Свят и личност

[icecream]

spe6no mi trqbva ese po filosofiq na tema :
"Лесно ли ще се разделите с българският лев и ще приемете замяната му с евро" no mi e dosta trudno i daje neznam kak da zapo4na ako nqkoi moje da mi pomogne da pi6e molq vi :( :( :(


*Заглавие на Кирилица! Латиницата ще бъде забранена от 01.04.09 г.!
Точка 1 от Правила на форума (http://www.teenproblem.net/f/pravila.html).
Редакция на MakeMeLaugh

[kotence_91]

:D Темата е взета от помагало! Предупреждавам :-D

По принцип винаги раздялата със нещо което си свикнал и обичащ е малко или много трудна.Конкретно в този случай в началото като разсъждавах върху това си помислих че замяната на лева с евро е един вид национално предателство,но като се замислих по дълбоко и глобално реших че не е чак толкова зле.Погледнах на нещата от друг ъгал и възприемайки самата идея и смисалът на европейският съюз да се обединят нациите и да се преварнем в едно цяло или иначе казано "глобално семейство" разсеях съмненията си.Смятам,че щом вече и ние сме се присаеддинили към това семейство за добро или лошо трябва да спазваме техните правила и закони стига те да не нарошават суверинитетът на държавата и националната ни идентичност.
Освободени от граничните бариери и имайки право да пътуваме из целия европейски съюз смятам че е повече от добра идеята валутата на всякаде да е една и саща.Така бихме си спестили много време и главоболия по обмяната на валутите.Да си представим за малко че вече са сменили лева с евро в началото естествено ще ни бъде трудно да привикнем към новата парична еденица ,но в последствие малко помалко вече свикнали с еврото ще ни помогне ако щете и психически да се чустваме граждани на света а не само конкретно на България.За да поясня по подробно ще обрисувам следната картина:Представете си границите на нашата страна и също така си представете че не можем да ги преминаваме без да се налага да вадим един куп докоменти да обменяме пари и то в зависимост от това точно къде сме решили да ходим.Замислете се не е ли това излишно ограничение.Запазвайки своя скъпоценен лев ние застрашаваме не само членството ни в ЕС,но и рискуваме завинаги да си останем отритнати от останалия свят и заклиючени между собствените си граници.Не искам да бада разбран погрешно аз смятам себе си за патриьот но и в никакав случей краен националист.Обичам страната си със цялото си сърце и душа и бих дал всичко да гледам как тя процъфтява и просперира а не да бъде изолирано късче земя върху нашата планета.В началото бях убеден че смяната на лева с евро ще ни обезличи и ще ни направи като всички останали но после усъзнах че имаме толкова богато минало и толкова уникални и красиви традиции и Фолклор че едва ли смяната на паричната ни еденица може да ни обезличи като нация.

[Deskata_90]

За да не отварям нова тема ще пиша тука.
Та мисълта ми е как мога да си намеря готов проект по Свят и Личност :oops: Голяма трагедия е с това нещо. Искренно ви моля за помощ :-#

[Tedi4ka]

Защо и ти не опиташ по тази тема:

СЕКСУАЛНО НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА:

Сексуалното насилие над деца е всеки нежелан акт на сексуално поведение или такова, на което детето отговаря с “не”. Например:
1. Показване на порнографски списания или литература.
2. Нежелани целувки или докосвания.
3. Нежелани и груби насилствени сексуални актове (орални, анални и вагинални).
4. Блудство.
5. Забрана на жертвата да използва средства за контрацепция и предпазване от заболявания по полов път.
6. Ексхибиционизъм.

Както момичетата, така и момчетата, могат да станат жертви на сексуално насилие. Тази форма на насилие трудно се разпознава и това се дължи на преплитането на няколко фактора. Повечето актове на насилие (но не всичките) обикновено се случват насаме и насилникът е способен на много неща, за да предотврати разкриването. Детето често бива заплашвано да мълчи, а много от децата чувстват толкова непоносима вина и срам, че са абсолютно неспособни да говорят за това, което се случва с тях.

Все пак има някои признаци, които могат да се дължат на извършено сексуално насилие върху детето:

Физически белези, за които трябва да сме нащрек:
• Болка, сърбеж, охлузвания или кървене в гениталната или аналната област;
• Всяка болест, предавана по полов път;
• Продължително течение от гениталиите или инфекция без очевидна причина;
• Стомашни болки или дискомфорт, когато детето се движи или сяда.

Поведенчески белези, за които трябва да сме нащрек:
• Внезапни или необясними промени в поведението на детето;
• Очевиден страх от някого;
• Бягство от къщи (обикновено това се случва, за да се избегне сексуално и физическо малтретиране);
• Кошмари или нощни напикавания;
• Демонстративна и публична мастурбация (много от децата мастурбират и това не е повод за притеснения; съвсем различен и наистина тревожен е случаят, когато мастурбацията се случва публично);
• Себенаранявания, себеобезобразявания или опити за самоубийство;
• Употреба на наркотици или други вещества;
• Хранителни проблеми от типа на анорексията или булимията;
• Сексуализирано поведение или познания при малки деца;
• Сексуални рисунки или език;
• Притежаване на необяснимо големи суми пари (често сексуалният насилник се опитва да “купи” мълчанието на детето, за да запази тайната);
• Детето е поело родителската роля в къщи и функционира много над нивото на възрастта си ;
• На детето не му е позволено да има приятели (особено валидно за юношеския период);
• Намеци за тайни, които не могат да се разкрият;
• Споменаване пред други деца или възрастни за насилието.

Последствия от сексуално насилие:
За разлика от физическото насилие, което почти винаги е израз на моментно избухване, на липсващ самоконтрол на възрастния и е следствие на неконтролиран изблик на гняв, сексуалното насилие рядко е непланирано или спонтанно. Сексуалните насилници имат ясна стратегия как да се сближат с детето, да спечелят доверието му, за да го накарат да се покори. Ето защо за засегнатото дете сексуалното малтретиране винаги представлява значителна злоупотреба с доверието му, накърняваща дълбоко телесната и душевната му неприкосновеност.
Всъщност децата, жертви на сексуално насилие, трябва да се борят не само с хаоса с чувствата си, но и с множество страхове. Те се страхуват от евентуално повторение на насилието, но също и че нещо може да сполети извършителите, ако разкажат за случилото се. С право се опасяват, че след разкриването на сексуалното престъпление семейството ще изпадне в сериозна криза особено, ако насилникът е негов член. Тези страхове и чувство на изолация, безсилие и вина заедно със забраната на извършителя да се споделя карат детето да не говори въобще за преживяното насилие. То се притеснява, че нито ще бъде чуто, че нито ще му повярват, а ще го обвинят, че “е участвало”, за което ще бъде наказано.

