youRprincesS
03-30-2009, 18:34
Знаете ли сайт за есета. Имам да пиша за утре на тема "Мечтите". :(
Uplo1d3r
03-30-2009, 18:49
В есето трябва да изкажеш мнение,нали така!!!
Седни и си го напиши
youRprincesS
03-30-2009, 18:51
Ами писането не ми е стихия..
Мечтите на моята младост
Човек мечтае винаги, през целият си живот, но когато е млад, мечтите му се струват осъществими, колкото и налудничави да са те. В очите на един млад човек света изглежда различно, защото има вярата и силите, че може да го промени и направи едно по-добро място за живеене. Младостта не търпи окови, не се влияе от предразсъдъци, не позволява да бъде направлявана и поучавана, дава възможността да опитаме от всичко, да повтаряме чуждите грешки, дори само за да опитаме да докажем правотата си. И аз имам мечта. Тя не може да бъде велика, защото времето я е дало първо на друг, а пък и няма нужда да бъде велика, достатъчно е да бъде споделена.
В началото на житейския си път съм отправил поглед към необозримите хоризонти на все още неясното ми бъдеще, изпълнен с надеждата, че ще постигна поне част от целите, които съм си поставил. Зная, че младостта ми дава неповторимия шанс да сбъдна мечтите си, а времето изтича между пръстите ми толкова бързо и не трябва да го пропилявам. Сега, докато съм млад, вярвам, че мога по-лесно да осъществя мечтите си, колкото и дръзки да са те. Воден от поговорката „Бог дава, но в кошара не вкарва” съм убеден, че ако вложа всичките си сили и много труд, ще постигна целите си.
През последните години живота на българите стана изключително труден и напрегнат. Обществото ни преживява изключително тежки социално-икономически реформи, а ние сме принудени да ги търпим мълчаливо, надявайки се всичките тези трудности да са били за добро. Живота е повече от труден, да си намериш свястна работа става все по-трудно, а да се занимаваш с това, което харесваш се превръща в каприз. Хората са обезкуражени, обезверени и отчаяни от тежкото положение, в което са изпаднали и личното им оцеляване се превръща в тяхна основна мисия. Трудно им е да се усмихват, да мечтаят, да повярват, че добрите дни те първа предстоят. Много млади хора потискат патриотизма си и напускат страната къде от отчаяние, къде от вяра, че в чужбина имат по-големи шансове да осигурят нормален живот за себе си и семейства си. Всеки мисли само за себе си. Става ми тъжно, като виждам, че вече от малки децата мечтаят да емигрират при роднините си на запад и стимула им да учат е, че после ще могат да избягат от България и да се реализират навън. А аз мечтая точно за обратното – на пук на всичкият негативизъм у младите хора, да остана в България. Искам да изкрещя на света „Аз не съм избягал!”. Твърдо съм решен да вложа всичката си енергия и труд в това да постигна мечтата си. За това на първо място ще се постарая да получа добро образование, защото вярвам, че то ще ми даде основата, върху която ще градя бъдещото си развитие и професионално реализиране. Ще бъда упорит, няма да се отчайвам от неуспехите и пречките, които ще възникват, а напротив – с още по-голям хас и амбиция ще преодолявам препятствията, застанали на пътя към успеха ми. Защото искам и вярвам, че мога да докажа на себе си и околните, че не е нужно да бягаш от страната си, за да си осигуриш качествен живот!
Мечтите на моята младост не са да върша велики дела или да променя света. Аз мечтая да променя своя свят и ако успея да го направя, ще се чувствам достатъчно удовлетворен от себе си, защото така започват големите дела – с малки промени.
Защо хората се плашат от това да следват мечтите си? Защо се плашим ние, младите, дори да излизаме сами, камоли да следваме собсвената си мечта сигурно трядва да търсим човек, който търси същото като нас, за да бъдем двама... Не можел ли сами да изградим нещо без страх, че в този момент може да няма някой зад нас да разчитаме изцяло на себе си... може би тези хора, които правим така, сме зависими от хората около нас от тези, на които вярваме и явно сме посветили всичко, дори себе си. А защо сме го направили? Някой от страх, други може би от липса на собствено мнение, а трети - заради модата да подражаваш и да бъдеш управляван.
За коледа майка ми подари една плоча, на която пише: ‘'Живей добре и щастливо, а не както те учат другите!'' Дали ми го е избрала точно това изречение целенасочено?
Искам нещо, но не го правя понеже човека, с когото съм го правила не желае да го прави и аз се отказвам! Но защо така постъпвам със собсвените си желания? Желая нещо, знам, че го мога и не го правя. Няма логика... няма обяснение, няма оправдание да не го правя. А може би страхът оправдава, обяснява и дава схема на логиката? Искам да бъда някой! Но с този страх от самотата явно няма да стигна до там, защото всеки гледа себе си. Едва ли, когато изграждам нещо, някой ще се втурне да ми помага, вместо да гледа себе си... Така е, хората сме такива егоисти. Някои се опитват да го скрият по някакъв начин, но други просто си казват: ‘'Аз съм такъв, за какво да се променям." Винаги ли трябва стимул, за да се промени човек или алтернатива - не може ли да се промени, за да бъде просто по-добър и по-човечен. Не заради някой да се промениш или заради нещо материално, а за себе си и за всички останали. Трябва ние, хората, да се учим, да живеем на свой гръб, а не да разчитаме на другиго, защото накрая се поучава един страх от това, че имаш навика да правиш нещо с някой, а изведнъж се оказва, че трябва сам да го направиш и се появява тогава страхът от самотата. Примерно те е страх от това да пътуваш в рейса сам, в което няма нищо страшно, но като си го правил хиляди пъти с някой, после като го правиш сам, този човек ти липсва най-вече като е близък и тогава се чувстваш самотен, а от самотата повечето хора ги е страх затова и са зависим от друг човек.
Искренно желая хората, които се чувстват така да намерят начин да преборят страха си. Не е толкова страшно! Да намерят начин да подредят собсвения си живот. САМИ! Вярвайте в себе си, хора.