View Full Version : Страх ли ви е от смъртта?
53downfall
04-02-2009, 23:20
Въпросът е много прост.
Страх ли ви е от това какво има от другата страна?
SolusChristus
04-02-2009, 23:26
Не. :-D
SiegHeil
04-02-2009, 23:28
Интересно ми е кво има там...и има ли въобще нещо :>
всеки човек изпитва страх от смъртта..
това не е нещо което решаваш сам, това ти е заложено като инстинкт за самосъхранение
представи си, че към теб се движи кола с голяма скорост и е на секунди да те прегази. какво правиш - побягваш за да се спасиш (не мислиш дали те е страх или не)
Естествено ,че имам страх ,ако нямах сега нямаше да съм жив ,но това е друг въпрос. От друга страна всеки ще умре рано или късно ,тъй че колкото повече бягаш от нея ,толкова повече тя те застига.
53downfall
04-03-2009, 07:38
Има две сигури неща: смъртта и данъците :-D
Nam3less3
04-03-2009, 10:04
Изобщо не, и знам какво ме чака след нея. Страх ме е единствено от това да не умра преди да съм извършил някой необходими неща, гарантиращи добър живот на близките ми. Иначе смъртта е освобождение.
Верно....значи да умреш е хубаво нещо!?
Аз също не искам да умра преди да извърша необходимите неща,само че в личен аспект.Срещала съм теория за това какво има "отвъд",която се застъпва на много места-няма какво да ме притеснява в нея,ако пък няма нищо-все тая...
LittlePrincess
04-03-2009, 19:00
Страх ме е може би от начина по който ще умра. Но от това какво има след това - вярвам си, че има едно по хубаво място. :D
mitternacht
04-03-2009, 19:17
Смърт е пич.
Единствено той не може да бъде подкупен и както казаха-идва абсолютно при всеки.
В човешката същност е да се страхува.малко или много.Дори и да не си признава понякога.Да страх ме е.Но не някакъв параноичен страх.Просто има неща,които все още не съм направила и не съм видяла.
vlubeno_momi4e***
04-03-2009, 21:08
Да - определено ме е страх...
Не - често имам моменти в, които ми се иска да умра и после като се успокоя не съжалявам за това, което съм си пожелал...
Не се страхувам отсмъртта, защото вярвам в Бог истински
Не ме е страх от смъртта...естествено предпочитам да е бърза и безболезнена...но...не ме е страх..Точно за това не се лишавам от нищо...защото знам ли, утре може да умра..
...има къде,къде по-лоши неща от смъртта.
всеки човек изпитва страх от смъртта..
Ха, аз съм нечовек. Не ме е страх, но не искам да умирам :)
верно си е, ти си нечовешки глупав :)
kalokairi
04-05-2009, 21:00
не, приемам смърта като ново начало
Интересен въпрос. :) Искам да живея дълго :D но не ме е страх от смъртта. 8)
Extremescream
04-06-2009, 08:25
Вярвам в будистката представа за задгробен живот (сиреч претраждане),тоест не ме е страх изобщо :)
Jumbie483
04-06-2009, 10:23
От моята смърт не ме е страх..
но когато умират други (близки) .. повече ме е страх от болката след смъртта :(
Смърт е пич.
Единствено той не може да бъде подкупен и както казаха-идва абсолютно при всеки.
;-) ;-)
Смъртта за сатаната ли работи или за бог...или е доставчик на души на свободна практика?Кой му плаща и изобщо ква му е неговата изгода...С какво ли се е занимавал преди да се захване с тази работа,а къде ли мисли да си прекара пенсионерските години...Защо си крие лицето с тая качулка,да не би да е яко грозен,за къв чеп му е тая коса,кой го е учил да върти тая коса,а дали може с едно завъртане да подкоси повече от един човек.Той дали е депресивен човек,щото все с черно се облича...дали ходи при присихиатър....сигурно има нещо кофти в детството му.Какво ли му е скайп името.Дали си търси служители...ей тея въпросчета ми занимаваха кофата преди малко...
Мен лично не ме е страх от смъртта. Не искам да живея прекалено дълго, а искам да живея достатъчно, за да се насладя на всичко, което ми бъде предоставено :-P
Irenchety
04-06-2009, 22:29
НЕ, дори преди исках да се самоубия като си си прережа вените :?
Nam3less3
04-07-2009, 11:02
НЕ, дори преди исках да се самоубия като си си прережа вените :?Доста е болезнено, а и е изтъркано като метод.
Малко е странно хрантутничета на по 15-16 години, току-що зарязани от гаджето си, да говорят за самоубийство, прерязване на вените и т.н. при случай, че родителите им се бъхтят ежедневно, за да им осигурят бъдеще.. :?
devil4e_kiss4e
04-09-2009, 10:57
Страх ме е може би от начина по който ще умра. Но от това какво има след това - вярвам си, че има едно по хубаво място. :D +1
AutumnTears
04-09-2009, 11:59
Не ме е страх от моята смърт, а от тази на близките ми хора...
NaNa_SladuRana
04-09-2009, 14:04
не ме е страх от това,което има от другата страна,защото ако няма нищо животът ми е бил напразен,това е истински страшното :?
А ако няма такова нещо като другата страна!?
martinelka_kuklata
04-10-2009, 13:43
Страх ме е може би от начина по който ще умра. Но от това какво има след това - вярвам си, че има едно по хубаво място. :D +1
+1 Надявам се да не умра в бавни мъки, ами докато спя.. :D :D :D
Мисля,че тук трябва малко уточнение. За естествена или принудителна смърт си говорим? Лично мене и от двете не ме е страх (естествено,че въпреки това,ще следвам инстинктите си за самохранение,дори и да не ме е страх от смъртта,бих я отложил)
Все ми е едно.
Не се страхувам.
Понякога ми е тъжно за нещо не определено.
Мисля си, че скоро ще се свърши.
От какво да ме е страх.
Единствено ме е страх за близките ми да не ги нараня..
Иначе изобщо не ме е страх, чакам с нетърпение този момент!Искам да се запозная със съществото от светлината, да си видя живота на лента и да си дам сметка за какво съм живял.И след няколко години пак ше се пръкна тук.Изобщо не изпитвам страх, смятам даже, че преживяването ще е много хубаво.. :>
Страх ме е от самия процес -тоест от физическата болка, иначе не ме е страх от това какво има от другата страна (ако има нещо).
