Geografiq pls

[banangirl69]

Trqbva mi referat za Blagoevgrad :)

Molq prashtaite kvot mojete :D:D
Vaznikvane i razvitie
Ocenka na geografskoto polojenie
ocenka na prirodnata sreda
Analiz na demografkata situaciq
ocenka na stopanstvoto
osnovni problemi vazmojnosti za abdeshto razvitie
lubopitni fakti
ms mnnn :-P :-) :-)

[kotence_91]

Благоевград е общински център с богата история. Намира се на в Благоевградската котловина, на 400 м надморска височина, на 100 км южно от град София. На изток от него е Рила планина, а на запад - Влахина планина. През IV в. пр.н.е тук зараждаща тракийска цивилизация. Топлите минерални извори стават център на тракийското селище, към което по-късно се насочват римските завоеватели. Името на града от онова време е Скаптопара. Животът тук е апогея си при идването на славяните.
След османското нашествие през XV век градът мнoгoкратно сменя името си - Дюма Базари, Дюма, Орта Дюма, Джумая, Горна Джумая, но нeзависимо как го наричали, в него живеело мнoгoчислено мюсюлманско население. Тук е било съсредоточено цялото ислямско войнство. Името Джумая означава петък. Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите, а от там и пазарен ден. За настаняването на християните тук се носи легенда, която разказва как селянин от село Маролево намерил тук загубения си болен кон, който оздравял от минералните извори.
По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша -българската махала на града. Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква. Така църквата Въведение Богородично е осветена през 1844 г в квартал Вароша, а през следващите 50 години е достроена и изографисана. Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев - македонецът, участвал в Национално-освободителното движение.
Градското читалище е основано през 1866 г., а през 1912 г., вследствие на Балканската война, пиринския край и Джумая получават своето освобождение. Така следващите войни довеждат до дълбоки имиграционни разместваня от Егейска и Вардарска Македония.
Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града. През 1919 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия Св. Св. Кирил и Методий. Откриват се първоначално две основни училища - прогимназия и земеделска гимназия. Построява се Археологически музей.
През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая - Македонска сълза, а през лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва благоустрояването на градския център. През 1926 г. е положен първия камък на днешното читалище и тогава се оформя площад Македония и прилежащите му улички.
До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Часните домове се електифицират в следващите 10 години.
На мястото на днешното Златно пиле се e помещавал хотел София. През 20-те години на XX в. хотел Лондон се е намирал срещу днешния модерен комплекс Космос. На същата улица е съществувал и хотел Пирин.
Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопродвод и канализация. До този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувана отново с всенародно веселие.
Кметството по онова време се е помещавало в сградата на днешното кафе Плажа, а пощата - в стария турски конак.
От 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години на XX в. Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията, построяват се Американския университет, кметството, поликлиниката. Оформя се площад Георги Измерлиев, пуска се градския фонтан.
Днес градът се гордее с два университета - ЮЗУ ''Неофит Рилски'' и Американски университет. След псевдодемократичните промени се възродиха Драматичният и куклен театър, ансамбъл Пирин, хор Ален Мак, множество спорни клубове, школи и футболен клуб Пирин.

[kotence_91]

Благоевград

ГЕОГРАФИЯ

Местоположение

Разположена в Югозападна България на площ от 621кв.км.
Включва град Благоевград и прилежащите към него 25 села
Град Благоевград се намира в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила планина, в поречието на реките Струма и Благоевградска Бистрица. Разположен на международен път Е79, на 100 километра южно от столицата София; на 25 км. от границата с Република Македония, на 100 км. От границата с Република Гърция и на 200 км от пристанище Солун.



Релеф
Преобладават планински и котловинен релеф.
Територията на общината е разположена на три височинни пояса:
низинен пояс /от 0 до 200м./ - долината на р. Струма
хълмист пояс /от 200 до 600м/ - Благоевградската котловина
нископланински пояс /от 600 до 1000м./ - подножието на планините Рила, Пирин и Влахина, където са разположени някои от селата на общината и курортната м. Бодрост.

Климат

Районът се намира в преходно-континентална климатична област на Европейски континентален климатичен пояс.
Средиземноморският въздух, нахлуващ по долината на р. Струма влияе върху климатичната характеристика на района.
Средногодишна температура: + 12.4° С
Средна зимна температура: +3.4° С
Средна лятна температура: +16.5° С
Средногодишни валежи: 560л./мм

[kotence_91]

ДОКЛАД По География на тема
„Благоевград - сърцето
на югозападна
Бъглария”


1.Местоположение
Благоевград и Благоевградска община се намират в Югозападна България, на 100км. южно от столицата София; на 20км. от Република Македония, на 100км. от границата с Република Гърция (на 250км. от пристанищния град Солун). Градът се намира в поречието на реките Струма и Благоевградска Бистрица.
Общината заема територия от 628 кв.м.
Общинският център и единствен град е Благоевград. Има още 25 съставни села.
Благоевград е разположен в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила планина и много близо до планините Пирин и Родопите.

2. Историческо развитие
Най-старото име на селището е Скаптопара (Горно пазарище), за което има данни, че е съществувало 3000 години преди новата ера, по времето на римския император Марк Антоний Гордиан.
През епохата на турското владичество възниква днешният град, споменаван за първи път в един турски документ от 1592г. с името Горна Джумая (Горно пазарище).
На 12 февруари 1878г. руски боен отряд, предвождан от майор Орлински възвестява първия свободен ден на населението на града. Още същата година, по силата на Берлинския договор, градът е върнат под турско владичество.
На 5 февруари 1912г. по време на Балканската война, българката войска слага край на петстотингодишното османско робство.

3. Население и трудови ресурси
Основното население на Благоевград е българско. Има много малко представители на други националности – евреи, турци, гърци, арменци.
Демографските процеси и структури се характеризират с определено развитие, обусловено от редица социално-икономически фактори. Демографската ситуация се формира под въздействието на дългосрочни тенденции в развитието на населението.
За съжаление данните, които притежаваме за числеността на населението, са твърде противоречиви. По години те са следните:
1920г. - 7 009 души
1926г. - 9 384 души
1934г. - 9 977 души
1946г. - 14 200 души
1956г. - 21 833 души
1965г. - 32 680 души
1975г. - 50 023 души
1985г. - 64 882 души
1990г. - 74 587 души
1998г. - 81 114 души
За 70 години населението на Благоевград е нарастнало 10 пъти. През 1946 година то се удвоява.
Нарастването на населението се дължи както на естествения, така и на механичния прираст.
За периода 1975 – 1990г. механичният прираст е малко по-голям от естествения.
Това са важни факти, които подсказват, че Благоевград с нещо привлича хора от други краища на страната.
През 1990г. съотношението по отношение трудоспособност е било следното:
o население в под трудоспособна възраст – 26,2% - 12,510
o население в трудоспособна възраст – 62,9% - 46,947
o население в над трудоспособна възраст – 10,9% - 8130
Трябва да отчетем почти целогодишното пребиваване над 20 000 студенти и ученици в двата университета – Югозападният университет “Н. Рилски” и Американски университет в България и средните професионални училища.
Това присъствие на тези млади хора променя сериозно облика на града, дава друга стойност в културно отношение, препитание за много хора чрез квартири, търговия, хранене, услуги.

4. Климат
Районът попада в струмската подобласт на преходно континенталната климатична област. Голямата разлика в надморската височина се явява причина за обособяване на два климатични района:
4.1. Район с преходно-континентален климат – обхваща около 80% от територията на Общината на височина до 1000м. Средната януарска температура е (+1 +2 градуса), което говори за мек климат през зимата. Средната температура е +14 градуса, което определя района като един от най-топлите в нашата страна.
4.2. Район с планински климат. Този район намиращ се над 1000м. надморска височина заема около 20% от територията на общината. Режимът на температурите в тази територия показва особеностите на планинския климат.

Анализът на валежите през годината показва, че минимумът на валежното количество е през летните месеци, а максимумът – през есенните месеци.
От месец септември до месец ноември падат 38% от валежите.

