PDA

View Full Version : Няколко есета



Rey1
03-21-2009, 01:11
Ако може да ми дадете готови есета на теми:

Природата е израз на красота
Бедността убива
\"Зимни вечери\" от Хр.Смирденски
Промяната на гледната точка за света на героя от\"Приказка за стълбата\" след облога с Дявола


10x :)

Tedi4ka
03-21-2009, 10:03
Какво е влиянието на бедността и глада ?

1. Каква е бройката (%) на хората засегнати иот бедността и глада ?
2. Какви болести се разпространяват сред бедните и гладните ?
3. Какъв недостиг и ограничение има за бедните и гладните ?

Днес по цял свят съществуват хора, които живеят без храна, вода и подслон, при нездравословни условия. Тази ситуация усилено продължава в Африка, Азия и Южна Америка, както и в американските и европейски държави. Докато само малка част от хората живеят в огромен разкош, приблизително 2 милиарда живеят в мизерия и глад.
В статия, написана в началото на 2000 година, ситуацията в света е обяснена така:
"С навлизането в новия милениум ние се изправяме лице в лице с един свят, в който всеки ден 35,000 деца умират поради причини, свързани с бедността. Това означава, че умира по едно дете на всеки 2.5 секунди. Ние се изправяме срещу един свят, в който броят на хората под границата на бедността нараства с всеки изминал ден и този брой до неотдавна бе достигнал 1.5 милиарда. Това е повече, отколкото е населението на Китай, това е четири пъти повече от това на Европейския съюз.
Общо 114 млн. деца по света не получават дори начално образование, а 584 млн. жени са неграмотни, сочи статистиката на световната организация
Над 1 млрд. души по света живеят с по-малко от долар на ден, а други 2,7 млрд. се борят за оцеляването си с по-малко от 2 долара дневно. В същото време богатството на трите най-богати фамилии в света, събрано заедно, е повече от общия годишен доход на 600-милионното население на най-неразвитите държави. Нещо повече, доходът на глава от населението в повече от 80 от най-бедните държави в света е по-нисък от равнището отпреди 10 години."
В развиващия се свят обаче бедността не свършва с ниските доходи - тя означава да си принуден да изминаваш повече от 1,5 км на ден просто за да донесеш вода или дърва за огъня; Бедността по целия свят днес е достигнала сериозни размери. В Последния доклад на УНИЦЕФ (UNICEF) се казва, че един на всеки четири човека от световното население живее в "невъобразими страдания и недоимък". 2.6 милиарда човека нямат достъп до основните здравни услуги. Да страдаш от болести, изкоренени преди десетки години в богатите страни.
Всяка година умират 11 млн. деца - повечето преди петата си година, а над 6 млн. биват покосени от напълно предотвратими болести като малария, пневмония и диария.
В някои от най-бедните държави на начално училище ходят по-малко от половината деца, като по-малко от 20% от тях продължават в прогимназиален курс.
Общо 114 млн. деца по света не получават дори начално образование, а 584 млн. жени са неграмотни.
Ето още някои основни факти, които показват корените и проявленията на бедността, засегнала над 1/3 от нашия свят:
Болестите
Всяка година шест милиона деца умират от недохранване преди да са навършили пет години.
Повече от половината от африканците страдат от болести като холера и детска диария, причинени от нечистата вода.
Всеки ден ХИВ/СПИН убива 6000 души, а други 8200 се заразяват със смъртоносния вирус.
На всеки 30 секунди едно африканско дете умира от малария; за година това прави над 1 млн. случая на детска смърт.
Всяка година между 300 и 500 млн. души се заразяват с малария, а от болестта годишно умират приблизително 3 млн.
Туберкулозата е най-честият убиец на заразените с ХИВ, като в някои части на Африка 75% от серопозитивните страдат и от туберкулоза.
Гладът
Според доклад на Организацията на Обединените нации за прехраната и земеделието (FAO) за 2000 година 826 милиона човека от цял свят нямат достатъчно храна. С други думи, всеки един на шест човека гладува.
Над 800 млн. души всяка вечер заспиват гладни, а 300 млн. от тях са деца.
От тези 300 млн. деца едва 8% са жертви на ситуация на повсеместен глад или друга криза; над 90% страдат от трайно недохранване и недостиг на микроелементи в храната.
На всеки 3,6 секунди още един човек умира от глад; мнозинството са деца под 5-годишна възраст.
Водата
Над 2,6 млрд. души (повече от 40% от населението на света) нямат дори елементарна канализация, а над 1 млрд. все още използват несигурни източници на питейна вода.
Четирима на всеки 10 души по света нямат достъп дори до елементарна тоалетна, а двама на всеки 10 не разполагат с източник на безопасна вода.
5 млн. души, повечето деца, всяка година умират от болести, разпространявани чрез водата.
Земеделието
През 1960 г. Африка е нетен износител на храна, а днес Черният континент внася 1/3 от зърното, което потребява.
Над 40% от африканците нямат възможност да си набавят достатъчно храна дори в някои отделни дни.
Спадащата плодородност на земята, почвената ерозия и пандемията на СПИН доведоха до 23-процентен спад в производството на храни на човек от населението през последните 25 години, въпреки че броят на жителите нарасна неимоверно много.
За африканския земеделски стопанин обичайните торове струват два до шест пъти по-скъпо в сравнение със световната им пазарна цена.
Опустошителният ефект на бедността над жените
Над 80% от земеделците в Африка са жени.
Над 40% от африканките нямат достъп до начално училище.
Ако едно момиче ходи на училище в продължение на шест или повече години, ще полага по-добри родителски грижи, когато порасне, и ще преживее повече раждания.
Майките, получили образование, имунизират децата си 50% по-често в сравнение с майките, които не са ходили училище.
СПИН се разпространява два пъти по-бързо сред необразованите момичета в сравнение с онези, които макар и за кратко са ходили на училище.
Степента на оцеляване сред децата на жените с пет години начално образование е с 40% по-висока, отколкото при рожбите на жени без никакво образование.
За жената, живееща в Африка на юг от Сахара, вероятността да умре при бременност или раждане е 1:16, а за посестримата й от Северна Америка тази вероятност е 1:3700.
Всяка една минута някъде по света умира жена при раждане или бременност, което прави 1400 жени на ден и съответно 529 000 на година.
Почти половината раждания в развиващите се страни преминават без помощта на акушерка.
През последните десет години несправедливостта в разпределението на доходите е нараснала повече, отколкото човек би могъл да си представи. Докладите на Обединените нации показват, че през 1960 г. 20% от хората по света, които живеят в най-развитите държави, притежават 30 пъти дохода на 20% от най-бедните; през 1995 г. този размер достига до 82 пъти. Като пример за рухването на социалната справедливост можем да дадем факта, че богатството на най-богатите в света 225 човека се равнява на годишния доход на 47% от световното население.

