Който е добър по история, нека помогне [Архив]

kalashnik

04-05-2009, 14:54

Здравейте!
Трябват ми отговори на няколко въпроса, който може да помогне ще съм му много благодарна!
Ето ги и тях:

1.Причини и последици от Стогодишната война
:arrow: Причини -
А) Въвеждането на нови оръжия и тактики, които подкопават старата система на феодални армии, опиращи се на тежката кавалерия.
Б) Образуването на първите постоянни армии в Западна Европа от времето на Западната Римска империя.
В) Промяна в ролите на аристокрацията и селяните и важни стъпки във формирането на новите национални монархии.
:arrow: За Англия - За Англия последиците са следните: краят ѝ като континентална сила и начало на разширението ѝ като морска сила:
:arrow: За Франция - 100 годишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са ѝ нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дезинтерия и бандите, които тероризират населението. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Наследникът на Шарл VII, Луи XI, печели от отслабването на благородничеството. Той успява да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт, опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се появява нова Франция.

2.Сравнете функциите и правата на Генералните щати и английския парламент
А) Генералните щати - тяхната роля се променя с времето. Названието им означава "Общо събрание", тоест сърбание на представители на всички провинции в държавата, но тези провинции имат своята автономия и там решават само някои общи въпроси. Генералните щати са съсловна организация, тоест там се работи и гласува по съсловия - духовенство - само висшето; аристокрация - предимно средната, тъй като херцозите и графовете считат, че са над това; и трето съсловие - представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи.
Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от Филип IV по време на конфликта му с римския папа Бонифаций VIII (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след Стогодишната война короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през XV и XVI век те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при Луи XIII, след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им. Едва през май 1789 г. в навечерието на Френската революция те са свикани отново в опит да оправят тежкото положение на кралските финанси. Още през юни традиционната структура се разпада, третото съсловие обявява, че създава Национално събрание и Генералните щати престават да работят.
Б) Английският парламент - много е сложно и не мога да ти помогна.

3.Великата харта на свободите - аричана също Магна Харта (от латински Magna Charta Liberatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел 1689 до Закон на Правото (от англ. Bill of Rights) и началото на Конституционната Монархия в Англия.
Първоначално Великата харта била написана на латински език без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225).
Подписването на Магна харта станало в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.
По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците.
Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.
Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

4.Причини за засилване на кралската власт в Англия -

5.Характерни черти на централизираните монархии - монархическа форма на управление, при която цялата власт в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна, a понякога и духовната власт), де факто и де юре, е съсредоточена в ръцете на монарха. При абсолютната монархия монархът осъществява изпълнителната власт съвместно с правителство, а законодателната - с помощта на различни законосъвещателни органи (изборни или назначаеми). При тази форма на управление липсват каквито и да е способи за ограничения на властта на монарха.
Според официалната доктрина на абсолютната монархия властта на монарха има божествен произход и в някои държави той възглавява не само светското, но и религиозното управление на страната. Такива държави се наричат теократични монархии - например Ватикан и Саудитска Арабия.
6.Кой е заинтересуван от обединението на държавата (по принцип) и защо? - На коя държава имаш предвид?

8-[ 8-[ 8-[