Dreaming_Girl
03-27-2009, 18:16
Да се изгубиш в импулса
(или значението на вдигнатите палци в днешно време)
Трябват ти точно пет минути, прекарани в сайта impulse.bg, за да разбереш какво осмисля дните на една голяма част от младото поколение, което уж ще оправя България (май става обратното), което уж светът очаква и което, както всяко поколение, е по-лошо от предишното.
Първата минута си в шок, на втората си казваш "не, тази не може да е на 15", на третата -
"искам и аз...", на четвъртата разбираш, че целта е да имаш "ъпчета, зелени ръчички и плюсчета", на петата осъзнаваш, че този, който има повече рейтинг, е полу-бог.На шестата започваш да четеш коментарите, да гледаш снимките, да потъваш, затъваш, да се губиш, да се давиш в импулса си...След два часа безцелно зяпане на профили и онемяване, разбираш, че нямаш време да си напишеш домашното по математика, но можеш да се регнеш на бързо, защото тайно копнееш да си там, горе, до онези с многото пожелания за "уСпеХчитЪъЪ", да си поканен на лятното им парти, да имаш много ъпчета и "цИлУфФкиИ", отчаяно искаш да бъдеш забелязан, или просто умираш да се изфукаш с новите си екстеншъни...След още малко вече се виждаш на първа страница като "звезда на импулс", а всъщност си Кралицата на лачените ботуши...
И така, вече си имаш профил, животът ти стремглаво тръгва нагоре, нали си "аДски сЛадъъъ кУклъъъ уНикатчИиИиИ сАмо готини пиЧувиииии дА ти пиШъЪът ObiChkam si tъъъъ"...Почват се едни коментари, един рейтинг до небето, молби за оунче, едни възхвали, пишат ти познати и непознати...Добавяш приятели като луда, отговаряш на лични съобщения, пишеш коментари...Нямаш време дори да си изпилиш ноктите, за Бога, да не говорим за тупиране на косата...Решаваш, че трябва да смениш тактиката.Та те са в краката ти...Умират за снимките ти, на които ти, мила моя Кралице на лачените ботушки, мила моя димитровградска звездичке, леко цупиш устни, хващаш се за сутиена, надупваш се, слагаш едни цайси, мацаш фон дьо тена от 5 лева, който те прави на буци, заставаш пред огледалото, грабваш телефона и снимаш, снимаш, снимаш...От единия ъгъл, от другия, но най се котират снимките, правени отгоре...Така освен ноктопластиката ти се вижда и сутиена, и лещите, и есктеншъна пада адски естествено...Моля те, Кралице, Принцесо, Бъдеща чалга-мъже-мелачке,miLyYyYyyy поне махай светкавицата, когато снимаш в огледалото...
Осъзнаваш, че не всички заслужават вниманието ти.Затова избираш най-добрия вариант:пишеш, че рейтингът не те интересува, че не всеки добавяш като приятел, че не винаги отговаряш на съобщения, нито пък гласуваш обратно.Просто нямаш време, заета си, чакаш да дойде принца на SLK-то и най-накрая да го видиш този Cacao Beach...И понеже живеем в уредена държава, всичко се урежда...Съвсем скоро той ще дойде...Имай търпение, изчакай да станеш на 16 поне, за да можеш да вземеш книжка...
Господи, страшно е.Страшно е да гледаш как момичета на по 14-15-16 години мислят за всичко друго, но не и за важните неща...Всъщност какво по-важно от това да си харесван? (би казала някоя моя връстница, едва задържаща се на токчетата си в 7.15 сутринта, дооправяйки русите си добавени кичури и намествайки сутиена с подплънки и проверявайки сините си лещи, да не би да ги е загубила вечерта подрусвайки се на последните чалга хитове ) Е, кажете ми, как аз - естествено русата, със естествено сините очи, да й обясня, че не най-важното е какъв е телефона ти или в коя дискотека си бил снощи...Няма как.Вече е неспасяемо.Тя има самочувствие, тя се харесва, следователно я харесват, тя няма сърце, тя просто пресява, избира, сваля се, спи с n брой момчета, събужда се, разваля семейства, а е само на 15... Тя не знае какво е да излезеш на терасата си в 12 вечерта и да гледаш звездите, улицата си, да дишаш, да почувстваш вятъра, да чуеш тишината, да изтръпнеш от прохладния въздух, да мечтаеш...Не знае какво е.В 12 вечерта тя прави други неща.Пак свързани с импулси...
Не обвинявам никого.Не съдя никого.Не мразя, не завиждам.Просто пиша реалността.И съм щастлива, че аз и приятелите ми сме далеч от нея.Но съжалявам, че връстниците ми отварят очите си сутрин, за да видят колко вдигнати палеца имат.Преди с един вдигнат палец са се спасявали животи, сега е почти същото.Гладиаторски битки за чуждото внимание.За одобрението им.Зависими са от това дали Геша от Банкя им е написал коментарче.
Хорското внимание и възхищение може да бъде предизвикано не само със скандална и турбо-чалгарска визия, каквато няма никъде по света.УнИкАтЧеТъъъъ сМееЕе...Отново.Уникални не в това, в което трябва.
И все пак има надежда.Ако всички спрат да мислят за рейтинга си, махнат изкуствените мигли и отворят широко очите си.Огледайте се.Това е животът ви.Той не е низ от плюсове и вдигнати палци.Оставете нещо след себе си.Защото все някога импулсите ще намалеят...