Tedi4ka
03-21-2009, 10:04
Бедността като социален проблем

Този проблем винаги е бил една от най-болните теми за всяко общество, независимо от това на каква основа се гради системата, съставяща неговия облик. Предпоставките за добро икономическо развитие винаги са били важен фактор, влияещ върху стесняването на мащабите на този изключително осезаем феномен. Определението на бедността има идеологически характер. В различните страни бедността отразява идеологията на държавната власт. Има четири основни критерия, според който се отсява категорията “беден човек” в отделните страни.
Първият от тях е този, който охарактеризира бедните хора с това, че те не могат да си купят храна. Това е типично за страните от Третия свят. Вторият критерий се основава на идеята за съществуване, като според него беден човек е този, който не може да си купи не само храна, но и да отдели средства за най-елементарни подробности. Това определение също е загърбено от развитите страни. Третият способ за отсяване на бедните хора от тези, които не са, посочва, че беден е човек, който не може да си осигури приемлив за работническата класа стил на живот. Четвъртият критерий е свързан със социалното участие, като беден човек е този, който не може да си осигури работа, образование, здраве, свободно време, среда.
Що се отнася за България, добре известен е фактът, че след 1989 г. страната е в преход при наличието на дълбока икономическа криза, условията на живот са изключително тежки. В първите години бяха налице тенденции за общо свиване равнището на застой. Дестабилизацията доведе до бързо нарастване на безработицата и за сега стабилизиране на тези високи равнища. Всичко това пък от своя страна води до понижаване на жизнения стандарт като цяло и сформирането на категория хора, попадащи в т. нар. критични групи. Те включват безработните, бедните, бездомните, сираците и много други, имащи нужда от помощ, за да излязат от тежката житейска ситуация, в която са попаднали.
Бедността винаги е свързана е неравенствата, които се увеличават в глобален мащаб. Три се мерките, които се препоръчват на правителствата в доклада за развитието на човека на ООН през 1997г. Първата от тези мерки е политическото овластяване на отделните хора. Втората – партньорство за промени и третата е тази, според която държавата трябва да бъде отговорна и осигуряваща възможности.
Властимащите във всяка една съвременна държава полагат грижи за ограничаването на бедността, защото това е един от начините да спечелят подкрепата на обществото, както и да оправдаят доверието, гласувано им от него.