Кой упражнява сексуално насилие?
Сексуалната злоупотреба е разпространена навсякъде – независимо от етническия произход, образованието, социалната прослойка и религиозната принадлежност на едно семейсто. Сексуалното насилие често се свързва с враждебно отношение към децата и жените и с представата, че децата са подчинени на мъжете. Те трябва дадоминират при половия акт и да задоволяват желанията си без ограничения.
В много от случаите сексуално насилие упражнява не “лошия непознат”, а бащата, пастрокът, по-рядко айката или мащехата, братът, роднините, добри познати и хора, на които имаме доверие, свещеници, треньори, учители, настойници. При момчетата извършителите преобладаващо са от близкото социално обкръжение и по-рядко от семейството. Противоположна е ситуацията при момичетата. В една четвърт от случаите насилниците са непознати.
Най-често извършителите са мъже, дори когато посягат на момчета. Жени обаче също упражняват сексуално насилие. Днес се изхожда от факта, че около 10% от всички злоупотреби срещу момичета, са извършени от жени. При момчетата числото на жени насилнички стига до 25%.

Колко деца са жертва на сексуално насилие?
Точният брой на засегнатите деца не е известен. Голям е броят на необявените престъпления от този род. Смята се, че 20-25% от жените и 8-10% от мъжете са преживели сексуално насилие в детството си. Този процент включва и единични случаи, и такива, при които не е бил осъществен телесен контакт, като ексхибиционистичните действия например. Приблизително две трети от засегнатите са момичета. Най-често те са между 7 и 12 години. Част от децата и юношите са били жертва на това насилие само веднъж. Други момичета и момчета многократно търпят сексуално малтретиране, понякога с години. В повечето случаи това се дължи на близостта на извършителя с жертвата.
През последните 10- 12 години общата сексуална престъпност в България нараства (Попов, Хр., Посттравматичен стрес, 2003) . След 1995 г. средногодишно са регисрирани 910 изнасилвания и опити, чиято интензивност е 11 на 100 000. С най- висока криминална активност са младежите между 18 и 30 години- средно 42 на 100 000, следвани от непълнолтните (14- 17 годишни) – 25 на 100 000. жертвите на изнасилване през периода са средно 750, от които 36,8% непълнолетни и 52% жени на възраст 18- 30 години. Коефициентът на виктимизация при тези групи от пострадали лица е съответно 97 и 56 на 100 000 от населението. Относително голяма част от изнасилванията се извършват в съучастие или групово. Рецидидивизмът е висок- средно при 37% от осъдените (Станков, Б., 1999) .
По предложение на Международния институт на ООН за изследване на престъпността и правосъдието (UNICRI – Рим) през 1997 г. е проведено изследване на жертвите на престъпността в столицата. По негови данни жертвите на сексуални престъпления в София са 6,6%. Виктимизацията протича неравномерно и кулминира през 1996 г., когато 30,8% от жените са виктимизирани. Само през първите 6 месеца на 1997 г. процесът засяга 10,3% от жените респонденти. Признаци на утежнена виктимизация дава обаче повторността на престъпните действия спрямо една и съща жертва през 1996 г. . Два пъти са били подложени на сексуално насилие 25% от интервюираните, три и повече пъти- 16,7%, докато други 17,7% не могат да определят периода, през който е извършено деянието спямо тях (Станков, Б., 1999) .
В последно време голям обществен резонанс получиха серийните сексуални престъпления. За това може би способства не толкова жестокостта на самото престъпление, колкото дефицитът от информация, значителната неопределеност на възможните детайли от престъплението, страхът от неговото повторение и други. Често се появяват очевидци, уверени, че притежават достоверна информация относно насилника, но в същност се оказва обратното. Всичко това способства за повишаване общественият резонанс към този вид сексуални престъпления (Варламов, Б. А., Детектор лжи, Краснодар, Советская Кубань, 1998) .
През последните няколко години се появяват и разпространяват и най- тежките и непростими сексуални престъпления- тези срещу личността на детето. Най- разпространеният вид насилие в тази възрастова категория са блудството и изнасилването. За периода от 1995- 2000г. в България 1063 деца са са станали обект на изнасилване. Като само от януари до септември 2001г. 153 деца са били жертва на блудство. Средностатистически за период от една година са били изнасилвани около 200 деца (Сексуална злоуботреба с деца, Конференция, 7- 8 юни, 2001) .
Сексуалното насилие върху деца се изразява и в други форми, като порнографски снимки, сводничество, проституция. Тук влизат и хомосексуалните действия с деца. За първите девет месеца на 2001г. 23 деца са били обект на насилствен хомосексуализъм.
Отбелязва се наличие и на най- тежките престъпления срещу личността на детето- убийството. Така през 2000г. са регистрирани 5 довършени умишлени убийства на деца, а през 2001г. (деветте месеца)- 6. Тревожен е ръстът на регистрираните телесни повреди срещу деца- от 60 през 2000г. на 150 за първите девет месеца на 2001г. Също така от януари до септември 2001г. са регистрирани 49 отвличания.