5. Природни ресурси
Закономерност на досегашното природоползване е, че при въвличането на природните ресурси в стопанския оборот вниманието се е насочвало към усъвършенстване на отношението ресурси – производство. В същото време отношението ресурси – природа е стояло на заден план, поради което някой от екосистемите са влошили своето естествено състояние.
Населението е започнало да се отчуждава от природните ресурси и те постепенно са изведени от стопанския оборот.
5.1. Поземлени ресурси
Ограничеността на поземленият фонд прави особено необходима задачата за неговото рационално използване, за увеличаване равнището на икономическото плодородие на земите. Естественото плодородие на обработваемата земя като цяло е малко под средното за страната.
5.2. Горският фонд
Заема около 45% от територията на Общината. Залесената площ е около 85% от площjа на горите. Голям е делът на горите, нуждаещи се от реконструкция – 58 000 декара, което представлява над 25% от горския фонд.
5.3. Водни ресурси
На територията на Общината се формира водна маса от 1393 мил. куб.м. при петдесет на сто обезпечена година.
Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседните общини – Дупница, Бобошево и Кочериново. Най-обширна е котловината при Благоевград, където подземния отток се подхранва от река Благоевградска Бистрица. Експлоатационните запаси от подземни води за цялата котловина са около 25 мил. куб.м. от които 15 милиона само за територията на Община Благоевград.
Към 1989г. общото водопотребление е възлизало на около 53 мил. куб.м., от който 29 мил. куб.м. с питейни качества.
Изграденият на територията на Общината около 35 хил.дка. хидромелиоративен фонд потребява близо 14 мил. куб.м. вода.
Със своите 545 хил.дка. гори, мери и пасища, в съчетание със специфичните особености на Благоевградската котловина, се формира рекреационен потенциал със значителни възможности за задоволяване нуждите за отдих, лечение и възстановяване на човека.

6. Икономика
В началото на века Благоевград (тогава Горна Джумая), е наброявал 6000-8000 души, основният поминък е бил отглеждането на тютюн, неговото обработване и съхранение; добив на дървен материал и обработката му; отглеждане на зеленчуци и плодове; животновъдство и занаятчийство.
Още тогава Горна Джумая се е очертавала като средище и кръстопът за търговците, които са кореспондирали с Гърция и Македония.
През 1923г. започва да работи първата поща в историята на града, през 1927г. се появяват първите товарни камионетки, 1920г. за първи път градът светва, чрез построените електрически юзини. Едва през 1937г. е пусната в експлоатация ж.п. линия Дупница – Горна Джумая. Дотогава ж.п. линията е била теснолинейка.
Всички тези неща са били много сериозни фактори в живота и труда на хората, както и за икономическото развитие на региона.
Така са изглеждали нещата до 9 септември 1944г.
Малко по-късно започват да се изграждат по-големи и сериозни предприятия – дървообработваща фабрика, фабрика за мебели, за производство на високоговорители, памуко-текстилна фабрика.
Около 1970г. е взето решение в Благоевград и окръга да бъде насочена електронната промишленост. Това е промишленост, която заангажира голям брой персонал, предимно млади хора, заради монтажната дейност, а в същото време е чувствително екологично чиста.
Наред с нея се развиваше и хранително-вкусовата промишленост.
Така производствените мощности могат да се класифицират по следния начин:
6.1. Машиностроене и електроника
Тя е структурно-определящ отрасъл, сравнително по-младо направление, с изградени фондове основно в областта на електрониката. Икономическата стагнация на не особено ниво, доведоха до спад в производството.
Някои от предприятията са в процес или вече са приватизирани, други - в ликвидация. За момента, в много от тези заводи са наети площи от гръцки фирми, където се извършват шивашки дейности.
6.2. Дървообработване и мебелна промишленост
Този отрасъл не е силен, но задоволява региона. Дървообработващото предприятие е в процес на ликвидация. Две са мебелните предприятия, които вече са приватизирани. Има не малко частни фирми, които произвеждат мебели и дограма, по съвременни технологии и оборудване.
6.3. Хранително-вкусовата промишленост
Тя е основна за живота на града и региона. Тук се произвежда хляб, месо и месни продукти, млеко и млечни продукти, безалкохолни напитки, концентриран алкохол, бира, сладкарски изделия, цигари.
Някой предприятия вече са приватизирани, а други са в процес на приватизация.
Появиха се множество частни производители на хляб и хлебни изделия, млечни продукти, месо и колбаси, алкохол, които засилват конкуренцията.
6.4. Обувки и кожено-галантерийна промишленост
Преди години се изгради фабрика за спортни обувки – с оборудване и технология от германската фирма “ADIDAS”. Там се произвеждат и други обувки за спорт и ежедневието.
Друго предприятие “Бодрост” произвежда кожени чанти. То е вече приватизирано.
6.5.Текстилнапромишленост
В града има голям памуко-текстилен завод. Това е едно от първите големи предприятия, което даваше работа на много хора.
6.6. Строителство и строителна промишленост
Разполагахме с различни и специализирани предприятия за изпълнение на строителните обекти, както и предприятия за производство на строителни материали и елементи – домостроителен комбинат, керамична фабрика, помощни стопанства.
Едни от тях са приватизирани, други - в процес на приватизация, а трети - в процес на ликвидация.
6.7. Селско стопанство
То няма основна функция по отношение на общинската икономика. Голяма част от земята е вече върната на собствениците, поради което цялата селстостопанска дейност се извършва от частните земеделци. Благоевград притежава голям свинекомплекс.
6.8. Транспорт
Благоевград разполага с два вида транспорт – железопътен и автомобилен.
Железопътният е държавен и той ще засилва своята значимост, чрез електрифициране и удвояване на линията Дупница – Кулата.
В товарният и автобусен транспорт вече има много частни превозвачи. В града се работи по един екологичен пътнически транспорт – тролейбусният.

7. Образование и култура
Благоевград има добри образователни традиции. Училищната мрежа включва всички образователни степени. Началните, основни и средно общообразователни училища са общо 16. Отделно от тях имахме профилирани гимназии – природо-математическа, хуманитарна и езикова гимназии; техникуми – строителен, икономически, машиностроителен, електротехникум и техникум по текстил.
В тези училища има много ученици, които са от други населени места, а в техникумите се подготвяха кадри за стопанския живот в региона.
В града има център за работа с деца, школа по изкуствата за деца, център за ученическо, научно и техническо творчество.
Общият брой на учениците е около 15 000.
От 20 години е открит Югозападен университет с 11 факултета. В него има около 18 000 редовни студенти от 21 страни, обучаващи се в 8 специалности.
В града има също така и Колеж към Медицинския университет в София и Колеж към Висшия технически университет.
В Благоевград функционират следните културни институти:
o Драматичен театър
Още през 1919г. от група самодейци е създадена театрална трупа, на която база през 1947г. вече - държавен театър. Притежава собствена модерна сграда с 550 седящи места.
o Ансамбъл “Пирин” – основан 1954г., като една връзка между традиционното народно изкуство и съвременността. Световноизвестен ансамбъл гостувал в над 50 страни.
o Куклен театър
От 1977г. е създаден като самодеен, а от 1981г. – държавен куклен театър.
o Камерна опера – създава се през 1971г.
Първи опит в българската оперна практика – работи в областта на малката оперна форма.
o Исторически музей – Създаден през 1956г. и отразява историята на Пиринския край от древността до наши дни. Във фондовете се съхраняват повече от 113 хил. Музейни експонати.
o Универсална научна библиотека – най-голямата в Западна България по фонд, структура, дейност и възможности. Работата е организирана в 12 отдела, създадена през 1953г. и с фонд от 400 хил. библиотечни единици.
o Център по изкуствата – музикално, танцово, изобразително, театрално, словесен фолклор.
o Образцово народно читалище – най-стария културен институт в града. Притежава библиотека от 150 хил. тома и много певчески и музикални състави.
o Регионална държавна телевизия, два частни канала и няколко радиоизлъчвания.