( и тогава ще осъзнаете, че сега е времето, в което трябва да правите живота си )
P.S LofffKam viiiI
(или значението на вдигнатите палци в днешно време)
Трябват ти точно пет минути, прекарани в сайта impulse.bg, за да разбереш какво осмисля дните на една голяма част от младото поколение, което уж ще оправя България (май става обратното), което уж светът очаква и което, както всяко поколение, е по-лошо от предишното.
Първата минута си в шок, на втората си казваш "не, тази не може да е на 15", на третата -
"искам и аз...", на четвъртата разбираш, че целта е да имаш "ъпчета, зелени ръчички и плюсчета", на петата осъзнаваш, че този, който има повече рейтинг, е полу-бог.На шестата започваш да четеш коментарите, да гледаш снимките, да потъваш, затъваш, да се губиш, да се давиш в импулса си...След два часа безцелно зяпане на профили и онемяване, разбираш, че нямаш време да си напишеш домашното по математика, но можеш да се регнеш на бързо, защото тайно копнееш да си там, горе, до онези с многото пожелания за "уСпеХчитЪъЪ", да си поканен на лятното им парти, да имаш много ъпчета и "цИлУфФкиИ", отчаяно искаш да бъдеш забелязан, или просто умираш да се изфукаш с новите си екстеншъни...След още малко вече се виждаш на първа страница като "звезда на импулс", а всъщност си Кралицата на лачените ботуши...
И така, вече си имаш профил, животът ти стремглаво тръгва нагоре, нали си "аДски сЛадъъъ кУклъъъ уНикатчИиИиИ сАмо готини пиЧувиииии дА ти пиШъЪът ObiChkam si tъъъъ"...Почват се едни коментари, един рейтинг до небето, молби за оунче, едни възхвали, пишат ти познати и непознати...Добавяш приятели като луда, отговаряш на лични съобщения, пишеш коментари...Нямаш време дори да си изпилиш ноктите, за Бога, да не говорим за тупиране на косата...Решаваш, че трябва да смениш тактиката.Та те са в краката ти...Умират за снимките ти, на които ти, мила моя Кралице на лачените ботушки, мила моя димитровградска звездичке, леко цупиш устни, хващаш се за сутиена, надупваш се, слагаш едни цайси, мацаш фон дьо тена от 5 лева, който те прави на буци, заставаш пред огледалото, грабваш телефона и снимаш, снимаш, снимаш...От единия ъгъл, от другия, но най се котират снимките, правени отгоре...Така освен ноктопластиката ти се вижда и сутиена, и лещите, и есктеншъна пада адски естествено...Моля те, Кралице, Принцесо, Бъдеща чалга-мъже-мелачке,miLyYyYyyy поне махай светкавицата, когато снимаш в огледалото...
Осъзнаваш, че не всички заслужават вниманието ти.Затова избираш най-добрия вариант:пишеш, че рейтингът не те интересува, че не всеки добавяш като приятел, че не винаги отговаряш на съобщения, нито пък гласуваш обратно.Просто нямаш време, заета си, чакаш да дойде принца на SLK-то и най-накрая да го видиш този Cacao Beach...И понеже живеем в уредена държава, всичко се урежда...Съвсем скоро той ще дойде...Имай търпение, изчакай да станеш на 16 поне, за да можеш да вземеш книжка...
Господи, страшно е.Страшно е да гледаш как момичета на по 14-15-16 години мислят за всичко друго, но не и за важните неща...Всъщност какво по-важно от това да си харесван? (би казала някоя моя връстница, едва задържаща се на токчетата си в 7.15 сутринта, дооправяйки русите си добавени кичури и намествайки сутиена с подплънки и проверявайки сините си лещи, да не би да ги е загубила вечерта подрусвайки се на последните чалга хитове ) Е, кажете ми, как аз - естествено русата, със естествено сините очи, да й обясня, че не най-важното е какъв е телефона ти или в коя дискотека си бил снощи...Няма как.Вече е неспасяемо.Тя има самочувствие, тя се харесва, следователно я харесват, тя няма сърце, тя просто пресява, избира, сваля се, спи с n брой момчета, събужда се, разваля семейства, а е само на 15... Тя не знае какво е да излезеш на терасата си в 12 вечерта и да гледаш звездите, улицата си, да дишаш, да почувстваш вятъра, да чуеш тишината, да изтръпнеш от прохладния въздух, да мечтаеш...Не знае какво е.В 12 вечерта тя прави други неща.Пак свързани с импулси...
Не обвинявам никого.Не съдя никого.Не мразя, не завиждам.Просто пиша реалността.И съм щастлива, че аз и приятелите ми сме далеч от нея.Но съжалявам, че връстниците ми отварят очите си сутрин, за да видят колко вдигнати палеца имат.Преди с един вдигнат палец са се спасявали животи, сега е почти същото.Гладиаторски битки за чуждото внимание.За одобрението им.Зависими са от това дали Геша от Банкя им е написал коментарче.
Хорското внимание и възхищение може да бъде предизвикано не само със скандална и турбо-чалгарска визия, каквато няма никъде по света.УнИкАтЧеТъъъъ сМееЕе...Отново.Уникални не в това, в което трябва.
И все пак има надежда.Ако всички спрат да мислят за рейтинга си, махнат изкуствените мигли и отворят широко очите си.Огледайте се.Това е животът ви.Той не е низ от плюсове и вдигнати палци.Оставете нещо след себе си.Защото все някога импулсите ще намалеят...
( и тогава ще осъзнаете, че сега е времето, в което трябва да правите живота си )
P.S LofffKam viiiI