Fucklove92
05-06-2009, 15:13
Малко е странно хрантутничета на по 15-16 години, току-що зарязани от гаджето си, да говорят за самоубийство, прерязване на вените и т.н. при случай, че родителите им се бъхтят ежедневно, за да им осигурят бъдеще.. :?
+1
страх ме е от начина по който ще умра :D
INirvanaI
05-14-2009, 12:58
Не ме е страх от смъртта, страх ме е какво следва след нея... :)
YouCantStopMe
05-19-2009, 07:10
Страх ме е само какво ще се случи на близките ми.
Дали аз ще умра - не, но за близките ми - определено, още повече, че това е може би единственото нещо, което не мога да променя...
alkoxolizmo_0
05-28-2009, 12:05
emi da...strah mee
blackvelvet
05-28-2009, 12:57
Да,страх ме е....дори доста.Понякога си правя шегички,но всъщност ме е страх.
смъртта е едно от най хубавите неща които могат да се случат на човек.
веднъж. :smt069
ПП: обичам живота. но не заради мен.
Шизо, яко преиграваш, спри филмите :)
Шизо, яко преиграваш, спри филмите :)
u don't know the half of it. :!:
от смърта не ме е страх.. всеки го казва но дали го мисли.. не ме е страх от смърта а от начина по които ще умра
Scarecrow
07-28-2009, 22:38
Естествено.Всеки го е страх.Смъртта е най мистериозното и неизвестно нещо на човека.Не ме е страх от болката при умирането или нещо такова.Страх ме е от това, че живота няма да ми стигне за това което искам да направя.Че няма да си отида спокоен, че ще искам да живея още.Страх ме е от това да нямам избор.
Nam3less3
07-29-2009, 10:20
Мен не ме е страх. Смъртта е просто освобожданаване на душата от тоя затвор за нея. Само ме е страх смъртта ми да не засегне другите, или да е в неподходящ момент, или да е преди да съм свършил нещо важно.
ItalianMafia
07-29-2009, 18:02
Не ме е страх от смъртта ..
infern00
08-02-2009, 13:06
Всеки го е страх малко или много.Мен лично ме е страх.
Не. Винаги като съм в кола си мисля ,че ще катастрофираме и ще умра.. и вече очаквам момента :D
ArrowsOfDeath
08-02-2009, 17:08
Ето ви един хубав цитат от филма Jacob's Ladder
Louis: Eckhart saw Hell too. He said: The only thing that burns in Hell is the part of you that won't let go of life, your memories, your attachments. They burn them all away. But they're not punishing you, he said. They're freeing your soul. So, if you're frightened of dying and... and you're holding on, you'll see devils tearing your life away. But if you've made your peace, then the devils are really angels, freeing you from the earth.
Ще го кажа така - страхме е да умра на легло или в бездействие, не ме е страх да умра за България.
не неме е страх от това някой ден да умра.
имам притеснения дали ще мога да постигна целите си преди да отида от "дгурата страна" кадето е вечноста
хмм според мен от другата страна няма нищо както няма да ни има и нас там
в деня когато ние умрем умира и всичко около нас освен спомена за делата и идеите ни.затова докато сме живи трябва да направим така че спомена никога да не угасва поколения наред.
все ми е тая...все някога ще умра...неизбежно е...
въобще не ми пука...
Scarecrow
08-21-2009, 18:11
Ще го кажа така - страхме е да умра на легло или в бездействие, не ме е страх да умра за България.
Хаха всички така казвате.Не ви е страх от нищо ама като дойде момента...
In_And_Out_of_Love
08-21-2009, 18:26
Не ме е страх от смъртта сама по себе си! Повече ме е страх от неизвестността след нея...
При раждането си леля ми е изпадала в клинична смърт и е поела към светлината в тунела която е видяла. Малко преди да премине от другата страна на тунела в главата и е нахлула мисълта "Не! Не трябва да отивам там. Ще оставя детето си сираче..." и веднага след тази мисъл се е върнала обратно. :)
Тя все пак ми сподели, че усещането от цялото това събитие било много, много приятно и вълнуващо.
Затова не ме е страх от самата смърт, а ме е страх от неизвестността, намираща се в другия(светъл) край на тунела... :)
Zaharinka
08-21-2009, 19:52
Не страх ме е от това,какво ще оставя след себе си.Вероятно е кофти един ден просто да не се събудиш. :-o
dan40123
08-22-2009, 15:20
страх не е точната дума а по-скоро притеснение защото да умра на 16 е нелепо след 30-40 години можеби няма да ме е страх но за сега предпочитам да живея живота си. В краен смисъл не искам да умирам хич скоро и това би трябвало да се счита за Да.
Dimana99
08-22-2009, 15:40
Не знам
Nam3less3
08-22-2009, 15:44
Не знамКато не знаеш, какъв беше смисълът да го напишеш ](*,)
Страх ме е, разбира се!!!
... и не само от моята ; страх ме е , че един ден любимите ми хора няма да са до мен ... понякога се побърквам.
Разбира се, че да :) Всеки го е страх от смъртта, независимо каква религия изповядва и дали изповядва въобще такава, няма значение защото на всеки му се живее и всички много добре знаем че това става само веднъж :) в каквото и да вярва човек едно е ясно - умреш ли, няма връщане и точно това е голямото притеснение :)
И си толкова убеден, защото... ? Си бил там и никога не си се връщал? Понеже си в главата на абсолютно всяко човешко същество и знаеш точно как чувства то относно смъртта? И че няма как да живееш повече от 1 път, понеже си невероятно запознат с този въпрос?...
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш.
И си толкова убеден, защото... ? Си бил там и никога не си се връщал? Понеже си в главата на абсолютно всяко човешко същество и знаеш точно как чувства то относно смъртта? И че няма как да живееш повече от 1 път, понеже си невероятно запознат с този въпрос?...
Не се чувствай длъжен да ми отговаряш.
Това май че е за мен, а? :) Може би наистина малко прибързах, приобщавайки този страх за всички хора, но имах в предвид, че страха е една напълно нормална човешка емоция, както са любовта, радостта и тъгата.. Просто разсъждавах за нещата от моята гледна точка, стараейки се да бъда обективен, колкото и противоречиво да звучи това ;) Извинявам се ако с думите си съм засегнал убежденията на някои хора, не ми е било това намерението :?
