Спешно съчинение !!! [Архив]

Tedi4ka

03-23-2009, 12:36

Бай Ганьо – типичен социален или национален герой

В прочутите си преразказно – биографични работи П. Зарев уверено и едностранчиво определя Бай Ганьо като „ символ на простащина „ и така елементаризира този богат, колоритен и развиващ се образ, поставяйки го в калъпа на " типичен " представител на една класа, която в края на миналия век все още не е оформена ( поне у нас ) духа и бита си. С неговата лека ръка тази профанизация и до днес затормозява мисленето на учениците и консервира този динамичен, диалектически развиващ се герой на своето време.
С леката уста на хората пък, Бай Ганьо в превърнат в символ на "българщината " , на всичко неприятно и порочно, свързани с лошите страни от бита и културата на народа ни. Така изключително самокритичното чувство на българския народ. Така изключително самокритичното чувство на българския народ ни изиграва лоша шега и днес едва ли не всичко отнасяме към понятието " байганьовщина ",
забравяйки, че малокултурността, безочието, грабителския егоизъм не са черти на една нация или култура, а на отделни индивиди.
Бай Ганьо не е нито благороден рицар, нито злокобен демон. Той е носител на типичните за времето и народа ни тогава черти. Неговата страст за " файда " и " келепир " е сплетена със съкровеното желание всичко да бъде " скрито - покрито " , под воала на " европейското " , светското… както ги разбира той.
След Освобождението нашата нация също се е устремила " към Европа ".
Първопроходците тогава са двама – писателят моралист и идеалист Алеко Константинов и неговият измислен, но достоверно – реалистичен герой, за съжаление : постоянен негов спътник.
И двамата с труд се аклиматизират в непознатата обстановка, трудно свикват с чуждия бит и култура. Алеко обаче, европейзирайки възгледите си, запазва здравите народни идеали и от скептично – хуманистична гледна точка прави реалистични оценки на видяното и преживяното, но възприема новия свят с готовността на наивно – възхитения Бай Ганьо. Той смело и аргументирано отхвърля всичко, което не отговаря на българската душевност. Нека си спомним възхищението му от техническия прогрес и хуманистичния му страх за хората, превърнати в "чекове на една машина ",
от която " капят долари " , и протеста на търсещия друг, духовен прогрес човеколюбец – " Е, ами кога ще живеем ? " (" До Чикаго и назад " ).
Този проблем не стои обаче пред Бай Ганьо. Неговият път също води към западната цивилизация, но целта му е друга – да натрупа капитал ( по европейски казано ), да удари келепира ( уточнено по ориенталско – балканските маниери ). И тогава идва сблъсъкът с новия бит, с неговите порядки. Именно това често е сочено като проява на простащина, на "байганьовщината" . Наистина този сблъсък е смешен, и грозен, и трагичен понякога. Но не винаги е елементарно – ограничен в определението "простащина" , " българска работа" , " балкански субект" .
Често дават като пример за " байганьовщина" още първата ни среща с героя – гонитбата на влака с килимчето, неплатената бира, безочливото отхвърляне на плахия намек да си плати. Нека анализираме този момент с помощта на психологията. Видял, че влакът внезапно тръгва, героят се втурва подире му. Балканска простотия? Категорично – не! Кой не би изпаднал в стресово състояние, когато вижда как НЕГОВОТО имущество изчезва? Бай Ганьо просто НЕ ЗНАЕ, че влакът прави маневри. Нима можем заради НЕЗНАНИЕТО да го обвиним в ПРОСТАЩИНА? Нашият герой няма да закъснее да прояви " байганьовщината" си. И то още в този епизод. Когато Стати с плаха надежда му споменава, че е платил вместо него, Бай Ганьо отговаря спокойно и уверено: " Имал си бол пари – платил си я!" . Това е безочливо – наглата простащина, това е търсене на "келепира" и в дребната печалба! Алеко и Бай Ганьо тръгват с различни мисии към Европа – познавателна за автора, печалбарска за героя. Нашият " герой на новото време" е тръгнал с ясна цел да има " файда " , независимо средствата, които той наистина не подбира. Много българи и преди, и след Освобождението пътуват с тази цел – печелене на пари, но Бай Ганьо практически няма ограничение на средствата, на методите, нито от морална, нито от етична гледна точка. Затова и нормалното за един гурбетчия пестене той превръща в дребнава алчност. Той категорично отказва да се храни в ресторанта и това е логично – защо да харчи пари, когато е тръгнал да ги печели. Но използвачеството му при пътуването до Прага е открита " байганьовщина " . Такова е "гостуването" му у Иречек.