wonder
03-18-2009, 17:12
Извинете къде да спра?Незнаех,наистина.Къде да си остая душата,там,до табелката „личен багаж” ли?А този багаж има ли някакъв неостановен произход?Май да,знам ли го.Бях го носла цял живот,без спирка,а така и не се усмелих до проверя,може би имаше тайни.Дали знаеше,що е щастие и можеше да ми каже.Ах,любов моя,сега накъде?Още ли търсиш смисъла на живота?Миже би го разбра в третата глава на онази скучна книга,концентрирана на тази тема.Да,мили,там ще да е било.А сети ли се някога да спреш?Да ме видиш.Крещейки,навеждайки глава.Аз бях там,бебчо,и плачех.Заради теб ли?Не,как?!Заради себе (естествено).Глупачка,коте, а глупачка съм.Спя,мечтая,търся,открив ам в онова задимено кътче на съзнанието ми,което ти така упорито се опитваше да откриеш в себе си.А напомни ми,де.Жив е той,жив е.Ама не.Умря,умря докато ти ме убиваше и сега го няма.И мене също.Но винаго можеш да ме намериш,чакай сега,кааак ми беше адреса.А,да.”Някъде надолу” номер 34.Къде е това ли?Май се бъзикам.Но тебе те знам.Ти беше мъртъв по начало.Роди се,нали ти казах вече,или не,по средата на трета глва.Сега ме мразиш.Взаимно чувство.Малко черен пипер,сол на вкус,три чаени чаши късмет и ме няма.Любов ли бе да го опишеш,злато,любов ли бе!
:)
:)