8. Жилищен и сграден фонд
Още в самото начало на века Благоевград е бил разположен от двете страни на река Благоевградска Бистрица. На левият бряг на реката, където е квартал “Вароша” са живеели българите. Разширението се е извършвало на юг. От дясната страна на реката е живеело турското население. Сградите са били едно и двуетажни, в центъра е имало много дюкяни, занаятчии, гостилници, малки хотели, тютюневи складове.
С разширението на града, са се усвоявали нови терени с изграждането на нови жилищни квартали и сгради.
Това е обяснението, че централната част на града е заета със сравнително стари и износени сгради.
С бързото нарастване на града, се е наложило изграждането на жилищни блокове с по-голяма етажност.
В определен момент, когато града имаше голяма нужда от жилища, бе изграден и домостроителният комбинат, с чийто панели се построиха няколко жилищни комплекса.
Това даде възможността в централната част да се извършва подмяна на старите сгради, с нови модерни и удобни жилища.
Освен груповият паметник на културата, в централната част на града са регистрирани над 40 сгради като паметници на културата от местно значение.
Благоевград разполага с не-малко сгради с обществено предназначение и в новите условия тези сгради се използват цялостно.
В града се изградиха мощности с производствен характер, по-точно за нуждите на електрониката, които засега не се използват рационално, особено широкоплощните производствени халета.

9. Рекреация и почивно дело
Почивното дело и рекреацията не са развити на ниво.
Разполагаме с планинските курорти, в планина Рила: “Бодрост”,
“Септемврийче” и “Картала”, където има и ски писта, изградени са над 250 частни едноетажни, по-голямата част неугледни и незаконни вили. Тези курорти дават възможност за летен и зимен отдих.
Местностите “Бодрост” и “Септемврийче” са с надморска височина от около 640м. и са на отстояние 30км. от града.
Местността “Картала” е на отстояние около 35км. от Благоевград и е на надморска височина 1200 –1400 метра.
На 5-6км. от града, при село Зелен дол има топли минерални извори, които засега са неоползотворени.


10. Енергийни източници
Община Благоевград ползва като енергийни източници двете съществуващи в гр. Благоевград подстанции П/СТ “Джумая” 110/20 kv се намира в западната част на града в промишлената зона. В нея има два трансформатора 110/20 kv – 40 MVA и 31.5 MVA. Уредбата 110 kv е по схема единична шинна система с общо осем полета 110 kv.
Изводите 110 kv са “Валчук” за П/СТ “Благоевград” 400/110 kv, “Бачиново” за П/СТ “Ален мак”, “Илинден” за ВЕЦ “Рила”.
ЗРУ 20 кв. е изградена по схема единична шинна система с общо 32 броя килии, от които 10 въздушни, 18 броя кабелни, два броя трафокилии, един брой секциониране, един брой трансформатор собствени нужди -–30 нива. В П/СТ “Джумая” няма свободни изводи. От П/СТ “Джумая” се захранва западната част на града и част от промишлените предприятия.
Строителната конструкция на сградата на ЗРУ 20 кв. и командното тяло са в много тежко състояние.
Понастоящем за П/СТ “Джумая” в работна фаза се проектира нова уредба 20 кв. и преустройство на ОРУ 110 кв.
П/СТ “Ален мак” 110/20 кв. се намира в югозападната част на града. Тя е в експлоатация от 1978г. на 110 кв., има “Н” схема и връзки с П/СТ “Джумая” и П/СТ “Благоевград” 400/110 кв.
Монтирани са два трансформатора по 40 MVA. ЗРУ 20 кв. е с двойна шинна система има общо 35 килии, от които 25 извода (3 броя въздушни и 22 броя кабелни). Няма свободни изводи. От П/СТ “Ален мак” се захранва източната част от града и промишлени предприятия.
За П/СТ “Ален мак” има проект за разширение на ЗРУ 20 кв., с 12 килии, което не е осъществено.
Върхови товари за минали години на подстанциите са били:
1989г. ---------? 28 МВТ ----------------------? 40 МВТ
1990г. ---------? 24 МВТ ----------------------? 33 МВТ
1991г. ---------? 24 МВТ ----------------------? 36 МВТ
1994г. ---------? 26 МВТ ----------------------? 32 МВТ
1995г. ---------? 36 МВТ ----------------------? 37 МВТ
1996г. ---------? 36 МВТ ----------------------? 37 МВТ
1997г. ---------? 24 МВТ ----------------------?33 МВТ
Върховия товар за града е през зимата и е бил около:
68 МВТ – 1989г.
57 МВТ – 1990г.
60 МВТ – 1991г.
58 МВТ – 1994г.
73 МВТ – 1995г.
73 МВТ – 1996г.
Само за комунално – битови нужди върховия товар на града е около 48.4 МВТ през зимата 1995 / 1996г.
При горните данни специфичния върхов товар на абонат към подстанция за комунално – битови нужди е около 1.6 КВТ / дом. отнесен към трафопост специфичния върхов товар е около 2 КВТ / дом.