По последни данни на Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/, 49,19 на сто от жертвите на сводничество за 2003 г. са деца.
Общият брой за годината са 124, а жертва на насилствен хомосексуализъм са станали 32 деца.
През изминалата година в ДАЗД са постъпили 1909 сигнала за деца, жертва на насилие, като най-много са децата, преживели насилие в семейството.
През 2003 г. в България 26 деца са станали жертви на трафик на хора, а 20 от тях – на сексуална експлоатация. Най-често децата са на възраст между 13 и 17 години.
В последните години икономическата нестабилност в страната и желанието на хората да подобрят условията си за живот доведе до едно ново по рода си престъпление, характерно за XXI век –трафик на хора. Този феномен засяга всеки континент в света.
Между 500 000 и 2 000 000 човешки същества биват отвличани и продавани навсякъде по света за година.
Първоначално целта е сексуална експлоатация. В момента нарастват и случаите на продадени хора (деца) с цел отнемане на анатомични органи.
Жертвите се избират от по-изостанали страни и се доставят до по-богатите, но най-страшното е, че средната възраст на жертвите непрекъснато се снижава.
В определени райони на света броят на трафикираните деца, които проституират, расте. Причината е, че се смята, че сексът с деца значително намалява риска от болести, предавани по полов път....

***
ФИЗИЧЕСКО НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА:

Физическо насилие е всеки предумишлен нежелан контакт с тялото на детето от страна на насилника. То бива:
Дращене
Удряне с юмрук
Хапане
Ритане
Щипане
Пляскане
Бутане, блъскане
Дърпане на коса
Душене
Горене
11 Използване на оръжие срещу жертвата.

Насилието над деца, особено ако това е хронично, може да осакати за цял живот психиката им. За извършването на насилие има много причини от страна родителя или този, който се грижи за детето – злоупотреба с алкохол (остра или хронична) или с наркотици, емоционална незрялост, психическо заболяване, ниско самочувствие, семейни конфликти, бил е отглеждан по подобен начин като малък, липса на родителски умения и разбиране, желание за контрол и всичко да става така както насилникът го желае и т.н.
Знанието е първата крачка към превенцията. За да се предпазят децата от насилие, трябва обучението на бъдещите родители да е започнало още докато те са били деца. Хора, които не са били отглеждани с любов и внимание като малки, често, когато станат самите те родители, се отнасят по същия начин със своите деца. Освен това, децата над които е осъществявано физическо насилие, са пет пъти по-склонни да извършват престъпни деяния. Очевидно е, че цялото общество има нужда от генерална промяна в начина на мислене и отношение към света и живота изобщо.
Насилието над децата създава една изкривена реалност за тях, ниска себеоценка и самочувствие, които впоследствие се отреагират като насилие към обществото. Децата се нуждаят от безусловна любов, разбиране и закрила, защото те са бъдещето. Ако те са тероризирани от тези, на които би трябвало най-много да се доверяват, това ще промени светоусещането им за цял живот.


***
ЕМОЦИОНАЛНО НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА:

Емоционално насилие е всичко, което насилникът казва или прави на детето, за да се чувства то застрашено и уязвимо, да предизвеква у него негативни ефекти, да го манипулира или да контролира поведението на жертвата. Например:
1 Унижаване
2 Оскърбителни забележки по адрес на жертвата, нейното семейство и приятелите и
3 Навикване и крещене
4 Съобщаване на жертвата за актове на насилие и физическо увреждане
5 Клевети
6 Съзнателно обиждане на жертвата пред други хора
7 Изолиране на жертвата от приятелите и семейството
8 Казване на жертвата какво да прави
9 Вменяване у жертвата на чувство за вина
10 Дебнене на жертвата
11 Наранявае или насилие върху домашните любимци на жертвата
12 Разкриване тайните на жертвата (например интимна сексуална информация, сексуална ориентация или статус на емигрант)
13 Подтикване към самоубийство

Статусът на децата изконно ги поставя в неравностойна и зависима позиция спрямо възрастните. В този смисъл те се нуждаят от грижи, закрила, любов и сигурност, за да израстнат като самостоятелни и пълноценни личности. Насилието върху деца и юноши е сериозно нарушаване на техните права и най-широко би могло да се определи, като всяко действие или бездействие от страна на възрастния, което поставя в риск физическото и психическото здраве на детето. Насилието, преживяно в детска възраст, слага отпечатък върху неоформилата се личност на детето и нерядко води до възпроизвеждане на възприетия модел на семейни взаимоотношения в семействата на вече порасналите деца.

Когато децата растат в семейства, в които се практикува насилие, то често ескалира върху тях, макар невинаги те да стават негови преки жертви. Понякога те стават “буфер” или биват поставени в ролята на “черната овца”. Самото присъствие на детето при сцени на насилие е форма на емоционално насилие върху него. Ангажирани с конфликтите помежду си, родителите са склонни да отделят по-малко внимание на потребностите на децата си. Наред с това, децата не успяват да изградят усещане за света като сигурно място, нарушава се чувството на доверие към обичаните родителски фигури. Постепенно децата възприемат грубите насилнически взаимоотношения, които те възприемат като даденост и естествена форма за отреагиране на напрежението и справяне с конфликтни ситуации. Колкото по-интензивно, по-продължително и по-драстично е насилието, на което децата биват подлагани в детството си, толкова по-тежки са последиците в психофизическото им развитие.

Когато насилието е в рамките на семейството, децата не успяват да изградят и съхранят естествена привързаност към родителите, които те възприемат като застрашителни, опасни и пренебрегващи. Детето формира усещане за самото себе си на базата на жестокото и незаинтересовано отношение на най-близките му хора към него. Чувството, че то е на разположение на другите, пречи на развитието на нормална телесна и емоционална саморегулация и води до нарушения на съня, храненето, до актове на самонараняване. Възможно е изоставане в психомоторното и физическото развитие, трудности в общуването и в училище. Изискването за безпрекословно подчинение на волята на насилника разрушава всички опити за поемане на инициатива, толерира мълчанието и налага пасивно поведение. Така децата израстват с нарушения в грижата за себе си, идентичността, способност за интимност. За тях злоупотребата е задължителната цена, с която трябва да заплатят връзката си с друг човек и нерядко изпадат в уязвими ситуации. Обикновено избягват контакти, имат трудности със сприятеляването, затворени са, импулсивни и агресивни. В пубертета и юношеството те често развиват форми на дезадаптивно поведение – въвличане в насилствени връзки, в банди и секти, злоупотребяват с алкохол и наркотици, опитвайки се да избягат от реалността, имат проблеми с ученето и в общуването с връстници, бягат от дома и училището, развиват депресия, анорексия и булимия, правят опити за самоубийство и имат девиантни прояви.

НАСОКИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ ПРИ КРИЗА:
(при особено силни депресии, склонносткъм самоубийство)

ОСНОВНА СТРАТЕГИЯ:
Бъди спокоен и утвърждаващ.
Свържи се с човека и изгради връзка с него, но знай, че окончателното решение да живее или не е негово.
Слушай и отразявай чувства, за да помогнеш на човека да усети, че някой е чул болката му.
Не оценявай ценностите, убежденията и поведението на човека.
Приеми самоубийството като избор, но изследвай и други алтернативи.
Приеми чувството на безпомощност на човека и обсъди алтернативи на положението, в което е жертва.
Внуши му надежда и спечели време.
Накрая, погрижи се за себе си:
- Запознай се с техниките за намеса при криза.
- Говори направо на човека – потенциален саморазрушител, за неговите чувства и поведение.
- Планирай отделните стъпки на своите действия.
- Разработи своя система за подкрепа от професионални консултанти и хора, към които можеш да се обърнеш за съдействие в такива моменти.

ОСВЕН ТОВА:
Запази за себе си загрижеността за неговото благополучие. (“Напоследък се тревожа за теб.”)
Започни да мислиш за самоубийството като за нещо реално. (“Хората често мислят за самоубийство, но това не значи, че трябва непременно да действат според мислите си.”)
Попитай го как би свършил с живота си. (“Ако някога опиташ да навредиш насебе си, как би го направил?”) Ако той знае как би го направил, ситуацията е по-неотложна и има по-голям риск за човека, отколкото ако няма обмислен план.
Попитай го дали има някакво оръжие, въже, хапчета и др.
Попитай го какво е ускорило кризата (“Какво сее случило, че си решил да се самоубиваш?”)
Отрази в отговор чувствата, които си доловил.
Папитай дали някога преди се е чувствал по този начин. Ако е така, какво го е накарало тогава да се почувства по-добре. Изследвай ичните способности и сили на човека, използвани в миналото.
Попитай:” Какво от това, което вършш в живота, не искаш да правиш? Какви са твоите мечти?” (Изследвай отговорите, търсейки пролука, за да му вдъхнеш надежда, че би могъл да направи това, което му се иска.)
Попитай какви силни черти, таланти и умения, чрез които би могъл да осъществи мечтите си, притежава. Ако няма, изрази пред него твои впечатления за качества, които биха му вдъхнали надежда и биха го накарали да поеме отговорност вместо да се чувства безпомощен. Възстанови връзката между човека и неговите силни страни.
Попитай го дали ще бъде полезно да подпишете договор, с който той се съгласява да не вреди на себе си. Този договор би му напомнялнаписаното всеки път, когато се почувства безнадеждно и желае да се предаде.
Попитай го за неговата мрежа за подкрепа – приятели, семейство и др. (“Кой би желал ти да е с тебе сега? Можем ли да го повикаме?”)
Не оставяй човека сам. Остани с него или повикай някого, който да бъде с него.
Направи всичко възможно, за да се справиш с кризата.
Мисли си, че си там заради човека.
След като кризата приключи, поговори с твоя консултант, за да анализирате положението.

[Tedi4ka]

Или ето това:

Децата на България. Или на ББС

"Разболях се...", "Тези хора нямат сърца...", "Писах писмо до моя депутат в Европейския парламент да искам обяснение...", "Плаках цяла нощ...", "Издържах само 15 минути. Не можах да гледам повече...", "Директорката (на дома в Могилино) трябва да влезе в затвора.

Как може някой да бъде на свобода след такива извращения.", "Ще пиша на (британския) министър-председател да искам действие...", "Със съпруга ми гледахме филма в състояние на шок. Как може страна от ЕС да допуска подобно нещо...", "Бойкотирайте България! Не ходете там! Не купувайте нищо там!". Така звучат хилядите коментари на английски зрители, видели 90-минутния филм на ББС "Изоставените деца на България" за дома в Могилино.

България е изправена пред малко оплетен проблем дали да реагира на посегателството на репутацията си, или да се съсредоточи върху проблема с изоставените деца. Само на пръв поглед тези два проблема се припокриват. Не е обаче много сигурно, че това, към което правителството бива инстинктивно тласкано, е именно онова, което е и добро решение за изоставените деца.

Проблемът

Огромната част от обитателите на домове за деца с физически и умствени увреждания не са сираци, а са просто зарязани от родителите си. Когато влезеш в такъв дом, десетки деца просто ти се хвърлят на врата. Поне тези, които физически са в състояние или не са аутисти. Те нямат задръжки, но имат непреодолим порив към любов и емоционален контакт. И, разбира се, болезнена нужда от семейство. Никой не може да оспори това. Колкото и посветен на децата да е персоналът на дома, той не може да замести семейството.

Поне това семейство, което си представяме, когато заговорим за семейство по принцип. Има обаче и друг тип семейства. Голямата част от малтретирането на деца и подлагането им на сексуален, понякога брутален, тормоз, става именно в семейството. България някак е изпуснала положението и се е оказала с най-много институционализирани деца в Европа. Проблемът очевидно е голям. Срамът също. В Европа не може по този начин.

Решението



Едното решение на проблема е децата да се върнат при родителите, които би трябвало да бъдат по-отговорни и да получават повече подкрепа от държавата. Ако това не става, децата би трябвало да се настанят в приемни семейства. Друго решение би било да се настанят в малки наблюдавани жилища, един вид сиропиталища в домашни условия. Така броят на децата в институции рязко ще намалее, България ще стане европейска държава по още един показател и ББС ще ни остави на мира.

В последните години именно това, изглежда, е подходът на българското правителство, мълчаливо подпомаган от българските граждани. Никой не обича да го резилят по телевизията, затова всички сме обединени от един общ интерес да не ни срамят. За да се бори със срама, правителството (като всяко едно правителство) прибягва до проценти.

Преди две години си беше поставило за цел да намали институционализираните деца с 10% за една година и по стар обичай преизпълни плана. В писмо до авторите на филма социалното министерство точно това и казва от 2001 г. досега сме намалили децата в институции с 31.4%. С други думи: "Какво по дяволите искате, проклети журналисти? Всичките ли да ги изхвърлим на улицата? Нека поне на части!"