Натрапничеството, безочливите и открито просещи покана ласкателства, грубото му интимничене, нахалното предлагане на лютите чушки ( това е чиста проба опит за налагане на чужд обичай в дома ) – да изброявам ли? Но и тук трябва да сме внимателни с определението за "байганьовщина" . Ето – Бай Ганьо " не може да поеме право чинията със супата… и изля доста от нея върху масата. Додето му попречат, той събира една част от нея с лъжицата и я изсипва в чинията си. "А ето и друг случай - " Нахрани се Бай Ганьо… изтърси трохите в шепата, глътна и тях… " Грозно, нали? Всеки цивилизован човек днес, а и вчера, ще отрече тези "маниери." Нека обаче не забравяме, че Алеко е не само сатирик, а и народопсихолог. Не може по друг начин да се нахрани един човек, произлязъл от бедната българска земя, където водеща е поговорката: " Никой не е по – голям от хляба" .Да, Бай Ганьо ( ние не знаем миналото му! ), по всяка вероятност, не е хващал сърпа, не се е къпала снагата му в пот, но… все пак е потомък на този народ, нали? И ако това той прави, за да пести хляба, няма извинение за прочутата сцена в двореца – " …ами като зех, че си наблъсках джебовете с пасти…" Това внимателно разделяне на постъпки, плод на практичния и уважителен към труда бит на българина, и прояви – резултат на едно получено по – късно порочно възпитание, ни помага да разберем и да се възхитим на този колоритен и диалектически развиващ се литературен образ.
Така наивността и незнанието на българина, прекрачил за първи път родните граници, се смесват с наглостта и келепирджийството на алчния грабител – символ и строител на новата епоха. Той е представител на една тепърва изграждаща се класа, която ще надмогне, поне външно грубостта и недодялаността на байганьовщината, ще скрие пороците си зад воала на маниерен морал, ще прибере алчните си нокти в елегантни ръкавици. И Бай Ганьо или поне синовете му ще се научат на светски маниери, няма повече да пенят водите и в немската баня, и в обществения живот на родината, а тихо и благопристойно ще вземат своето. Всъщност този епизод в банята също заслужава вниманието ни. Упрекват нашия герой, че се държал неприлично. А той просто е свикнал да се къпе в реката, на простор и широта. Е, не всичко говори, ако не за страст, то поне за влечение към къпането ( прословутите шарки на краката ), но… И в операта Бай Ганьо отива с бозавите дрехи, просто защото такова е " приличното" облекло в България по негово време.
Простащината на героя излиза винаги на преден план, когато той се опитва да въведе СВОИ правила в един вече уреден, при това логично и закономерно, ЧУЖД свят. НЕПОЗНАВАНЕТО на тези правила води до комични ситуации, но грубото, безочливото и безцеремонното отношение към тях е именно " байганьовщината" .
И нека не забравяме отношението на автора към героя " Съзнах… че той е отвратителен скъперник, егоист, лигав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите си… Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на груба среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив… проявил досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която чака само морален импулс, за да се превърне в жива сила …"
Бай Ганьо е символ не на българската простащина, а на простащината на наглия, самоуверен и безскрупулен новобогаташ, парвеню сноб. Което и прави, за съжаление, героя на Алеко Константинов тъй познат и съвременен.