Трябва ми анализ на Нане Стоичковата върба.... ако някои ми намери... :-)
Елин Пелин обича този свят – света на българското село. Той не опоетизира твърдоглавите, описва ги без идеализация с техните пороци. Борбата на човека с природата, с църковните и социалните догми, обречеността му да живее в един примитивен бит, довежда селската душа понякога и до сериозни духовни деформации. Тази катастрофическа перспектива е разкрита в разказа “ Нане Стоичковата върба”. Творбата въвежда нов мотив в темата за селското страдание и мотива за духовното осакатяване. Разкрива се основна черта на Елин-Пелиновата поетика – липсата на доминиращ естетически план. Разказът е изграден върху динамичното съчетаване на три естетически плана – идиличен, трагичен, комичен. Техните гранци са подвижни и лабилни, така, както в живота няма граница между радостта и отчаянието, щастието и покрусата се редуват непредсказуемо. В този смисъл Елин-Пелиновите разкази улавят естетическата пъстрота на живота в неговвата многоликост. Експозицията очертава идилията на селското битие: действието се развива през пролетта – сезона на обновление в природата. Съзвучна с промените в природния свят е и човешката душа, събрала воля за нов, по-хубав живот. Оживлението в Нане Стоичковия двор – децата тичат с радостни викове. Предвестниците на пролетта – щъркелите, гнездят във върбата, са символ на новото начало. С пристигането им в къщата на нане Стоичко настава радост, в селото – празник. Върбата е символ на световното дърво, а и в нея има 12 щъркови гнезда. Самото число отвежда към християнската митология. Така в експозицията идилично е разкрита хармонията между живия и неживия свят. Но този синхрон се разколе*ава от образното противопоставяне Между кичестата върба и сиромашия двор. Духовно обграден от тежкото сиромашко съществуване се оказва само стопанинът – той няма сетива за настъпилото природно обновление, а точно обратното – всеобщата радост го изпълва с примитивна злост. Героят е естетически късоглед, чувството му за красота е деформирано, закоренял е усетът му към радостите на живота. Докато в другите разкази разривът между човека и природата е резултат от трагична колизия – смъртта на Сивушка или Пенка, тук разривът е въплътен в образа на персонаж, у когото окончателно и безвъзвратно са опорочени естетическите импулси на живота. Но естетическата деформация в началото на творбата е само загатната, тя още не е доказана в действие. Създава се илюзорно внушение, че дори и в сиромашкия свят човек намира поводи за щастие, извори на радост. Веселото оживление достига връхната си точка в сцената, в която щъркелът грабва и отнася в гнездото си пскубаната и мръсна капа на Стоичко сред всеобщия смях на неговата челяд. Описаната сцена превръща разказа в семейно битов анекдот и комическият план се оказва неустойчив, защото разказите на Елин Пелин не допускат естетическа доминанта. Духовно осакателият стопанин в примитивен изблик на обезконтролна злоба съсича върбата заради омацаната си капа. Отсичането на дървото е представено като убийство чрез одухотворяване – Елин Пелин използва определението “убитото” дърво. Асоциациите за съсичането на върбата със смърт пораждат внушението, че нане Стоичко убива красотата. В този смисъл сцената с отсичането на дървото в доказателство за духовното скотство на героя, изгубил връзката не само с природата, но и с родовото настроение. Твърдоглавието на селянина е разкрито в разказа.
Трябва ми трансформиращ преразказ на Нане Стойчковата върба от името на Стойчков ... ако ми помогнете ще съм ви благодрна .. ако може да ми помогнете до 19.4 ще е добре