11. Комуникационно-транспортна система
Градското движение – комуникационно – транспортната система на населените места обхваща уличната мрежа, масовия обществен пътнически транспорт, велосипедното и пешеходното движение, паркирането и гарирането, съоръженията за обслужване на транспорта (сервизи, бензиностанции, автогари, автостопанства и др.), както и средствата за регулиране и управление на движението.
Предмет на науката за градското движение са проучването, планирането, организацията и управлението на транспортните потоци в съвременния град.
Проектирането и изграждането на градската транспортна мрежа е планиране за перспективен период от 15 до 30 год. и за максимално натоварване във върхов час.
Темповете на нарастването на моторизацията изпреварват тези на изграждането на транспортната система, способна свободно да пропусне нарасналите транспортни потоци. Почти винаги е налице конфликтът “параметри на транспортните потоци – параметри на провеждащата ги улична мрежа. Този конфликт се засилва от факта, че транспортните потоци се провеждат по съществуващата улична мрежа, която в централната градска част е продукт на дългогодишното развитие на населеното място, т.е. нейните структура и параметри не са съобразени с изискванията на съвременното градско движение.
Този конфликт до известна степен се регулира с организацията на градското движение. На базата на технически средства (маркировка, пътни знаци, светофарни уредби и др.) се организират транспортните потоци по време и място, че техните параметри да бъдат в съответствие с параметрите на провеждащата ги улична мрежа.
Управлението на движението е динамична форма на организацията му и има за задача динамично да променя организацията на транспортните потоци по време и място, така че във всеки момент от времето техните параметри да са в унисон с параметрите на пропускащата ги улична мрежа, т.е. покриването за всяка точка от транспортната мрежа да се извършва плътно. Това покриване може да се извърши само чрез триединно въздействие на планирането, организацията и управлението на движението. Основно водещо е планирането, подчинена на него е организацията, а двете заедно създават предпоставки за управление на движението.
Когато се решава транспортната стратегия на гр. Благоевград се разработва проект за трасетата на главната улична (транспортна) мрежа. Този проект носи названието Генерален транспортен план, който е неразделна част от общия градоустройствен план.
Генералният транспортен план съдържа трасетата с необходимите параметри за улиците от първостепенната улична мрежа – скоростни градски магистрали (І клас), градски магистрали (ІІ клас), районни артерии (ІІІ клас) и главни улици (ІV клас), а също така дава насока за пресичането помежду им. Въз основа на това генерално решение се разработват детайлни комуникационни проекти за отделните трасета и съответните им напречни връзки.
Улиците от второстепенната улична мрежа – събирателни улици (V клас) и обслужващи улици (VІ клас) трябва да се проектират заедно с кварталите и районите, които обслужват, със застроителен и регулационен план.
Когато, съгласно предвижданията на общия градоустройствен план и плана на комуникационно-транспортната система, пътищата от републиканската пътна мрежа бъдат включени в уличната система на населеното място, те се приравняват към съответен клас улица.
Функционалните, транспортните и техническите характеристики на тези пътища трябва да отговарят на изискванията на нормите за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи в населените места.
Съществуващата главна улична мрежа на Благоевград е изградена съобразно характерни теренни особености. Тя има изразен радиално – тангенциален характер, предвид “фуниевидното” разположение на града.
Радиално – тангенциалната структура се формира от следните районни артерии: бул. “Св. Димитър Солунски”, бул. “Св. св. Кирил и Методий”, ул. “Вл. Черноземски”, ул. “Ал. Стамболийски”, ул. “14-ти полк”, ул. “П. К. Яворов”, ул. “В. Левски” и главните улици: ул. “Илинден”, ул. “Марица”, ул. “Пл. Трендафилов”, ул. “Митрополит Борис”, ул. “Ив. Михайлов”, ул. “Г. Попов”, ул. “Кл. Охридски”, ул. “Яне Сандански”, ул. “Освобождение” и др., с обща дължина на ГУМ = 32,5 км., а плътността й е 4,98 км/кв.км. Централната градска част (ЦГЧ) е оформена като пешеходна зона, където е съсредоточено общественото и административно обслужване. Транспортно ЦГЧ е обслужва доста затруднено, поради следните причини:
o прекалено голяма (за мащабите на града) пешеходна зона, при чието изграждане са унищожени транспортни носители и което е по-лошо – не са осигурени други такива, които да вършат транспортна работа;
o -класическата схема на ринг около ЦГЧ с “мустаци” за влизане и паркиране вътре в него на практика не функционира нормално, поради това, че важни отсечки от него не са изградени с необходимия габарит – ул. “Митрополит Борис” и ул. “П. Трендафилов”;
o така нареченият “ринг” все още не е “чисто” изграден – ул. “Крали Марко”, ул. “В. Левски” вместо пробива (връзка) ул. “Вл. Черноземски” – ул. “Джеймс Баучер” – ул. “14-ти полк”.
Като цяло за Благоевград движението е най – силно изразено по бул. “Св. Димитър Солунски”, бул. “Св. св. Кирил и Методий”, ул. “Вл. Черноземски”, ул. “В. Левски” ул. “14-ти полк” и “ринга” около ЦГЧ.
Товарното движение е концентрирано по същите трасета, като по-ясно то е изразено по улиците, обслужващи промишлените зони: бул. “Св. Д. Солунски”, бул. “Св. св. Кирил и Методий” и ул. “В. Левски”.
Съществуващата моторизация е 222 коли / 1000 жители. Масовият градски транспорт (МГТ) в Благоевград е автобусен и може да се дефинира в три групи:
o автобусни линии, обслужващи града – 7 бр.
o автобусни линии, които обслужват промишлените предприятия – 2 бр.
o автобусни линии, обслужващи прилежащите към града села и самия град - 3 бр.
Тези групи автобусни линии се наслагват по главната улична мрежа и свеждат интервалите по пътуване до 5 мин. Като недостатък може да се посочи, че на отделни места (ул. “Митрополит Борис”, ул. “П. Трендафилов”) тесните улични участъци затормозяват МГТ.
Велосипедното движение не е силно изразено, то е много малко и символично, поради липса на велосипедни алеи.
В следващия етап “прогноза” наборът и обработката на допълнителна диагноза информация трябва да продължи с цел определянето на някои транспортно – комуникационни параметри, необходими за изготвяне прогноза (времепътуване, матрица на кореспонденциите, разпределение по видове транспорт, паркиране и др.).
Основните принципи за развитие на пътната и улична мрежа са илюстрирани на схема І и ІІ. Основните задачи и цели на транспортната система на Благоевград са:
o да дава ясна, четима улична мрежа, правилно и равномерно разпределяне на територията на града;
o да отвежда транзитно движение извън града по бързи и скоростни градски артерии;
o да се избегнат излишни инвестиции, да разпределят инвестициите в подходяща етажност;
o да предлага съответствуващи на външното и вътрешно движение паркиране, сервиз и обслужване;
o да се запази възможността системата де се адаптира и доразвива.
Основен проблем на една транспортна система е осигуряването на адекватен капацитет от паркинги и гаражи на подходящи места и разстояния. Според необходимостта и целта на паркирането, проблемът включва следните аспекти:
o паркиране в жилищни райони с нискоетажна застройка;
o паркиране в жилищни райони с високоетажно блоково застрояване;
o паркиране в производствени зони;
o паркиране в ЦГЧ и вторичните обществени центрове;
o паркиране пред ж.п. гара, автогара и др.
В отделни улични участъци се надвишават допустимите норми за шум и вредни газове (обгазяване и СО). Ето защо се налага за решаването на този проблем специализирано изследване и екологична оценка с конкретни мероприятия за привеждането на шумовото и газово замърсяване в допустимите граници (залесяване, шумозащитни съоръжения и др.).
Като се има предвид гореизброените изходни положения, може да бъдат предложени следните основни мероприятия за развитието на комуникационно – транспортната система на Благоевград чрез изработване на подробни градоустройствени и комуникационно – транспортни планове и проекти за строителство на отделни елементи от нея:
o Изграждане на пътна връзка от бул. “Св. Д. Солунски” с възел на ул. “Ал. Стамболийски” до ОК 21 (с възел на ул. “Ст. Сотиров” – до ЗМК) – ул. “Промишлена”.
o Изграждане на пътна връзка от ул. “Вл. Черноземски” по ул. “Джеймс Баучер” до ул “14-ти полк”.
o Изграждане на пътен надлез над ж.п. линията, свързваща безконфликтно кв. “Грамада” с градската територия.
o Този пробив ще създаде предпоставки за бърза връзка на ж.к. “Ален мак” и ж.к. “Еленова” с промишлената зона и другите части на града и ще функционира като алтернативно трасе за потоците в посока изток – запад.
o Реконструкцията на ул. “Митрополит Борис” и “П. Трендафилов”. Това ще позволи обособяването на ексцентрично изместения градски ринг, както във функционално, така и в структурно отношение. Реконструкцията ще даде възможност за провеждане на тролейбусен транспорт по ринга.
o Етапно провеждане на тролейбусни трасета.
o Изграждане на паркинги, гаражи, депа, сервизи, бензиностанции.
След изготвяне на комуникационно – транспортната система на Благоевград, тези мероприятия ще се извършат поетапно, съгласно плана за градско движение.

