Последните две. :)
Първото някак не успях да го разбера. Особено тва противоречие мисля-не мисля, wtf?
Но пък последните строфи за умиращата душа ме грабнаха, доскоро и аз бях вдъхновена от гниенето на душите, само че установих че всъщност не умират, ами се beta...ъпгрейдват.
Имам само думи – груби инструменти.
Глуха звучност обгръща хиляди мълчания.
Шептя, но никой не разбира.
Шепот, душата ми умира.
Ето това, моля те, развий го!
Не знам дали ти тъй се интересуваш, или дали това си имал предвид, но много познато ми е туй чувство на умираща душа и думи, ползвани като предмети, безстойностни, празни и прочие.
Не че не го минах вече тоз период де, ама ако теб това те вълнува и това си се опитал да кажеш, развий го! Много ще ми е интересна твоята интерпретация, твоето виждане или всъщност това което искаш да кажеш (възможно е да бъркам). Заинтригувана съм от тези неща, ще е любопитно да видя. :)
Иначе първото, както казах - не го разбрах особено, сигурно е и доста лично.
Последните две обаче са добри, достъпни, и макар да не ме интересуват точно сега такива неща - признавам си, хубави са.
Особено Синдромът.
едит: бе, чета и препрочитам... Синдромът май ми става favorite.
really nice work at all