eсе

[qnkasladuranka]

Трябва да пиша по една от двете теми:
1) Възможно ли е универсалното добро?
2) Може ли красотата да спаси света?

[Chokoev]

Красотата ще спаси света (http://daskalo.chetivo.com/krasotata-shte-spasi-sveta/)

[qnkasladuranka]

и как по точно?

[TEARS]

Възможно ли е универсалното “добро”
Както няма универсални човешки ценности, така мога да твърдя, че няма универсално добро. Всеки народ е различен и уникален сам по себе си, също както и всеки човек. Всеки народ се опитва да съхрани и продължи своите традиции. Воден от тях, той прави всичко за своето благо,също както индивидуалният човек би направил всичко възможно за неговото добро. Но защото всяка една народност и култура се различава от другите няма ценности, принципи или закони, които да са общовалидни и универсални.
По този начин всеки народ почита своите традиции и вярвания, които са различни от тези на другите. Именно заради това ние европейците бихме съдили някои народи за техните разбирания. Факта, че правото на живот е едно от най-значимите човешки права за по-голямата част от населението на земята не значи, че е така за всички. Както всеки народ съди за другите по своите критерии, забравяйки, че те също имат това право, така и всеки човек възприема доброто по различен начин. За всеки доброто е различно. За един това може да е безкористната постъпка, саможертва, за друг – следване на установените правила. Но ако погледнем отсрани, безкористната постъпка може да не изглежда точно такава и следването на правилата може да изисква потъпкването на нечия личност. В такъв случай неможе да се говори за универсално добро, тъй като доброто за един в тези случаи се оказва лошо за други. Още повече, че най-благородните намерения понякога могат да бъдат интерпретирани погрешно. Знам, че всеки човек е с добри намерения. Може да звучи наивно, но помислете само. Нима някой неиска най-доброто за себе си? Или пък за децата си, за семейството, за човека когото обича? За себе си – да, но не и за останалите. Бих казала, че в опит да намери вътрешното си спокойствие и равновесие, човек търси някой, с който да сподели живота си, деца. Правим добро, може би понякога се жертваме, но всичко това е само, за да угодим на детето в нас. Вярно е, растем, помъдряваме, но въпреки това във всеки един остава едно малко дете, което направлява живота му,било то съзнателно или не.
Четейки това, човек, който цял живот е следвал правилата, бил е услужлив и безкрайно любезен към всички може би ще си помисли, че е егоист, защото излиза, че всичко, което прави е само за да угодим на себе си? Не. Той просто е възприел този начин на съществуване, защото така се чувства удовлетворен от себе си и неизпитва вина, че може да е извършил нещо нередно, което да не е според правилата.
Въпреки, че няма универсално добро трябва да продължим да правим добро, но такова добро, което да не навреди на човека, на който искате да помогнете. Споделете истинските си намерения с този човек и ако той реши, че наистина се нуждае от това добро и вие можете да му помогнете,защо не? Както е казал народът “на човек неможе да му бъде дадено нещо, което той самият неиска да приеме”. Така че, не се опитвайте да правите онова, което е добро според вас без съгласието на съответния човек, защото в такъв случай може да се получи обратен ефект – вместо добро да причините по-голямо зло поради простата причина, че всички сме различни и универсално добро няма.

[TEARS]

"Красотата ще спаси света!" - Достоевски. Дали е вярно? Аз вярвам, че тя МОЖЕ да спаси света, но дали това ще се случи е въпрос, на който бъдещето ще даде отговор. А той зависи от това дали красотата ще победи над грозотата. Но коя красота? Някой ми беше казал, че красотата в изкуството щяла да спаси света. Друг вярва, че красотата на тялото или лицето ще свърши това чудо. Или красотата на природата. А е толкова просто - красотата, която ще спаси света "е невидима за очите", както беше казал един Малък принц. А невидимото за очите е вътре в нас. Там, вътре, в душите, е доброто и злото. Доброто е красиво, а злото - грозно. А кое е повече, зависи от нашия дух. Духът, който носим в себе си, с който сме се родили. Той не е интелектът. Не знанието, а познанието за съществуването, мъдростта, хуманизма е онова, което отразява развитието на духа. Хуманизмът е любов към хората, а любовта е красота и доброта в човешките отношения. Знам, че всеки има свое разбиране за добро и зло. Но в по-голямата си част тези разбирания се покриват. Злото причинява болка, а доброто - радост, щастие, усмивки. Жалко, че болката за един може да бъде радост за друг, но причиняването на болка е почти винаги зло, макар че понякога се стига до него, за да се предотврати по-голямо зло. Получава се затворен кръг, който може би е необходим за равновесието в нашия свят. Ако този баланс между добро и зло се запази, светът може да съществува, т.е. да бъде спасен от гибел. Но ако злото, омразата, грозотата все пак надделее над красотата, доброто и любовта, това вече ще бъде гибелно за земята, която засега е нашия външен свят. Защото нямаме друг. А безумието, злото и страхът са натрупали на Земята достатъчно оръжия, за да бъде взривена не веднъж, а много пъти. На нея ни е отредил да живеем Бог или случайността. Какво е Бог и дали той съществува, всеки сам си отговаря и вярва или не вярва в него. Но дори и да не съществува в същата представа, която създава Библията за него, то вярата в човешкия гений, който е създал тази философия е достатъчна. Защото е създадена от добрия гений, който проповядва любов. А нима има по-красива, по-велика, по-голяма красота от Любовта във всичките й форми? Любовта е живот, любовта е Свобода. Но не е слободия!

