Оноре дъо Балзак принадлежи към направлението на реализма и на натуралистичната школа.Амбицията на неизтощимия творчески дух на Балзак е да създаде грандиозен цикъл от романи със заглавието “ЧОВЕШКА КОМЕДИЯ” и в него да побере “всички обществени типове ,всички обществени прослойки, всички социални промени” така ,че да не останат забравени.Чрез трагичната история на дядо Горио, Балзак извежда представата си за един свят, в който по думите на Вотрен хората наподобяват “паяци в буркан”,самоизяждат се, разрушават зародишите на почтеност и доброта.В романа на Балзак дядо Горио е основен образ.Бащината му любов води до крайно обедняване,саморазруха и себепрезрение.Наред с неговия образ се очертават и други сюжетни линии; такава е историята на Йожен Растиняк ,който търси път към салоните на аристокрацията.Като образ Растиняк има освен възлова,символична,и важна композиционна роля,понеже водеща в романа е темата за постигането на успех,а в този персонаж се пречупват различни стратегии,които водят до победа или до провал. Растиняк е лишен от определен характер,а е типичен във външен план-в този роман той е все още в началото на своя живот, а в разбирането на Балзак характерът не е вроден –той се гради от връзките на индивида с окръжаващата го социална среда.По тази причина Йожен е средище на различни житейски възгледи- с дядо Горио го свързва схващането за семейство, с виконтеса дъо Босеан –схващането за съсловна определеност,с Анастази и Делфин –жаждата за наслаждения,с Вотрен –жаждата за могъщество и власт .и ролята му в романа е да ги проверява, приема ,отхвърля,като по този начин се приспособява към околния свят.
Младият студент по право е противоречива личност. Той е обладан от отвращение към възможността да живее мизерно във “Воке”. Историята на фабриканта недвусмислено му показва ,че с честност и труд не може да осъществи амбициите си и да навлезе в обществото.Финала на романа подчертава ,че решението “аз трябва непременно ,на всяка цена да забогатея”влиза в действие.Чувствителния младеж ,когото цинизма на Вотрен дълбоко докача и уязвява,а драмата на бащата разтърсва ,навлиза в етапа на действено разграничаване от благородните жестове и душевна безкруполност.
Растиняк възприема урока на виконтеса дъо Босеан ,която в личната си раздразнителност и обида очертава принципите ,написва входния билет за висшето общество,предназначен за млади,неукрепнали още в покварата си умни и целеустремени младежи”Колкото сте по-хладнокръвно пресметлив,толкова по-далеч ще стигнете .Удряйте безмилостно-ще се боят от вас”.
Извън композиционните особености образът на Растиняк е силно историчен;в неговата съдба се отразява разпадането на феодално-патриархалните норми на живот и победата на ценностите на буржоазната цивилизация.Самият той усеща разликата между провинциалните си възгледи и парижките нрави.
Във финала на романа Балзак връща читателя към квартала и дома на мадам Воке.Тук се носи ‘миризмата на нещо спарено,мухлясало,гранясал о”Такава нищета без”никаква поезия” царува не само в това място,не единствено в низшия еталон на човешкия свят ,а и в салоните на дъоРЕсто,дъо нюсенжан и виконтеса Босеан.В такав свят не само родителската обич е обречена,не само дългът на младото поколение към родителите е деформиран ,а всички етични механизми на човешкото общуване са заразени от проказата на покварата.
Растиняк – младежът, изкачил стълбата, която води надолу
"Това, което той завладя с меча, аз ще завладея с перото" - такъв надпис поставя Балзак под бюста на Наполеон върху бюрото си. В него съвсем декларативно е изразена амбицията му - да си спечели безсмъртна слава в литературата. И той успява. Създава грандиозен цикъл от романи със заглавието „Човешка комедия” и в него побира “всички обществени типове, всички обществени прослойки, всички социални промени”, така че те да не останат забравени, а той да заеме значимо място в световната литературна класика. Творчеството му е един от основните стълбове на реализма като художествен метод.