12. Жилищното строителство.
Както всеки един град, така и Благоевград се е изграждал на етапи. Обикновено в старата част се изграждали центровете. Там са били обществените и ритуалните сгради, училищата, площади, читалището. На това място са били дюкяните, занаятчиите гостилниците.
Там е бил съсредоточен целия живот. По заможните са имали и по-високи сгради. Много от тях сега имат архитектурна и историческа стойност и към тях се подхожда изключително внимателно.
С развитието на индустрията и прииждането на нови жители в Благоевград, са се изградили нови жилищни комплекси.
Всичко това доведе до увеличаване територията на града, нови комуникации, нова инфраструктура, обслужване с училища, медицина, търговия, услуги.
При изготвянето на Общия градоустройствен план през 1990г., разработващия колектив се е базирал на едно население от 100 хил. жители в края на 1999г. По една или друга причина към края на тази година основното население не може да достигне и 80 хил. жители.
В одобреният общ градоустройствен план има предвидени резервни терени за ново жилищно строителство, което по разчети ще може да поеме нови 20 хил. постоянни жители. Така че на този етап не е необходимо да се търсят терени за ново строителство.
Вероятно в бъдеще ще се променят вижданията относно мащабите (височината) на жилищата и начина на тяхното застрояване.
В централната зона, дори и в някой от изградените вече комплекси има възможност и вече правим това – уплътняваме с нови жилищни сгради, търговски обекти и обекти на услугите.
Сериозна потенциална възможност е обитаване на малко използвани жилищни сгради в селата, както и по-големите възможности за ново строителство там.
Вероятно сериозен проблем в недалечно бъдеще ще се окажат изградените вече комплекси с едропанелни жилищни блокове – що се отнася до тяхната конструктивна сигурност.
Убедени сме, че преобладаващите жилища в началото на следващото хилядолетие в Благоевград ще бъдат еднофамилни на два етажа, в собствен двор, отдалечени от шума на града.
13. Обществени центрове и сгради
Поради факта, че дълги години Благоевград беше административен център на Благоевградски окръг, се изградиха множество сгради с обществено значение, а в административното обслужване сградите се дублираха – окръг – община.
Сградите в областта на културата и просветата задоволяват на този етап нуждите на града.
Ще трябва да се прецени, с изграждането на покритият кооперативен пазар да се изгради и един обем за нуждите на постоянни търговски изложения. Това ще е особено наложително, във връзка с намерението ни Благоевград да се оформи като свързващо звено в тази част на Балканите.
Чувства се остра нужда от административни офиси. Общината и действащите планове не предоставят такива възможности. Първи опит в това отношение може би ще направят юристите.
В следващите 10 години ще трябва да приключи строителството в двата университета.
Смятаме, че намерението ни за изграждане на два търговски центъра на бул. “Св. Св. Кирил и Методи” – срещу ІІІ – ОУ и срещу “Евробанк” са правилни. С това ще се разтовари централната градска част и в същото време ще се оживи тази част на града.
14. Индустрия
Това трябва да се превърне в най-важната политика на общината.
В последните години в града се изградиха достатъчно много заводи на електрониката – големи по площи и територии. Много от тях не функционират пълноценно и са предоставили площи на наши и чужди фирми за производство.
Труден е процесът за изграждане на собствена производствена база. За това пречи в известно отношение и действащият закон.
Добри примери се дадоха с малки производствени мощности в стопанските дворове на АПК – Струмско и Зелен дол.
Като първи етап в Общината е необходимо да извърши проучване и проектиране на терен за изграждане на малки производствени мощности в зоната между ЗИЕНТО и Домостроителния комбинат, по покровнишкото шосе. Там е изградена инфраструктура, път. Теренът е малко повече от 200 дка. и преобладаващо частна собственост.
Много сериозен потенциал имат и изградените заводи на електрониката, където има изградени сериозни енергийни мощности.
Общината трябва да създаде условия за развитието на малки частни производствени мощности, които да бъдат екологично чисти.
15. Рекреация и озеленяване
Благоевград не е разполагал с достатъчна паркова системна вътре в града, дори това което имаше започна да намалява, вследствие на законите за реституцията.
Какви са нашите виждания и предложения по отношение на отдиха.
Отдиха като времетраене може да бъде разделен в три групи: ежедневен, седмичен и годишен.
а) ежедневният отдих, при който човек може да отиде на определено място в града или близо до него, за спорт, всред природа, на риболов. Този отдих е особено важен, защото дава възможност за ежедневно възстановяване. За него не са необходими особени капиталовложения
б) седмичният отдих, е онзи, при който хората могат да отпочинат в двата почивни дни от седмицата. Това може да стане в не много отдалечени места от града и собственото жилище. За Благоевград това може да става единствено сред природата.
в) годишният отдих, е отдих при който семейството отива за по-дълго време и на по-отдалечено място от собствения град (на море, планина, чужбина, екскурзионно летуване и др.)
Какви са условията в нашият град?
Това, което е направено в крайградския парк е добро, но не недостатъчно.
Следва да се обхване един по-голям периметър, т.е. район след ресторант “Воденицата”, като се проучат терените по отношение собствеността и се изготви проект за цялостно и перспективно застрояване със сгради и съоръжения за ежедневния и седмичен отдих.
Изградените частни вили в двете местности “Бодрост” и “Септемврийче” са хаотично разположени, неугледни, някои от тях и паянтови. В момента тече процедура по тяхното узаконяване. След това общината следва да разреши извършване ремонт на тези сгради.
В района на “Карталска поляна” има условия за целогодишен отдих и спорт. Тъй като развитието на този курорт е свързано с много средства, необходими за ски-влек, три хотела по 250 легла, път, паркинг, необходимото обществено обслужване – поща, медицина, строителството ще трябва да става етапно.
На 5-6 км. западно от града, близо до р. Струма и с. Зелен дол се намират топли минерални извори. Изследването на Рилската и Влахинската термодоносна система през 1988г., показват наличие на повече от 100 литра минерални води в секунда.
Това обстоятелство е дало повод в близкото минало, да се планира изграждането на балнеолечебен комплекс.
Следва Община Благоевград да се активизира за изграждане на един комплекс с характер на балнеолечение, спорт, рекреация.
Известни условия за рекреация дава и изградения язовир при село Логодаш, построени вили и риболов.
16. Транспорт и комуникация
Голямо постижение на града, е че немалка част в центъра бе затворена за всякакво автомобилно движение и се създаде една изградена пешеходна зона наситена с търговия и много заведения. Това придава един много по-различен и съвременен характер на града.
Не отскоро се работи по изграждането на по-евтин и екологичен вътрешноградски транспорт – тролейбусен. Колкото и да е трудно, макар и етапно, ще трябва да се върви към реализиране на този проект. Проблеми има и от затрудненията по реализиране на ринговата комуникация – отчуждаване и обезщетяване на сгради, които подлежат на събаряне.
Всъщност старият град и централната му част ни оставиха тесни улици и гъсто населени квартали.
В Благоевград катастрофално изчезват паркингите, колкото и недостатъчни да бяха. Ето защо общината трябва да вземе решение за изграждане на подземни и многоетажни надземни паркинги.
Трябва да се изгради връзката между ул. “Джеймс Баучер” и ул. “14-ти полк”, като необходима връзка на града с жилищните комплекси, разширението на ул. “Ал. Стамболийски”, пътния надлез над ж.п. линията, които ще свързва града с кв. “Грамада”, довършване на ул “Славянска”.
Съвсем наскоро ще започне електрифицирането на ж.п. линията Дупница – Кулата, както и изграждането на магистралата София – Кулата – Атина.
В нашата визия за бъдещото развитие на Благоевград, ние сме смятали, че нито една община сама за себе си не е в състояние да функционира самостоятелна, затворена.
При всички случаи се очертава едно партниране. Още повече, че Благоевград е бивш окръжен и настоящ областен център. Поради този фактор някои структури бяха развити мащабно.
В съседство с нас се намират важни забележителности като Рилския манастир, Мелник и Рожен, Самуиловата крепост, Банско и Добринище, Сандански, редица минерални извори, планинските курорти – Предела, Семково, Трещеник, Папаз чаир.

[kotence_91]