Дали все пак красотата ще успее да спаси света? За съжаление, аз съм по-скоро песимист и нямам големи илюзии относно победата на доброто, защото помня иронично-горчивата мисъл, че няма ненаказано добро, а тя се потвърждава почти винаги в живота. Защото едва ли има някой, който да не се е сблъсквал с хора, които живеят, за да мразят. Те просто мразят. Омразата е техния начин на мислене, а причиняването на болка - тяхна потребност. И те действат по всякакъв начин и с всякакви средства, за да постигнат своята цел, да си доставят своето удоволствие. Те си служат с измислици и клевети, плюят, чернят, бият, убиват. Без причина. Просто така. Зло на дребно и зло на едро. Локално и глобално. Не зная дали осъзнават своето нещастие. Може би има такива моменти, но някои от тях са убедени, че причинявайки зло на едни, причиняват добро на други, за други пък оправданието, че ако всички са добри, светът ще бъде скучен, е достатъчна причина да бъдат зли. Жалко е такова съществуване, защото няма красота в злото и болката. Който носи красота в себе си, той не мрази. Дори и оня, другият, различният от него. Той разбира, че ако счупи огледалото, образът, който е видял в него няма да стане различен, че омразата към злия човек няма да го направи по-малко зъл. Защото омразата ще породи още омраза. Като лавина, която набира скорост и увлича след себе си. А формулата е толкова проста - "не правете на другите това, което не искате да ви направят". Нима не са ви възпитавали по този начин?

Е, подразни ли ви прочетеното или ви се струва наивно? Ако ви е подразнило, значи сте се огледали в него и не сте се харесали. Тогава значи вече ме мразите. Защо ли? Но аз не ви се сърдя. Ако пък не ви е подразнило, нека да си стиснем ръцете - значи вие също вярвате, че красотата може да спаси света, а това значи, че я носите в себе си.

[TEARS]

Красотата ще спаси ли света?

Беше прекрасно. Всичко наоколо ме изпълваше с необятна енергия. Вървях по алеите и се усмихвах, щастлива от това, че можех да се насладя на гледката край мен.
Есента винаги е внасяла един светъл лъч на топлина и обич в душата ми. Сякаш природата сменя дрехата си и се облича в нова, с която да отиде на последната си вечер – балната.
Листата капеха. Всяко едно бе толкова уникално и различно, получило определено количество светлина и топлина. Капейки, те създаваха пъстър и мек килим, който би заменил и най – луксозното покривало.
Всичко в този парк бе като омагьосано. Високите дървета се разделяха с всяко свое дете и го закриляха отвисоко, докато падне. Чувствах се като в рая. Бях запленена от чудната есенна картина. Участвах в нея като наблюдател и си мислех за красотата в живота.
За мен истинската красота е в природното и естественото. Тя е сила и величие, вдъхновение и упование, вдъхва радост и надежда, желания и мечти.
Какво е красотата? Съвкупност от най–съвършените форми и цветове.
Къде можем да я намерим? Навсякъде! В парка, където се разхождаме; в планината; на брега на морето; в спокойствието и уюта на дома; в миговете със семейството ни; сред смеха с приятелите; в училище сред нашите ученици, които се веселят и дивеят. Изобщо навсякъде и у всеки, който се усмихва и предизвиква усмивки по лицата на хората. Защото красотата е нищо, ако не вдъхва надежда и желание за по – добро съществуване.
В живота ни присъстват толкова стереотипи, относно какво и кой е “красив”. Това е безумство. Красотата е най – относителното нещо, особено ако я определяме по външната й обвивка. Тогава това не е красота. Може да е завист, злоба, нещастие и тъга по невъзможното. Няма радост,следователно няма и красота. Човек трябва да се научи да “вижда” красотата не с очите си, а със сърцето и чувствата си. Необходимо е да отворим сетивата си за една нова красота – такава, която да те накара и да обичаш.
В този ред на мисли, продължавам да вървя из приказния парк, да му се радвам и любувам, да обичам красотата край мен. Истина е, че тя ще спаси света – абсолютно! Преди това трябва да разберем какво е красиво, къде и как да го намерим. Да се научим да я разпознаваме и усещаме. Чак тогава тя ще придобие своето истинско лице и ще ни спаси – нас, живота ни и света.

[qnkasladuranka]

много благодаря