PDA

View Full Version : Спешнооо--->литература!!!



chemist9009
03-17-2009, 20:23
Трябва ми есе на тема "Силата на волята и несломимия човешки дух"
Мерси предварително.... :-o

Tedi4ka
03-17-2009, 21:42
Силата на волята и несломимия човешки дух в „Прикования Прометей”
Митът за Прометей силно вълнува древногръцкото общество. Мнозина автори са се опитвали да пресъздадат неговия образ, но Есхил е първият, който го поставя в центъра на драма. Така образът на титана, отрекъл се от боговете в името на хората е разкрит в светлина, която го превъзнася като човекът, който им е дал едно начало в живота.
Прометей става символ на вечната творба между божественото и земното в човешката природа, на стремежа към хуманизъм и прогес. В трагедията, Прометей и Зевс са изправени един срещу друг в дълъг спор. „ Гръмотвержецът” Зевс наказва титана заради обичта му към хората и добрините, които е направил за тях. Прикован за планината, Прометей не губи своята воля и вярата, че това което е направил за човешкия род е подвиг за едно ново начало в тяхното съществуване. Титанът открадва огъня и така нарушава хармонията в човешкия ред. Прометей се жертва, но нито за миг не съжалява за сторената добрина. В конфликта между Зевс и Прометей, силата е на страната на тиранина „гръмоотвержец”, а този който е извършил сраведливото дело, трябва да изтътпи стойчески наказания. Прометей понася ударите на съдбата пред верните служители на Зевс – Власт, Сила и Хефест, който изпитва съчувствие към своя приятел, но е длъжен да изпълни дълга си. Мъчението на тирана изразява гордост, страдание, твърдост и увереност. Прометей е готов да изплаче своята болка пред Вселената, която чувства равна на себе си:
„Свещен ефир и ветрове развихрени!
Вий, изворни води, и Вий усмихнати
Вълни в морето. Земьо всекърмилнице,
и ти, всевиждащ слунчев кръг!
О, вижте как
Аз, богът, страдам от ръцете божии!”
Угнетяваща е болката от нанесената убида, но мъките нямат значение за Прометей, защото целите му са хуманни и водят към прогрес. Героят се врича: „Ще се боря докрай с безконечните дни.” Саможертвателен в своята обич с дръзка и язвителна ирония отхвърля съветите на Океан да признае вината си и да се откаже от своето дело, за да спаси живота си, защото „нов е властникът”. Прометей не се примирява с подчинението и непризнателността на Зевс. На съветите на океан, той се противопоставя със силна воля:
…Знай, напразен, безполезен е трудът ти,
Ако си решил наистина да се потрудиш.
Стой си, в безопастност си.
Героят на Есхил се бори за една високохуманна кауза, която подтиква към възхищение всеки който се е докоснал до кориците на тази велика творба.

Tedi4ka
03-17-2009, 21:43
Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм? А другите хора? Моите близки, приятели? Имат ли те достатъчно силна воля и непримирим дух, за да търсят и отстояват намереното щастие.

В живота няма нищо, което да не е свързано със силата на нашата воля – от здравословното ни състояние до отношението ни към овладяване на Космоса. Всичко зависи от нашата воля, упоритост и постоянство. Може ли човек без силна воля да пази диети, да тренира, да чете и усвоява новостите в живота?

Хората винаги си поставят определени цели. Има близки, непосредствени цели и големи, далечни. Цели-идеали. Към тяхното осъществяване е насочена цялостната ни дейност. И, разбира се, силата на волята. Защото, който иска да постигне целите си, трябва да знае, че от един удар дървото не пада. Нужни са упоритост и постоянство. Те трябва да изпълват целия съзнателен живот на човека. Важно е да се знае обаче, към какво се стреми човек и по какви пътища върви и ли възнамерява да върви. Напълно естествено е днес човек да не се задоволява с направеното вчера. Новият ден е нова мярка. Мярка на радостта, енергията, отговорността и взискателността към себе си и другите. В нея се съдържа импулс, откроява се непримирим човешки дух за постигане на нови успехи. Марк Твен пише, че когато завърши работата си над някое произведение, чак тогава разбира как е трябвало да го направи ”както трябва”. Същото може да каже и архитектът, който вижда замисълът си осъществен. Събуденият стремеж към нови постижения доказва силната воля , желанието човек да не спира в развитието си. Оттам идват и успехите. Най-хубавите човешки радости се вкусват след изпробване силата на волята, нейната устойчивост и постоянство.

Всичко в човека – силните ръце, светлият и тънък ум, горещото добро сърце е създаде но от природата, за да може човекът със силата на волята и несломимия си човешки дух да твори прекрасното, да го постига и да му се наслаждава. Чувството за упоритост, непримиримост и постоянство е задължително условие .

Свободата на волята е способност на човека да взема самостоятелни решения за това, което предстои да направи и в действителност го прави. И тук човек проявява силата на волята си като смелост, решителност, инициативност и самообладание.

А трябва да имаме воля не само да се борим за хубавото, за доброто, а и да се противопоставяме на пошлото, грозното и насилственото. Мисля си за Ралица от повестта на Пенчо Славейков, която остава вярна на Иво и продължава живота си с „несломено сърце”. Нейният свободен избор, направен със силата на волята не е сломил духа й. С неподкупността и ценностните си нагласи тя оказва съпротива на този, който иска да я превърне в своя робиня и да сломи духа и.

Промените в живота на човека, дори съвсем дълбоките, настъпват в разстояние на съвсем кратки периоди от време. Когато най-малко очакваме, животът ни поднася предизвикателство, за да изпита смелостта и волята ни за промени. И тогава трябва да си спомним не само за Ралица, но и за вътрешната раздвоеност на Яворов, където:

„в гърдите ми се борят две души:

душите на ангел и демон. . , ”

Затова и аз, раздвоена, но въоръжена със силата на волята, с търпение и непокорство, с озлобление и благородство. Продължавам напред, за да докажа на себе си, че човешкият дух е несломим