ТЕМА: Бит, душевност и стопански дух на Благоевград


Благоевград е разположен в долината на река Струма и през него тече по-малката река Благоевградска Бистрица. Намира се в т.нар. Благоевградска котловина на 310 метра надморска височина. Заобиколен е от три големи планини - на югоизток от него е Пирин, на изток - Рила, а на запад - Влахина планина. Градът има важно стратегическо положение - отдалечен е само на 25 км път от границата с Република Македония и на 100 км от границите с Гърция, Сърбия и столицата на България — София. Разстоянието до Бяло море и пристанище Солун е 200 км. През Благоевград минава железопътна линия, свързваща Централна Европа с Гърция и международен път Е-79, част от транс-европейския коридор №4. В процес на изграждане е автомагистрала "Струма".Благоевград е общински център с богата история.
Благоприятните климатични условия и географското положение спомагат за зараждащата се тракийска цивилизация тук около 300 г . преди новата ера. При топлите минерални извори възниква тракийското селище Скаптопара на мястото на днешния квартал Грамада , който по-рано е бил село . Животът тук е в апогея си до пристигането на войнствено настроените славянски племена в района. През 238 г . жителите на Скаптопара , наричани още гресити , изпратитли прошение до римския император Гордиан III . От текста му разбираме , че още по онова време Скаптопара е бил културен и търговски център в района . На две мили от селото няколко пъти в годината се провеждали многолюдни панаири , като най – посещаван бил панаирът от 1 до 15 Октомври , на който продажбите били освободени от данъци . С идването на славяните животът тук замрял .
След османското завоевание на полуострова от 15 век на мястото на Скаптопара отново има град с многочислено мюсюлманско население , който многократно сменя името си - Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая, Горна Джумая . Името Джумая означава - петък . Петъкът бил ден за празнична молитва на мюсюлманите , а от там и пазарен ден . Тук е било съсредоточено цялото ислямско войнство . За настаняването на христяните тук се носи легенда , която разказва как селянин от село Маролево намерил тук загубения си болен кон , който оздравял от минералните извори . Интересен факт е , че след векове съжиелство между христяни и мюсюлмани те успяват да сформират един симбиозен организам . който спомага за търговското и културно развитие на селището . В края на 19 век и началото на 20 век христяните в тази област вече имат право на наследствена собственост над земите си , докато мюсюлманите нямат това право . При тях земите се предостапвят за ползване от Султана само пожизнено , без право на наследство. Поради тази причина се създава един механизъм , при който христяните започват да продават земите си на турските граждани срещу солидно възнаграждение , но въпреки това те си остават фективни собственици на тези земи , а реалните собственици са мюсюлмани , които по този начин успяват да си подсигорят тези земи за поколението си и това им дава възможност да си осигурят гоненето на по-дългосрочни цели . Така по това време в района започват да се появяват голям брой чифлици , както български така и турски .
По време на Възраждането от източната страна на река Бистрица се застроява Вароша – българската махала на града . Жителите на Джумая издействали султански ферман за построяване на църква . Така църквата „ Въведение Богородично „ е осветена през 1844 г . във Вароша , а в следващите 50 години е достроена и изографисана . Във Вароша се намира и къщата на Георги Измирлиев Македончето участвал в Освободителните движения . Преаз 1866 г . е основано и читалището на града .
През 1900 г . според статистиката на Васил Кънчов населението на Горна Джумая брои 6440 души , от които 1250 българи , 4500 турци , 60 гърци , 250 власи , 150 евреи , и 200 цигани .
Връх на революционната борба на българите от Македония и Одринска Тракия за национално освобождение и обединение е създаването на Македоно – Одринското Опълчение . То продължава делото и традициите на Българското опълчение от Руско – Турската освободителна война .
Обявяването на Балканската война е посрещнато с огромен ентусиазъм и въодушевление от целия български народ . Идеята за освобождение на братята българи събира под знамената всички годни да носят оръжие . Освен включените в редовната българска армия се зачисляват и хиляди доброволци включително емигранти. Повечето са родом от Македония и Одринско. Така се ражда Македоно – Одринското Опълчение, което наброява около 15 хиляди души, от които над 1600 са от Пиринския край: от тях - 162 от Горноджумайско, 715 от Неврокопско, 359 от Разложко, 240 от Мелнишко, 129 от Петричко.
Опълчението в състав от 3 бригади се отправя към Източния театър на военните действия на 17.10.1912 г. Огромно е значението на победоносните боеве, водени от него в Кърджалийско, Малгара, Булаир, Шаркьой и др. Опълченците, от които 62 от Горна Джумая, проявяват изключителна храброст, издръжливост и жертвоготовност и дават своя принос за освобождението на Македония и Одринска Тракия.
С успешната атака на граничните възвишения край Бараково, Трета бригада командвана от ген. Спас Георгиев на Седма рилска дивизия, освобождава Горна Джумая. Местното българско население посреща с голяма радост и въодушевление, с хляб и сол българските войници.
За по нататъшното развитие на града, Балканската война направи това, което Руско-турската освободителна война направи за останалите части на България.
След Междусъюзническата и Първата световна война в града се заселват големи маси български бежанци от Егейска Македония и Вардарска Македония . Постепенно започнало благоустройството и хигиенизирането на града . През 1920 г. тук се премества Солунската гимназия - днес Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Откриват се първоначално две основни училища - Прогимназия и Земеделска гимназия. Построява се Археологичен музей .
През 1919 г. излиза първия вестник в Горна Джумая „Македонска сълза“. През лятото на 1923 г., в горния край на днешната градска градина, братя Рожен прожектират първия филм. След 1925 г. започва благоустрояването на центъра. През 1926 г. е положен първият камък на днешното читалище и тогава се оформя площад „Македония“ и прилежащите му улички. До 1929 г. в Горна Джумая няма ток. На определени места вечер светели газени фенери. Същото било в домовете, кафетата и хотелите. Есента на 1929 г. става тържественото пускане на тока, отпразнувано с всенародна радост и веселие на площада. Частните домове обаче се електифицират в следващите 10 години .
На мястото на днешното „Златно пиле“ се e помещавал хотел „София“. През 20-те години хотел „Лондон“ се намирал срещу днешния „Космос“, съществувал е и хотел „Пирин“ на същата улица. Първите автомобили в града се появяват през 1928 г., но били само на по-големите търговци и фирми. Едва през 1934 г. се прекарва водопровод, до този момент водата се добивала от кладенци. Първоначално изникват чешми по главните улици, а по-късно и по домовете. През 1937 г. се открива жп гарата, свързваща Горна Джумая с Дупница, отпразнувано отново с тържествено веселие .
Кметството по онова време се помещавало в сградата на днешното кафе „Плаза“, а площада - в стария турски конак. На 9 май 1950 г. Горна Джумая е прекръстена на Благоевград в чест на политическия деец Димитър Благоев. През 1954 г. към него е присъединено село Грамада, а през 1973 г. и село Струмско. За удивително кратко време, известно като строителна епоха за дипломатическия корпус, в края на 80-те години Благоевград буквално осъмва с нов център и преобразени общински сгради. Сменя се канализацията; построяват се Партийния Дом (днес Американския Университет), кметството, поликлиниката; оформя се площад „Георги Измирлиев“, пускат се фонтаните .
Относно религията Благоевград принадлежи в църковно-административно отношение към Неврокопска епархия и е нейно седалище .
Заради големия брой студенти, географско положение и социални фактори, градът има сравнителна добра икономика. Процъфтяват магазини за дрехи, кафенета и ресторанти. Голям брой неквалифицирана работна сила е наета по многобройните строителни обекти и шивашки цехове .
Градът е много привлекателен за инвеститори, както чужди така и родни, неслучайно Благоевград е на трето място по брой разрешителни за строеж.Благоевград има реални възможности да се разраства в посока към кварталите Еленово и Струмско и най-вероятно ще „погълне“ близките села в най-скоро време. Преди няколко години беше направен основен ремонт на градската градина и също така беше построен нов мост. Вече е готова и новата сграда, която превърна сергийния пазар в съвременен бизнес център . Строителството в града процъвтява до такава степен , че се е превърнало в най – изгодния отрасъл за пране на пари от незаконна дейност . Много личности от подземния свят се ориентират към създаването на строителни фирми финансирани с мръсни пари .
