1.Исторически причини
1.1 Кой пръв е стъпил на територията на Косово?
Ако искаме да разберем къде са корените на днешния конфликт в Косово, трябва да се върнем към историята. По мнението на външни наблюдатели съществува ,,война на колективните спомени”. Най-малкото съществува спор между националистически настроените историци от двете страни.
Историята на косовския конфликт е във всеки случай по-стара от политиката на Слободан Милошевич, който след 1989 изпълни обещанието си ,,да върне Косово на Сърбия”. По случай 600 годишнината от решителната битка срещу турците през 1389, Милошевич събира на 28 юни 1989 почти 2 милиона сърби на Косово поле. Речта, която държи там, се разглежда като предвестник на войната.
Статутът на автономност, който Косово имал в многонационална Югославия, бил анулиран от Милошевич и провинцията била поставена под централната власт на Белград, а практически от 1989 в Косово царял законът на войната.
Както при сърбите, така и при албанците, учебниците имат не малък дял при представянето и утвърждаването на противоречивата интерпретация на историята. Управлението на ООН(УНМИК) пропуснало да започне истинска реформа на учебните планове в училищата. Също така нямало инициатива да се накарат различните групи население най-накрая да преодолеят противоположната си идентичност.
Исторически спорният въпрос гласи:,,Кой пръв е живял на Косово поле?” Този въпрос е свързан с идеята, че колкото по-дълго една етническа група е населявала дадена място, толкова по-легитимна е претенцията й за тази територия.
1.2 Интерпретация на историята от сръбска страна
Сърбите наричат Косово ,,Kosovo-Metochien”.Името Косово произлиза от сръбската дума Kos, което на немски е Amsel. По тази причина в Германия често се използва думата Amselfeld вместо ,,Kosovo polje”. Думата Metochien e от гръцки произход и означава метохия. Прави впечатление, че повечето географски наименования и имена на селища в Косово са от сръбски произход, докато албанските имена са производни на сръбските.
Косово представлявало ядрото на сръбската империя, която била основана през 12 век от династията на неманжидите. Сърбите твърдят,че Косово от средновековието е било населено само със сърби и за тях Косово е люлката на сръбската нация. Това твърдение впрочем не се оказва вярно, тъй като
средновековната държавност на Сърбия най-напред се е развила на разположената северно от Косово територия ,,Raszien”, област, намираща се между днешна Черна гора на запад и България на изток. От тук Косово било постепенно завладявано след 12 век.
През 13-ти и 14-ти век Косово представлявало географският, но не и политическият център на средновековната сръбска държава.
През това време на Косово поле били построени и многобройни сръбски манастири, които са се запазили и до днес. През 13-ти век било преместено седалището на самостоятелната от 1219 сръбска църква в Печ, западната част на Косово. Патриаршията на Печ символизира църковната независимост на сръбското православие. Въпреки че резиденцията на патриарха на сръбската православна църква днес е в Белград, той все още се нарича ,,Патриарх на Печ” и символично поема службата и функциите си в Косово.
Важна роля за сръбската привързаност към Косово играе митът за битката при Косово поле през юни 1389. В тази битка се сблъскали османци и сърби. Били убити водачите на двете войски, а поражението на сръбската войска маркирало началото на упадъка на средновековната сръбска държава. В следващите векове във връзка с тази битка на Косово поле възникнали много легенди и един национален мит, който едва ли има нещо общо с малкото сигурни исторически факти. Съществуват и съмнения относно европейското значение на тази битка, тъй като историците напомнят, че не битката при Косово поле е отворила пътя на завоевателите към Европа, а турската победа при Марица (България) през 1371.
Исторически факт е също, че войската на сръбския пълководец Лазар Хребелянович не се е състояла само от сръбски войни, а и от войници на всички християнски народи от Балканите. Това означава, че войската на Лазар не е имала ,,национален”сръбски характер, независимо от това, че понятието ,,национален” е получило днешното си значение чак през 19 век и не се отнася за Средновековието.