Балзак остава запомнен със своите 87 романа, както и над 2000 герои, които създава. Всеки е носител на уникални човешки качества, които се разкриват в един или в повече от романите му. Той казва, че „животът на човешкото поколение е драма, разигравана от четири-пет хиляди известни хора. Моята книга е тази драма.” „Човешка комедия” е реплика към „Божествена(та) комедия” на Данте. Поставя проблемите за развитието на европейския роман, за отношението между роман и история, между реализъм и действителност. Балзак създава роман-събитие, в което героят не се изолира от обществото (както при Стендал), а влиза в стълкновение с другите, за да защити интересите и възгледите си.
Такъв герой е Йожен дьо Растиняк, който започва своя „поход” към висшето общество в романа „Дядо Горио” – роман изграден върху основата на контраста - от една страна, между герои, а от друга - между заобикалящите ги вещи и предмети. Основният контраст между герои е този между Растиняк и Горио. Единият щурмува обществото, а другият е изхвърлен от него заради фанатичната си бащина любов. Звездата на единия изгрява, а на другия вече е залязла. Балзак, също като Юго, групира героите си по двойки – възрастният и вървящ към смъртта макаронаджия и младият изправен пред бъдещето студент. Пътищата на двамата се пресичат в пансиона на госпожа Воке - едно бунище на обществото.
Йожен дьо Растиняк е безспорно един от любимите герои на Балзак. Той вижда своя собствен образ в лицето на този амбициозен младеж. Разказът за съдбата на студента започва от първите му години в Париж, когато все още живее в пансиона „Воке”. Това мизерно и вмирисано място е първото стъпало, което Растиняк изкачва по пътя си към висшето общество. Това е кръстопътят на героите. Балзак подробно рисува сградата, квартала, улицата, където се намира пансионът. Впечатлението му от гледката е тежко и нерадостно „Никой квартал на Париж не е така отвратителен и да си признаем – така непознат”. В сградата се носи „миризма на нещо спарено, мухлясало, гранясало”. Стари, изтъркани, извехтели са мебелите, креватите, масите, столовете, тапетите по стените. Писателят-художник обобщава накрая описанието на картината „Най-сетне тук царува нищета без никаква поезия; една скъперническа, ужасна, изтъркана нищета. Макар че още не е кална, тя има петна; макар че още няма дупки, нито дрипи, скоро ще се превърне в прах.” Необходимо е да знаем това описание на дома „Воке”, за да разберем от къде започва съдбата на Растиняк и къде завършва животът на дядо Горио. Романът, макар и кръстен на фанатичния баща, е посветен на амбициозния младеж. Съдбата на стареца е факторът, който успява да задържи студента на едно средно морално равнище, без да му позволи да продаде докрай душата си на Дявола. А той наистина се явява пред Растиняк в образа на каторжника Вотрен, който предлага на младежа това, към което се стреми, но цената е човешки живот. Желанието му да се издигне е огромно, но той пази в себе си чистотата на благородника, неспособен да убие, за да се издигне.
Растиняк произхожда от обеднял аристократичен род, а семейството му отделя половината от бюджета си за него. Той пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и неопетнено сърце, той вярва в себе си, в хората, в доброто, мисли, че животът е труден, но безкрайни са възможностите на човека да го преодолее и да излезе пред света с чисто и ясно лице: „Ще работя честно, свято, ще работя ден и нощ, това богатство ще дойде много бавно, но аз всеки ден ще отпускам спокойно главата си на възглавницата; има ли нещо по-хубаво от това – да наблюдаваш живота си чист като лилия?”
Така мисли младият студент в началото и е убеден в своите чисти идеали. Неговите благородни възгледи се изправят пред картините на парижкото общество и там се сблъскват с дилемата: или да пропадне, както пропадат хилядите бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество, независимо по какъв начин.
Растиняк избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на аристокрацията. Той не стига изведнъж до това решение, то му струва много безсънни нощи. Да се издигне в обществото – така решава студентът. Но затова ще трябва да заплати цената, която изисква от него „портиерът”, за да го допусне до стълбата, която трябва да изкачи.
