PDA

View Full Version : Доклад за Карбоксилни киселини?



ioanataa
03-19-2009, 14:13
Milichkiiiii...pomognete trqbva mi doklad za mlechnata i qbulchenata kiselina..ako nqkoi znae neshty neka da pishee :P


*Заглавие на Кирилица! Грешен раздел!
Точка 1и 7 от Правила на форума (http://www.teenproblem.net/f/pravila.html).
Редакция на MakeMeLaugh

anitram
03-19-2009, 14:15
не знаеш ли български

TPAKTOPUCTA
03-19-2009, 14:21
явно не ... щом и раздела е грешен :?

Tedi4ka
03-19-2009, 20:30
КАРБОКСИЛНИ КИСЕЛИНИ
(доц. Г. Велинов)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Органични съединения, които съдържат в молекулата си една или няколко едновалентни карбоксилни групи


се наричат карбоксилни киселини.
Названието на тази функционална група произлиза от названията на групите карбонилна и хидроксилна. Генетичната връзка между карбоксилните киселини, въглеводородите и техните производни може да се покаже със следната схема:




В показания генетичен ред карбоксилните киселини заемат последното звено.

КЛАСИФИКАЦИЯ

В зависимост от вида на въглеводородния остатък, с който е свързана карбоксилната група, карбоксилните киселини биват: мастни (наситени и ненаситени), ароматни и мастноароматни (смесени). Мастните карбоксилови киселини могат да се разглеждат като производни на мастните въглеводороди, в молекулите на които един или повече водородни атома са заместени с карбоксилни групи. При ароматните карбоксилни киселини карбоксилната група е непосредствено свързана с бензеновото ядро, а при мастно-ароматните - тя е свързана със мастната верига на хомолога на бензена.
Класификацията на карбоксилните киселини е удобно да се представи със следната схема:

КАРБОКСИЛНИ КИСЕЛИНИ

МАСТНИ

наситени ненаситени
СН3СООН Н2С = СНСООН
оцетна акрилова
С17Н35СООН С17Н33СООН
стеаринова олеинова АРОМАТНИ МАСТНОАРОМАТНИ

бензоена к-на фенилоцетна к-на

В зависимост от броя на карбоксилните групи , карбоксилните киселини биват:
монокарбоксилни:

НСООН (мравчена), СН3СООН (оцетна), С6Н5СООН (бензоена) и т.н.

дикарбоксилни:
НООС-СООН (оксалова) НООС-СН2-СООН (малонова),



трикарбоксилни - напр. метантрикарбонова киселина СН(СОООН)3 . Трикарбоксилните киселини са нетрайни, поради което интересът към тях е чисто теоретичен.

В зависимост от вида на заместителите във въглеводородния остатък карбоксилните киселини биват:
хидроксикиселини:











млечна салицилова винена лимонена



халогенирани киселини:
ClCH2COOH (монохлорооцетна)

аминокиселини:
H2NCH2COOH (аминооцетна) и др.

ХОМОЛОЖЕН РЕД НА МАСТНИТЕ НАСИТЕНИ МОНОКАРБОКСИЛОВИ
КИСЕЛИНИ

При окисление на алдехидите се получават съответните киселини, които образуват хомоложен ред на наситените мастни монокарбоксилни киселини:


наименование химична агрегатно Разтворимост
на киселината формула състояние във вода

метанова
(мравчена)
НСООН
течно
голяма
етанова
(оцетна) СН3СООН течно голяма
пропанова
(пропионова) СН3СН2СООН течно
бутанова
(маслена) С3Н7СООН маслообразно слабо разтворима
:
хексадеканова
(палмитинова) С15Н31СООН
: твърдо съвсем слабо
разтворима
октадеканова
(стеаринова) С17Н35СООН
: твърдо съвсем слабо
разтворима
алканови СnH2n+1COOH