Реалността

В действителност двете модни инициативи деинституционализация и интегрирано обучение работят с пълна сила. Въпросът обаче е как. Единият начин е чрез така наречените приемни семейства, които не осиновяват децата, а ги гледат за неопределен период от време. По времето, когато правителството отбеляза смазващия успех с 31.4% намаление на институционализираните деца, в страната имаше към 30 приемни семейства!

В същото време деца, които имат очевидно сериозни проблеми с учението, бяха върнати в нормална училищна среда, но без да им бъде осигурено необходимото специално допълнително образование. Преди година, ей така, по пътя на европеизацията на грижите за изоставените деца, няколко десетки дома бяха прехвърлени от министерството на образованието към социалното министерство.

В същото време в България съществува, макар и слабо, гражданско общество. Тези деца не са забравени. В страната работят ред обществени организации, фирми и граждани, които било постоянно, било на кампании се стремят да извадят тези деца от мизерията, в която ги е пратила съдбата. Или поне да им облекчат живота. Организации като "Отворено общество", Общественият дарителски фонд в Стара Загора, "Карин дом" във Варна, az-deteto.com и много други правят немалко за изоставените деца. Но, разбира се, това не е достатъчно. Ако в Англия болните или изоставените деца бяха оставени само на държавата, положението им вероятно щеше да бъде като това на връстниците им от Могилино. Благотворителният сектор обаче поема огромна част от грижата за тях.

Фантазията

Това децата да живеят в задружни и преливащи от любов семейства е най-доброто решение. Но такива семейства не се създават с директиви. Грижите, които са близки до семейна среда, са една поносима алтернатива. Но тя не е много лесно постижима. За да съществува такава грижа, е необходима промяна на културата, на средата, в която се намират тези псевдосемейни единици. Това не става с декрет, нито пък за година-две. Необходими са и пари. Много, ама много пари. Доброто съвременно обучение на дете, което страда от аутизъм, струва към 8-10 пъти повече, отколкото са разходите за образованието на едно нормално дете.

Това е при положение, че съществува подкрепяща среда за родителите обществено разбиране, телевизионни програми, родителски групи, литература, обучени участъкови лекари. Без тази среда сумата сигурно ще е двойна. Смята се, че в България има около 16 000 деца, които страдат от аутизъм (не всички биха имали нужда от толкова скъпо обучение). Децата в дома в Могилино имат нужда именно от такава извънредно скъпа грижа. Плюс първоначалната инвестиция. И обществена загриженост. Едва тогава от деинституционализация.

Осигуряването на онова, което някои наричат европейски грижи, за тези деца може да се окаже една много добронамерена фантазия и по още една причина. В писмото, с което създателите на филма повдигат проблема пред българското правителство, не се споменава нито дума за цигани, роми, етнически малцинства или какъвто и друг евфемизъм ви дойде наум. Разбира се, в правителствения отговор също не се споменават подобни думи. Само това оставаше сега, да ни погнат и по тази линия! Пренебрегването на етническия контекст на проблема с изоставените деца е рецепта за заблуда за това за какво всъщност става дума.

Дилемата

Децата в Могилино, Петрово и другите домове са деца на България. Те не са и не бива да бъдат PR или анти-PR ресурс. За да направим нещо за тях, би трябвало първо да разберем от какво имат нужда. После да разберем какво е реалистично да се направи. След това кой може да го направи. Най-накрая би трябвало да се тревожим какво ще кажат другите за нас. Ние обикновено постъпваме точно по обратния път.

Досега не съм гледал филм, който да разказва как някоя държава се грижи добре за децата си. От такова нещо филм не става. Ако българската телевизия иска да им го върне на англичаните, да направи един филм за така наречена горивна бедност. Смята се, че в Англия всяка зима между 20 000 и 50 000 възрастни хора умират, защото не са в състояние да си платят отоплението (числата не са печатна грешка).

Дом със 75 деца инвалиди няма как да не бъде потресаваща картина. За девет месеца там не е трудно да събереш час и половина потресаващ филмов материал. Това, което обаче не бива да става в резултат на подобен натиск, е да се ускорява политиката на статистическа деинституционализация. Тя може да е средство да се бориш с ББС, но не е начин да решиш проблемите на изоставените деца, още по-малко пък да решиш проблемите на традиционно засраменото ни и безсърдечно общество.

Българското правителство, българското общество и всеки един българин са изправени пред дилема да се срамувам, или да бъда човечен. Понякога тези състояния съвпадат. Понякога обаче не. Промяна е необходима не в числата, а в нагласите, не в заглавията на вестниците, а в реалната загриженост за човешки същества. Аз имам дълбоки резерви към изваждането на деца от институциите. Преди да започнем да ги вадим оттам, обикновено, водени от желанието да не ги виждаме, а още по-малко пък да ги виждат журналистите на Скай и ББС, трябва ние да отидем в тези институции.

Предстоят местни избори. В отговора на социалното министерство се казва, че системата на домовете била децентрализирана. По този повод бих искал да дам съвет на всеки кандидат за кмет започни кампанията си в най-близкия дом за изоставени деца. Може това да изглежда кампанийно лицемерие. Нищо. Поне така ще използваш кампанията си за нещо безспорно добро. После и да не те изберат, ще знаеш, че не си си загубил времето.

[Deskata_90]

Ами то трябва да е като проект за развитието на нещо и да има финансова част за кое, какви средства ще отидат за участници и тн. Иначе го погледнах и това ама се чудя как да го преработя. Тая наща е напълно откачена направо не знам :( Иначе много благодаря все пак :-)

[Deskata_90]

Дам явно никой не може да помогне или просто никой не гледа вече старите теми :-# :cry: :cry: :cry:

[TEARS]

УЧЕБЕН МОДЕЛ

за изготвяне на
предложение за проект

по приложната дисциплина

СВЯТ И ЛИЧНОСТ

12 клас


ЗАГЛАВИЕ на проекта
(например:
“Алма Матер”)
Музикалнa звукозаписнa къща
"Кармен"
ЦЕЛ на проекта
(например:
Да вляза в СУ “Кл.Охридски) Построяване и проспериране на Музикална звукозаписна къща
УЧАСТНИЦИ в проекта
(име, фамилия)




