEARS
03-16-2009, 15:06
“Голи са без книги всички народи”
(есе)

“Хлябът на словото е вечен, той
единствен никога не свършва...”

Един от най-забележителните и велики културни феномени на човечеството е книгата. Със своя дълъг живот и познанието, което ни дава, тя доказва абсолютната необходимост от нея. А какво всъщност е тя за вас? Оценявате ли достатъчно писменото слово, или то се е превърнало просто в частица от вашия живот и от вас самите? Замислете се за момент. Нима книгите не са вратички към ново знание? Нима не научаваме за заобикалящия ни свят толкова много именно чрез тях? Не са ли те тогава нещо свято и безценно?! Ако и вие мислите, че книгите са “вратички”, то представете си живота без тях! Не, представете си първо да живеете в стая без врати и прозорци... не би ли било това истинския ад? Както и без книгите, сякаш без врати, светът би бил толкова малък и нищожен. Да живеет цял живот в една кутийка... Да не знаеш нищо за света, за миналото, или за каквато и да е друга част от живота. Не е ли това нещо ужасно? Дали обаче всеки днес оценява това творение, книгите и писмеността достатъчно?
Днешният живот е така забързан, толкова различен от древността. Загледай се за миг в лицата на хората... Всички те изглеждат толкова вглъбени в проблемите си. Светът вече е пълен с технологии, но едва ли това би заличило книгите... Всеки носи в себе си късче гордост от делото на Солунските братя, което славим на 24 май. Пеклонението пред паметта им е все още в нас, макар да не го показваме така открито.
“Търсете книгите, защото в тях има живот вечен!” – е казал Константин Преславски. Нима това не е вярно? Не са ли книгите извора, от който черпим информация за миналото и живота на нашите деди. И днес продължаваме да отпечатваме настоящето... и дори да предсказваме бъдещето. Нима това не доказва вечния живот на книгите? Тази връзка минало – настояще – бъдеще, става начин за комуникация между поколенията.
Благодарение на книгата човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Книгата е мощно оръжие в ръцете на просветения. Неслучайно в “Проглас към Евангелието” е казано: “Голи са без книги всички народи, защото не могат да се бият без оръжие с противника на нашите души...”
Тук метафората “голи народи” включва идеята за незащитеност, слабост, уязвимост.
Тъжно е, че днес някои от нас, а дори и повечето, приемат книгите като даденост, а не като нещо свещено, каквото всъщност са. Често ги захвърляме в някой прашен ъгъл, без дори да се опитаме да вникнем в същността им. Но въпреки това, книгите ги има и ще продължават да са до нас, за да “просветляват” душите ни. И не си мислете, че технологиите ще успеят да ги изместят, или така да се каже, че “мишката ще изяде книжката”. Книгите ги има макар и не такива, каквито са били в древността, написани върху папирос или парче кожа. Днес ги има и ако гледаме на тях като на “писмено слово”, то те никога няма да изчезнат. Книги има вече дори в техните електронни издания из неизброимите компютърни страници, събрани в нищожен по размери диск. И това може би не е последната метаморфоза на книгата. Но по-важно е, че нея я има, писменото слово съществува, защото ние имаме нужда от него. Възможността книгата да се изгуби е осъществима само ако ние, хората загубим своите мечти и идеали... своята чувствителност.
Човек е най-умното същество и ще си остане такова, поне за сега. Той има съзнанието, с което може да оценява значимите неща в живота. Въпроса е всеки да оцени делото, което празнуваме на 24 май, да вникне в значимостта на книгите. Така народът никога не би бил “гол”, щом ги има книгите, щом ги има безбройните знания, поместени в тях.

“В началото бе Словото,
и Словото беше у Бога, и
Словото бе Бог..............”

ionito95
06-01-2011, 12:15
някой ако може да помогне ... наистина никъде не мога да намеря тези теми .. моля ви помогнете .. трябва ми есе на една от тези теми :
1) Човешкия език може да направи пожар от малката искра(Еврипид)
2) Когато думата е казана,тя стига безвъзвратно(Хераций)
3) Красивите изрази украсяват красивата мисъл и я запазват(Виктор Юго)
4) Всяка мисъл,изразена с думи,е сила,действието на която е безпределно(Лев Толстой)
5) Разликата между почти правилната дума и правилната дума е важно нещо-то е като разликата между светулката и светкавицата(Марк Твен)
6) В добрите стари времена книгите са се писали от писатели,а ги чели всички;сега книги пишат всички,но никой не чете(Оскар Уайлд)
7) Думите имат своя собствена душа(Бертолт Брехт)
8 ) В началото бе словото.По-късно започна мълчанието(Станислав Йежи Лец)
9) Когато думите губят смисъла си,хората губят свободата си(Конфуций)
10) Добрата книга е тази,в която авторът казва това което трябва,не казва това което не трябва и говори така както трябва(Платон)
11) Стая без книги е като тяло без душа(Цицерон)

Много ви моля ако някой намери нещо да прати! Предварително ви благодаря