Пушкин е един от класиците в световната лирика. Той пише една от най – хубавите си творби ”На А. П. Керн” през 1825 г. Никой не може да разбере реалност или не е прекрасният женски образ, пресъздаден в стихотворението. По всичко личи, че красотата на тази жена е превзела душата на поета. Тя се е превърнала в неговото творческо вдъхновение.
В стихотворението ”На А. П. Керн” авторът е пресъздал красотата на една обикновена жена, като ние често си задаваме въпроса дали тя наистина е толкова очарователна, колкото я описва поетът. Младата дама има тежка съдба. Още седемнадесет годишна родителите й решават да я омъжат за мъж, който е с тридесет и пет години по – възрастен от нея. Тя никога не е щастлива с него. В нея той винаги предизвиква отвращение, като животът им е сив и скучен. Анна винаги следва своя съпруг в Русия, тъй като той е генерал и трябва непрекъснато да пътува. Именно тези пътешествия я запознават с Пушкин. Срещата им се превръща в незабравим спомен, към който и двамата се завръщат непрекъснато. Те не се виждат цели шест години, но въпреки това мислят непрекъснато един за друг. Анна засилва спомена за младия автор, четейки неговите нови творби.
При втората среща на младата дама с Пушкин тя е силно развълнувана и не посмява да каже дори и дума, защото е немислимо за една омъжена жена, която има своето място в обществото да се впуска в любовна връзка с един обикновен поет. Пушкин е влюбен в нея, а тя се превръща в източника му на вдъхновение. В нощта на тяхната среща поетът пише стихотворението ”На А. П. Керн”. То носи внушението, че е изречено на един дъх, превръщайки се в символ на чистата и истинска любов :
Аз помня чудно мигновение :
Яви ми се и отлетя
Ти – мимолетно видение
На истинската красота …
Това, което прави стиховете на Пушкин великолепни, е ”аз” формата на изказване, която подсказва, че всичко, написано е изживяно. Авторът не забравя никога да конкретизира мястото, на което се развива действието, а при творбата ”На А. П. Керн” това е село Михаеловское.
Стиховете са изпълнени с любов, трепет, опиянение и преклонение пред любимата, която е като ”видение”.
Творбата представлява любовна изповед, защото с нейна помощ Пушкин разкрива истинските си чувства пред Анна. В стихотворението няма нищо фалшиво. Чувствата на автора са възвишени, като е напълно възможно те дълго да тлеят: ”Течаха дни на заточение, / във край затънчен и суров / без божество, без вдъхновение, / без плач, без вяра, без любов”. За Пушкин Анна е ”ангел с небесните черти”, който осъществява пламването на голямата любов. Тя е въплъщение на най – възвишеното и”гений на чистата красота”. Прочитайки стихотворението, оставаме с впечатлението, че то е химн на истинската любов, която преобразява поета.
В началото чувството е радостно, след това тъжно, а накрая се извисява до неизмерим възторг, предизвикан от красотата на Анна. В творбата поетът идеализира образа на любимата жена, но в края на стихотворението авторът не забравя, че чувството ”е миг, ще отлети, отлети ли, ще е мило”. Такава ще бъде съдбата на тяхната любов, защото двамата не са от едни и същи светове.
Споменът за селото, където Анна и Пушкин се срещат тайно контрастира на атмосферата в дома на младата дама. Казарменият живот, на който тя непрекъснато трябва да се подчинява е изпълнен с грубости. През цялото това време Пушкин я обсипва с писма, които стоплят сърцето й. В тях той често я съветва да остави съпруга си, без да се страхува от нищо. Словата на поета са изпълнени с нежност към любимата, а те са най – силната причина да я накарат да се опълчи срещу грубата действителност, в която живее.
В началото на 1826 г. Анна изоставя съпруга си и заминава за Петербург. Това е най – хубавият период от живота й. Тя живее няколко години със своя баща, като през това време поддържа контакти само с хора, на които се възхищава. Никой не знае защо през 1831 г. Пушкин се жени за Наталия Гончарова. Когато Анна разбира затова силно се разочарова, но двамата не прекратяват кореспонденцията си. Тя спира след смъртта на поета. Той умира, ранен в дуел от Дантес, а неговата смърт е жесток удар за Анна, която най – накрая е намерила спокойствие.
Дамата встъпва отново в брак, за да забрави Пушкин. Това се случва през 1842 г. Съпругът й е доста по – млад от нея, но въпреки това чувствата мужду тях са истински. Анна запазва всичко, което е получила от Пушкин и след смъртта му. Споменът по него никога не угасва. В нейното сърце винаги има място за него. През 1865 й се налага да продаде всичките писма, получени от Пушкин, защото я мъчи отчайваща бедност. Нещастията я следват едно след друго. Скоро умира и съпругът, а тя е принудена да замине при своя син, където няколко месеца по – късно почива.
Според една легенда, когато е вървяла траурната процесия за погребението на Анна Керн покрай тях е преминал бюст паметникът на Пушкин, който е трябвало да бъде поставен в Петербург. Това съвпадение означава, че двамата са се срещнали дори и мъртви.
В стихотворението ”На А. П. Керн” Пушкин утвърждава поетическият свят на любовната лирика. В него преобладава светът на дълбоките и завладяващи чувства. Той утвърждава идеята, че любовта е вълшебство, което изпълва живота ни със смисъл и радост. Поетът написва стихотворението ”На А. П. Керн” от свой собствен опит, с който се стреми да убеди читателите какво завладяващо чувство е любовта, така че всеки да иска да го изживее, а когато човек е влюбен вижда своята любима като същество с неземна красота, а това засилва още повече чувствата по между им.
darksidelover
03-23-2009, 18:21
:-) :-) :-) :smt008 :smt007 :smt008