Tedi4ka
03-21-2009, 10:07
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ - „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”
ГРАДЪТ И ЧОВЕКЪТ
Поетът, роден край Егея, озовал се в столичния град, бързо разбиhttp://www.teenproblem.net/forumра, че слънцето и топлината, усмихнатият повей на южния вятър от родния край ще останат само в най-интимните кътчета на неговото съзнание. В новата действителhttp://www.teenproblem.net/forumност няма място за тях. Тя предлага студенина и неуютност, мизерия и отчаяние.
Цикълът „Зимни веhttp://www.teenproblem.net/forumчери” дава най-пълна представа за града и неhttp://www.teenproblem.net/forumговата социална реалhttp://www.teenproblem.net/forumност. Той е недружелюhttp://www.teenproblem.net/forumбен, неприветлив и отбhttp://www.teenproblem.net/forumлъскващ, прилича на каhttp://www.teenproblem.net/forumменен затвор, чиито стеhttp://www.teenproblem.net/forumни не пропускат искриhttp://www.teenproblem.net/forumца надежда. Това е мясhttp://www.teenproblem.net/forumто - капан за човешките души, където цари пусhttp://www.teenproblem.net/forumтота и мрак. Крайните квартали са пространстhttp://www.teenproblem.net/forumво на разрухата, запустението, бедността и страhttp://www.teenproblem.net/forumданието. Човекът се чувhttp://www.teenproblem.net/forumства безпомощен, ненуhttp://www.teenproblem.net/forumжен, без мечти, лишен от духовност и красота. Той е ограбен, обсебен единствено от мисълта как да преоhttp://www.teenproblem.net/forumдолее „безхлебното” си ежедневие. Многолико е страданието. „Малките гаврошовци”, „цветарката”, „уличната жена” и „старият музикант” се лутат в безвремиhttp://www.teenproblem.net/forumето на „мъглата жълтопепелява”, обгърнаhttp://www.teenproblem.net/forumла крайните квартали.
Христо Смирненски не търси с лиричен поглед миналото и детството си като поеhttp://www.teenproblem.net/forumтична реалност, противопоставена на грозhttp://www.teenproblem.net/forumните отблясъци от мрачната действителhttp://www.teenproblem.net/forumност, както завръщащият се Дебелянов в спомена за „белоцветна” Копривщица. Юношата възпява настоящето. Пишейки за града и човека, Смирненски успява да разкрие своята съпричастност, болка и загhttp://www.teenproblem.net/forumриженост към обитателите на „черната гробница", защото той сам е едно от „деhttp://www.teenproblem.net/forumцата на града". Неведнъж е трябвало да пие горчилката на разочароващата дейстhttp://www.teenproblem.net/forumвителност, да се оглежда в студените крисhttp://www.teenproblem.net/forumтални очи на несретните жители, където намира само „догорялата” празна душа.
Като Вергилий, водещ Данте из преизподнята, поетът ни показва кръговете на земния ад. Най-ужасното е, че в „черната гробница” виждаме мъките не на грешници от отвъден свят, а незаслуженото страдание на живи същества, превърнати в хора-сенки. Зимната вечер и мъглата допълват усещането за безнадеждност и отчаяние на хората. Всичко е обгърнато с траурно наметало, сякаш и „зимната вечер” скърби за пропилени мечти, за заhttp://www.teenproblem.net/forumгубена младост, за неизhttp://www.teenproblem.net/forumживяно детство. Олицетhttp://www.teenproblem.net/forumвореният екстериор на предградието е като деhttp://www.teenproblem.net/forumкор от странна, лирично преживяна от поета траhttp://www.teenproblem.net/forumгедия. Снегът, електриhttp://www.teenproblem.net/forumческите жици, тополата, човешките стъпки - всички те „прозвънват”, „проплакват” с воплите на сподавени сълзи, коhttp://www.teenproblem.net/forumито чува единствено Смирненски.
Тъжна е вечерната разhttp://www.teenproblem.net/forumходка на поета. Надникhttp://www.teenproblem.net/forumва тук и там през прозорhttp://www.teenproblem.net/forumците на „смълчаните хижи” с надеждата да види нещо по-различно от познатата мизерия, да чуе весел детски смях или любовен шепот, но за сетен път сюжетът се повтаря - „пияни хрипливи слова”, „безхлебие”, детски писъhttp://www.teenproblem.net/forumци и женско ридание. Човекът няма насhttp://www.teenproblem.net/forumтояще, не вижда бъдеще, забравил е и миhttp://www.teenproblem.net/forumналото си. Или може би всичко е едно страдание.