А за това, че съм бил сигурен "че няма как да живееш повече от един път".. не съм сигурен, но не вярвам и досега никой не ме е убедил в противното :) Ако е така бих се радвал, но живота след смъртта е сред тези теологични въпроси, за които отдавна съм се отказал да си изграждам мнение, защото никой не може да ми докаже правотата (дори самият аз) нито на едната страна, нито другата.. просто се придържам към най-простата и възможно най-оправданата за мен версия докато не намеря някоя по-добра и по-достоверна, която да ме накара да се почуствам, че, научавайки я, се доближавам до истината :)
И между другото, намерението ми въобще не е да влизам във ненужни спорове, с когото и да било, макар че в тоя форум това е най-често използваният начин на водене на разговор 8-) Хайде лека вечер :)
И да, и не. Като се сетя как съм плакала за това как не искам да умирам направо ми става лошо. Толкова рев аз, едно пет годишно дете, съм изплака, защото не исках, и още не искам, никой мой познат да умира. Даже сега около мен баба ми говори с някаква нейна приятелка за много свои познати, които са починали. Направо ми стана лошо. А и не само старите хора умират, а и младите, което е най-страшното. Страх ме е да не остана сама на стари години, но от моята смърт как да ме е страх? Как, като е неизбежна и каквото и да направя все в почвата ще свърша. По-добре да не ме е страх и да живея сега всеки миг все едно ми е последно, да правя това, което искам, да съм щастлива. Не ме е страх. Всеки момент може нещо да се случи и вече да не съм измежду живите. Няма защо да ме е страх. Неизбежно е.
pe4enkata
09-03-2009, 06:58
не ме е страх от моята смърт страх ме е от това как майками и баща ми ще се почувстват като разберат
eveto_xx
09-03-2009, 11:20
Страх ме е, че може повече да не видя близките си. Страх ме е, че мога да остана сама там. Дано не стана свидетел на това,как червеите ми прояждат тялото. Страх ме е. Усещам, че там не ме чака нищо добро все още.
Sladurchoo
09-04-2009, 17:21
не
montana6
09-04-2009, 18:39
То какво да ме е страх... Тъй или иначе ще си отида, тъй че страх, не страх...
sunxflower
09-04-2009, 23:19
Не. Ни най-малко.
На теорията съм: What will be, will be. Точка по въпроса.
Повече ме е страх от един малък паяк дори.. :)
Никой не е вечен,така че от какво да ме е страх?Така или иначе ще се случи.
"Животът е труден, смъртта е по-лесна."
SkyEatsAirplane
09-08-2009, 12:10
Ами страх ме е от една страна защото смъртта е непозната за мен, от друга - не защото е неизбежна ... Преди вярвах, че отиваш в рая или ада. Сега мисля, че няма нищо след смъртта. Просто 2 метра под земята.. имало те, нямало те... все тая.
Ами страх ме е от една страна защото смъртта е непозната за мен, от друга - не защото е неизбежна ... Преди вярвах, че отиваш в рая или ада. Сега мисля, че няма нищо след смъртта. Просто 2 метра под земята.. имало те, нямало те... все тая.
Закона за запазване на енергията ?
SkyEatsAirplane
09-08-2009, 22:00
Ами страх ме е от една страна защото смъртта е непозната за мен, от друга - не защото е неизбежна ... Преди вярвах, че отиваш в рая или ада. Сега мисля, че няма нищо след смъртта. Просто 2 метра под земята.. имало те, нямало те... все тая.
Закона за запазване на енергията ? ;-)
Да - определено ме е страх...
Ами страх ме е от една страна защото смъртта е непозната за мен, от друга - не защото е неизбежна ... Преди вярвах, че отиваш в рая или ада. Сега мисля, че няма нищо след смъртта. Просто 2 метра под земята.. имало те, нямало те... все тая.
Закона за запазване на енергията ? ;-)
Да ти преведа...как след смъртта изчезваш, след като енергията не се губи ?
ArrowsOfDeath
09-08-2009, 22:44
Докажи ми приложимостта на този закон при смъртта.
Човека е направен от 2 вида енергия...материя(материята е енергия със нисък резонанс) и жизнена енергия(мисъл)..материята е ясно какво става с нея, преобразува се, става на тор и т.н...следователно и мисълта(а.к.а. душата) трябва да се пробразува и да отива някъде :>
bloodymirror
09-09-2009, 10:22
Страх ме е.
едно от малкото неща, от които наистина ме е страх...
едно от малкото неща, от които наистина ме е страх...
+1
И не ме е страх толкова от това, което ще стане после .. по - скоро се страхувам, че няма да съм с хората, които обичам ..
всеки малко или много се страхува
dEviL_bEbz
09-13-2009, 20:26
Амии аз винаги съм казвала и казвам,че не ме е страх от смъртта,но като се позамисля по обстойно е имало наистина много случаи,в които съм била на прага да пукясъм и никак не е било приятно чувството след това,беше си хасал уплаха и това,че сега мога да кажа тук-"не,не ме е страх" и мога да ви заблудя със този си отговор,но всъщност аз кого заблуждавам-само и единствено себе си,защото всъщност какво е то това да нямаш страх от смъртта-когато тя те срещне,да не избягаш от нея,а да я посрещнеш със оголени гърди,но от друга страна си е вярно,че някои понякога бягаме от нея,защото просто не се чувстваме готови и вътрешно оползотворени от живота,но истината си е само една-тя идва и никому не пита дали иска или неиска..просто идва!...,а колото до това дали ме е страх от 'другата страна'-определено не,защото съм чела по тази тема една книга(Пътят на душите) и знам,че наистина няма причина за притиснение и страх.
KarlDionic
09-13-2009, 22:02
хах 60% не ги е страх ма 100% ще напълните гащите ако ви опрат пистолет в оная работа :D 8) :P :P :lol: :-P :razz:
courtney
09-21-2009, 19:03
Страх ме е да умра, преди да съм направила някои неща. Затова и живея ден за ден и рискувам често и хората го смятат за безрасъдно; имам предвид откъм емоции, не крия чувства, правя каквото сметна за добре на момента, не че ей сега ще напусна училище, за да си направя кефа. Страх ме е до степен, до която няма да съм направила всичко, което искам. Също така ме натъжава и един друг факт - често стоя на някое красиво място, полянка, скала, езеро.. цикля над него и си мисля колко тъжно би било, че един ден няма да го видя, че то ще продължи да си е там, а аз ще гния някъде си. Тогава ме наляга една отвратителна меланхолия. 8-) Но като ми дойде времето, като съм се наживяла достатъчно и съм направила щуротиите, които ми се полагат за тоя живот, ще ми бъде интересно да видя какво има 'от другата страна'.