Анна Янакиева,Ива Дамянова и Мария Деведжиева
КЛАС, УЧИЛИЩЕ
12 А клас СОУ"Св.Св.Климент Охридски"






А ПРОФИЛ НА ПРОЕКТА


ТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ, с които е свързан проектът

(отбележете всички касаещи проекта Ви области)

Проекта касае:
нашия живот
нашия принос в обществото
изпълнителите,които желаят да участват в него
развитието на града
еколкогичната обстановка на терена






ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ на проекта (от 6 до 24 месеца) 12 месеца
НАЧАЛО на проекта
(ден, месец, година) 1 септември 2008
КРАЙ на проекта
(ден, месец, година) 1 септември 2009






РЕЗЮМЕ на проекта
Проектът ни е свързан с построяването на двуетажна сграда с подземен етаж,в която ще проектираме музикална звукозаписна къща "Кармен".Сградата е предвидена да бъде построена в град Кричим до ул.Тракия.Мястото е незастроено и е в лошо еколкогично състояние.Целта на проекта ни е освен построяване на обекта,но и оползотворяване на празния терен,и обновяването му като част от града.Желанието ни за откриване на звукозаписна къща е свързано и с откриването и развитието на български таланти.

(Моля, дайте кратко и ясно описание на Вашето предложение за проект в рамките на 100 – 200 думи. Имайте предвид, че резюмето Ви може да бъде използвано за публикация)


Б УЧАСТНИЦИ в ПРОЕКТА

КООРДИНАТОР
Име, фамилия Анна Янакиева,Ива Дамянова и Мария Деведжиева

Клас, училище 12 А клас

Дом адрес, телефон


Мобилен тел., е. поща,
Интернет сайт (личен)

Участник №1
Име, фамилия Анна Янакиева
Клас, у-ще 12 А клас
Мобилен тел./ Дом. Тел. 08875990065/ 031454117
Ел. Поща

Име, фамилия Ива Дамянова
Клас, у-ще 12 А клас
Мобилен тел./ Дом. Тел.
Ел. Поща

Име, фамилия Мария Деведжиева
Клас, у-ще 12 А клас
Мобилен тел./ Дом. Тел.
Ел. Поща

(Моля, копирайте последната таблица колкото пъти е необходимо в случай, че участниците в проекта са повече от двама)

В СЪДЪРЖАНИЕ и ОРГАНИЗАЦИЯ на ПРОЕКТА

Моля, отговорете на следните въпроси , за да изясните същността на Вашия проект. Цялостното описание (отговори на въпроси от 1 до 9) да не надхвърля 3 стандартни страници текст.

1. Какви са конкретните цели на вашия проект и какъв е очакваният от него ефект за участниците и околните (учители, родители, приятели, местна общественост)?

Целите на нашия проект са да построим музикална звукозаписна къща,чрез която да подпомагаме реализацията на български певци и да оползотворим терена,на който ще бъде застроен обекта.Вследствие на реализацията на нашия план освен че ще подобрим еколкогичното състояние на досегащния терен ние ще увеличим посещаемостта на града и неговия културен облик.Това ще се отрази благоприятно върху търговията на града и живота на местното население.

2. Какви дейности имате намерение да проведете по време на проекта?
(дайте кратко описание на основните дейности по проекта)

Смятаме да наемем строителна компания която да ни помогне с построяването на обекта при най-пълноценното използване на терена без да причиняваме еколкогични или от друго естество щети.Следва вътрешно проектиране на сградата и рекламна дейност в и извън града.


3. Какви са крайните продукти на проекта, които ще представите?
(например: студентска книжка)

Крайния продукт на проекта ни е ни е сключване на договори с музикални изпълнители и развитие,както на нашата звукозаписна къща,така и на тяхната кариера.Наща главна цел е да представяме певци,които освен в пределите на нашата страна ще се изявяват и в чужбина.


4. Как възнамерявате да оценявате напредването на проекта си и неговото влияние върху участниците и обществото?
(например: ежемесечни срещи, посветени на оценката за развитието на проекта и за това как се чувства всеки отделен участник, вършейки своята работа; водене на дневник; разговори за хода на проекта и евнтуалните проблеми с учители, родители, приятели, хора от местната общественост)

За оценяване на проекта ще съдим по броя на договорите,броя на издадените албуми и приходите от продажбите.За влиянието на звукозаписноата къща върху живота на местното населението сме предвидили ежемесечна анкета и интернет страница за критика и идеи.

5. Как възнамерявате да популяризирате резултатите,
опита си и крайните продукти на проекта?
(например: брошури, табла, интернет страница на проекта, връзка с медиите, срещи и връчване на писма на институции)

Във връзка с популяризацията на проекта ние сме решили да въведем рекламна кампания по телевизия,радио и вестници.В по-малките градове ще се разпространяват брошури и листовки които съдържат подробно описание на дейността на "Кармен".

7. Каква е ролята на всеки участник в проекта?
(Моля, обяснете накратко задачите, които всеки отделен участник в проекта ще поеме за изпълнение. Не пропускайте организационните, координиращи и представителни функции.)

Функциите на всеки един от участниците са следните:
Анна Янакиева:прослушване на изпълнители,обработка,моде лиране и издаване на албуми
Ива Дмянова:мениджър,финансов управител и организатор на културни прояви
Мария Деведжиева:рекламен и съветнически представител на "Кармен"

8. Имате ли намерение да използвате информация и информационни технологии в проекта? Ако да, то какви? В каква степен?
(например: вестници, списания, електронни медии, интернет, компютри, принтер, скенер)

Решили сме да използваме всякакви средства за успешна рабора,развитие и популяризиране на проекта. Съсредоточили сме се най-вече върху използването на информационни технологии,поради особеността на нашата професия.Създаването на музикална звукозаписна къща изисква използването на нови технологии(компютри,музика лна техника и др.)



Д МОТИВАЦИЯ НА ПРОЕКТА (есе)

Моля, мотивирайте желанието си да осъществите именно тук и сега този Ваш проект в есеистичен текст от 150 до 300 думи.


