Vasil40
03-16-2009, 16:49
Нямам предвид най-романтичното ами най-лудото нещо, което сте правили за човека, който обичате или най-лудото нещо, което е правил човека, който обичате за вас. Пък ще е супер ако и двете напишете :-D
Нека започна аз. Според мен най-лудото нещо, което съм правил го направих днес. Ако не сте чели предишните ми теми аз съм от Пловдив, а приятелката ми от София (спокойно от година и половина сме заедно и савсем редовно (по 2-3 пъти в месеца) си се виждаме и нон стоп подържаме връзка ;) ) ТЪ!!! снощи като си лягаше тя както всяка вечер 1 час прекарахме на тел-а и като свърши разговора (даже преди да свърши :cry: ) ми домъчня адски много :( . цяла нощ не ми даваше мира колко ми липсва и тва продължи в даскало неска - цял ден седя проснат на чина си и цикля в една точка... до един момент в който ТОЧНО ЗА СТОТНИ ОТ СЕКУНДАТА РЕШИХ КАТЕГОРИЧНО, че днеска ще я видя каквото ще да става. Веднага почнах планове на наще кво да кажа кой автобус да хвана да имаме колкото може повече време. За това реших да се обадя на майка ми да и кажа следното - " майко един фр ме викна на рд остави ми пари за подарък аз към 7-8 ще се върна мерси чао". Реших да избягам последния час и да хвана автобуса от 12:30... БЪРЗО към нас с такси зимам парите, които са ми оставили зимам за всеки случай от моите още качвам се пак в таксито ... часа е 12:20 ... ЗАДРЪСТВЯНИЯ, ЧЕРВЕНИ СВЕТОФАРИ, СЪРЦЕБИЕНЕ, ПОТ ПО ЧЕЛОТО.... 12:29 престигам на гарата. Решавам, че нямам време за билет... прескачам бариерата кадето минават автобусите виждам таман тръгва автобуса за София спрях го "изчакай ме моля те 1 мин да си зема билет :( " " бягай бързо" ... СЛАВА БОГУ ето вече в автобуса отвново със сърцебиене, но не от притеснение, а от този сладък копнеж, който изпитвам всеки път преди да я видя дори след година и половина :oops: . престигам в сф отивам на спирката кадето спира тролея й с който се пребира от училище с надеждата да я изненадам в гръб. Обаждам й се за всеки случай "къде си мило? " "вкъщи имахме 2 свободни" .... ААА НЕ БЪРЗО МИСЛЯ МИСЛЯ КАКВО ДА КАЖА ... "мило провери ли пощата би трявало да си получила нещо" (през това време хуквам към блока й) "не съм гледала" (ОФ СЛАВА БОГУ НЕ Е ГЛЕДАЛА) "я слез да видиш" престигам и заставам на скрита позиция във входа. Отваря се вратата на асансьора и пред мен вече е моето ангелче " :shock: как...какво правиш тука ?!?! оле мило ти не си добре... ваще знаят ли?" "не :D " " :shock: ти не си добре " след което ме прегърна с все сила и ми каза онези две думички които всеки път ме карат да се понеса из небесата... Вярно видяхме се за 2-3, но за нея бих отишъл на края на света дори само за 5 минутки :cry:
И така мина днешния ми ден върнах се никой нищо не разбра освен ние двамата ... вече и вие :oops: ... Сега сте вие наред ;)
Нека започна аз. Според мен най-лудото нещо, което съм правил го направих днес. Ако не сте чели предишните ми теми аз съм от Пловдив, а приятелката ми от София (спокойно от година и половина сме заедно и савсем редовно (по 2-3 пъти в месеца) си се виждаме и нон стоп подържаме връзка ;) ) ТЪ!!! снощи като си лягаше тя както всяка вечер 1 час прекарахме на тел-а и като свърши разговора (даже преди да свърши :cry: ) ми домъчня адски много :( . цяла нощ не ми даваше мира колко ми липсва и тва продължи в даскало неска - цял ден седя проснат на чина си и цикля в една точка... до един момент в който ТОЧНО ЗА СТОТНИ ОТ СЕКУНДАТА РЕШИХ КАТЕГОРИЧНО, че днеска ще я видя каквото ще да става. Веднага почнах планове на наще кво да кажа кой автобус да хвана да имаме колкото може повече време. За това реших да се обадя на майка ми да и кажа следното - " майко един фр ме викна на рд остави ми пари за подарък аз към 7-8 ще се върна мерси чао". Реших да избягам последния час и да хвана автобуса от 12:30... БЪРЗО към нас с такси зимам парите, които са ми оставили зимам за всеки случай от моите още качвам се пак в таксито ... часа е 12:20 ... ЗАДРЪСТВЯНИЯ, ЧЕРВЕНИ СВЕТОФАРИ, СЪРЦЕБИЕНЕ, ПОТ ПО ЧЕЛОТО.... 12:29 престигам на гарата. Решавам, че нямам време за билет... прескачам бариерата кадето минават автобусите виждам таман тръгва автобуса за София спрях го "изчакай ме моля те 1 мин да си зема билет :( " " бягай бързо" ... СЛАВА БОГУ ето вече в автобуса отвново със сърцебиене, но не от притеснение, а от този сладък копнеж, който изпитвам всеки път преди да я видя дори след година и половина :oops: . престигам в сф отивам на спирката кадето спира тролея й с който се пребира от училище с надеждата да я изненадам в гръб. Обаждам й се за всеки случай "къде си мило? " "вкъщи имахме 2 свободни" .... ААА НЕ БЪРЗО МИСЛЯ МИСЛЯ КАКВО ДА КАЖА ... "мило провери ли пощата би трявало да си получила нещо" (през това време хуквам към блока й) "не съм гледала" (ОФ СЛАВА БОГУ НЕ Е ГЛЕДАЛА) "я слез да видиш" престигам и заставам на скрита позиция във входа. Отваря се вратата на асансьора и пред мен вече е моето ангелче " :shock: как...какво правиш тука ?!?! оле мило ти не си добре... ваще знаят ли?" "не :D " " :shock: ти не си добре " след което ме прегърна с все сила и ми каза онези две думички които всеки път ме карат да се понеса из небесата... Вярно видяхме се за 2-3, но за нея бих отишъл на края на света дори само за 5 минутки :cry:
И така мина днешния ми ден върнах се никой нищо не разбра освен ние двамата ... вече и вие :oops: ... Сега сте вие наред ;)