Мен лично не. То това си е кръговрата на живота - всеки се ражда и умира.
eatmybrain
09-26-2009, 08:56
Естествено не горя от желание да умра,но не се страхувам.Имам може би някой опасения за начина .. например не искам да умирам млада или пък мъчително,но самата идея,че ще умра не ме плаши.
По друг начин обаче стой въпросът със смърта на близките ми- едва ли имам по-голям страх.
Може би понякога копнея за смърта повече, отколкото да живея.
п.п. не съм емо :lol:
Allemande
09-26-2009, 15:04
Може би понякога копнея за смърта повече, отколкото да живея.
п.п. не съм емо :lol:
То едното води до другото.
pathetic
09-26-2009, 15:13
Страх ме е, особено, когато не е моята.
Има една мушичка тук... от известно време.
cherrygloss
09-27-2009, 06:48
Страх ме е от начина по който ще се случи...искам да разбера какво наистина има в отвъдното :(
Rebirthing
09-29-2009, 18:28
Ох тая смърт, тя е винаги на една ръка разстояние от нас и само да се пресегне и хоп сме мъртви вече.Дали ме е страх от смърта не мога да кажа със сигурност, но гласувах с да, страх ме е от самата мисъл, че може би няма да съществувам след като умра, всъщност ме е страх от непознатото и от това дали съм живяла правилно и дали не съм съдила твърде строго хората :? !Но...смърта е част от живота, както раждането...така че въпроса какво има отвъд е твърде спорен...
pathetic
09-29-2009, 18:48
каменна плоча с две цифри и тиренце по средата.
да ви е честито светлото бъдеще.
Които го е страх да умре го е страх и да живее.
Оо ми да.Определено.Доста пъти съм си мислила кво може да ме очаква след като умра .. ?? Ии накрая се се депресирам и никога не намирам логично обяснение.Като си представя векове наред тъмнина.Поне нещо такова съм чела :D Абе ужас.Не ми се мисли. :(
Allemande
10-09-2009, 16:56
Не, защото знам, че ще се преродя. Чел съм материял и знам, че всички се прераждат, след като умрат.
ЛОЛ
Не всички. Има си начини за прекратяване на цикъла от прераждания.
CelestiaL
10-12-2009, 21:38
Не, защото знам, че ще се преродя. Чел съм материял и знам, че всички се прераждат, след като умрат.
ЛОЛ
Не всички. Има си начини за прекратяване на цикъла от прераждания.
Bullshit!(за горенаписаното)
Страх ме е повече от смъртта на близък човек от колкото от собствената ми смърт. Предпочитам да умра аз отколкото някой роднина или приятел, просто защото ако умра аз няма много много да ми пука, а ако си отиде някой близък ще се тормозя!
bilqnavod
10-13-2009, 09:53
Ако трябва да умирам сега ще умра от страх преди да съм умряла. Но иначе като стана дърта баба и никои не ме ще вече мисля че ще бъде по добре да умра и тогава няма да се страхувам... :o
Не,в крайна сметка всички умираме
да.. не мисля;че има човек;който не го е страх от смъртта
Много хора твърдят така;ама в действителност изпитват страх от смъртта. :)
vesinka899
11-23-2009, 19:54
Да - определено ме е страх...
Не, по-скоро ме плаши какво става след нея :(
BladeOfMySoul
11-27-2009, 08:32
Не.Незнам дали не ме е страх понеже наистина не ме е страх или защото на 16 смъртта е някак си далече...Малко е неадекватен този въпрос за тийн форум според мен.
MovieGirl
11-27-2009, 19:52
с риск да прозвучи нелепо, не ме е страх от собствената ми смърт, имам предвид- защо да ме е страх?? умирам и после- нищо! кое му е страшното??
но пък да умреш млад, преди да си изживял миговете на живота си- това вече е страшно!, както и смъртта на близък, винаги съм се ужасявала от тази мисъл..
аз не се страхувам от смъртта, а от това да загубя живота си, преди да съм го изживяла на мах, или да загубя някого, когото ценя и обичам (но това е лично мое мнение)
ArrowsOfDeath
11-27-2009, 20:08
но пък да умреш млад, преди да си изживял миговете на живота си- това вече е страшно!, както и смъртта на близък, винаги съм се ужасявала от тази мисъл..
Тук си противоречиш с
с риск да прозвучи нелепо, не ме е страх от собствената ми смърт, имам предвид- защо да ме е страх?? умирам и после- нищо! кое му е страшното??
Ако наистина няма нищо след смъртта, то няма да осъзнаеш преждевременната загуба на живота си.
DieselBlood
12-03-2009, 20:19
От собствената ми смарт не ме е страх.Аз съм човек,който приема всичко с гордо вдигната глава.От смъртта на близак ме е страх.
Всички ги е страх от смъртта.
Не - често имам моменти в, които ми се иска да умра и после като се успокоя не съжалявам за това, което съм си пожелал...Vesko на колко си години бе чядо
Повече ме е страх от старостта,отколкото смъртта.
Смъртта те застига по всяко време,а старостта е неизбежна.
betterman
12-09-2009, 21:04
зависи от мисалта
Violenza
12-14-2009, 12:56
Страх ме е. И не само от моята ами и от смъртта на близък човек, не знам дали бих го преживяла.
Най-много се страхувам от това да умра прекалено рано, преди да съм изживяла достатъчно, и от бавната смърт.
От собствената ми смарт не ме е страх.Аз съм човек,който приема всичко с гордо вдигната глава.От смъртта на близак ме е страх.
Т'ва ме разби :shock: :lol:
CrAzYanDlaZy
12-17-2009, 17:00
искам да умра!! хипер ми е интересно какво ще стане, мисля че ше е мн яко :P 8-) ама сериозно говоря ...[/i]
И не и да.
Не, защото нищо не свършва там.
Да, защото оставаш абсолютно сам..
marin4itu
12-25-2009, 10:54
Не ме страх толкова от смъртта, колкото от това, че не знам какво следва след нея...
iiordanova
12-28-2009, 12:09
Да .. страх ме е , но не знам от самата мисъл или от смърттта ..