Градът става все по-мъглив и злокобен и „разтапя” в прегръдките си силуетите на закъснели минувачи. Острият локомотиhttp://www.teenproblem.net/forumвен писък нарушава зимната тишина, но въпреки това не може да пробие гъстата „мъгла" на бедността. Тук хората са обезплътени, дематериализирани. Те са силуhttp://www.teenproblem.net/forumети, лутащи се сред черния мрак, сякаш са забравили дома си.
Слепият старик, бродил из каменния лаhttp://www.teenproblem.net/forumбиринт на града, не успява да се прибере в своя дом, защото мъглата го разтапя в „хаоса намръщен”. За поета градът е хаос, безпорядък, при който всеки е откъснат от естествената си среда - жената не чака с усмивка уморения съпруг, бащата не е сложил детето на коляно, за да му разказhttp://www.teenproblem.net/forumва тайнствена история, децата не се радhttp://www.teenproblem.net/forumват на зимната вечер, играейки навън до късно, възрастните не се наслаждават на спокойни старини.Всички играят неподhttp://www.teenproblem.net/forumходящи житейски роли, макар да осъзнаhttp://www.teenproblem.net/forumват, че не сън, а истина е ужасната действителност- болезнена и отчайваща. Болhttp://www.teenproblem.net/forumка изпитва поетът, защото съчувства на несретната съдба на своите братя. Като воhttp://www.teenproblem.net/forumпъл се изтръгват от сърцето му думите: Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла, - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла...
Смирненски търси връзка с угнетените души на своите „бедни братя” чрез метаhttp://www.teenproblem.net/forumфоричния образ на мъглата. Тя не е приhttp://www.teenproblem.net/forumродно явление, а екзистенциален образ на живота и съдбата. Мъглата няма да се вдигhttp://www.teenproblem.net/forumне, прогонена от зимните слънчеви лъчи. Тъгата на поета идва от усещането, че страданието като мъгла, притиснала душата, трайно присъства в живота на „бедните братя” от крайния квартал - „пленници на орис вечна, зла”.
Предчувствие за смърт носи още пърhttp://www.teenproblem.net/forumвият стих на цикъла „Зимни вечери”. Страданието, мизерията и гладът изправят човека пред страшния лик на смъртта. Тя е неумолима и безпощадна. Отнема все още неживян живот, гаси светлината, обгръща с мрак човешките души.
Финалът на творбата е посветен на съдhttp://www.teenproblem.net/forumбата на любимите герои на поета-децаhttp://www.teenproblem.net/forumта. „Сграбчени” от бедността и „безхлебието”, те сами са поели отговорността за собствения си живот. В суровия и бездушен град те нямат право на детство, а това е осъдително, защото нищо не може да замени детството. То е неповторимо. Малhttp://www.teenproblem.net/forumките гаврошовци нямат право и на почивhttp://www.teenproblem.net/forumка. Единственото място, където спират, но само „за миг”, е край уличния фенер. Сяhttp://www.teenproblem.net/forumкаш търсят в неговата светлина топлината на домашното огнище. И попаднали за миг в друг свят, красив и нереален , с „няhttp://www.teenproblem.net/forumкаква смътна почуда” следят нежния танц на снежинките - символи на безгрижиеhttp://www.teenproblem.net/forumто, чистотата и детската невинност. За бедните деца, „чувалчета снели от гръб”, щастието е илюзия, отказана им от живоhttp://www.teenproblem.net/forumта. Това е тяхната тъжна орис, едно траhttp://www.teenproblem.net/forumгично предчувствие за бъдещето им. Гаврошовците, притиснати от мизерията и глада, преждевременно са остарели.
Без надежда завършва тъжната средhttp://www.teenproblem.net/forumнощна разходка на поета. След видяното, преживяното и чутото, след докосването до човешката болка и страданието, в поетичния финал на цикъла „Зимни вечери” остава усещането, че градът е затhttp://www.teenproblem.net/forumвор за несправедливо наказаните „бедни братя” на Смирненски.