В момента в града има 5 хипермаркета: МЕТРО, Технополис, Техномаркет Европа, Мосю Бриколаж и Кауфланд. През 2007 г. в жк Запад отвори врати и новата спортна зала „Скаптопара“, а също и първият мол Mall of Blagoevgrad. Очаква се и откриването на супермаркет „Била“ в жк Еленово. По времето на комунизма са действали големи заводи за продукция на електрони уреди, "ЗМКЕТ", "Завод за високоговорители", "ЗИИУ". Тютюневият комбинат е бил един от най-желаните места за работа поради високото заплаща
Община Благоевград като съставна част на област Благоевград в Югозападния район за планиране попада в район за икономически растеж, който според определението се характеризира с относително добре изградена техническа и бизнес инфраструктура, развита образователна мрежа и демографски потенциал и притежава потенциал за ускорено икономическо развитие. Планираните интервенции в подобен район са насочени към приоритетно развитие на бизнес инфраструктурата, включително технологични паркове и бизнесинкубатори, насърчаване на иновациите и технологичния трансфер, насърчаване развитието на взаимосвързани производства, инвестиции в човешки ресурси .
Според Стратегическия план за развитие на града се очаква Благоевград да се превърне в регионален и местен икономически център чрез постигане на изпреварващ икономически разтеж с ръст на БВП над два пъти по-висок от средния за страната . Предвижда се рязко повишаване на инвестиционната активност , развитие на иновативни, високоинтелектуални и високотехнологични производства , внедряване на екологосъобразни технологии и предотвратяване на екологично рискови дейности , доразвитие на техническата, социалната и пазарната инфраструктура с международно и национално значение , улесняване на бизнеса и достъпа до информация , повишаване качеството на човешките ресурси . По този начин положителното икономическо влияние ще бъде разпростряно и върху съседните територии чрез развитие на клъстери и подизпълнителски вериги и ще се засилят агломерационните връзки с останалите градски центрове .
Община Благоевград е с много благоприятно географско разположение, относително балансирана и диверсифицирана икономика, развита транспортна инфраструктура и подкрепяща бизнес-инфраструктура и с потенциал за по-нататъшно развитие . В същото време липсват високотехнологични производства; наблюдава се липса на иновации; партньорството между бизнеса, местната власт и нестопанският сектор може още да бъде разширявано и обогатявано. Структурата на образованието, както и в цялата страна, не съответства на нуждите на пазара на труда .
Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от секторите търговия и транспорт .
Регистрираните и активно работещи фирми в Благоевград в началото на 2004 г. са били около 6 000. От тях около 92,5 % са микро-предприятия с персонал до 10 души, 5,5% имат персонал между 11-50 души и около 2% са с над 50 души персонал. Сферата им на дейност е изключително разнообразна – почти няма икономическа дейност на територията на града, в която да не е активна поне една фирма. Над 800 от тези фирми работят в индустриалния сектор, а най-много са регистрираните и работещи фирми в сектор търговия.
Въпреки многообразието от икономически дейности, като водещи за Благоевград могат да се очертаят следните индустриални сектори :
Хранително-вкусова промишленост
Най-важното предприятие в този отрасъл на промишлеността е „Благоевград-БТ” АД с около 2000 работници, което създава най-висока заетост в общината и произвежда 51-52% от цигарите, предназначени за българския пазар. След модернизацията на завода, извършена през 1994 година, неговият капацитет достига 13-14 млрд. къса цигари годишно.
„Карлсберг България” АД („Пиринско пиво”) е друга голяма структуроопределяща фирма в областта на хранително-вкусовата промишленост, закупена през 2003 г. от компанията Carlsberg – Дания, която се очертава като най-бързо развиващата се в последно време компания в бранша и твърдо заема второ място по пазарен дял. През 2006 г. в завода са направени инвестиции за модернизация в размер на 20 млн. лв. В производството са заети около 300 човека.
Хранително-вкусовата промишленост в Благоевград е представена и от предприятия за производство и преработка на месо („Карол Фернандес Мийт” ООД с около 130 работници и 1 млн. евро инвестиции в производството, осигурени от програма САПАРД, „Интерксим” ООД, „Дифил” ООД), преработка и консервиране на плодове и зеленчуци (ЕТ „Катлин Христова”), производство на растителни и животински мазнини, мелнични продукти („Рила-СТХ” АД), готови храни за животни, хляб, хлебни, тестени и сладкарски изделия („Хляб и хлебни изделия” – общинско предприятие, както и други 23 цеха за хляб), готови храни, безалкохолни напитки и минерална вода („Агрима-Водолей” АД, „Еко-ботълс”ООД), вино и високоалкохолни напитки (няколко изби, между които „Вини Божкилов”, „Винпром Горна Джумая” ЕООД, „Винпром Тасков Дистилърс енд Уайн - Винтаспроект” ООД, „Винекс комерс” ЕООД, ЕТ „Викторио-М – Мирчо Димитров”, ЕТ „Винекс-комерс – Васил Щерев“, повечето от които работят и за износ .
Текстил и конфекция
Секторът на текстилната и шивашката промишленост е един от основните и най-добре развити в Благоевград. В бранша работят както малки и средни, така и големи предприятия. Водещи са „Струматекс” ЕАД, „Прима ФР” ООД, ТПК „Рила”, ТПК „Нов свят”, които са големи фирми по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Собствеността на значителен брой от предприятията е чуждестранна, предимно гръцка. Те произвеждат памучни прежди и тъкани, работно и униформено облекло, дамска и мъжка конфекция, трикотаж. „Милена” ЕАД, „Ледиан” ЕООД (която работи предимно за френския пазар), „Елегант” ООД, „Балкантекст” ЕООД, „Вьор-Антонов” ЕООД, „Алпитекст къмпани” ООД, фирма „Аспарух 91” и др. са средни по големина компании, чиято дейност е насочена предимно към производство на облекла от текстил. Малките (с персонал до 50 човека) и микро-фирмите са многобройни и шият дрехи от текстил и трикотаж. Потенциална пазарна ниша за тях е производството на единични (бутикови) облекла за износ на европейския пазар.
В последно време се наблюдава намаление на дела на продукцията, работена „на ишлеме” (около 1/3 от общия обем) и увеличаване на аутсорсинга, който се заплаща значително по-добре. Радостен е и фактът, че фирмите откриват собствени магазини, в които предлагат завършен продукт.
Строителство
В последните години се забелязва подем в развитието на сектор строителство и на пазара на недвижимите имоти.
2 В общината работят около 20 по-големи строителни фирми със сериозни пазарни позиции, някои от които имат по 300-400 постоянни работници. Водещи в отрасъла са „Галчев Инженеринг Груп” АД – Благоевград, „Универсалстрой консулт” ООД, фирма „Елитстрой” и др. Сред тях има изпълняващи проекти и извън пределите на общината .
Машиностроене и електроника
Основните изделия, произвеждани в града са телефонни централи, хладилници, печатни платки, високоговорители и измерителни уреди. Най-важните предприятия са Заводът за измервателни уреди „Стандарт”, който изнася голям дял от своята продукция, Заводът за съобщителна техника, който работи предимно за руския пазар, Заводът за печатни платки, Заводът за високоговорители.
Отрасълът е напълно преструктуриран и изработва изделия за износ, главно за страните от Европейския съюз, Близкия изток и Балканите. Около големите предприятия активно действат като подизпълнители по-малки фирми, които произвеждат отделни компоненти.
Дърводобив, дървообработване и мебелна промишленост
Фирмите, заети в дърводобива, работят почти изключително за износ (предимно за Гърция и Македония). Дървообработващите и мебелните предприятия имат почти равен дял в отрасъла, като две от тях са големи с около 300 работници. Тези фирми осигуряват дейност като подизпълнители за известен брой по-малки. Тук могат да бъдат посочени „Диорит” ЕООД, „Фурнир-пласт” ООД, „Пирин лес консулт” ООД, „Евролайн” ООД, „Елвек атриум ЗС” ООД, „Теохарови” ООД, „Парамон” ООД и пр. Капиталите в част от фирмите са чуждестранни .
Туризъм
На територията на общината съществуват благоприятни условия и е създадена базова инфраструктура за развитието на туризма. В последно време са изградени 25 малки семейни хотели с общо 650 легла, които обаче все още са недостатъчни. Най-големият хотел „Езерец” има 100 легла. Липсва компактна мащабна леглова база и друга инфраструктура, която би могла да поеме посетителите на големи прояви (конгреси, конференции и пр.). В града съществува голяма зрителна зала, която се нуждае от допълнителен ремонт, за да бъде използвана.