Смъртта е неизбежна. Всеки го е страх , но едни го съзнават .. други - не.
scanadal
01-10-2010, 13:31
От смъртта не,но от моментът преди нея се страхувам.Онзи момент непосредствено преди всичко да свърши :-o
Толкова пъти съм се сблъсквал със смъртта,че не мисля за нея
filmimilmi
01-15-2010, 16:12
Страха от смъртта идва от това, че приживе не си свършил всичко, което си искал да направиш някога. Не може да приемеш края спокойно ако си оставил незавършени дела след себе си. Но в крайна сметка няма правила за това какво е било необходимо да свършиш, все пак всички цели сам си ги поствяш. Просто трябва да се примириш, че си успял да извлечеш толкова от живота си, колкото е било възможно и да отстъпиш мястото си за нови хора. Не трябва да напускаш този свят с чувство за вина към себе си, трябва да си спокоен, че си живял така както си живял или по-точно. Да разбереш, че точно това, което си дал от себе си е напълно достатъчно, за да разбереш, че животът ти не е изтекъл по безмислен начин.
Не, защото смъртта е просто преход... :)
eveto_xx
01-18-2010, 23:37
Страх ме е от неизвестното. Страх ме е, че там може да съм сама.
YourSupergirl
02-05-2010, 16:43
не.
след съмъртта за мен има прераждане.
но,ако няма нищо след смъртта..нито рай,нито нищо..
ако изчезна просто така..завинаги..
наистина ще е безсмислено и сранно :?
Не ме страх толкова от смъртта, колкото от това, че не знам какво следва след нея...
След нея идва СЪД на който Съдия е сам Бог.
Не, защото смъртта е просто преход... :)
Към какво мислиш че е преход ?
повече са писали че не ги е страх? аве еи лъжци или лъжете насам-натам или лъжете самите себеси на тоя въпрос не се отговаря със смелия отговор току-така.... ти се сблъскай със смъртта имаи какво да губиш па тогава пак кажи че не те е страх
Мен лично не ме страх.Знам че за мен смъртта ще е само преход от времето към вечноста,а през вечноста ще съм с Исус Христос :)
filmimilmi
02-08-2010, 20:57
Смъртта е интересна само първите 2-3 минути докато не настъпи напълно. По време на нея в мозъка (ако е цял) се отделят едни страхотни химически съединения и процеси, които те карат да изпитваш невъобразимо хубави или лоши неща. Един вид невероятно интересен трип, който не можеш да изпиташ от никакви наркотици приживе и после да бъдеш нормален до края на живота си. :) (четете за DMT веществото) Онези, които са преживяли клинична смърт обикновено се връщат "просветлени" за цяла цифра работи, които дори не можем да допуснем, че са възможни... Ако приемем, че това е край само за тленното, то можем единствено да спекулираме какво действително става със съзнанието след смъртта. Обяснение за това може да търсим чрез откровенията на някоя религия или в езотериката... Изборът е личен.
anonymous682486
02-09-2010, 18:41
никак нее ме страх и безтова умираме живеем 80години и умираме :( :(
никак нее ме страх и безтова умираме живеем 80години и умираме :( :(
А после ? :)
anonymous682486
02-10-2010, 14:43
никак нее ме страх и безтова умираме живеем 80години и умираме :( :(
А после ? :)
кво после :shock: :shock: :shock:
Евреи 9:27
И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.
Какво мислиш че става на този съд ?
filmimilmi
02-10-2010, 19:49
Евреи 9:27
И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.
Какво мислиш че става на този съд ?
В каквото и да вярваш, съд няма. Наистина. Но няма лошо да живееш както си пожелал да живееш. Само приеми края без да се изненадваш какво има "отвъд". Няма да е нищо от това, което са те подготвяли да очакваш....
Всъщност няма смисъл да развивам мисълта си нататък. Просто ще е обратното на това, което ти можеш да развиеш. Хубаво е всеки да си вярва в каквото иска, тъжно е (макар и да не ти съчувствам, а и без друго не само на теб, а и на никого не дължа съчувствие...) да вярваш, че ще бъдеш наказан. Капана е в това, в което вярваш прекалено убедено, макар и с цялото си сърце. Не трябва да приемаш смъртта си като време за съд. Истинският съд се намира тук на земята. Говоря за онова, което съдбата ти поднася. Иначе ако има съд, то уроците, които съдбата ти поднася тук ще са напълно безмислена. Според мен всеки си тръгва от тази земя като научи своя урок. Ако не го е научил приживе, то какъв е смисъла от съд?? Замисли се за късо време, може и да е от полза. За всичко останало не съм склонен да споря, а има и цифра други теми...
И си така убеден в думите си, защото...? Умирал си и си се завръщал и знаеш какво е...?
Не знам, но в мен винаги се е будел искрен смях, когато прочета "Това е така!" или "Това не е така!", "Такова нещо няма!". И да, дори ние вярващите в нещо в дъното на душата си не сме убедени в него. Но за това се нарича вяра. Доверието е да разчиташ на някой, за когото не знаеш нищо. Някои го правят, други не.
Повече от нагло и обидно е да казваш на друг в какво да вярва, избор винаги има. А инак, понеже "атеистите" винаги хвърляте "факти" в лицето на "слепите", я ме замери мен с някой факт, за това, че отвъд ни чака само "Нищото".
Група пъпчасали хлапаци седнали и дискутират смъртта и живота, страх и смелост. Естествено, че всеки го е страх от смъртта. Единствено човек, знаещ най-тъмните и най-сложните тайни на живота не би изпитвал страх. Позволи ми да се съмнявам, че точно тук има такъв човек... камо ли в тази абсурдна цифра "Не".
Фими-милми, ще е краткият ми коментар :д
filmimilmi
02-10-2010, 20:26
:smt051 Виж ся. 8-) 8-)
Не съм написал никъде, че отвъд няма нищо. Покажи ми къде точно твърдя подобно нещо, но искам да е подчертано с главни букви, оцветено и с курсив!
Второ, това са единствено мои твърдения, които споделям на общ принцип защото ми е позволено да изкажа и своето мнение свободно все още надявам се. Това не е форум единствено за Християнството, ами тук се обсъжда и философия, разделът си има и име и описание в случай, че си влязъл тук с нагласата, че ще се дискуритат само теологични теми. Аз коментирам в духа на това, че може би има нещо друго освен религията... А и ти самият говориш, че дълбоко в душата си имаш трохичка съмнение, но не си позволяваш друго освен вярата в теб да надделее.