Така нареченият мит за Косово получил политическо значение чак през 19-ти век, когато религиозният и народен мит бил стилизиран като политическа и териториална претенция към Косово.
На Лондонската конференция от 1913, която поставила края на първата Балканска война (успешна за Сърбия), важна роля при решаването на териториалните проблеми на Балканите изиграл аргументът, че Косово за сърбите е ,,обетована земя”. Сръбското становище си прокарало път на тази конференция и населеното още тогава с повече албанци Косово било присъединено към Сръбската империя.
Тази смесица от исторически митове и териториални отпускания на конферентната маса довела в края на 20 век до това, което сърбите евфимистично наричат ,,етническо прочистване”.
2. За сегашното положение в Косово
През декември 2005 косовският конфликт навлязъл в нова фаза.
Генералният секретар на ООН, Кофи Анан, предложил на съвета за сигурност към ООН започването на преговори за бъдещия статут на Косово, което от 1999 се управлява от ООН.
Предишният германски администратор към ООН, Михаел Щайнер, развил през пролетта на 2002 концепция, според която Косово първо трябва да покрие известен брой демократични стандарти и чак тогава да се решава за окончателния статут на Косово:повече демокрация, свобода на движение, правова държава, защита на малцинствата, а също и икономически напредък. Тази концепция се определя като ,,стандарти за статут”.
Кай Айде, извънредният пълномощник на ООН за Косово, представил през октомври 2005 доклад, в който той определя сегашната ситуация в провинцията като ,,нетърпима”. Досега Косово било изпълнило предписаните от ООН демократични стандарти ,,нееднородно”; изгледите за мирно и мултиетническо общество били ,,мрачни”, а икономическото положение било ,,отчайващо”. По данни на Световната банка почти 40% от жителите на Косово сега живеят само с по 1,50 евро на ден, безработицата е над 60%, а при младежите достига 80%.
Докладът на Айде безпощадно критикува политиците и институциите на Косово, но също сръбските политици и правителството в Белград. Между другото се казва:
"Полицията и правосъдието на Косово са крехки институции. Затова предаването на компетенциите на албанците трябва да се предприема с най-голямо внимание в тези области. И по-нататък ще бъде необходимо присъствието на международни полицаи с изпълнителна власт. Необходими ще бъдат и международни съдии и прокурори за косовското правосъдие през следващите години.
В доклада се критикуват и други неща:
Корупцията и организираната престъпност са широко разпространени. Политиците приемат институциите и обществените служби като тяхна собственост, а назначаването на постове става по партийна и групова принадлежност. При опита да се изгради мултиетническо общество, е постигнато много малко. Спира завръщането на сръбски бежанци. Сърбите все още са критикувани за превишаване на власт. За да получат обратно собствеността си , завърналите се трябвало да водят безкрайни съдебни процеси.
След изтеглянето на югославската армия и влизането на водените от НАТО мироопазващи сили КФОР (около 20 000 войници) през юли 1999, по неподвърдени данни били убити или безследно изчезнали около 2500 сърби и други неалбанци. През март 2004 се стигнало до изстъпления срещу сръбското малцинство, при които загинали 21 човека. Около 50000 сръбски цивилни граждани напуснали Косово след 1999, поради страх от отмъщение от албанците. Над 2000000 хора от малцинствата в същото време били прогонени от провинцията (пише Junge Welt от 10.10.05). За това, колко несигурно преценяват положението в Косово прогонените, показва обстоятелството, че само 12000 от тях са решили да се върнат, от които 5000 са сърби.
Косово понастоящем има около 2,4 милиона жители. Според последните преброявания от 1991 Косово има около 2 милиона жители, от които 1,6 милиона албанци (82%), 194000 сърби (10%) и 8% други малцинства като роми, горани, босненци, турци и черногорци.
През 1918 албанците били 30%, през 1945 – 50%, а през 2004 – 88%.
