nqkoi moje li da mi kaje v kratuk konspekt koe e nai - vajnoto koeto trqbva da znam za "IZTOCHEN VUPROS"
adrenalinkavt
04-03-2009, 14:40
Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и литературата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия Изток.
Развитие [редактиране]
Берлинският конгрес от 1878 г. изиграва важна роля за съдбата на Източния въпрос
Като политическо понятие Източният въпрос се споменава за първи път на Веронския конгрес от 1822 г. състоял се по повод Гръцкото освободително въстание от 1821-1829 г. В своето развитие той преминава през няколко етапа. Най-ранният е свързан с балканските проекти на Екатерина II и началото на освободителните движения в Сърбия, Влашко, Молдова и Гърция. Втората фаза протекла в периода до Кримската война, когато Русия наложила своето влияние над Османската империя в резултат на Египетските кризи от 1833-1841 г. Това ускорило реформите в многонационалната държава и улеснило налагането на колективно влияние на всички Велики сили над нея. След загубата на Русия в Кримската война от 1853-1856 г. славянската държава престанала да бъде главен фактор в Източния въпрос. Тя преориентирала външната си политика от агресивни методи срещу ислямската империя към културно и просветно влияние сред балканските народи, с цел подпомагане на национално-освободителните движения на Балканите.
През 60-те и 70-те години на XIX век българския народ изградил свое национално-освободително движение, благодарение на действията на Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов и други български патриоти. То намерило завършен вид с Априлското въстание от 1876 г. Жестоките репресивни методи които османската армия наложила над въстаналото българско население и избиването на около 30 хил. българи предизвикало бурни реакции сред обществеността в Европа. Това довело до поредната Руско-турска война от 1877-1878 г. След приключването ѝ по силата на Берлинския договор било създадено автономно Българско княжество, а Сърбия и Румъния получили независимост. Берлинският конгрес от 1878 г. стабилизирал международното положение в Европа за период от 40 години.
Последната фаза от развитието на Източния въпрос започнала с анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и обявяването на независимостта на България през 1908 г. Действията на Австро-Унгария изострили до крайност отношенията ѝ с Русия и се превърнали в допълнителна причина за присъединяването на Русия към Антантата през Първата световна война. В крайна сметка Източният въпрос не бил разрешен в полза на Русия поради резултатите от Първата световна война, които коренно променили международната обстановка и го премахнали от дневния ред на европейската дипломация.