Помагало - който има регистрация [Архив]

sexa_na_kompleksa

03-17-2009, 13:03

Заповядай:

Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол

22 ноември 1890 (Лил, Франция)
9 ноември 1970 (Франция)

Президент на Република Франция (1959 - 1969)
“ Патриотизъм е да обичаш страната си.
Национализъм - да мразиш чуждите.”
Шарл дьо Гол следва във военната академия в Сен-Сир и участва в Първата световна война. Отличава се в битката при Вердюн, където е ранен и считан от своите за убит. В края на войната Дьо Гол е адютант на маршал Анри Петен.
В началото на Втората световна война Дьо Гол е генерал. След капитулацията на Франция пред хитлеристка Германия и несъгласен с позицията на ген. Петен и заминава за Лондон, където изгражда Френския комитет за национално освобождение и от радиото отправя апел към французите за включване в Съпротивата.
През 1942 година Комитетът е признат официално от правителствата на съюзниците. Назначен за командващ френската армия за освобождение, която включва военни части, дислоцирани в колониите и голяма част от флота. Дьо Гол участва в атаката при Дакар през септември 1940 г., а по–късно, заедно с английската армия, в настъплението в Сирия (1941 г.) и Мадагаскар (1942 г.).
В началото на 1942 г. съветското правителство приема направеното предложение от ген. Шарл дьо Гол да се изпратят френски летци и техници за съвместни действия на съветско-германския фронт.
През 1944 г. Главната квартира на Комитета се мести от Алжир в Лондон, а през август на същата година – в освободения Париж.
Маршал Петен, Пиер Лавал (министър-председател при режима на Петен- дясна ръка на германците във Франция) и още няколко хиляди висши политици, военни, управници, съдии и журналисти, обявени за колаборационисти) са осъдени на смърт. Почти 90-годишният Петен е помилван от Дьо Гол и остатъка от живота си прекарва на заточение. Общо 40 хил. души са лишени от граждански права и им е забранено да заемат държавни и обществени служби.
През ноември на 1945 г. Дьо Гол е предложен за глава на коалиционния кабинет и президент на страната. Избран е единодушно за министър-председател, но тъй като не членува в никаква партия, той е генерал с голям авторитет, но без армия. В кабинета си трябва да търпи М. Торез като един от своите заместници и още 4 министри комунисти и 5 социалисти. Никой от тях не приема неговите идеи за силна изпълнителна власт от типа президентска република. Комунистите усложняват обстановката, като настояват да получат едно от наи-важните министерства: на вътрешните работи, на националната отбрана или на външните работи. Дьо Гол отказва, а за да ги утеши, създава Министерство на въоръженията и им го предава. Самият той запазва за себе си Министерството на отбраната. И комунистите, и социалистите не понасят високомерното отношение на генерала към тях. Огромното самочувствие на Дьо Гол е било причина за чести спорове с Чърчил по време на войната, а Рузвелт го е наричал пред своите съветници „капризна кинозвезда”. От своя страна Дьо Гол заявява, че ако е присъствал в Ялта, нямало да се стигне до подялбата на света, извършена от Сталин, Рузвелт и Чърчил.
Когато на 20 януари 1946г. Дьо Гол внезапно си подава оставката след една театрално разиграна сцена в Министерството на отбраната, той се обръща към народа с надеждата, че скоро ще бъде повикан отново повикан да спасява Франция. Генералът е разчитал на конфликт между управляващите партии. Въпреки взаимното недоверие и подозрение ФКП, ФСП и НРД (народнорепубликанско движение) продължават да управляват.
През 1947г. генерал Дьо Гол създава нова политическа партия- сбор на френския народ, която в изборите за Националното събрание през 1951г. печели 22% от гласовете. Дьо Гол отказва да подкрепи правителството, влиза в конфликт със собствената си партия и я разпуска през 1953г., като създава ново обединение, което в изборите получава само 4% от гласовете.
През 1954г. в Алжир започва битката за независимост. За да запазят властта си, френските войски прибягват до все по-масови и по-жестоки репресии, които опозоряват името на Франция като лидер на световната демокрация и култура. Франция търпи още едно военно и дипломатическо поражение след загубата на Индокитай с провала на интервенцията с Великобритания и Израел през 1956г. срещу Египет.
Алжирският фронт за национално освобождение (ФНО) създава своя освободителна армия и през 1958г. Франция изцяло е погълната във войната. Нейната армия в Алжир достига 400 хил. души, а границите с Тунис и Мароко- опора на ФНО, са пазени (без особен успех) от телените мрежи, в които тече ток с високо напрежение.