Според систематичната номенклатура наименованията на карбоксилните киселини се образуват като към наименованията на съответните алкани със същия брой въглеродни атоми се прибави наставката -ова и думата киселина. Много от карбоксилните киселини имат тривиални наименования, свързани с техния произход (напр. мравчена, оцетна и др.)
Наименованията на киселините, които съдържат в молекулата си втора функционална група, се образуват с представките хидрокси- , амино- , хлоро- и т.н. Мястото на втората функционална група по отношение на карбоксилната се отбелязва с цифра (в систематичните наименования) или с буква от гръцката азбука (в тривиалните наименования), като карбоксилната група е “старша”, т.е броенето започва от въглеродния атом при карбоксилната група:

СН3-СН(ОН)-СООН - 2-хидроксипропанова киселина
или a-хидроксипропионова киселина




ИЗОМЕРИЯ

При едноосновните наситени карбоксилни киселини е възможна верижна изомерия. Положението на страничните вериги се означава с цифри, като въглеродния атом от карбоксилната група получава винаги No.1 :

5 4 3 2 1
СН3-СН2-СН2-СН2-СООН пентанова киселина
4 3 2 1
СН3-СН2-СН-СООН 2-метилбутанова киселина

chemist9009
03-20-2009, 09:11
Млечната киселина (IUPAC систематично наименование: 2-хидроксипропанова киселина) е химическо съединение, което участва в няколко биохимични процеса. Тя е карбоксилна киселина с емпирична формула C3H6O3. Млечната киселина има една хидроксилна група, съседна на карбоксилната група, което я прави алфа-хидроксикиселина. В разтвор тя може да изгуби протон от киселинната група и да се получи лактатен йон CH3CH(OH)COO−.

Млечната киселина е хирална и има два оптични изомера. Единият е познат като L-(+)-млечна киселина или (S)-млечна киселина, а другият, негово огледално отражение, е D-(-)-млечна киселина или (R)-млечна киселина. Биологически важният изомер е L-(+)-млечната киселина.

L-лактат се получава от пируват чрез ензима лактат дехидрогеназа (ЛДХ) във ферментационен процес. Лактат се произвежда псотоянно в процеса на нромалния метаболизъм и физическа активност, но не увеличава концентрацията си, докато скоростта на производство на лактата не надвиши скоростта на неговото унищожаване. Скоростта на унищожаване сзависи от няколко фактора, между които монокарбоксилатните транспортьори, концентрацията и изоформата на ЛДХ и оксидативния капацитет на тъканите. Концентрацията на лактат в кръвта обикновено е 1-2 mmol/L в спокойно състояние, но може да нарасне до 20 mmol/L по време на интензивно физическо натоварване.

Нарастванията на лактатната концентрация обикновено настъпват в условия, при които изискваната от тъканите енергия не може да се произведе чрез аеробно дишане, т.е. тъканите не могат да обработят кислорода и субстратите достатъчно бързо. При такива условия пируват дехидрогеназата не може да преобразува пирувата до ацетил-коензим А достатъчно бързо и започва да се натрупва пируват. Това по принцип би инхибирало гликолизата и намалило производството на АТФ, ако ЛДХ не намаляваше пирувата, преобразувайки го в лактат по реакцията:

пируват + NADH + H+ → лактат + NAD+.

Целта на производството на лактат е да се регенерира никотинамидадениннуклеоти д (NAD+), необходим за гликолизата и по този начин да позволи производството на аденозинтрифосфат (ATF) да продължи.

Натрупаният лактат може да се унищожи по няколко начина: окисляване до пируват от добре снабдените с кислород мускулни клетки, който след това се използва директно за захранване на цикъла на Кребс и преобразуване в глюкоаза по цикъла на Кори в черния дроб чрез процеса на глюконеогенеза.

Ферментация на млечната киселина се извършва и от бактериите Lactobacillus. Те могат да действат в устата. Киселината, която произвеждат, е причина за увреждането на зъбите, наречено кариес.

В медицината лактатът е една от главните състваки на рингеровия лактат. Тази интравенозна течност се състои от натриев йон, хлорид, калиев йон и лактат разтворени в дестилирана вода с такава концентрация, че да бъде изотоничен спрямо човешката кръв. Той се използва най-често за реанимация след загуба на кръв поради травма, хирургическа операция или изгаряне.