Tedi4ka
03-21-2009, 10:16
Красотата в природата и на живописното платно

Природата. Тя е около мен, тя пленява сетивата ми, тя ме заобикаля и поглъща цялото ми същество със своята необятна прелест. Природата е наоколо, пред погледа ми, усещам присъствието и. Искам винаги да се наслаждавам на неповторимата и красота. В студената септемврийка вечер ме топлят спомените за времето, прекарано върху парещите пясъци на брега на морето и въображението ми се потапя все по-дълбоко в синия му цвят. Да съм там мога и сега... Мислено. Докато пиша тези редове и се взирам в картината пред мен.
Бяло платно. Творецът протяга ръка и изпод тънката четка се появява един нов свят. Свят заченат във въображението на художника, роден на хартията и развил се под волята на артиста. Нима не съществува? Аз го виждам. Тази реалност – на подводни дерби, на бошуващи морета, на цъвтящи рози и класове, поклащащи се в ритъма на есенния вятър, тя ме отвежда там, където желая да съм във всеки миг. И дори сега съм на мястото на жената, понесена на хрилете на рибата, отвеждана далеч. Чувам тъжната песен на жътварките, вървящи през полето, под навъсеното есенно небе. И поемам по пътя, който картината ясно ми сочи. Заобиколена от позлатените дървета, стъпвам смело по калния път и вдишвам аромата на приближаващия дъжд.
А, когато действително съм там и прозрачносинята морска плът обгръща кожата ми е още по-хубаво. Тогава усещнията ми са реални. Когато долавям аромата на току-що разцъфнали теменуги, когато дъждовните капки се стичат по лицето ми, когато снежинките, разтапящи се при докосването на ръката ми, заливат хоризонта с бялата си призрачност и сега, в този момент, когато есента е обагрила листата, за да оцвети с тях ежедневието ни, аз изпитвам възхищение. Прекланям се пред могъщия образ на природата. И съм щастлива... Че имам възможността да се любувам на нейните творения. И, че има хора, които чрез таланта си ми я представят и ме канят да надникна във въображението им.

Rey1
03-21-2009, 11:33
леле... златна си девойке :) благодаря много ама толкос много че ше си зема изпитите :) щото при мене е малко по сложно... мерси много!!!
:grin: :grin: :grin:

Tedi4ka
03-21-2009, 12:36
:grin: :grin: :grin: :grin:

Rey1
03-21-2009, 12:40
само не разбрах първото и второто есе на една тема ли са и ако са то къде е есето на тема Промяната на гледната точка за света на героя от\"Приказка за стълбата\" след облога с Дявола

kotence_91
03-21-2009, 12:54
Така като гледам по третата тема няма пейстнато, така че ето от мен :)



ПРОМЕНЕНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА СВЕТА НА ГЕРОЯ В „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА” НА
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски поставя проблема за промяhttp://www.teenproblem.net/forumната, довела до деградация на човешката личност. Той е интерпретиран чрез приhttp://www.teenproblem.net/forumказния мотив за Дявола, който застава на пътя на човека, за да го изкуши със срамhttp://www.teenproblem.net/forumна сделка между доброто и злото, които невидимо живеят у всеки човек.
Герои на творбата са „сивите тълпи на мизерията”, и момък „с изправено чело и вдигнати юмруци”". Той е „плебей по рожhttp://www.teenproblem.net/forumдение” и „всички дрипльовци”са негови братя. Съдбата им е обща. „Младият моhttp://www.teenproblem.net/forumмък”, така Смирненски нарича своя герой, мрази „ония горе", причинили страдание на всички излъгани от немиhttp://www.teenproblem.net/forumлостивата социална съдба. Онеправhttp://www.teenproblem.net/forumданите „стенат по-зловещо от декемhttp://www.teenproblem.net/forumврийските виелици”, лицата им са „жълhttp://www.teenproblem.net/forumти като пясък”. Това страдание поражhttp://www.teenproblem.net/forumда желание за мъст у героя на Смирненски : „- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми... ”. Но пътят му към спраhttp://www.teenproblem.net/forumведливото наказание на „ония”- „там горе”, е пресечен от неочакваната среhttp://www.teenproblem.net/forumща с Дявола - символ на злото и изкушението. Разбунтувалият се млад момък, защитник на „всички дрипльовци” и незаслужено страдащи, сключва сделhttp://www.teenproblem.net/forumка с изкушаващата го сила на властта. Това е дяволското у човека, което поhttp://www.teenproblem.net/forumгубва доброто в него. Остава да властва вечното зло със своите различни измеhttp://www.teenproblem.net/forumрения. В „Приказка за стълбата” то приема образа на властта на „ония” -„там горе”, към които тайно се стреми героят, без да осъзнава злата си съдба. Дяволското е в него, а Дяволът, като геhttp://www.teenproblem.net/forumрой в приказката на Смирненски -сключва сделка с младия бунтар, стисhttp://www.teenproblem.net/forumнал гневно юмруци. За всяко стъпало от стълбата към властта Дяволът определя висока нравствена цена. Последователно младежът продава слуха си, паметта и сърцето си. Така героят залага своята човешка същност, продава неусетно саhttp://www.teenproblem.net/forumмия себе си. Властта го купува постеhttp://www.teenproblem.net/forumпенно, неусетно. Подменя нравствениhttp://www.teenproblem.net/forumте му сетива със студенина и безразhttp://www.teenproblem.net/forumличие, превръща го в един от ония, от върхушката, които се смятат за богоhttp://www.teenproblem.net/forumпомазани и гледат с презрение на тълпата, т. е. народа, там долу.
Човешката същност не остава една и съща. Тя се променя в зависимост от средата, в която живеем, от хората, с които дружим, и от решенията, които вземаhttp://www.teenproblem.net/forumме. Човек, вместо да върви нагоре, може да се окаже върнал се назад, вместо да се развива-да деградира нравствено. Дяhttp://www.teenproblem.net/forumволът изкушава героя, той е лукав и съобhttp://www.teenproblem.net/forumразителен. Промяната настъпва неусетhttp://www.teenproblem.net/forumно и незабележимо у „младия момък”. Той не осъзнава как се променя гледната му точка за света. В началото светът за него е грозен, защото хората са нещастни: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! ”
Възмущението расте. Разгневеният млад бунтар гори от желание за възмезhttp://www.teenproblem.net/forumдие - да бъдат наказани виновните за страданията на неговите „братя". В диалога с Дявола, купил вече човешката му съвест, е разкрито невидимото търhttp://www.teenproblem.net/forumжество на злото, обсебило нравствения свят на вече променения „млад момък”. Когато продава паметта и сърцето си, той вече трудно може да остане на същите нравствени и морални позиции. Изгубил човешкия си облик, се превръща в собhttp://www.teenproblem.net/forumственото си отрицание, в това, срещу коhttp://www.teenproblem.net/forumето се е борил, което е отричал, преди да поеме по дяволската