ubuntureload
04-01-2009, 23:00
Некопулационните варианти на секса не са безопасни!
Некоиталното сексуално поведение - мутуална мастурбация, орален и анален секс, е честа проява на човешката сексуалност. Повечето хора прибягват до тези разновидности на секса с мисълта, че рискът от полово преносими болести и нежелана бременност е по-нисък. Въпреки че тези сексуални поведения снижават риска от забременяване почти до нула, това не важи за риска от венерически заболявания.
Повечето практикуващи орален секс не използват предпазни бариери. Полово преносимите заболявания могат да се разпространяват чрез слюнката, кръвта, вагиналните секрети, спермата и изпражненията, особено при наличието на съществуващи инфекции, открити рани и други язви.
Предаването на HIV е свързано с високия вирусен товар на инфектирания партньор. Рецептивното поведение е свързано с по-голям от инсертивното (активното), като рецептивният анален секс е 5 пъти по-рисков от рецептивния вагинален.
Herpes simplex 1 вирусът е свързан с появата на язви около устата, докато HSV-2 предизвиква генитални лезии. Въпреки това и двата типа могат да инфектират околоустни, анални и генитални райони.
Инфекцията с човешкия папиломавирус е често срещано сексуално трансмисивно заболяване, което може да причини аногенитални и орални тумори, както и доброкачествени генитални брадавици. Инфекцията през устната кухина е по-рядка.
Пренасянето на хепатит В е често срещано при прилагането на некоитални сексуални техники, тъй като вирусът може да се открие в спермата, слюнката и изпражненията. Хепатит А е свързан с фекална контаминация на устната кухина и е по-чест при практикуването на ано-орален секс. Въпреки че сексуалното предаване на хепатит С е изключително рядко, рискът от трансмисия е повишен при подлежаща HBV или HIV инфекция.
Некоиталният сексуален контакт е свързан и с редица невирусни инфекции: сифилис, гонорея и хламидия. Докладвани са и случаи на шанкроид, шигелоза и салмонелоза.
Главните начини за намаляване на риска от трансмисия при описаните по-горе техники включват редовното използване на презерватив, моногамността и абстиненцията. Всички сексуално активни жени на възраст под 25 години трябва редовно да бъдат изследвани за хламидия, а всички тийнейджъри - за гонорея.
Некоиталното сексуално поведение - мутуална мастурбация, орален и анален секс, е честа проява на човешката сексуалност. Повечето хора прибягват до тези разновидности на секса с мисълта, че рискът от полово преносими болести и нежелана бременност е по-нисък. Въпреки че тези сексуални поведения снижават риска от забременяване почти до нула, това не важи за риска от венерически заболявания.
Повечето практикуващи орален секс не използват предпазни бариери. Полово преносимите заболявания могат да се разпространяват чрез слюнката, кръвта, вагиналните секрети, спермата и изпражненията, особено при наличието на съществуващи инфекции, открити рани и други язви.
Предаването на HIV е свързано с високия вирусен товар на инфектирания партньор. Рецептивното поведение е свързано с по-голям от инсертивното (активното), като рецептивният анален секс е 5 пъти по-рисков от рецептивния вагинален.
Herpes simplex 1 вирусът е свързан с появата на язви около устата, докато HSV-2 предизвиква генитални лезии. Въпреки това и двата типа могат да инфектират околоустни, анални и генитални райони.
Инфекцията с човешкия папиломавирус е често срещано сексуално трансмисивно заболяване, което може да причини аногенитални и орални тумори, както и доброкачествени генитални брадавици. Инфекцията през устната кухина е по-рядка.
Пренасянето на хепатит В е често срещано при прилагането на некоитални сексуални техники, тъй като вирусът може да се открие в спермата, слюнката и изпражненията. Хепатит А е свързан с фекална контаминация на устната кухина и е по-чест при практикуването на ано-орален секс. Въпреки че сексуалното предаване на хепатит С е изключително рядко, рискът от трансмисия е повишен при подлежаща HBV или HIV инфекция.
Некоиталният сексуален контакт е свързан и с редица невирусни инфекции: сифилис, гонорея и хламидия. Докладвани са и случаи на шанкроид, шигелоза и салмонелоза.
Главните начини за намаляване на риска от трансмисия при описаните по-горе техники включват редовното използване на презерватив, моногамността и абстиненцията. Всички сексуално активни жени на възраст под 25 години трябва редовно да бъдат изследвани за хламидия, а всички тийнейджъри - за гонорея.