ScionOfStorm
03-22-2009, 17:57
Часът на Мантикората
„Човекът не е роден да обича;
Нито да се възхищава на красивото.
За него няма красиво, не може да го докосне.
Само омраза може да вирее в това същество.”
Още от майчина гърда
Вливат се сяра и горчив живак
Покорява после се властта
Ражда се изрод в най-тежък мрак.
Красивото съсипва и издига егоизъм
Със зъби, впити в своите любими.
В очите грее бледото петно садизъм
На външен вид – добродетели неопетними.
Трупове оставя след път от тръни
На тези, в които преди се е клел.
Буря в сърцето вие, ражда гръм, и
Усмихва се жестоко, отровата в себе си поел.
Той е Човекът, атом най-велик
Братоубийствена машина от проклятия.
Ножът в очите му е толкоз многолик
А душата плод на хилядолетните разпятия.
Часът на Мантикората надвисва над нас
Деца на най-нищожното създание.
Кръв плюем, сярата става наш последен глас
Убиваме другаря и изключваме
Изключваме разумното съзнание
„Човекът не е роден да обича;
Нито да се възхищава на красивото.
За него няма красиво, не може да го докосне.
Само омраза може да вирее в това същество.”
Още от майчина гърда
Вливат се сяра и горчив живак
Покорява после се властта
Ражда се изрод в най-тежък мрак.
Красивото съсипва и издига егоизъм
Със зъби, впити в своите любими.
В очите грее бледото петно садизъм
На външен вид – добродетели неопетними.
Трупове оставя след път от тръни
На тези, в които преди се е клел.
Буря в сърцето вие, ражда гръм, и
Усмихва се жестоко, отровата в себе си поел.
Той е Човекът, атом най-велик
Братоубийствена машина от проклятия.
Ножът в очите му е толкоз многолик
А душата плод на хилядолетните разпятия.
Часът на Мантикората надвисва над нас
Деца на най-нищожното създание.
Кръв плюем, сярата става наш последен глас
Убиваме другаря и изключваме
Изключваме разумното съзнание