Спешно сачинение за триумша на човека в песен за човека [Архив]

kotence_91

03-18-2009, 18:12

Човекът и неговите житейски преображения
във Вапцаровото стихотворение
,,Песен за човека”
Интерпретативно съчинение

1.Уводни думи: Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина.Времето, в което живее го изправя пред съдбовен,екзистенциален избор.Вапцаров отстоява до край принципната позиция на хуманната си природа,избрал защитата на човешкото дори с цената на най-скъпото-живота си.Тази негова позиция определя трудностите и препядствията в по-нататъшнотния му живот.Човекът и неговият морал,неговие нравствени устои са поставени на изпитание не в минал момент,както формално отбелязвати двамата участници в спора чрез множеството глаголни форми в стихотворението.Времевото противоречие между отминалостта на престъпните действия и тревогата за човешкия морал във новото време разкрива човешката нравственост.Творбата е наречена песен,защото е наситена с много скрити и явни противоречия и едно от тях откриваме в самото заглавие и освен това е едновременно е част от художествената структура на творбата. Словосъчетанието ,,песен за човека” носи особен драматизъм и философска обощителност за всевечните човешки проблеми.

2.Теза: Човекът и неговите житейски преображения в тази творба са представени чрез крайните позиции на учстниците в спора,чиито аргументи са две енакви по същност логически разсъждения:човекът извършва най-тежкото престъпление-убийство, но винаги за стореното ще получи възмездие.В тази привидно логическа верига-,,престъпление-наказание-съд” се появява противоречивост на човешкото съзнание,оценяващо нравствените причини, подбуди и прояви на личността.Диспутът между двамата разгорещени участници носи речевите белези на ежедневния разговор с характерните за негодиалогичност,недоизка� �аност,възможност за смислово уточняване.

3.Същинска част(Изложение):
3.1 Нарушаване на основните човешки норми.
Основните човешки норми и морал биват нарушени с помоща на престъплението. Убийството на човек от семействотое сред най-тежките грехове и би трябвало да се оценява еднакво от участниците в спора на тъмната страна от човешката душа.Според дамата,тревогата е предизвикана само от загубената вече нравствена мярка,но за нейният опонент престъплението е несъвместимо не само с миналото ,но преди всичко с времето ,което предстой-,,новото време”.Именно то и неговите възможности за нравствен катарзис на личноста не могат да бъдат разбрани от дамата.

а) Поетът подчертава тежестта на престъпленито въвеждайки казуса,чийто смисал отвежда към библейското братоубийство.На ,,потоците от ропот и словестна атака” се противопоставя словото,което е изречено ,,без злоба” дори ,,човешки”.
Това престъпление не само предизвиква гнева на дамата,не само противоречи на христианския морал но и смушението на нейния опонент,маркирано с многозначещото многоточие:

Измил се,

На черква отишъл подире

и... после му станало леко

б)В контраст с темата за братоубийството е широко разгърнатия разказ на отцеубийството.Вторият тематитичен акцент,който води до развой на сюжетното действие на творбата ,е разказ за промяната на човека.Героят на драмата,въвежадаща тема за отцеубийството ,извършва непростимо престъпление заради пари.Но е заловен и остъден на смърт,защото злото не остава ненаказано.При отказа на дамата и въвеждането на темата за мотивите ,диспутът се задълбочва.В черновия вариант на стихотворението,Вапцаров отделя повече внимание на разсъжденията от страна на дамата,която освен омразата си към човека проявява и своето възмущение:

И дамата млъкна,
доволна наврно,...
…И после погледна с надсмешка.

И въпреки всичко омразата към човека не може да бъде доказана с извършеното от него престъпление:

-Ах,моля, запрете!
Аз мразя човека
Не струва тои ваща защита!

Обвинителката категорично не допуска низките прояви на личността,без да се стреми да вникне в истинските причини за загубата на нравствебите ценности.
Изразявайки чуствата си емоционално,чрез плач и сълзи,дамата противопоставя спкойната и непредубедена ,,дисекция” на социалните причини,които не уневиняват престъпника,но разкриват сложната същност на човешката душа.

3.2Наказанието.
Накзанието за двете пресъпления,които по своята тежест са равни с спора между двамата опоненти, е представно в две различни възможности.

а)Опонентката въвежда основен аргумент в диспута-,,човекът в новото време”,използвайки доказателствата си с помоща на пресата.В същото време се долавя липстата на каквато и да е конкретика при съобщаването на фактите,което в условен план,би могло да се счита и за липса на убедителни аргументи.
Учудващо ,,на черква отишъл подире” има целета на морално възмущение и подчертава несъвместимостта между христиански етичен кодекс и извършеното всъшност зло.Явно,цитираният от дамата публицистичен текст е новина,въздействащавъху своите читатели по-емоционално и със силата на словото.
б)За разлика от дамата,която търси подкрепа за своята преднамерена теза,че човекът,,не струва ваща защита” в прочетеното,нейният опонент използва в спора,в молитва за наказанието аналитично,,без злоба човешки”.Без прибързани оценки той назаовава извършеното престъпление,,случка” и конкретизира мястото-,,Могила”-името на селото пряко се свързва със смъртта не само във физически аспект на човешкото същетсвуване,но и с историческата предопределеност на ,,старото” време,където подобни престъпления са възможни.Наказанието е предопределено от срог,но справедлив и човешки съд.Единственият въпрос е кога убиецът ще бъде разкрит и ще получи възмездие за стореният грях?

Но в месец или пък
във седмица само

властта го откри и... съд.

3.3Различия.
Различни са начините на изкупление на стореното убийство,които двамата диспутиращи предстаят спора.Героят в разказите на дамата изкупва своя грях чрез църковно разкаяние и очевидно носи силата на душевното пречистване.Отцеубиецът преминава през тежкия път на нравствения катарзис-човешки съд,нравствен пример за хората,които превръщат престъпника в обикновен човек.

Тя-мойта-свърши...
Ще висна обесен...
…по-хубав от пролетен ден...

Дори палачите разбират,че ще бесят не ,,злодеи”,а духовно просветлен човек- в утрото на неговата смърт те говортя тихо и чувстват ,,някакъв хлад”.Духовно приобщаване към човешки същества,истинско опрощаване за престъпника е дадено чрез словото на войника:

Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат.

В песента,която запява осъденият,са реабилитирани изконните човешки ценности.Това разбират и онези,които го гледат,,с поглед безумен”дори ,,със страх”.Духовната чистота на човека кара затвора да ,,трепери” и мракът да удари на бяг.

3.4Изразни средства и похвати.
а)стилистични средства-струкурата на текста е изложена чрез разпространения в епоса похват,,разказ в разказа” и е въведен втори ,,лирически глас”.Речта на лирическия-Аз е разноообразна.В нея присъстват елементи на научния стил и всекидневната реч.В текста се проявявар разгоговорни думи и изрази.Поетът умело борави със средствата на риториката.
б)лексикални особености-строфите са начупени и доближават до разговорната реч,но присъствието на разговорното не ограничава функциите на реторичното

4.Заключение:Поезията на Вапцаров в цялото си богатство носи идеята за обвързаността на историческите епохи,на човешките съдби от различните времена и в нея са намерили отражение в значителни идеи за човешкото съществуване.Вапцаровото творчество може да приблече неограничен кръг читатели,защото в него са намерили отражение общочовешки,а не политически въпроси. Човекът може да увисне на бесилото,но песента-не.Защото нейната сила е необикновена,вълшебна.В разказа човекът е застрадал вината си и пречистил душата си в покаянието.

Това може би ще ти помогне до някакъде :P