Желанието ни за построяване на звукозаписна къща не е мотивирано единствено от парична печалба,но и от подобряване икономическата ситуация в страната чрез нови работни места.Избрали сме обекта да бъде построен в малко градче за да спомогнем възобновяване облика на града и да увеличим туристопотока и търговските приходи на местното население.Също така желаем да намерим и спонсориме най-вече млади изпълнители и да дадем старт на кариерата им.Надяваме се проекта ни да спомогне за икономическите проблеми в средата,в която ще го осъшествим.Проектът ще помогне както за индивиулното развитие на изпълнителите,така и за повишаване културното ниво на обществото ни.Този проект е средство и към постигане на нашите мечти,да създадем звукозаписна компания,чрез която да прославим български изпълнители не само на наша,но и на световна сцена.

Примерни опорни въпроси :
1. Как оценявате социално-икономическата ситуация в страната в момента? Как Вашето поколение ще намери мястото си в нея? По какъв начин Вашият проект е свързан с този процес?
2. Има ли обществени или икономически проблеми в средата, където ще осъществявате проекта си? Подпомага ли Вашият проект тяхното разрешаване? По какъв начин?
3. Как проектът ще помогне на Вашето индивидуално развитие? Какви социални умения ще формира той във всички участници? Какви качества очаквате да развиете като личности по време на проекта?
4. Какви са Вашите цели в живота? Как вашият проект Ви помага да се доближите съм тях?
5. Какво бъдеще очаквате за страната си? Какво и доколко зависи от Вас лично и от младото поколение като цяло?

Е БЮДЖЕТ НА ПРОЕКТА

Дейност
(например:
транспорт,
интернер,
телефон) Сума Кой финансира
(например:
фирма
организация,
собствени средства)
построяване прослушвания,
транспорт,
интернет,
телефон,рекламна деиност и др.



200 000 лева собствени средства

[TEARS]

ПГМЕТ
гр.Плевен



КУРСОВА РАБОТА
ПО
СВЯТ И ЛИЧНОСТ



На:
Румен Пламенов Гергов


Тема: Проект за оборудване на фитнес зала на ПГМЕТ гр.Плевен





Дата на вазлагане: Дата на предаване: 10.10.2007г 11.01.2008г.


Изготвил: Проверил:
/Р.Гергов/ /Н.Басарова/

РЕЗЮМЕ

В наши дни все повече хора започват да обръщат внимание на фигурата си .
Като еднин от начините за оформяне и поддържани на тази фигура се явява фитнеса. Той е бърз и ефективен начин достъпен за повечето хора . По-малка ограниченост от здравославна възрастова гледна точка. Степента на ангажираност зависи само от определения индивид. Способноста да се постигне жалание ефект е средно един час , някалко пъти седмечно.



НЕОБХОДИМОСТ

Всеки човек има нужда да спортува.Но основните причини това да не се прави са липсата на свободно време, твърде високите цени на посещенията в залите и скъпите фитнес уреди. С този проект се доставя достъпен и ефективен начин за учениците да спортуват ефтино, в удобно за тях време и на дастъпно за тях място.



ЦЕЛ

Целта на този проект е да направи спорта за ученицете по-достъпен и да възбуди спортния дух.



ЗАДАЧИ

♦ Да се закупят необходимите фитнес уреди и да се установи база с която да се извършват пълноценни и качествени тренировки.



♦ Да се доставя информация и напътствия на всеки желаещ ученик отностно фитнес и бодибилдинг

♦ Да се стимулира здравословния начин на живот у учениците



ЦЕЛЕВА ГРУПА

Целевата група са всички ученице и учители в ПГМЕТ гр.Плевен







ДЕТАЙЛНО ОПИСАНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ

♦ За начало сформираме екип от доброволци и ентусясти (занимаващи се с по такъв вид дейност или подобен)от всички класове от ПГМЕТ гр.Плевен
♦ Провеждане на работна среща за детайлно планиране.
♦ Провеждане на анкета с цел установяване интереса на учениците от ПГМЕТ гр.Плевен от възможността
за оборудване на фитнес зала и Анализ на резултатите.
♦ Получаване на информация за:
» броя на учениците желаещи активно да се занимават със спорт и по-точно със фитнес.
» училищата, разполагащи с подобен тип трениравъчни зали в рамките на гр. Плевен

♦ Провеждане на срещи с фитнес инструктори за неопходимото оборудване. Анкетираме на самите ученици. Резултати.
♦ Посещение на няколко интернет сайта с цел получаване на ценова информация.
♦ Среща с представители от Министерството на образованието с цел тяхното запознаване с проблема и възможността за
участието им във финансирането на проекта.
♦ Среща с представители на училищното настоятелство към ПГМЕТ гр.Плевен за обсъждане на възможността за участието им във финансирането на проекта.
♦ Формиране на бюджета.
♦ Закупуване на нужното оборудване.
♦ Оборудване на залата





ГРАФИК НА ДЕЙНОСТИТЕ

Вид дейност 1 месец 2 месец 3 месец 4 месец
Сформиране на екипа
Провеждане на работна среща
Анкетни проучвания
Информация за броя на ученици-
те които са заинтересовани
Информация за училищата, разполагащи с подобен тип зали
Провеждане на срещи с фитнес инструктори
Информация ефективността на уредите
Провеждане на срещи с фитнес инструктори за неопходимото оборудване
Посещение на няколко интернет сайта с цел получаване на ценова информация.
Среща с представители от Министерството на образованието
Формиране на бюджета.
Закупуване на нужното оборудване и оборудване на залата









РИСКОВЕ

Проекта е с образователна цел, така, че лично аз не смятаме,че съществуват рискове ( освен от финансова гледна точка), които да попречат на неговото реализиране.





ОЧАКВАНИ КОНКРЕТНО ИЗМЕРИМИ РЕЗУЛТАТИ

♦ Голям брой ученици да посещават сформираната фитнес зала
♦ Повишена физическа култура на учениците.
♦ достигане на здрамословен начен на живат на учениците


ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ПРОЕКТА

Проекта ще продължи 4 месеца от 11.01.2008г. до 11.05.2008г.







