Христо Смирненски [Архив]

kotence_91

03-19-2009, 18:18

Метни един поглед на тези:

Мотивът за страданието в стихотворението “Зимни вечери” на Смирненски

Христо Смирненски е поетът оставил на българската литература безсмъртни творби. За малкото години, които живее, той успява да види безнадежността, трагедията в очите на хората и тяхната бедност.
Цикълът “Зимни вечери” открива печалната картина на града, мрачните сгради, гъстата мъгла – все символи на мъка и страдание. Тук мотивът за страданието обхваща малко от причините, каращи хората да се измъчват и погубват. Страда целият народ – деца, родители, цигани и старци. Бедността, мизерията, болестите и жалкото същестуване на хората са мотиви за страдание, мъка и печал.
А колко лица има “вечната бедност”? Тя съпътства човека навсякъде. Ето бащата, който не може да нахрани децата си, а работи от сутрин до вечер и удавя безсилието си в пиене. Страдащите малки деца вкъщи, плачещата му жена също са безсилни пред жестоката бедност. Страдат тези, които нямат храна, работа и дом. Страда и бащата, безпомощен да изхрани семейството си. Страдат и децата му, понасящи боя след отчаяните му пиянски вечери – “Децата пищят и се молят…жена проридава едвам”.
Друг един образ на бедността са “старите цигани”, онези черни ковачи, чийто живот е преминал в изковаване на стоманата. Те също са обречени на сиромашки живот. Хората страдат, защото са бедни, боледуват, защото нямат възможност да се лекуват. Грижите и страданията са вечни. Беднотията е най – страшната болест на един народ. Даже змийките от лед на стрехата показват някаква сивота и студенина.
Жълто-пепелявата мъгла, задушаваща и без това болните дробове на хората ни въвежда в света на мъка и страдание. Мъглата, заедно със странните силуети, задгробното същество, т.е. слепият старик, който въпреки нещастието си се грижи за едно дете, на оная “орис вечна, зла”!
Един друг жесток образ на бедността в цикъла е смъртта на младото момиче – поредна жертва на бедността и страданието. Смъртта не избира жертвите си. Умират младите, които бъдещият живот очаква. А децата принудени да работят от бедност, не са ли жестока гледка? В очите на децата трябва да има радост и надежда. Те трябва да са здрави и силни, а не да треперят от студ. Не събужда ли страдание тежкия поглед на децата, премръзнали и принудени да работят от съвсем малки? Защо трябва да “дреме в очите им скръб”.
Бедността води до мъки, болести, печал и скръб. Животът е сив и труден, безнадежден, зимата е студена, мъглата жълта е гъста, няма надежда.
Поетът с простички, но силни думи, разкрива едно по едно лицата на бедността - коварни и ужасяващи. В цикъла са засегнати малко от мотивите, каращи хората да се измъчват, страдат и умират.
Така Смирненски в този цикъл представя една страшна мисъл – светът е място, където царят: мрака, мъката, страданието и смъртта, а човекът е изгубил своята душевна красота, изгубил е своите мечти, надежда и идеали. Човешката вяра умира като бял, нежен сняг.

-------------------------------------------------------------------------------------

Социалното страдание и безнадежността в “Зимни вечери” от Христо Смирненски
(Литературноинтерпретатив� �о съчинение)

Христо Смирненски е роден на 29.09.1898 година в Кукуш, където завършва IV клас. Увлича се по литературата и започва рано да печата стихове. Цикълът “Зимни вечери” е една от късните му творби. Напечатана е за първи път в литературното приложение на “Работнически вестник” в броя от 27 януари 1923 година.
Основната тема в “Зимни вечери” е тази за страданието и безнадеждността. Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост. Пустота, мрак, призрачност са основните характеристики на студения град. Описаните зимни картини са признак на социалното страдание. Неговото присъствие води до безнадежността на хората.
Човешкото страдание е основен мотив в цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски. Сам изпитал мизерията и болката от бедността, поетът рисува картини на човешката неволя, които се запечатват в съзнанието на читателя. Тези ярки картини носят послание- страданието на бедните и състраданието на поета. За Смирненски големият град е бездушен и зловещ. В ролята на наблюдател лирическият герой броди из местата на страдание: “Вървя край смълчаните хижи...вървя в бледосиня мъгла...”
Поетът пресъздава живота на бедняците в големия град и показва промяната в тяхното мислене, все по-надигащото се чувство на омраза към обществената неангажираност на управляващите. Читателят може да приеме тезата, че неговото поетично наследство е отражение на променящите се исторически реалности.
Неслучайно са търсени зимни картини. Зимата носи студенина, отчужденост, а зимните вечери вещаят беди, глад, нещастие, смърт: “Като черна гробница и тая вечер/пуст и мрачен е градът.”. Ключови думи в цикъла му са мракът и мъглата, черният цвят, който вещае смърт. Епитетите “черна”; “пуст”; “мрачен”; “зъл” и “глух” допринасят за мрачното настроение. Отчуждение и безнадежност лъхат от този свят. Разрушени са рзбирателството и съпричастието в семейството. Бащта, майката и децата очертават кръга на страданието. Един след друг като сенки се появяват безхлебният баща, разплакани жени, слепият старик, старуха, момичето и бедните деца. Познали нанавреме голямата мъка, децата са отхвърлени от обществото и “дреме в очите им скръб”. Жълтите съсухрени ръце на младото момиче говорят за крайна мизерия. Детското нещастие предизвиква болка и състрадание в душата на поета. Пряк израз на съпричастието са думите, които се отронват като стон: “Братя мои, бедни мои братя-/пленници на орис вечна, зла-/ледно тегне и души мъглата-/на живота сивата мъгла”. Лирическият герой приема бедните жертви като свои братя, защото той е част от тях. Но в същото време разбира корените на злото и безнадежността и това го прави различен. Повторението на обръщението “братя”, съчетано с притежателното местоимение “мои”, извисява истинския хуманизъм на духовно богатия човек.
Сред големия враждебен град броди и смъртта. Тя е незнайна и странна, нейното присъствие е навсякъде. Умират хората, умират техните надежди, доброто и красивото в душите им.
Лирическият герой е едновременно и наблюдателят, който се движи из привечерното градско пространство и съзерцава картините на страданието. Градът е на само географско и битово пространство, но и център на бедност и мизерия, на социална насправедливост. Антитезните противопоставяния , метафорите и изразителните епитети “младостта й цветна”; “блика мисъл неприветна”, с които си служи поетът, помагат да се постигне сила на художествените внушения.
Благодарение на художественото умение на поета да изгради пълните образи на страдащите хора, читателят се убеждава, че неговото поетическо творчество е дълбоко хуманен призив за възвръщане на естествените човешки права. Затова лириката на Смирненски звучи толкова съвременно.