Раздиран от вътрешни противоречия и терзания той моли сестрите си и майка си да му пратят пари, с които възнамерява да си купи дрехи, необходими му за понататъшното му издигане. Той знае, че за да спечели трябва да вложи, но въпреки това угризенията на съвестта му са огромни и при първата възможност се реваншира на роднините си като им връща парите и им изпраща подаръци.
Той притежава добро сърце и не може да престъпи нравствените граници на съвестта си. Затова осъжда постъпките на дъщерите на дядо Горио. Остава единствен приятел на стареца до смъртта му, с което доказва, че семейството са хората около теб, а не кръвните ти роднини. Съдбата на стария макаронаджия може да се сравнява само с тази на Шекспировия Крал Лир, но тъй като дядо Горио няма трета дъщеря (Корнелия), Растиняк се явява спасението за стареца. Бащината любов е пагубна за стареца, но и много поучителна за младежа. Може да се каже, че студентът дължи най-големия си урок на този нещастен „господин”. Виждайки съдбата му, Растиняк осъзнава в какво се превръщат хората, когато попаднат във висшето общество. Само споменаване на името на Горио му затваря вратите на дома на дъщеря му Анастази дьо Ресто. Той не иска да се превръща в неблагодарен син като двете разглезени дъщери. Затова са угризенията му, когато иска пари от семейството си.
Растиняк е прекалено неопитен, когато решава, че може да завладее Парижкото общество. Въпреки това има вроденото аристократично поведение, което липсва при героя на Стендал от „Червено и черно” Жулиен Сорел. По този начин Балзак недвусмислено представя на читателя си, че един младеж, когато стъпи в Париж, придобива сила, чар и обноски, които са непознати за провинциалистите.
Йожен притежава единствено красотата и амбицията си, но те са достатъчни. Обръща се към братовчедка си г-жа дьо Босеан, която намира в момент на слабост и уязвимост. Това се оказва печеливш момент за студента, който разбира, че жените в Париж могат да са му полезни само когато се чувстват слаби и изоставени. В такъв момент открива Делфин дьо Нюсенжан, другата дъщеря на дядо Горио, която прави своя любовница и параден вход към мечтаното му общество. Растиняк използва всичко и всеки, който може да си проправи път, защото знае, че той е използван по-същите причини. Вижда истинска любов само когато погледне братовчедка си и разбитото й сърце.
Проблемът за нравствения избор при Растиняк е сложен. Героите на Балзак започват щурма си с високи идеали за честно преуспяване в обществото, не знаейки, че това е понятие, което няма еквивалент в действителността. Но върховете действат като изкусен отровител, даващ все по-големи дози наркотик на амбициозния младеж. Именно с такова действие са уроците, които той получава - униженията, претърпени при първите му визити в домовете на графиня дьо Ресто и братовчедка му виконтеса дьо Босеан от техните лакеи.
Но с много по-бойна сила върху съзнанието не само на героя, а и на читателя са другите два урока. Виконтеса дьо Босеан: "Колкото сте по-хладно пресметлив, толкова по-далече ще стигнете. Удряйте безмилостно - ще се боят от вас. Гледайте и на мъжете, и на жените като на пощенски коне, които ще оставите да пукнат на всяка станция; така ще постигнете своите желания... В Париж успехът е всичко, той е ключът към властта. Ако жените намерят, че сте умен, способен, мъжете ще повярват това, ако вие не ги разубедите. Тогава ще можете да искате всичко, ще имате достъп навсякъде. Тогава ще разберете какво нещо е светът – сбирщина от жертви и измамници.”
