PDA

View Full Version : Е...такова положение как за Бога се оправя???



BigFakeSmile
04-05-2009, 19:54
айде и аз да се оплача
ами...главният проблем е, че от месеци насам всичко ми е безразлично
имам приятел...обича ме...а аз излизам с него, за да си запълня времето
с приятелките ми нищо не е както преди...мисля, че заради мен
просто не ми пука за нищо
ии всичко това е, защото не мога да бъда с момчето, което обичам...
нз..просто много боли ии не мога да се наслаждавам на животеца
често се напивам...за да ми е ''яко''
че и пуша като комин.....общо взето мн на зле отива
развалих си оценките в училище...ще оставам
нз..той ми взе акъла...личността...броя дните до момента, когато ще го видя отново
сънувам го и като се събудя...няма го...и всичко започва отначало
всеки ден излизания...безсмислени...ии даже изневерявам понякога на приятеля си, защото съм се превърнала в безчувствена ку*ка
не виждам смисъл в нищо...
уж съм много силна...но не мога да се взема в ръце...
сега ще ми пишете да се занимавам с хоби..бла..бла..приятели..но толкова месеци..почти година...нищо сякаш не може да е както преди
искам пак да се усмихвам истински
и ясно, че ако аз не си помогна никой не може, но чувствам, че не мога да се справя

Hilary_
04-05-2009, 20:08
Няма невъзможни неща...трудно ще е но ак оти не поискаш да си оправиш живота никой няма да може да ти помогне дори и да иска... замисли се има ли смисъл този начин на живот...?! Не ... нали?! Така никой не впечатляваш а само вредиш на себе си... :? Осъзнай се малко и помисли дали това искаш да бъдеш...?! Искаш ли да загубиш всичко и да си сама накрая...няма смисъл!!! Стегни се малко... не е първия нито последния...!!!

soul1199
04-05-2009, 20:17
ама вие ходилили ли сте с тва момче?или не ти обръща внимание?

BigFakeSmile
04-05-2009, 20:23
ходихме, ноо той замина..
ии да, аз наистина се опитвам, само, че май това, което ми дава надежда е, че пак ще го видя (за месец най много) живея един безсмислен живот сякаш и се надявам на нищото
имам нужда да крещя...просто да изкарам всичко

smiLe49
04-05-2009, 20:42
Аз също бях така.Но пък момчето което аз обичах не ме ебаваше и за крива слива. :-D Ииии въпреки това аз също като теб страдах 5,6 месеца...но изведнъж когато разбрах какви неща говори за мен и за каква ме има нещо в мен сякаш...на секундата се промени....сякаш се събудих от някакъв сън и се замислих какво правя аз ?! Защо страдам за един глупак ?! От онази вечер всичко беше по различно...изведнъж ми изчезна от главата и аз не знам как стана,но мн се радвам... Сега си ми е супер ии не мисля да допускам такива грешки за напред...защото и аз като теб си съсипах живота заради него и сега вече когато мисля нормално се чувставм като няква мега гига глупачка... :? Живей си живота бе момиче,сигурна съм някой ден ще се осъзнаеш и ще разбереш,че само си се съсипвала... :P

BigFakeSmile
04-05-2009, 20:54
амии то....и мен ме прайше на идиот....ама другото как се забравя
аз и сега осъзнавам, че го съсипвам живота си
и олее Боже..колко глупаво звуча

AFT
04-05-2009, 21:10
Опитваш се да привлечеш внимание, не да се оправиш. ;]

BigFakeSmile
04-05-2009, 21:15
не..никакво внимание не ми трябва
даже повечето време искам да съм сама
трябва ми само подкрепа от приятелките ми...ама нещо не я получавам

justbebsi
04-05-2009, 21:23
И аз съм била в твойто положение . Лятото бях безнадежно влюбена в бившия си , заради него си съсипах оценките , не обръштах внимание на приятелите си и се държах ужасно с наще. Не виждах смисъл да живея. Всичко се промени когато отидох на лагер там се забавлявах така както никога досега , запознах се с нови хора , срещнах готини момчета , и искарах незабравими 10 дена . През това време не бях и помисляла за въпросното момче. Като се прибрах в родния ми град и го видях осъзнах 4е съм била много глупава да страдам толкова по него . ](*,) Не могах даже да си спомня какво толкова съм харесвала в нвго. Съветът ми е : забавлявай се , излизай с хора с които ти е приятно , иди на някое различно място и ще видиш 4е ще го забравиш. Ако това не ти помогне , знай 4е времето винаги помага