През 1961 в Косово живеели 227000 сърби (24%), през 1991 те били 194000, а сега трябва да са около 100 000 (около 5% от цялото население). Демографската структура на Косово силно се е променила в полза на косовските албанци. В една слабо развита икономически страна като Косово самото увеличаване на населението е вече забележителен потенциал за конфликт,дори и без големия брой линии на етнически конфликт.
Според Кай Айде Косово не би могло трайно да остане под международен контрол, но има чувствителни области, където е необходимо международно наблюдение. При тях Европейският съюз би трябвало да поеме по-голяма отговорност отколкото досега..
Изводът за Айде:,,Не сме изправени пред последната, а само пред следващата фаза на международно присъствие.”
Фронтовата линия между албанците и сърбите за преговорите през декември е ясно начертана: Косовските албанци искат пълна независимост и международно признание на държавата им, каквото получиха бившите югославски републики. Косовските сърби обаче и правителството на Белград иска запазването на областта към Сърбия със запазване на нейната автономия.
Сенатът на САЩ гласувал единодушно през октомври 2005 резолюция за Косово, в която Белград и Прищина се призовават за компромисно решение. В тази резолюция обаче не се споменава за възможната независимост на Косово.
През есента на 2005 било съобщено, че косовските албанци явно искат да разкрият още преди декемврийските преговори някои неща. Парламентът на Косово ще гласува едностранно декларация за независимост. Ще стане ясна ,,волята на мнозинството от населението”, се казва в проекторешение на парламента. А тази ,, неизменна”воля гласи:по отношение на Косово може да се обсъжда само политическа независимост. В парламента на Koсово обаче има само албански депутати, тъй като през 2002 сръбските депутати решили да бойкотират парламента на Косово. Причина за този скандал била друга провокация, която не била достатъчно строго наказана от омиротворителните сили:сградата на парламента била украсена с фрески, които представяли сцени изключително от историята на албанския народ и с това не се признавала историята на другите народи в Косово.
Което означава, че нищо не се било променило. И преди и сега всяка от двете групи население държи на изключителния характер на собствените си права над Косово. Присъствието на ,,другите” може да бъде само резултат от узурпация, насилия или колонизация.
Белград от друга страна оповести,че на Косово би могло да се признае ,,повече от автономия,но по- малко от независимост”,което винаги е лесно да се каже.
Това диаметрално противопоставяне между албанци и сърби, което означава ,,пълна политическа независимост и собствена държавност” от едната страна и ,,пълна автономия,но не независимост” от другата страна, трудно би могло да се реши чрез преговори.
Двете етнически групи живеят в паралелни светове и не могат да се обединят нито по отношение на миналото, нито за бъдещето чрез приемлива версия на факти или цели, тъй като всяка страна приема другата за колективни убийци. Не съществува цивилно общество, склонно за компромиси, както и неутрални средства за информация.
3. Перспективи
3.1 Стандарти за статут
Досегашната концепция на ООН за Косово ,,Стандарти за статут” не донесе голям напредък през последните 5 години. Съществува опасността, албанците де открият в международното управление на Косово източник на безделие, още повече, че досега това управление се колебаеше да избързва с окончателните въпроси за статута.
Но за албанците е важно да знаят, че Белград ще загуби всякаква възможност за влияние в Косово и така най-накрая ще могат да бъдат решени въпросите за сигурността и собствеността чрез международното право. Косовските сърби също трябва да осъзнаят, че трайно трябва да съжителстват с албанското мнозинство.
Ако не искат това ,за тях остава само разделянето на Косово или изселването.
3.2 Разделяне на Косово
Някои наблюдатели виждат в разделянето на Косово най-простото решение на конфликта. Но за сръбските територии в Косово без преселване и размяна на области това не би било възможно. Би могъл да възникне нов проблем с бежанците; жизнеспособността на едно остатъчно Косово би била ограничена и финансирането от международната общност ще се окаже необходимо. Ако се търси присъединяване на южно Косово към Албания, може да възникне албанско-сръбски антагонизъм; в крайна сметка това би бил прецедент, който би застрашил и крехката структура в Босна и Херцеговина и Македония.