Мрачна и песимистична, но вярна е нейната оценка, а Босеан не се лъже, тя самата е част от това общество. Това, което тя казва на Растиняк е все още с изискан език, както повелява аристократическата етикеция, Вотрен го казва направо, с цинична откровеност. Бъдещето, което рисува каторжникът на младите хора от рода на растиняк, не е утешително; то е жестока борба за парче хляб, хиляди унижения, жалко съществуване: "Бързото забогатяване е целта, която в този миг си поставят петдесет хиляди момчета във вашето общество. Вие сте само един от тези петдесет хиляди... Трябва да се изядете един друг като паяци в буркан, като се има предвид, че не съществуват петдесет хиляди доходни места... Сред тази човешка маса трябва или да връхлетите като снаряд, или да се промъкнете като чума".
Младият студент е принуден да се съгласи с желязната логика в думите каторжника. Той разбира, че всичко, което му казват е напълно вярно. Присъдата над обществото, построено върху лъжа, грабеж, взаимно изтребление, е неумолимо-сурова, но е правилна.
Растиняк е "един от всичките" и за да преуспее по някакъв начин, той трябва да стане "някой". Затова двата урока са придружени с начертаване на конкретни перспективи за действие, като всеки от учителите предлага план в съответствие със своите разбирания и среда. Виконтеса дьо Босеан: Растиняк да стане любовник на Делфин дьо Нюсенжан, дъщерята на дядо Горио, която да го въведе в обществото. Мотивът "жената-стълба" често се съчетава с темата за щурмуването на обществените върхове, защото тази стълба осигурява много бърз и лесен достъп горе. Балзак счита за нещо естествено издигането посредством знатна и богата дама (негова собствена въжделена мечта) и затова романите му не достигат изобличителната сила на Мопасановия "Бел, ами".
В другия план за издигането на Растиняк личи почеркът на престъпника Вотрен: да бъде убит на дуел братът на Викторин Тайфер, за да стане тя наследница на богатия си баща, след което Йожен да се ожени за нея. Този път към успеха е по-кратък, но изисква повече компромиси от страна на героя, което води до дълга, жестока борба в душата му - борба между разпаленото честолюбие и желанието за "чист като лилия" живот.
Растиняк избира пътя, който му предлага братовчедка му, но той прави своя избор не само от морални, но и от лични съображения. Неусетно той е започнал да се влюбва в Делфин, а Викторин не е момичето, което може да разбуди желанието на един младеж. Той я забелязва едва след като пред него се разкрива планът, но въпреки това я вижда в дома Воке далече от блясъка на обществото, към което се стреми. Тя ще му донесе богатството, което желае, но няма да му даде любовта, която все още непоквареният студент, мечтае да изпита. Въпреки силният си морал, Йожен изпитва колебания, но съдбата се оказва благосклонна към него като не го кара да избира. Вотрен е арестуван, с което се свършват душевните терзания за младежа. Той осъзнава, че колкото и лицемерен и неморален да е светът, в който живее, съществуват граници, които не бива да се преминават. Растиняк зачита човешкия живот, защото той може да лъже, да интригантства и да мачка всеки по пътя си, но възпитанието му като аристократ, не му позволява да убива за толкова долни цели.
След арестуването на Измами смърт, студентът продължава да изкачва стълбата, която го води надолу. Успява да се зареди с търпение и воля, които му помагат да не се поддаде на изкушението. Младостта му е негов плюс, но и голям недостатък. Той попива уроците на братовчедка си и в същото време се превръща в неин довереник. Семейството в парижките салони не е нищо повече от едно име и от повод за изгодни сделки. Роднинството му с виконтеса дьо Босеан, обаче допринася за извоюването на име и богата любовница. Той получава много от своята братовчедка, но й дава своето приятелство и никога не предава доверието й – нещо рядко срещано в това общество.
Йожен е представен не като покварен младеж, но преди всичко като слаб, неустойчив характер. Той няма твърди идеали, лесно се повлиява от по-силини характери, няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество, а и не иска, защото те са причината да избере пътя, който е поел. В характера му се отличават и някои хубави, привлекателни черти. Той е искрен с пламенното сърце на хората от Южна Франция, отзивчив е към страданията на другите, съвестта не е заглъхнала в душата му – затова иска да предупреди бащата на Викторин, че синът му ще бъде убит.