За улеснение на гостите на града е създаден Туристически информационен и учебен център към Югозападен университет „Неофит Рилски” и Община Благоевград, който предлага услуги и едновременно е място за практическо обучение и стаж на студентите от съответните специалности.
Амбицията на общинската администрация е да продължи развитието на следните видове туризъм:
Културно-познавателен – като се използват основно потенциалът на старинния квартал „Вароша” с неговите над 30 сгради с възрожденска архитектура и останките от антични крепости в землищата на селата от общината. Кварталът има статут на групов архитектурен паметник. Благоевград е известен с дългогодишните си традиции в опазването на фолклора и с големия брой специалисти и участници-аматьори в народни групи и ансамбли – деца и възрастни. Градът е и отправна точка за посещения на Рилския манастир, който се ползва с изключителен интерес от страна на чуждестранните туристи;
Балнеологичен и спа-туризъм – на базата на естествените минерални извори в региона. Освен центъра в хотел „Езерец”, вече функционира и новият Спа-център в Благоевград, който привлича много чуждестранни туристи;
Планински и ски-туризъм – свързани главно с курорта „Бодрост” на 25 км от Благоевград и местността „Картала”, която ще се превърне в голям ски-център. До момента са изградени ски-писта с дължина 500 м и денивелация 225 м, влек и къс учебен влек. Съществува проект за удължаване на пистата до 3500 м заедно с прилежащи съоръжения и строителство на двуседалков лифт. Засега легловата база в „Картала” е недостатъчна и е разположена в два хотела и една бивша почивна станция. Необходимо е развитие и подобрение на техническата инфраструктура, изграждане на паркинги и рехабилитация на пътя;
Еко-туризъм – свързан с биосферния резерват „Парангалица” и природните богатства на планините Рила и Пирин;
Пешеходен туризъм (трекинг) – по добре маркирани маршрути в Рила с изходен пункт курорта „Бодрост;
Конгресен туризъм – съществува като потенциал за развитие .
Площта на селскостопанската земя в община Благоевград е 288 382 дка. Обработваемите площи са 187 448 дка или почти 2/3 от цялата земеделска земя. Регистрираните земеделски производители през 2007 г. са 236.
Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, представлявани от тютюна, следвани от житни култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В общината са изградени 4 големи оранжерии, в които се отглеждат пресни зеленчуци и ягоди за прясна консумация. В последните 3 години се отчита чувствително намаление на площите, заети с тютюн (с 52% през 2006 в сравнение с 2004 г.). Добивите от зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица – се запазват на почти еднакви равнища през 2004, 2005 и 2006 г.. Това се отнася и за реколтата от грозде.
В общината е развито и животновъдството – главно говедовъдство и овцевъдство. Съществуващата доскоро голяма свинеферма свива своето производство. Фермата за краве мляко, в която са отглеждани до 200 животни, поради изпадане на добиваното в нея мляко във ІІ група, също постепенно ще намали дейността си. Почти всички производители в общината (90-95%) са получили млечни квоти, но те обикновено са дребни стопанства с по няколко животни, които не могат да осигурят добро качество на предаваната продукция. В региона преработени млечни продукти не се произвеждат, а само се изкупува суровина за тях.
Над 40% от територията на общината са заети от гори, които се стопанисват добре. Залесената площ е около 85% от общата из територия; от реконструкция се нуждаят около 25%.
В последните 5 години се наблюдава трайна тенденция на намаляване на равнището на безработица в Благоевград, макар и с бавни темпове. В периода 2003 – 30 юни 2007 г. спадът е с 1,82 процентни пункта .
В същото време делът на жените в общия брой безработни забележимо нараства – от 52,6% през 2003 г. до 59,2% през юни 2007 г., като пикът е бил през 2006 г. със 60,1%.
Процентът на безработните без квалификация също расте, за да достигне през 2007 г. до 40,4% (за сравнение през 2003 г. е бил 34,6%). Успоредно с това се забелязва и леко увеличение на дела на жените без квалификация (52,1% през 2003 срещу 57,69% през 2007 г.). В тази група обезпокоително е макар и неголямото нарастване на дела на хората с основно и по-ниско образование, чиито шансове за намиране на добре платена работа обикновено са силно ограничени: 26,4% през 2003 г. и 30,9% през 2007 г.
Запазват се равнищата на безработица сред квалифицираните висшисти – те се движат между 16,1% (2007 г.) и 18,3% (2004 г.), като това е най-високата наблюдавана стойност за периода.
Младите хора до 30 г. през 2003 г. са били 20,9% от всички безработни, докато през 2007 г. този дял е намалял на 15,9%. В последните три години тенденцията на намаляване е трайна и този факт е обнадеждаващ.
Обратно, хората над 55 г. заемат все по-голяма част от безработните: през 2003 г. те са били 12%, а през 2007 г. са вече 23,27%, т.е. увеличението е почти двойно. Делът на жените в тази група също расте, започвайки от 39,2% в началото на наблюдавания период и достигайки до 48% през настоящата година, като пикът е бил през 2006 г. с 50,3% от всички безработни над 55-годишна възраст.
Успоредно с намалението на дела на регистрираните безработни намаляват като абсолютен брой и заявените в Бюрото по труда свободни места .
Възрастовата структура в региона е по-благоприятна от средната за страната. Населението намалява два пъти по-бавно от средния за страната темп (-0.26% за региона). Качеството на живота, по данни на ООН, е третото най-добро в страната, благодарение на развита инфраструктура и чиста околна среда. Етническата структура е близка да усреднената за държавата - Българи 79.5 %, Турци 9.4 %, Роми - 4.2 %.
Благоевград е основния културен и спортен център в областта . Особен интерес за посетителите на града представлява възрожденския квартал „Вароша“ с неговата уникална архитектура , в който е разположен и Историческият музей . Той представлява също така културният център на града. Гордост за всеки Благоевградчанин е Драматичният театър „Никола Вапцаров” в Благоевград , който е основан през 1919 г. от група самодейци. Театърът разполага със собствена сграда и две зали с 550 места . Славата на града и България разнася по света и Ансамбълът за народни песни и танци „Пирин“, носител на не една държавни и международни награди.
Спортът е добре развит като цяло, но традиционно силните за града спортове като хандбал и баскетбол са във финансова криза и без представителни отбори в първенствата през последната година; поддържат се само детско-юношеските състави. За сметка на тях, във възход са клубовете по бейзбол (Бизоните) и таекуон-до (Фолкън), които от няколко години са без конкуренция в България и с множество отличия на международната сцена.
В града има две многофункционални спортни зали, като втората беше открита през 2007 г., тя е с капацитет над 1000 седящи места и отговаря на всички изискванията на международните федерации по хандбал, баскетбол и волейбол, а игралната площ може да се използва и за състезания по художествена гимнастика и бойни изкуства. В града има и три добре поддържани комплекса за тенис, един футболен стадион, шест малки игрища за футбол, открит и закрит плувен басейн с олимпийски размери, писта за картинг и едно от най-добрите игрища за бейзбол на Балканите. През 2008 г. започна изграждането на новия спортен комплекс към ЮЗУ „Неофит Рилски“ за нуждите на студентите.
Благоевград е футболен град, прословут с детско-юношеската школа на Пирин, дала на българския и световния футбол таланти като Димитър Бербатов и редовно захранваща по-заможните клубове с футболисти. Само липсата на сериозни инвестиции възпрепятства клуб с подобна школа и публика да е сред водещите в първенството. Към момента в Благоевград има пет действащи мъжки футболни клуба, четири от които носят името „Пирин” .
Проследявайки хронологията от факти и събития можем ясно да видим как стопанският дух на Благоевград се заражда още в древността и с леки спадове и възходи се запазва и до ден днешен . Този дух обуславя постоянното стопанско и културно развитие на града през годините , въпреки всички трудности през , които преминава . И днес този град е един от най – проспериращите в икономическо отношение в България . Много от ценностите и традициите в миналото са се запазили , макар и леко изменени в бита на този град и неговите жители . Както при повечето големи градове няма как урбанизацията да не повлиае върху запазването на идентичността и уникалността на Благоевград и неговата култура , но от друга страна това дава тласък на стопанското развитие на града . Въпреки промените през които преминава в полотически , икономически , духовен и културен аспект Благоевград продалжава и ще продалжава да отразява уникалността на Македонския бит , душевност и стопански дух .