3.3 Статут преди стандартите
Дори и да се даде на Косово пълен суверинитет, това би бил опасен прецедент без поемането на определени задължения от обществото, а не би решило и социално-икономическите проблеми на населението на Косово.
Международната кризисна група на намиращата се в Брюксел “Think-Tank” към Европейския съюз изиска през януари 2005 при решаването на въпроса за статута непременно да бъдат спазвани следните 4 основни правила:
1. сигурна защита на правата на малцинствата в Косово;
2. Косово да не попада отново под ръководството на Белград;
3. Косово да не се обединява с Албания;
4. Косово да не се разделя.
Някои наблюдатели смятат, че поставянето на конкретен срок за политическата независимост с поемането на гореспоменатите задължения, би могло да предотврати разделянето на Косово на сръбска северна част и албанска южна част, каквито де факто съществуват сега, а в Микровица се задържа с помощта на сила.
Преди всичко ще се сложи край на временното положение, което затруднява решаването на всички проблеми в Косово:като се започне от регистрацията на жителите за изборите и се стигне до косовското червено вино, което не може да се изнася, защото на етикета трябва да стои страната на производителя. Косовските лозари предпочитат да изхвърлят реколтата си в реката, отколкото да видят на етикета ,,Република Югославия”.
Ако международната общност настоява за бързо признаване на Косово от международните правни институции без гарантиране на човешките права и широки политически права на сърбите (и другите малцинства), това по всяка вероятност би бил краят за 100 000 сърби.
4. Косовският конфликт и ценностите
Когато ,,етническото прочистване”се вихреше с пълна сила, което означава прогонване на албанското население, НАТО нападна Сърбия през 1999 по въздух, за да защити правото на родина, впрочем без правна легитимация от ООН. Това действие, извисяващо морала над правото, сътвори нови мащаби, които вече трябва да важат и за правото на съществуване на останалите в Косово сърби.
Но как и чрез кого се подсигурява правото на съществуване най-добре? Дали това е както и преди етнически хомогенната национална държава в рамките на приемливите от всички страни правила на международното право? Или в бъдеще това могат да бъдат и области с частична автономия, чиято сигурност и икономическо насърчаване са в ръцете на международните институции.
Фондацията за икономика и политика, която се ръководи от германското правителство, още през 2005 предложи следния модел: създаване на независимо де факто (но не де юре) мултиетническо Косово (република) в рамките на демократизирания и рефедализиран югославски държавен съюз (3 републики с опция за Европейския съюз) при същевременна постепенна регионална интеграция и свързване с Европейския съюз (привилегировано партньорство).
През май 2006 Черна гора се противопостави на федерацията със Сърбия с над 55% от гласовете. Този пример ще повлияе и на позицията на Европейския съюз спрямо Косово, тъй като как Европейският съюз ще забрани онези права на косовското мнозинство, които пък трябва да приеме в Черна гора? Става ясно, че при демокрацията мнозинството мотивира и правата, а тези права по-малко ценни ли са от тези на малцинствата?
ООН ,а на Балканите особено Европейският съюз, все по-често ще бъдат в ролята на съдии, разкъсващи се между морала и правото, а това ще важи все повече и за икономически въпроси.
Тъй като както косовските албанци и косовските сърби, така и Албания и Сърбия търсят присъединяването към Европейския съюз, предимно от икономически интереси, на Европейския съюз се пада една много тежка роля при решаването на Косовския конфликт.
Всяко мирно окончателно решение на конфликта ще успее само със значителни финансови средства и неопределено във времето присъствие на международни сили за сигурност, включително и САЩ.
_____________________________________
В материали са поместени резултати от представителна анкета, проведена сред населението на Косово през декември 2004.
От: Райнер Хампел
Преведено от немски от Мария Кацарова.