стълба към властта. Защото това, което Дяволът всъщност променя у него, е гледната му точка за света. Преди тя е била от позицията на страдащия народ, а след изкачването му по стълбата нагоре - от позицията на „ония горе”. Нравственият закон, извежhttp://www.teenproblem.net/forumдащ го до върха, за да отмъсти, се промеhttp://www.teenproblem.net/forumня, както и самият герой-борец за социhttp://www.teenproblem.net/forumални правдини. Изкачил се най-горе, той вече не е същият: „Аз съм принц по рождеhttp://www.teenproblem.net/forumние и боговете ми са братя!” Сега за него земята е красива, а хората - щастливи. Това е цената, която плаща, за да стигне до върха - човешкото у себе си. Поhttp://www.teenproblem.net/forumбедител в тази „приказка” е Дяволът, т.е. злото, и това е, което я различава от приhttp://www.teenproblem.net/forumказките с традиционно щастлив край. Променяйки се, героят на Христо Смирненски извършва предателство спрямо идеала си за социално щастие на страдаhttp://www.teenproblem.net/forumщите свои братя. Но той предава и себе си, и то доброволно - без нравствени угhttp://www.teenproblem.net/forumризения. Най-странното е, че за разлика от отрицателното отношение към поhttp://www.teenproblem.net/forumвечето от героите предатели в литературhttp://www.teenproblem.net/forumните произведения, в тази творба нравhttp://www.teenproblem.net/forumствено промененият млад момък от „плеhttp://www.teenproblem.net/forumбей по рождение” в „принц” и „брат” на боговете предизвиква само жалост. Той е достоен единствено за съжаление. Млаhttp://www.teenproblem.net/forumдият човек продава душата си в замяна на това да се изкачи до божествените върhttp://www.teenproblem.net/forumхове на властта. Вече там, „горе”, той е изгубил човешкото отношение и съчувhttp://www.teenproblem.net/forumствието към страдащите свои някогашни „братя”, забравил е целите си, променил е светогледа и ценностната си система. Известно е, че всяка сделка с Дявола воhttp://www.teenproblem.net/forumди до непоправими промени в самоhttp://www.teenproblem.net/forumличността на човека. Да продадеш душаhttp://www.teenproblem.net/forumта си е най-прекият път до изгубването на принципи и идеали, на чест и достойнhttp://www.teenproblem.net/forumство. Без човешка нравственост понятиеhttp://www.teenproblem.net/forumто съвест губи смисъл и промяната на света е невъзможна. Злото винаги ще поhttp://www.teenproblem.net/forumбеждава, както Дяволът - човека в биткаhttp://www.teenproblem.net/forumта за власт в „Приказка за стълбата”.
Това е голямото предсмъртно прозреhttp://www.teenproblem.net/forumние на Христо Смирненски. Действителhttp://www.teenproblem.net/forumно: „Пътят към ада е осеян с добри намеhttp://www.teenproblem.net/forumрения.” Това доказва, че цената, която плаща героят, е много висока. Той поhttp://www.teenproblem.net/forumлучава власт, която е измамно щастие в човешкия живот. Компромисите водят към нравствени престъпления, целите остават непостигнати. Пътят към властта е път на самотата и предателството. Там, „горе”, на върха човекът винаги е сам, предал идеали, „братя” по съдба и човешhttp://www.teenproblem.net/forumкото в себе си. Още в началото на проhttp://www.teenproblem.net/forumизведението Христо Смирненски посвеhttp://www.teenproblem.net/forumщава творбата си „На всички, които ще кажат: „ Това не се отнася до мене! ”, за да покаже, че това може да се случи на всеhttp://www.teenproblem.net/forumки и никой не е защитен.
Изменникът в образа на героя изгубва честта си. А да си човек на честта, значи да отстояваш принципите и идеалите си докрай, да държиш на дадената дума. Изгубената чест се заплаща. Тя води към моралната безотговорност и предателhttp://www.teenproblem.net/forumство.
В „Приказка за стълбата” героят от „плебей по рождение” се превръща накрая в „принц по рождение”. Смирненски внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава, че изгубил себе си, човек губи реалhttp://www.teenproblem.net/forumните представи за света, който от грозен става красив, а хората от нещастни - щасhttp://www.teenproblem.net/forumтливи. Нещастието на героя на Смирненски се състои в загубата на най-ценното -чистата и светла душа.