През май 1958г. положението в Алжир е неудържимо. Франция е пред преговори с ФНО. Крайно десните политически сили, поддържащи идеята за Френски Алжир, организират метеж.
Тогава идва времето, което Дьо Гол очаква от 1946г.- да бьде поканен да оглави правителството. С поддръжката и на ФСП на 1 юли генералът е отново министър-председател на Франция, при това Националното събрание му гласува извънредни пълномощия за намиране на изход от външнополитическата криза, която се превръща във вътрешнополитическа и слага края на Четвъртата република.
Петата република. Новото идване на власт на Дьо Гол е посрещнато с нескривани надежди и от левицата, и от десницата. Генералът образува широк коалиционен кабинет ( без ФКП ). Едни очакват от него да сложи край на войната в Алжир, други да я спечели. Генералът е убеден че времето на колониализма си отива, но първо реорганизира държавата по свой вкус.
През септември 1958г. с референдум е приета с 80% от гласувалите конституция, която поставя началото на Петата френска република. През ноември в изборите за Национално събрание организираните в съюз за новата република голисти печелят след двата тура 188 депутати, независимите получават 133, НРД- 57, ФСП- 44 и ФКП- 10. Носейки се на гребена на успеха, Дьо Гол е избран през декември за президент на Франция.
След като през 1960г. Франция дава независимост на 12 свои африкански колонии, идва ред и на алжирския проблем. Отначало Дьо Гол признава правото на Алжир на самоопределение, после повежда преговори с временното правителство на Алжир, създадено от ФНО, които завършват през март 1962г. вув Френския курорт на Женевското езеро Евиан с признаването на Алжир за независима държава.
Същата година Дьо Гол разпуска Националното събрание, насрочва референдум за промяна в конституцията ( президентът да се избира пряко от народа, а не от депутатите и съветниците в общини, области и департаменти), печели го през октомври, печели и изборите през ноември с 233 депутати голисти ( от всичко 482 ).
Петата република, за разлика от Четвъртата, е със стабилни кабинети. За 11 години само трима души са посочвани от генерала за министър-председатели. Демокрацията според него е получаването на доверие чрез общо и пряко гласуване, а държавата трябва да бъде подчинена на нацията.
Забележителни са резултатите от икономическото развитие на Франция. Десетте години на „същинския голизъм” (1958-1968) са епоха на бурна модернизация на френската икономика, на утвърждаване на френските позиции в селскостопанската политика на ЕИО, на сероизна програма за превъоръжаване, на проевропейска политика в духа на френско-германския компромис.
И въпреки небивалата си популярност Дьо Гол през 1965г. на изборите за президент на републиката печели чак във втория тур срещу кандидата на левицата Франсоа Митеран.
През последвалите години Дьо Гол губи голяма част от своята популярност, поради:
• поддържане на автономията на Френска Канада;
• подкрепя за замяната на американския долар със златото, като основа за международна размяна;
• той настоява Франция да изтегли своите военни части от НАТО, както и да закрие военните бази на своя територия през 1967 година.
• Шарл дьо Гол изправя на нокти НАТО обявявайки на 11 март 1966 г. решението на Франция да напусне Североатлантическия договор. Френските въоръжени сили излизат от общото командване на организацията. На американските, канадските и западногерманските части, разположени на френска територия, е даден едногодишен срок за изтегляне. Щабът на НАТО също напуска Фонтенбло и се установява в Брюксел.
Истинският удар за Дьо Гол са събитията от май- юни 1968 година. Недоволството на студентите, подстрекавани от леви екстремисти, прераства в Латинския квартал на Париж в метеж с крайно обидни за президента лозунги като „Дьо Гол в архива!”, Дядка, махай се!”. Сорбоната и висшите училища са окупирани. Намесват се и профсъюзите с обща стачка. Положението е овладяно от генерал Дьо Гол, но с цената на разпускането на Националното събрание. На 30 май 500 хил, поддръжници на политиката му манифестират по „Шан-з-Елизе”. В изборите на 23 и 30 юни голистите печелят съкрушителна победа с 294 депутатски места от всичко 485. През 1968г. за да се прокарат извесни реформи в администрацията, е било необходимо с референдум да се промени конституцията. Всички недоволни от генерал Дьо Гол гласуват срещу предложението. Ръководейки се от принципа си „Съществувам аз и френският народ”, генералът обявява, че ще си подаде оставката, ако французите не одобрят исканите промени. Изненадата е голяма- референдумът е отхвърлен с 53,2% от гласовете. Верен на себе си, Дьо Гол си подава оставката като президент на републиката.
Шарл дьо Гол умира на 9 ноември 1970 година в замъка Колумбе-ле-де-еглиз.