Magichkaa_
03-24-2009, 12:33
Здравейте!
Преди време имахме да пишем съчинение разсъждение на тема "Ако стана учител.."Та и от там ми дойде на ума да пусна една тема.Ако Вие сте учители,как бихте се държали с децата?Какво бихте направили за идеална дисциплина в часа?Как бихте внесли респект в тях?И въобще пишете каквото Ви хрумне или каквото искате да подобрите в работата на днешните учители.
girl_in_black
03-25-2009, 20:04
Ако аз стана учител няма да правя никакви компромиси-колкото си по-отстъпчив, толкова повече ти се качват на главата.
Аз ще цакам двойки на тея, които пречат в час или бягат. Не мисля,че има нужда от още причини за подобни действия, то и само така ще напиша поне 10. о_O
neznaesh
03-25-2009, 21:15
Имах четири любими учителки навремето.
Едната - по математика - беше особена, изискваше много и обожаваше да пише оценки от рода на 5,45 - петица в дневника. Много й се ядосвахме, но това някак ни стимулираше да учим повече, за да й докажем, че знаем за още 5 стотни! Ужавахме я, защото преподаваше сериозно, но имаше чувство за хумор и дори, когато се заяждаше, не се чувствахме жертви.
Втората - по история - притежаваше невероятно много знания и не ни цитираше наизуст урока от учебника. Винаги ни разказваше малко известни факти, с което привличаше вниманието и любопитсвото ни. Предаваше ни с истински заразителен ентусиазъм. И често се получаваше така, че ние сами се ровехме за любопитни факти, за да влезем един вид в дуел с нея. Нямаше нещо, за което да не беше чела или чула, но ни насърчаваше и беше доволна, че сами поемаме инициятивата да искаме за знаем повече.
Третата - по химия - при нея нямаше 6-5! Страхотен хумор, страхотна точност, отново знаеше много и също така изискваше. Хубавото в нея беше, че се държеше близко до учениците. Показваше респект и към себе си, и към нас - респективно ние й го връщахме.
Четвъртата - по физика - преподава ми само една година, след това стана директорка на гимназията. Физиката за мен винаги е бил ужасно сух и скучен предмет и през първите три години нищичко не разбирах. Тази жена ме накара да обичам предмета и да уча с желание и без никакво усилие. Отново не рецитираше написаното в учебника, даваше ни по-интересни примери, с които да разберем за какво иде реч, а не да зазубряме само заради едната оценка. Тя най-много ни влизаше в положение и беше най-близка, като приятелка с учениците си. Поведението й с нас ни създаваше неудобство да се опитваме да я лъжем, да бягаме, дори да преписваме! Царяха честни взаимоотношения - ако някой не беше научил или просто има друго нещо за правене, й казваше директно "Госпожо, може ли да си тръгна, така и така е положението". Пускала е хора за среща с гаджето! Просто трябваше да бъдем искрени. А когато веднъж ти направят добро, отвръщаш със същото. Никой не си позволяваше да се възползва от отношението й и сряда-петък да й се извинява за нещо.