До края на романа „Дядо Горио” Растиняк остава настрани от салонните клюки, сплетни и клевети. Той е един от тези, за които се говори, а не от тези, които говорят. Приятелството му със стареца го държи винаги здраво стъпил на земята. Йожен може да направи за една вечер сравнението между положението на умиращия Горио в мизерната му стая, с това на пищно облечените му и веселящи се дъщери. Обществото ли е виновно за неблагодарността на Анастази и Делфин или баща им и неговата безгранична любов? Този въпрос не вълнува студентът, защото за него по-важен е крайният резултат. Резултат, който го разгневява.
Възпитанието на Растиняк приключва със смъртта на дядо Горио, причинена от свадата между двете му дъщери. Трагедията на нещастния баща отваря очите на героя още по-широко, за да види безнравствената същност на обществото, в което иска да си извоюва място. На гроба на дядо Горио той пролива последната си младежка сълза и прощавайки се с младостта и илюзиите си, се прощава със своята чистота и доверчивост. Така, отърсил се от тези си черти, героят отправя към Париж своето предизвикателство: "А сега ще видим: аз или ти!", с което завършва живота си на обикновен младеж, за да се посвети на покоряването на най-високите върхове.
Растиняк се появява в романа „Шагренова кожа” където е заел ролята на г-жа дьо Босеан за Рафаел дьо Валантен. Той вижда в неговия образ себе си на младини и затова не се поколебава да упъти младежа по калната стълба към парижкия блясък.
Йожен му разкрива тайната за успеха си: "Аз мога всичко и съм негоден на нищо, ленив съм за десет души - ще постигна това, което желая! Завирам се навсякъде, бутам се и ми правят място: хваля се и ми вярват, правя дългове и ми ги плащат!". Той вече не е онова непорочно, морално момче. Смъртта на дядо Горио е унищожила желанието му да бъде нещо различно сред обкръжението си. Той се е слял с тълпата, за да може да оцелее, да се издигне и да стигне до министерския пост. Когато започва изкачване на стълбата, Растиняк не знае до къде ще го доведе тя. Той има амбиции, но винаги си е мислил, че ще се запази различен от тези хора, които ненавижда заради лицемерните им характери. Бившият беден студент се е продал на Дявола и макар той да не е в лицето на Вотрен, с радост е откупил душата на младежа. Растиняк се е превърнал в практичен мъж, който успява да използва приятелите и неприятелите си в своя полза. Той е открил формулата за успеха, която според него е да вложи парите си в приятелства, удоволствия, покровителства и връзки. По този начин да опознава обществения механизъм и да го задвижва в своя полза, като внимателно управлява всяка малка част от него. Той е затвърдил положението си в обществото с цената на убежденията и морала си, затова помага на Рафаел. Той вижда своето минало в него, но миналото вече е свършило, той го е загърбил, но не го е забравил и не иска нищо допълнително да му напомня за него. Помагайки му, Растиняк доказва, че за разлика от много хора в обществото, той не е егоист и е готов да сподели успехите си със сродна душа. Разделя поравно спечелените пари с Рафаел, също както е честен, когато дава цялата печалба на Делфин.
Растиняк се издига в обществото, но пропада още повече морално в романа „Депутатът от Арси”. Кой би помислил, че бедният студент по право ще изгради политическа кариера издигнала го от помощник-секретар до министерското кресло. Това издигане му струва потъпкване на съвестта, вътрешни компромиси и затова не е странно, че помага на Максим дьо Трай да стане депутат. Да помогнеш на човек, когото доскоро си ненавиждал показва колко може да пропадне една личност.
Балзак създава герой, който е носител на Наполеонова амбиция и устрем. Също както Бонапарт, Йожен не коленичи пред нищо и никога. Той забогатява и става по-влиятелен, отколкото е очаквал, но това не го спира. Растиняк иска да достигне до някакъв връх, който е прекалено далечен и би изплашил бедния студент, ако той погледнеше от него. Той не осъзнава как е изкачил стълбата, която го е отвела до най-низките човешки пороци, страсти и падения.