БЮДЖЕТ



♦ За закупуване на следните уреди:
2 Лежанки (широки) 2 х 140 лв.= 280 лв
1 Лежанка (регулируема) 150 лв.
1 Лежанка (долна) 160 лв .
1 Пейка (унивепсална) 120 лв.
1 Ското столче 100 лв.
1 Римско столче 80 лв.
1 Весилка 180 лв.
1 Пирамидална облегалка 160 лв.
1 Джънгъл машина 1900 лв.
2 Велоаргуметъра 2 х 475 = 950 лв
2 Електронни бягащи пътеки 2 х 2200 лв. = 4400 лв.
5 Големи Лоста 5 х 70 лв. = 350 лв.
2 EZ Лоста 2 х 50 лв. = 100 лв.
4 Дъмбели 4 х 10 лв. = 40 лв.
500 кг. Тежести 500 х 3 лв = 1500 лв.
40 кв. Метра Гумирана настилка 200 лв.
Общто = 10 670 лв.

♦ За доставка на уредите 300 лв.

♦ За популяризеране и реклама 15 лв.

♦ Телефон и интернет услуги 15лв.

Общата сума за реализиране на проекта е 10 900лв.
» Кандидатстваме за 5000 лв. ( 46% от общата сума )
» Училищното настоятелство предоставя 900лв. ( 8% )
» Министерството на образованието предоставя 5000 лв ( 46%)
.





НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА

За правилното изпълнение на задачите ще следят:
» представител на страната осигуряваща главницата ( 46%)
» представител на РИО на МО гр. Плевен
» преподавателите по Физическо възпитание и по-напреднали в тази област ученици.



Допълнителна информация относно цените на фитнес уредите може да се получи на адрес http://mgbuildingbg.com/ ,
А отностно тренировки, хранене и прочее
http://bb-team.org/

[TEARS]

Проект по Свят и личност




Проект за оборудване на
фитнес зала на ЕГ “Д-р Иван Богоров”
гр. Димитровград








Изготвил: Проверил:
Кристина Шаркова Т.Тодоров



22.01.2008

1.Каква е вашата идея?

Целта на този проект е да направи спорта за учениците по-достъпен и да стимулира спортния дух. С този възможност се доставя ефективен начин за учениците да спортуват евтино в удобно за тях време и на достъпно за тях място. Нашата идея е с цел засилване интереса на учениците към часовете по физическо възпитание и подобряване на обстановката във физкултурния салон. Всеки човек има нужда да спортува, но основните причини това да не се прави са липсата на свободно време, твърде високите цени на посещенията в залите и скъпите фитнес уреди. Това е переспектива младежите да не гледат на училището само като задалжение, а и като удоволствие. Този вид спортни дейности би ги научило на толерантност, едни към други – отношения, които много рядко виждама не бива да е така.

2.Опишете проблемите,който искате да разрешите и защо?

В днешно време все повече хора обръщат внимание на фигурата си. Като един от начините за оформяне и поддържане на тази фигура се явява фитнеса.. Ако част от часовете по физическо възпитание се провеждат във фитнес залата, а не във физкултурния салон, учениците ще бъдат по-заинтересовани и ще обръщат по-голямо внимание на фигурата и здравето си. За съжаление по-голям процент от младежите, днес страдат поради своето наднормено тегло. Ако те имат възможността да тренират активно ще се радват на по-добра фигура, на по-добро самочувствие и по-добро здраве. Мисля, че ако част от свободното време на младежите е заето от упражнения, вместо да пушат цигари в кафетата, ще възпитат у себе си спортен дух и усет към красотата. А в съвременното общество това е важен фактор.

3.Как ще реализираме идеята си? Основни стъпки:
► да се осигури подходящо помещение, което да отговаря на всички изисквания:
→ широко и светло помещение
→ санитарен възел
→ подходяща подова настилка
→ звукова изолация
→ съблекалня ( дамска и мъжка )
→ вентилация
→ огледала

►да се направи основен ремонт за постигане на изискванията

► да се закупят необходимите фитнес уреди;
2 Лежанки (широки) 2 х 140 лв.= 280 лв
1 Лежанка (регулируема) 150 лв.
1 Лежанка (долна) 160 лв .
1 Пейка (унивепсална) 120 лв.
1 Ското столче 100 лв.
1 Римско столче 80 лв.
1 Весилка 180 лв.
1 Пирамидална облегалка 160 лв.
1 Джънгъл машина 1900 лв.
2 Велоаргуметъра 2 х 475 = 950 лв
2 Електронни бягащи пътеки 2 х 2200 лв. = 4400 лв.
5 Големи Лоста 5 х 70 лв. = 350 лв.
2 EZ Лоста 2 х 50 лв. = 100 лв.
4 Дъмбели 4 х 10 лв. = 40 лв.
500 кг. Тежести 500 х 3 лв = 1500 лв.
40 кв. Метра Гумирана настилка 200 лв.
Общто = 10 670 лв.

За доставка на уредите 300 лв.

► да се доставя информация за уредите и напътствия за използването им на всеки желаещ ученик .

► популяризеране и реклама на залата.

►фитнес залата да бъде достъпна за учениците не само в часовете по физическо възпитание, а и в свободното им време.

4.Какви ресурси са ви необходими? (финанси, партньори, екип).
► Партньори:
→ Трябва директорът на ЕГ “Д-р Иван Богоров” г-н К. Кръстев да разреши да използваме подходяща база.
→ молим за съдействие учителите по физическо възпитание: г-н Е. Яворов, г-н Фотев, г-н В. Вълчев.
→ провеждане на анкета с цел установяване на интереса на учениците от ЕГ “Д-р Иван Богоров” гр. Димитровград от възможността за оборудване на фитнес зала и анализ на резултата.
→ реклама в училищния вестник “School Life”.
► Финанси:
→ необходимо е да намерим спонсори.
→ да направим каса с дарения от ученици и учители, за спомагане осъществяването на проекта.
→ да помолим училищното настоятелство за подпомагане.
► Екип:
→ за начало сформираме екип от доброволци и ентусиасти, занимаващи се с такъв вид дейност, от всички класове на ЕГ “Д-р Иван Богоров” гр. Димитровград.

[trendafilov95]

Искам да попитам-това реално направени(реализирани, съществуващи) проекти ли са или е само план?
Защото от часовете по Свят и личност, които имах до сега останах с впечатление, че проекта освен на план, трябва и реално да се изпълни?!