Whyniser
04-05-2009, 21:56
ходихме, ноо той замина..
ии да, аз наистина се опитвам, само, че май това, което ми дава надежда е, че пак ще го видя (за месец най много) живея един безсмислен живот сякаш и се надявам на нищото
имам нужда да крещя...просто да изкарам всичко
Заприличва на историята на една приятелка..

psychedelic
04-05-2009, 22:00
от това, което прочетох бас ловя, че си на 14 макс 16 години, нали ?

BigFakeSmile
04-05-2009, 22:08
от това, което прочетох бас ловя, че си на 14 макс 16 години, нали ?

да, даже 16 нямам
но тук не става дума за акъл, а за чувства
които не са от рода ""ахх...този батко, колко е як и хубав"
то не е физическо привличане
сила не ми достига, да го преглътна

psychedelic
04-05-2009, 22:13
тва е грешката на българина :-x
в къщи и пред компютъра е много надъхан и всичко си казва, а на живо е някъв мил и затворен.Ако си го харесваш си му го казваш в очите, ако не - обратното.Затова на мен не ми останаха много приятели щото на всичките им казах някои истини, а истината понякога горчи много ;)
Така, че мила квото ти е на сърцето си му го кажи :)

BigFakeSmile
04-05-2009, 22:15
:D :D
ако беше това проблема...щях да му го изкрещя в лицето (въпреки, че го знае)
просто той замина да живее другаде..мноого далеч
не съм толкоз луда...че да страдам по човек с който съм нямала нищо

cherinka
04-05-2009, 22:15
Кофти, а

GossipGirl89
04-05-2009, 22:30
Знам какво ти е общо взето. Аз също доста време боледувах по едно бившо гадже - ако трябва да съм точна 1 година и 3 месеца ми бяха нужни, за да се отърся от мисълта и силните чувства към него. Сега все още имам нещо към него, но то е разбираемо, напълно нормално, защото той ми беше първата истинска любов...и това, което изпитвам в момента е далеч по-слабо от това, което изпитвах преди 5-6 месеца примерно... На мен не знам какво ми помогна - аз до последно си страдах за него и е така изведнъж и аз не знам как стана просто спря да ми дреме, усетих, че вече нито ми липсва, нито изпитвам нужда да говоря с него...усетих, че чувствата ми вече не са това, което бяха... В момента си общуваме и се държим добре един с друг, приятелски настроени сме, но мен вече не ме боли, че ме има само за приятелка, защото просто го преживях :) С времето и ти ще успееш да го превъзмогнеш. Говори с приятелките ти, обесни им, че имаш нужда от тях и нека те подкрепят :)

IndependentGirl
04-05-2009, 22:31
Мисля, че се самонавиваш.. И вместо да се опитваш да си помогнеш и да се оправиш.. ти си навеждаш главата надолу и страдаш повече и се отчайваш още повече.. така докога?! :? Загърбваш приятеля си, който те обича; изолираш се от приятелите ти; разваляш си успеха в училище.. и даже пиеш и пушиш като луда.. :x И всичко това само заради едно момче, с което не ви е писано да сте заедно?! :shock: Сама си проваляш и пропиляваш живота.. и то за нищоо...! :-x

summerlove66
04-06-2009, 07:52
Тццтц .. Милата .. Звучи доста гадно , обаче живота е един .. И за тебе предполагам има още доста време да живееш .. Те хората са го казали " Когато една врата на щастието се затвори , то друга се отваря .. Но докато гледаме в затворената , не можем да видим отворената" .. Така че гледай напред .. Това е нещо като период и ще мине .. Бъдещето е важно , а ти по този начин го съсипваш ..