Трето. Да, може би тук е място където пишат повече пъпчивкоци, но ако това те отвращава си съвсем свободен да пишеш някъде където всиичко, което кажеш ще се приема за доказано. Знам, че можеш да измъкнеш каквото и да е по темата. Включително и аз, но не е там въпроса. Нали разбираш, работата е в това да мислиш гъвкаво, не да приемаш, че обезателно мнението ти тежи над това на останалите тъй като мислиш, че си открил топлата вода и сега всичко останало са абсолютни глупости. Да, може би акцентирам прекалено много върху разни неща, които аз ги приемам точно толкова за чиста монета, колкото и ти приемаш твоето мнение за такава и като гледам заедно сме темерути, а не само аз. Не виждам нещо, което да трябва да те ядосва.
Пп. На колко години си? Питам просто от любопитство, не в името на това да споря за нещо, споко.
8-)
Пп 2. Смятам, че от смъртта се страхува единствено човек, който мисли, че е оставил нещо недовършено в мисията си на Земята. Не съм казал, че знам всичко. Опитвам се да гледам по-разчупено и философки, а и раздела е предназначен за това все пак. Не знам ти какво смяташ, че ще откриваш тук всеки път когато влизаш...
Самият факт, че така категорично отричаш нещо след смъртта, говори сам за себе си. Напълно си свободен да забодеш каквато и да е глуп...ъъъ... мисъл, която таиш в главата си, но бъди така етичен да се изразяваш а ла "Според мен, няма съд понеже...", не като "В каквото и да вярваш, съд няма. Наистина."... наистина? :lol: . А какво има приятелю... моля те напиши го с големи букви, подчертано и цветно. Трето... бля-бля-бля... "бъди гъвкав".. бля-бля-бля... "не мисли, че мнението ти тежи над другите", да пиша ли пак гореспоматата ти "истина", оп, май го направих така или инак. Четвърто, далеко съм от яда, точно за това и написах в горния си пост, че будите смях в мен... как направи това заключение, че и пиксално - мистерията драйфус :д. Пето, трошичката съмнение винаги ще ме преследва и винаги ще знам, че е там, няма нужда да й се осланям. Както сам изтълкува, предпочитам да вървя "сляпо" с вяра под ръка. Шесто на 20 съм (чистото лице и гаджетата вече не са илюзия 8-) ).
Седмо, нищо не смятам, че ще открия... както сам каза, това е форум :Р
П.П. Особено ми харесва очеизвадният начин, по който налагаш мнението си, а после ръсиш грозната диря с реплики като "не бе, аз се опитвам да съм широко скроен човек..." :D ... Със здраве.
Евреи 9:27
И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.
Какво мислиш че става на този съд ?
В каквото и да вярваш, съд няма. Наистина. Но няма лошо да живееш както си пожелал да живееш. Само приеми края без да се изненадваш какво има "отвъд". Няма да е нищо от това, което са те подготвяли да очакваш....
Всъщност няма смисъл да развивам мисълта си нататък. Просто ще е обратното на това, което ти можеш да развиеш. Хубаво е всеки да си вярва в каквото иска, тъжно е (макар и да не ти съчувствам, а и без друго не само на теб, а и на никого не дължа съчувствие...) да вярваш, че ще бъдеш наказан. Капана е в това, в което вярваш прекалено убедено, макар и с цялото си сърце. Не трябва да приемаш смъртта си като време за съд. Истинският съд се намира тук на земята. Говоря за онова, което съдбата ти поднася. Иначе ако има съд, то уроците, които съдбата ти поднася тук ще са напълно безмислена. Според мен всеки си тръгва от тази земя като научи своя урок. Ако не го е научил приживе, то какъв е смисъла от съд?? Замисли се за късо време, може и да е от полза. За всичко останало не съм склонен да споря, а има и цифра други теми...
За мен смъртта ще е само преход към вечноста.Вярвам в Исус Христос защото съм го изпитал в живота си ,има съд ,надявам се някой ден и ти да изпиташ Исус в живота си и да повярваш в Него.И все пак ще те попитам защо не вярваш в Исус? :)
Доверието е да разчиташ на някой, за когото не знаеш нищо. Някои го правят, други не.
Всъщност не е вярно че не знаем нищо за Исус,доверяваме му се точно защото го познаваме, ако не го познавах нямаше да му се доверя.Ти можеш ли да се довериш на някой който за първи път виждаш?Аз не мога.Ние вярващите се доверяваме на Бог точно защото го познаваме,защото сме го изпитали и знаем че Той е жив и че Той наистина е това за което се представя в Библията. :)
Поздрави на всички :)
Може би не се изказах правилно. Има разлика м/у доверие м/у 2ма души и доверие като религиозна вяра. В едно от своите произведения отец Павел Флоренски казва, че думата "истина" произхожда от "есть", от глагола "быть" (на старобългарски) т. е. истината е това, което е. В този смисъл тя е пределна реалност. Когато казваме, че вярваме - имаме предвид, че сме уверени в съществуването на някаква крайна реалност. Тя може да ни се разкрие чрез изкуството, природата, любовта, но може да бъде реалност, осеняваща ни като религиозен опит, като усещане за Божието битие. В този смисъл може да кажеш, че познаваш Бог и му вярваш.
А доверието м/у непознат и непознат е именно доверие, понеже ако го познаваше - щеше да знаеш. Нямаше да има нужда от доверие :Р . Научи значението на думите.
http://vbox7.com/play:142b0705
Човек който е минал през ада.
filmimilmi
02-11-2010, 16:02
И все пак ще те попитам защо не вярваш в Исус? :)
Не вярвам в него или друг поради много съществени причини.
Като за начало от вярващия се изисква да няма лични чувства и спадове в ентусиазма, с който той се отдава изцяло на идеологията на своята религия. Той трябва през целия си живот да изпитва несекваща омраза към външните врагове (представителите на други религии), както и към вътрешните предатели, да тържествува при "победите" (възприемайки по правило, че нещастията, които се случват на инакомислещите обезателно са наказания от Бог заради прегрешнията им) и да се прекланя пред мощта и мъдростта на Бог за абсолютно всичко. Неудовлетворението, породено от безперспективното и бедно съществуване, преднамерено се насочва навън и се разсейва, чрез такива уловки като празниците, а размислите, които биха могли да доведат до скептични и бунтарски настроения, се убиват в зародиш чрез възпитаната отрано вътрешна дисциплина. (много от вярващите са такива от малки, те не са могли да изберат свободно в какво да вярват, а родителите им са им предали традицията да вярват...) Най-първият и елементарен урок, който едно дете може да усвои е, че ако не бъде послушно ще отиде в ада. Чрез страха от това, който се внедрява още в детска възраст, у индивида се развива способността да спре сам като по инстинкт точно пред прага на всяка опасна мисъл (съотвено желание за неподчинение например). Индоктиринирането включва умението да не виждаш аналогиите, да не забелязваш логическите грешки, да не разбираш и най-малките аргументи, ако са чужди на Библията например, и да се отегчаваш и отвръщаваш от всякакви помисли, които биха могли да те тласнат към ерес. С други думи предпазна глупост. Но само глупостта не е достатъчна. Напротив, правоверността в пълния си смисъл изисква такъв всеобхватен контрол върху собствените си мисли, какъвто има и над тялото си акробатът. В последна сметка, във вярващите се гради убеждението, че Бог е всемогъщ, а Библията - непогрешима. Да не говорим, че вярващите сами цензурирате това, което четете, гледате и дори до музиката, която слушате (присъщо за евангелистите например) и по този начин се индоктиринирате все по-дълбоко и дълбоко в материята един вид.