kotence_91
03-21-2009, 12:55
Ето още една разработка :)

Как се променя гледната точка на героя за света? ЛИС по фейлетона “Приказка за стълбата” от Христо Смирненски.

Прозведението “Приказка за стълбата” е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мърди разкази от автора Христо Смирненски.
Типичен персонаж за Христо Смирненски е бедният и нещастен юноша. В това произведение той се изправя в битка срещи самия Дявол. Героят страда за своите бедни братя и иска да отмъсти за тях на принцовете и князете, които са ги обрекли на това страдание. Той поема по стълбата, която ще го отведе до небесата за да възтържествува справедливост на земята, но неусетно тази стълба го отвежда надоло благодарение на Дявола, които е пазител на тези горе. За да може да премине нашия герой, той заплаща на дявола, но в стремежа си за усъвършенстване и в желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, той губи същноста си и променя гледната точка за света. От плебей той става един от принцовете властващи над земята. Ето до това водят сделките с дявола.
Творбата започва с описание на гневната и страдаща тълпа. Смирненски описва част от тази тъппа – старец, босоного момиче и пограбалната песен допълнително спомагат в творбата да се възцари мрачно и негативно настроение. Главен герой в този фейлетон е познатият и от други творби на този автор – гневен юноша, които този път ще се изправи в двубой срещу самия Дявол. Героят иска да отмъсти за свойте страдащи братя и поема по стълбата, която води към небето, към онези принцове и князе, които са виновни за всичко случващото се на земята. Но за да премине нагоре по тази стълба, юношата ще трябва да води битка с дявола, които е пазач на тези горе. Всяко стъпало ще трябва да бъде откупено от него и момъкът въобще не се и замисля колко е висока цената.. Той заслепен от желанието си да помогне на свойте братя, да се жертва за тях заплаща с всичко, което има докато накрая губи и същността си. Дяволът го изкушава и неопитния юноша първо заплаща със слуха си, като стражът му дава нов и така променя малка част от гледна му точка към света. Сега героят ни вече не чува гневните викове на тълпата, а чува как те “пеят весело и тъй безгрижно се смеят”. Той не усеща, че сделките с дявола са капан и така ще загуби всичко, което е имал. След това заплаща със зрението си и тогава изведнъж “Та това е тъй странно, кога успяха да се облечат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!”. Момъкът не разбира, че цената на дявола е прекалено висока и след всяка продажба той бавно се променя. И за последното стъпало гневният момък продава душата си, той дава сърцето и памета си. Така той забравя миналото си и вече не може да го използва като опора за бъдещите му действия и забравя за какво се бори. Накрая на творбата “плебеят по рождение” се обявява за “принц по рождение”, нащият герой става изменник, а тези хора са мразени, той се проваля в своя устрем за по-добър живот. Вече не бедните хора са разпознати като негови братя, а самите богове. Така дяволът е постигнал своето, успял да е взема още 1 душа и вместо момъка да се изкачи нагоре, стълбата го отвежда надоло. Тази творба утвърждава, че човешката същност не е дадена веднъж за винаги.В своя порив момъкът изгубва себе си и дяволът е променил точно гледната му точка към света.
В своя живот човек може да заема различни позиции, той сам определя какъв иска и може да бъде. Но въпреки всичко, всеки човек е уникален сам по себе си. В него има нещо, което е определящо за личноста на всеки. И дори при промяна това нещо запазва човека същия, какъвто е бил. Но тогава, когато промените са твърде драстични и човек заема напълно противоположни позиции, продава дори своята същност – той губи себе си. Точно това е искал да ни покаже Христо Смирненски с последната си творба.

mon4yy
02-12-2012, 16:40
може ли някой да ми даде есе на тема "Съвременните Гаврошовци"

mon4yy
02-12-2012, 16:52
може ли някой да ми даде есе на тема "Съвременните Гаврошовци"

mon4yy
02-12-2012, 16:54
може ли съчинение на тема " Съвременните Гаврошовци "