Soy_tu_mujer
03-27-2009, 20:25
Здравейте съфорумци. Май отдавна не съм пускала тема, но реших тази вечер да напиша една малка част от това, за което си мисля и бих искала да разреша. :)
Значи с приятеля ми сме от много време заедно - 3 години и 4 месеца почти. Не се разбираме по принцип много много. Доста се караме... Имали сме няколко раздели преди няколко месеца.. Та ето ситуацията наскоро, която се случи:
Бяхме в тях, всичко уж е наред, но стана така, че се скарахме за поредната глупост (че не съм одобрила филма, който е изтеглил, музиката, която пускал, а всъщност казах някой неща на шега...) и се държеше много студено, както всеки път, когато е ядосан, доколкото си спомням ме и обиди, а като се разделяхме ми каза "Майната ти..". Но друг е въпроса, не е кой знае какво това. Същия ден, вечерта се събирахме и се държеше студено и говореше неща, който знае че ме провокират... говореше ги нарочно, на пук и ме унижава един вид пред компанията ( от 1 компания сме). И така спрях да му отговарям, пиша и прочие за малко, каза ми после, че му писнало да не съм му писала и че той ще направи същото и така спряхме всякаква комуникация за 4-5 дни... до тази вечер. Излязохме с компанията, но не си казахме и дума. Прибрах се и след време получих смс "Обичам те и много ми липсваш,отговори ми.." В отговор му казах, че това не е държание на човек, който ме обича и му липсвам. Аз просто исках едно "Извинявай" поне малко да съжали за отношението си към мен тогава, но уви... Понеже аз съм го правила не веднъж, извинявала съм се за неща, които дори той е започвал, за минали, незначителни неща... А той веднъж неможе да ми го каже като хората, когато го заслужавам. Винаги като се скараме не му пука с кой сме и говори неща без да му пука, че ще ме злепостави... Всъщност нарочно го прави.
Знам, че това не е кой знае какво, минавали сме през какво ли не... Но ми се насъбира... и насъбира... и в един момент си даваш сметка за всичко, въпреки че едно не дотолкова сериозно нещо те е накарало да го сториш. Човек просто се уморява... да прави неща, които не се оценяват достатъчно.... Всяко малко нещо, което правя за него е недостатъчно. Има сълзи, за които не е подозирал дори. Притесненявала съм се за него, което едва ли ще го трогне толкова. А дори ми е казвал, че немога да го направя щастлив, но въпреки това е с мен, защото ме обичал... А същевременно знам, че много ме обича и ако отново се разделим той няма да ме остави и ще прави всичко възможно, за да сме заедно. (въпреки, че явно тактиката му е да ми съсипва нервите, обижда и унижава пред някой хора да ме спе4ели - такава беше лятото, когато не бяхме заедно.) :)
И ще спра до тук, защото мога да пиша цяла нощ, историята е много дълга, а обичам да изпадам в подробности.
Е, не ви карам да ми казвате какво да правя и пр., а просто да изразите някакво мнение, стига да има някой с голяма търпеливост, успял да прочете темата.
П.С: Извинявам се за дългата тема. Благодаря на малкочетящите хора, които са си направили труда да го прочетат. :-k :-k :neutral: ;-)
Значи с приятеля ми сме от много време заедно - 3 години и 4 месеца почти. Не се разбираме по принцип много много. Доста се караме... Имали сме няколко раздели преди няколко месеца.. Та ето ситуацията наскоро, която се случи:
Бяхме в тях, всичко уж е наред, но стана така, че се скарахме за поредната глупост (че не съм одобрила филма, който е изтеглил, музиката, която пускал, а всъщност казах някой неща на шега...) и се държеше много студено, както всеки път, когато е ядосан, доколкото си спомням ме и обиди, а като се разделяхме ми каза "Майната ти..". Но друг е въпроса, не е кой знае какво това. Същия ден, вечерта се събирахме и се държеше студено и говореше неща, който знае че ме провокират... говореше ги нарочно, на пук и ме унижава един вид пред компанията ( от 1 компания сме). И така спрях да му отговарям, пиша и прочие за малко, каза ми после, че му писнало да не съм му писала и че той ще направи същото и така спряхме всякаква комуникация за 4-5 дни... до тази вечер. Излязохме с компанията, но не си казахме и дума. Прибрах се и след време получих смс "Обичам те и много ми липсваш,отговори ми.." В отговор му казах, че това не е държание на човек, който ме обича и му липсвам. Аз просто исках едно "Извинявай" поне малко да съжали за отношението си към мен тогава, но уви... Понеже аз съм го правила не веднъж, извинявала съм се за неща, които дори той е започвал, за минали, незначителни неща... А той веднъж неможе да ми го каже като хората, когато го заслужавам. Винаги като се скараме не му пука с кой сме и говори неща без да му пука, че ще ме злепостави... Всъщност нарочно го прави.
Знам, че това не е кой знае какво, минавали сме през какво ли не... Но ми се насъбира... и насъбира... и в един момент си даваш сметка за всичко, въпреки че едно не дотолкова сериозно нещо те е накарало да го сториш. Човек просто се уморява... да прави неща, които не се оценяват достатъчно.... Всяко малко нещо, което правя за него е недостатъчно. Има сълзи, за които не е подозирал дори. Притесненявала съм се за него, което едва ли ще го трогне толкова. А дори ми е казвал, че немога да го направя щастлив, но въпреки това е с мен, защото ме обичал... А същевременно знам, че много ме обича и ако отново се разделим той няма да ме остави и ще прави всичко възможно, за да сме заедно. (въпреки, че явно тактиката му е да ми съсипва нервите, обижда и унижава пред някой хора да ме спе4ели - такава беше лятото, когато не бяхме заедно.) :)
И ще спра до тук, защото мога да пиша цяла нощ, историята е много дълга, а обичам да изпадам в подробности.
Е, не ви карам да ми казвате какво да правя и пр., а просто да изразите някакво мнение, стига да има някой с голяма търпеливост, успял да прочете темата.
П.С: Извинявам се за дългата тема. Благодаря на малкочетящите хора, които са си направили труда да го прочетат. :-k :-k :neutral: ;-)