Доказателство за самоцензурата е, че дори няма да поискаш да прочетеш това например... Не, че би променило нещо, но сам ще си кажеш, че това противоречи на всички аргументи в Библията защото самото четене на подобна статия за теб си е ерес...
http://karutzar.blogspot.com/search/label/%D0%98%D1%81%D1%83%D1%81
Dimana99
02-11-2010, 16:34
Не ме е страх
D12Respect
02-11-2010, 18:14
http://vbox7.com/play:142b0705
Човек който е минал през ада.
За какво го пусна този шит? Пореден пример, че тази иска страхопочитание към Бога и ако това не става отиваме в ада с вечните мъки.Жалка гледка.
bebity92
02-21-2010, 16:13
Страх ме е да,но след нея може би ни чака нещо по-добро :)
gandalfepi4
02-22-2010, 10:22
... а може би този живот е всичко, което имаме и затова трябва да го направим възможно най-добър вместо да се надяваме, че като си бъркаме в носа по цял ден и мислим добри мисли ще заслужим вечно съществуване на некво магическо място след като умрем :-|
haaveilua
03-18-2010, 06:36
Мен лично ме е страх от начина, по който ще умра.
За товаа :
Живей един път, но както трябва
слънцето няма цяла вечност да те радва.
Граби с шепи обичай всеки,
края не тежи ако дните ти са леки. :-D :grin: :grin: :grin:
YouDontKnowMe
03-18-2010, 18:23
Страх ме е от смъртта и болеста , като цяло . Прекалено много нещастие донасят на всички - най - вече на близките на пострадалия.
HRaBr0TyYKeBaPcHe
03-20-2010, 20:46
Всеки ги е страх от смъртта дори и да не признава.А тези които си мислят, че не ги е страх значи не са се замисляли :?
Човек сънува, че пропада и попринциш се буди се докато пада - стреснат = нормална реакция. 1 вид показва, че страха от смърта е на подсъзнателно ниво.
gandalfepi4
03-26-2010, 06:59
знаете ли, много е лесно някой да говори дали го е страх от смъртта докато седи на компа ама полужението драматично се променя ако седиш пред някой с патлак/нож/бухалка/тъща.
ако някой се е изправил пред смъртна опасност чак тогава има право да говори според мен. не може да не си почувствал живота си застрашен до толкова че да си мислиш че ще пукнеш след 5 секунди и да се правиш на безстрашен
а по темата вече-зависи. от непосредствена смъртна опасност хич не ме е бъзе (2 случая) щото от адреналин не си знаеш гъзъ къде е камо ли да те избива на философски въпроси.
а от смъртта по принцип-миии... уважавам я така да се каже.
не смятам че страх е нещо което трябва да се изпитва от неизбежното просто няма смисъл. обаче че не ми се иска да пукна и да изчезна завинаги не ми се иска даже хич :D
HRaBr0TyYKeBaPcHe
03-26-2010, 16:41
знаете ли, много е лесно някой да говори дали го е страх от смъртта докато седи на компа ама полужението драматично се променя ако седиш пред някой с патлак/нож/бухалка/тъща.
ако някой се е изправил пред смъртна опасност чак тогава има право да говори според мен. не може да не си почувствал живота си застрашен до толкова че да си мислиш че ще пукнеш след 5 секунди и да се правиш на безстрашен
а по темата вече-зависи. от непосредствена смъртна опасност хич не ме е бъзе (2 случая) щото от адреналин не си знаеш гъзъ къде е камо ли да те избива на философски въпроси.
а от смъртта по принцип-миии... уважавам я така да се каже.
не смятам че страх е нещо което трябва да се изпитва от неизбежното просто няма смисъл. обаче че не ми се иска да пукна и да изчезна завинаги не ми се иска даже хич :D
Наистина е така...Ама тая тъща ма накефи :razz: :razz: :razz:
Някой много лесно го казват това "не,не ме е страх" ...
много пъти сме се "гледали с нея (смърта) " и искам да ви кажа,че когато стане така,не само ви е страх.....потръпвате чак...
filmimilmi
03-30-2010, 16:08
Смъртта е любопитно нещо и с според мен човек не трябва да си прави планове, които реално не би могъл да изпълни преди да умре, тъй като в противен случай би се страхувал да посрещне последното красиво преживяване в своя живот. Да, смятам смъртта за част от житейския опит и тя не трябва да бъде посрещана главно със страх, че не си успял да завършиш плановете, които си си поставил приживе. Естествено, изключвам спонтанната и трагична смърт, когато например ще те застрелят по време на банков обир или си на път да загинеш в самолетна катастрофа и прочее. Ясно е, че тогава от адреналин въобще няма да ти е до това да си задаваш философски въпроси, но когато си си вкъщи на смъртното си ложе, заобиколен от скъпи за теб хора, и си дадеш сметка, че си оставил своята следа в сърцата им и тази на света след теб, тогава би трябвало да бъдеш спокоен и да приемеш смъртта с радост. :)
По - скоро ме е страх от неизвестното, отколкото от смъртта..
