LiL_MeoW
04-04-2009, 06:35
Това е една история която е отрази доста върху моят живот и това което съм сега ... които иска може да чете, ще бъда мноооого изчерпателна и за да не е баналната love story ще кажа че беше доста спонтанно и много болеше . Няма да спонемавам имена просто ще кажа това което не съм събрала смелост да кажа, въпреки че винаги съм мислила за себе си като за силен човек. Понеже е 9 и малко суртинта в събота и още не съм спала ще ви занимавам :)
Познавам те откакто познавам и себе си... Всичко винаги е било свързано с теб... от детската количка до абитуриенския .... всичко. Но новото начало беше преди 3 месеца. Поеви се неочаквано, знаех че живота много ни е променил и че вече не сме деца, както и знаех че ти доста си го загазил с някой вещества ... Въпреки, че знам всичко, аз винаги съм те обичала, не толкова като Г-н ЕДИНСТВЕН, колкото като мои приятел. Нещата обаче се развиха по друг начин. Незнам дали се влюбих. Любовта е силно чуство което съм изпитвала, но никога не съм разбирала. Много исках да ти помогна. Исках си моят приятел, който е адски талантлив и разбира хората около себе си, а не безкрупулният херцог в които се беше превърнал. Направих всичко което можех ... бях с теб във всяка секунда цели 3 месеца, страхувах се да те оставя сам, грижих се за теб само за да задоволя собствената си нужда да видя един приятел в големите ти жълто-кафяви очи... много егоистично нали ? ... Както и да е не постигнах нищо. Една сутрин просто стана пот леглото и дори не ме погледна. Час по късно изнервен се поеви и ми каза "добро утро". Излъга ме за това какво мислиш да правиш, а аз бях прекалено изморена за да ти противореча. Заболя ме. Отнесе се с мен като със старите си ръкавици... но знаеш ли - разбирам те. Аз си исках моят приятел, а ти отдавна го беше убил и вече даже теб те нямаше. Имаше го само хероина. Смисъла на твоят живот от година насам. Никога не съм те разбирала за това ... никога не съм разбирала защо толкова мразиш хората около себе си и защо ги наказваш по толкова болезнен начин. На никои от нас не му беше лесно, всеки имаше проблеми.... Защо се предаде? Не искам отговор. Този отговор ще бъде поредната ти лъжа, а на мен ми омръзна да ме лъжеш...
Все още помня един наш разговор .. Казах ти че ако искаш да ти опиша какво изпитвам към теб ще трябва да изтръгна сърцето си и да ти го подаря .. стига да го искаш. Май те оплаших ? По страшно нещо не беше чувал ? Знам че е така. Чесно казано не ми пука как си се почуствал, аз бях себе си до края. Съвеста ми е чиста, а ти можеш ли да кажеш същото за своята ? - Едва ли... Но както и да е. След като си тръгна ми беше много трудно и тежко. Няма те. Просто те няма .. няма те сега, нямаше те тогава, дори докато беше до мен едва ли си бил там. Намерих човек с които мога да говоря за отношенията си с теб и той ми каза че няма смисъл .... Смисъл... а аз направих толкова много и се жертвах заради теб .. само за да разбера че няма смисъл....Може да прозвучи много жестоко но се надявам да приключиш жалкото си и безсмислено съществуване бързо и безболезнено и никога да не ми се налага да те виждам отново. Съсипа мен и всичко което е било и е можело да бъде. Не те мразя ... омразата е силно и красиво чуство ... движеща сило. По-зле - презирам те и всеки път когато те погледна се сещам не за теб и за това което беше , а за това в какво ме превърна и колко много мъка ми продаде.. Продаде защото за теб никога нищо не е било безплатно .... Продаде ми псевдо връска, подплатена с псевдо любов и псевдо целувки и псевдо секс ... За теб всичко винаги е било просто защото е , а не защото наистина си го искал, а от това боли много. Твоето безразличие уби и малко човещинка останала в мен. Благодаря ти ...
Познавам те откакто познавам и себе си... Всичко винаги е било свързано с теб... от детската количка до абитуриенския .... всичко. Но новото начало беше преди 3 месеца. Поеви се неочаквано, знаех че живота много ни е променил и че вече не сме деца, както и знаех че ти доста си го загазил с някой вещества ... Въпреки, че знам всичко, аз винаги съм те обичала, не толкова като Г-н ЕДИНСТВЕН, колкото като мои приятел. Нещата обаче се развиха по друг начин. Незнам дали се влюбих. Любовта е силно чуство което съм изпитвала, но никога не съм разбирала. Много исках да ти помогна. Исках си моят приятел, който е адски талантлив и разбира хората около себе си, а не безкрупулният херцог в които се беше превърнал. Направих всичко което можех ... бях с теб във всяка секунда цели 3 месеца, страхувах се да те оставя сам, грижих се за теб само за да задоволя собствената си нужда да видя един приятел в големите ти жълто-кафяви очи... много егоистично нали ? ... Както и да е не постигнах нищо. Една сутрин просто стана пот леглото и дори не ме погледна. Час по късно изнервен се поеви и ми каза "добро утро". Излъга ме за това какво мислиш да правиш, а аз бях прекалено изморена за да ти противореча. Заболя ме. Отнесе се с мен като със старите си ръкавици... но знаеш ли - разбирам те. Аз си исках моят приятел, а ти отдавна го беше убил и вече даже теб те нямаше. Имаше го само хероина. Смисъла на твоят живот от година насам. Никога не съм те разбирала за това ... никога не съм разбирала защо толкова мразиш хората около себе си и защо ги наказваш по толкова болезнен начин. На никои от нас не му беше лесно, всеки имаше проблеми.... Защо се предаде? Не искам отговор. Този отговор ще бъде поредната ти лъжа, а на мен ми омръзна да ме лъжеш...
Все още помня един наш разговор .. Казах ти че ако искаш да ти опиша какво изпитвам към теб ще трябва да изтръгна сърцето си и да ти го подаря .. стига да го искаш. Май те оплаших ? По страшно нещо не беше чувал ? Знам че е така. Чесно казано не ми пука как си се почуствал, аз бях себе си до края. Съвеста ми е чиста, а ти можеш ли да кажеш същото за своята ? - Едва ли... Но както и да е. След като си тръгна ми беше много трудно и тежко. Няма те. Просто те няма .. няма те сега, нямаше те тогава, дори докато беше до мен едва ли си бил там. Намерих човек с които мога да говоря за отношенията си с теб и той ми каза че няма смисъл .... Смисъл... а аз направих толкова много и се жертвах заради теб .. само за да разбера че няма смисъл....Може да прозвучи много жестоко но се надявам да приключиш жалкото си и безсмислено съществуване бързо и безболезнено и никога да не ми се налага да те виждам отново. Съсипа мен и всичко което е било и е можело да бъде. Не те мразя ... омразата е силно и красиво чуство ... движеща сило. По-зле - презирам те и всеки път когато те погледна се сещам не за теб и за това което беше , а за това в какво ме превърна и колко много мъка ми продаде.. Продаде защото за теб никога нищо не е било безплатно .... Продаде ми псевдо връска, подплатена с псевдо любов и псевдо целувки и псевдо секс ... За теб всичко винаги е било просто защото е , а не защото наистина си го искал, а от това боли много. Твоето безразличие уби и малко човещинка останала в мен. Благодаря ти ...