PDA

View Full Version : Спасова Могила- Елин Пелин



be7ity
03-23-2009, 13:55
Накой може ли да ми намери анализа на Спасова Могила :-D

Tedi4ka
03-23-2009, 14:06
Дам може само че това е общо за няколко стихотворения , но мисля че това не трябва да те притеснява ти пишеш сичко и не ги споменвай другите стихотворения а само СПАСОВА МОГИЛА


Човешкото страдание в разказите на Елин Пелин-„Напас божия” „Спасова могила”
„На оня свят”


„Моите селяни са като всички хора по земята”-казва Е. Пелин и сам ни насочва към същината на своето творчество. Жилави и крехки, присмехулни и тъжни, радостни и угрижени, сломени и несломими, устойчиви и неустойчиви .... често с една пътеводна илюзия в земния си път – галерията герой населяват неговите разкази с пулсиращо дихание на живота. С трезво око и реалистичен поглед Е. Пелин разкрива в своите разкази цялото разнообразие на живота. В тях пулсира битието на обикновените люде с техните мъки и радости, страдания и надежди за повече щастие.
Човекът в разказите на Е. Пелин най-често е изтерзан, измъчен, онеправдан и обиден от живота. Той води съществуване наситено със страдания, породени от бедност, невежество и безизходност, от безмилостната природа, която погубва плодовете на човешкия труд и носи мизерия, болести и смърт. Мечтата, вярата и надеждата са онези духовни сили, които крепят героите на Е. Пелин. Забележителен с идейното внушение в тази посока е разказът „Спасова могила”. Върви дядо Захари с Монката към върха, давайки кураж на себе си и на болното си внуче, че ще оздравее: „Които вярва-ще се спаси”. Върви старецът към надеждата, към онази целебна Спасова могила, която човешката мъка и суеверие са превърнали в символ на вярата до последен дъх, в символ на сетната надежда. Тъжни са усилията на стареца, който с мъка се изкачва по стръмната пътека, но докато е жив, човекът трябва да се надява и да се бори с живота-внушава писателя. Отговорът на дядо Захари на въпроса на умиращия Монка дали всички хора са болни: „То целия свят е болен, синко” е не само обобщение на страданието на човека, а и метафорична характеристика на цялото страдащо човечество.
Протестът на Е. Пелиновите герои се излива в горещо проклятие-към нещастията, към целият свят. Проклятието-протест достига най-висок израз в изблиците на богохулството, сочещи връхната точка на човешкото отчуждение: „Бог не е милостив-не молете му се! Да прокълнем и да умрем”-се изтръгва вопъл-проклятие от безмерно страдащите селяни от разказа „Напаст божия”. Израз на активен социален и човешки протест е и бунтарската постъпка на младежите в селото, които затварят „поповия излак” –източник на болести и смърт.
В „На ония свят” на преден план излиза неугасващото чувство за хумор, колоритен спътник неизменната „сиромашия”. Разказът би могъл да се приеме за социално хумористичен, но той носи черти и на притча, дори легенда и най-вече на приказка, в която християнската митология се преплита с фантазията. От главния герой Е. Пелин създава необикновено жизнен и колоритен герой, духовно устойчив с изградената си философия за добро и зло, за грях и не грях. Тук е разкрита психологията на дядо Матейко като резултатът от смазващата мизерия. Иронията на дядо Матейко е своебразен хумор. Произведението повдига ред въпроси, без да дава определен отговор, провокирайки читателя сам да стигне до него. Образът на главния герой изпъква не само чрез хумористичните елементи, но и в своите прояви на простодушие, сърдечност, сдържаност и скромност, която е характерна за хората от народа. Ако за Е. Пелин романтичното е вкусът на живота, то хуморът е неговият живец. Затова в творчеството му иронията е навсякъде и към всичко: от властниците на деня до райските врати „направени от злато и безценен камък”. И на героите към самите себе си.