Смъртта е любопитно нещо и с според мен човек не трябва да си прави планове, които реално не би могъл да изпълни преди да умре, тъй като в противен случай би се страхувал да посрещне последното красиво преживяване в своя живот. Да, смятам смъртта за част от житейския опит и тя не трябва да бъде посрещана главно със страх, че не си успял да завършиш плановете, които си си поставил приживе. Естествено, изключвам спонтанната и трагична смърт, когато например ще те застрелят по време на банков обир или си на път да загинеш в самолетна катастрофа и прочее. Ясно е, че тогава от адреналин въобще няма да ти е до това да си задаваш философски въпроси, но когато си си вкъщи на смъртното си ложе, заобиколен от скъпи за теб хора, и си дадеш сметка, че си оставил своята следа в сърцата им и тази на света след теб, тогава би трябвало да бъдеш спокоен и да приемеш смъртта с радост. :)
+100 :)
SmileyFace
04-13-2010, 23:15
Това е едно от малкото неща,които наистина ме плашат! :? иска ми се да знаех какво точно ще стане с мен - независимо лошо или хубаво,пак би било доста по-добре от неизвестното :?
vikiiitooo
04-25-2010, 14:34
И мен като някои които отговаряха не ме е страх от смърта за какво? Страх ме е или то не е точно страх ами опасение как ще умра искам да е барзо само това малко ме тревожи.... :D
BadBadGirl
05-15-2010, 12:41
Смъртта е любопитно нещо и с според мен човек не трябва да си прави планове, които реално не би могъл да изпълни преди да умре, тъй като в противен случай би се страхувал да посрещне последното красиво преживяване в своя живот. Да, смятам смъртта за част от житейския опит и тя не трябва да бъде посрещана главно със страх, че не си успял да завършиш плановете, които си си поставил приживе. Естествено, изключвам спонтанната и трагична смърт, когато например ще те застрелят по време на банков обир или си на път да загинеш в самолетна катастрофа и прочее. Ясно е, че тогава от адреналин въобще няма да ти е до това да си задаваш философски въпроси, но когато си си вкъщи на смъртното си ложе, заобиколен от скъпи за теб хора, и си дадеш сметка, че си оставил своята следа в сърцата им и тази на света след теб, тогава би трябвало да бъдеш спокоен и да приемеш смъртта с радост. :)
+100 :)
Сългасна съм. И да,страх ме е и то много! Освен това не смятам,че след смъртта има ''нещо'' или животът продължава.Именно това най-ме плаши.
DevilWish
05-15-2010, 19:38
Преди бих отговорила с "не" ,но сега вече ме е страх.Направила съм достатъчно лоши неща в живота си. . но ако Господ иска ще ми ги опрости, всемилостивия.
gandalfepi4
05-15-2010, 21:44
^ "всемилостивия" а? грешките които си допуснала трябва да бъдат опростени само от хора при това само двама-ти и този който си прецакала. мнението на други хора изобщо не е важно след като си се извинила за обидата, върнала откраднатото, поправила счупеното или както там трябва да се направи компенсация.
а иначе от чисто религиозна гледна точка има и "грехове" които са грешка само и единствено в очите на бог (който и да е) и които са такива просто от лицемерие щото не го/ги/я нараняват по какъвто и да е начин а нямат никаква логическа основа но въпреки това се наказват с вечно мъчение:
ядене на миди/раци/главоноги, ебане на жена в цикъл, палене на огън в събота, носене на дрехи от различна материя, отказване да повярваш в говорщи мравки, подстригване на косата и тн и тн и тн
това идесетки други са все напъно незначителни глупости които са били наказуеми със смърт според "всемилостивия".
Има ли смисъл да се страхуваш от нещо, което не можеш да контролираш или промениш?
DevilWish
05-16-2010, 18:09
^ "всемилостивия" а? грешките които си допуснала трябва да бъдат опростени само от хора при това само двама-ти и този който си прецакала. мнението на други хора изобщо не е важно след като си се извинила за обидата, върнала откраднатото, поправила счупеното или както там трябва да се направи компенсация.
а иначе от чисто религиозна гледна точка има и "грехове" които са грешка само и единствено в очите на бог (който и да е) и които са такива просто от лицемерие щото не го/ги/я нараняват по какъвто и да е начин а нямат никаква логическа основа но въпреки това се наказват с вечно мъчение:
ядене на миди/раци/главоноги, е**не на жена в цикъл, палене на огън в събота, носене на дрехи от различна материя, отказване да повярваш в говорщи мравки, подстригване на косата и тн и тн и тн
това идесетки други са все напъно незначителни глупости които са били наказуеми със смърт според "всемилостивия".
Грешките ,които съм допуснала ще ми се опростоят ако Бог иска, ако Бог реши, че добрите ми дела са повече от грешките и най-вече ако се разкайвам за грешките и РАЗБИРАМ, че са грешки.Ако правя нещо грешно и си мисля, че е окей, то тогава това е непростимо ;)
SmilezZz
05-17-2010, 07:01
Има ли смисъл да се страхуваш от нещо, което не можеш да контролираш или промениш?
Concussion
05-17-2010, 08:04
Всеки малко или много се страхува от смъртта. Но аз съм от тези, които се страхуват по-скоро от начина, по който ще умрат.
MissDeadly
05-17-2010, 18:34
Да... Даже преди време имах страхова невроза точно от тва 8-)
Lancelot
05-17-2010, 18:54
Страх ме е разбира се. Всеки го е страх, каквото и да казва. Било то скъп човек, хоби или просто лекия полъх на вятъра, на всеки му пука за нещо, всеки обича нещо, и всеки го е страх да изгуби това нещо.
svetlio02
04-26-2012, 15:21
красивите места , няма да останат завинаги след смъртта ти , ти ще изгниеш някъде си ..а когато слънцето един ден умре ще умре и земята тогава от хората ,приородата от теб мен и всичко останало няма да има и помен !
За всички които имат страх от смърта независимоп дали е повлияна от силни религоизни вярвания или от незнание бих препоръчал да прочетът книгата на Долорес Кенън - Между живота и смърта . В нея ще се намерят много логични обяснение за това що е то живот и смърт и каква е тяхната цел.Ето малко цитат от нейната книга
http://dolorescannonbg.blogspot.com/2012/02/blog-post.html
Нека ви запозная с възгледите на Бил Хикс.
http://www.youtube.com/watch?v=7D0BeLz5blM
Абстрахирайте се от гнусните наркотици.
Всеки от нас е просто съвкупност от частици, които в основата си са електрични заряди. Частиците се събират в една система, появява се consciousness-a ни и на практика живота, после умираме и частиците енергия продължават по своите пътища. ТОест живота е просто един миниатюрен сън в безкрайността.
Ба, не мога да се изразявам.
Нв ме е страх, жал ми е за всички които ме обичат!
Но това е живота, едни се раждат - други умират!
смъртта е зло, това е един от духовете на "тъмнината", ето защо тя също ще бъде премахната сега когато съвсем скоро истинският Господ Бог дойде в своето пришествие
"И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт." Откровение 20: 14