ScionOfStorm
04-06-2009, 22:19
Мордред
„То се случи, когато
Още живееха Живи
И кулата бе цяла
Оплетена от лиани и гриви.”
Мордред бе името му
И в проклятие бе той роден.
Съдба в нишката му се изплю
И в реки водни трябваше да е хвърлен
..................на водовъртежа роб во плен.
Знам приказката за теб,
Мордред ти казват, ален
Как на твоя крал кръвта.
Знам чий бе този вертеп
Сбърках; видях те сломен.
Прониза светлината с плач
Ала не мрак си самия ти.
Съдбата е истинският палач
Просто зад лицето твое се скри.
Знам приказката за теб.
Чух грифона да реве с жал
И еленът бе разкъсан навек’.
Артур посечен паднал; умрял
Лъчът светлина, побран във човек.
А друг убил заревото.
Завесите падат, заедно с вината
И съдят те, и стрелят с лък на Века.
Огън раздира в коприна небесата
Планините бучат с на стомана ека.
Ала аз знам.
Знам приказката за теб, Мордред
(помня я тук – в огън и лед),
Сине на луна и нещастие.
Никой не се обърна; за никой клет
Не остана ти в злощастното причастие.
„То се случи, когато
Още живееха Живи
И кулата бе цяла
Оплетена от лиани и гриви.”
Мордред бе името му
И в проклятие бе той роден.
Съдба в нишката му се изплю
И в реки водни трябваше да е хвърлен
..................на водовъртежа роб во плен.
Знам приказката за теб,
Мордред ти казват, ален
Как на твоя крал кръвта.
Знам чий бе този вертеп
Сбърках; видях те сломен.
Прониза светлината с плач
Ала не мрак си самия ти.
Съдбата е истинският палач
Просто зад лицето твое се скри.
Знам приказката за теб.
Чух грифона да реве с жал
И еленът бе разкъсан навек’.
Артур посечен паднал; умрял
Лъчът светлина, побран във човек.
А друг убил заревото.
Завесите падат, заедно с вината
И съдят те, и стрелят с лък на Века.
Огън раздира в коприна небесата
Планините бучат с на стомана ека.
Ала аз знам.
Знам приказката за теб, Мордред
(помня я тук – в огън и лед),
Сине на луна и нещастие.
Никой не се обърна; за никой клет
Не остана ти в злощастното причастие.