Flapjack
04-06-2009, 23:09
Такам.. значи искам да споделя едно много хубаво нещо което ми се случи
бях на почивка в египет за 10дни и там се запознах с едно изклюително момиче. По-принцип аз не вярвах в любовта от пръв поглед но ми се случи. Не мислех и че ще мога да се влюбя в момиче по малко с почти 5 години от мен но и това ми се случи.. ( аз съм на 19 а тя е на 15, който е казъл че за любовта няма граници прав е бил)
Та запознах се с едно момиче от естония докато бях в египет тя беше от същтият хотел и много си допаднахме.тя има майка рускиня, а аз съм долу горе добър с руският така че си общувахме на руски. За тези дни изпитах невероятно, безмерно бла бла и тн щастие :). Колкото си мислех че съм голям и сериозен и т.н.( хайде не чак възрастен в пълният смисъл но да) еми не тя успя да ме вдетени дотолкова много че не съм и подозирал. може би вдетени не е точната дума, тя ме накара да усетя че съм жив е по-точно колкото и изтъркано да звучи.
за 10 дни се опознахме до колкото можахме и със всеки изминал ден се привързвахме све повече един към друг. но ето сега египет е зад мен а ние двамата си разменихме координати и се надявам да си пишем и евентуално един ден да се видим от ново.
И да, просто го пиша това за да изразя радостта си от тези моменти и в същото време тъгата към миналото и любовта която е далеч. От време на време като си спомня за нея и ми се стопля сърцето, друг път ме стяга и не мога да дишам...
по принцип аз рядко съм реалист. за мен е или черно или бяло.
според вас има ли смисъл да поддържаме връзка активно и да си пишем и да си правим планове за лятото ( тя да дойде тук или аз там, по принцип имаме възможност), да си пишем от време на време просто така или въобще да се забравим възможно най-бързо и да си продължим с животите. Каквото и да кажете аз съм един променен човек и съм щастлив че имах възможност да бъда с нея пък дори и за малко, дори и никога повече да не се видим.
само аз ли съм така ще всеки следващ път се влюбвам по- силно и по-силно...( мисля че скоро ще започна да получавам паник-атаки заради това... :о )
п.п.: обмислял съм това няколко дни преди да го напиша днес за да съм сигурен в чувствата си.
бях на почивка в египет за 10дни и там се запознах с едно изклюително момиче. По-принцип аз не вярвах в любовта от пръв поглед но ми се случи. Не мислех и че ще мога да се влюбя в момиче по малко с почти 5 години от мен но и това ми се случи.. ( аз съм на 19 а тя е на 15, който е казъл че за любовта няма граници прав е бил)
Та запознах се с едно момиче от естония докато бях в египет тя беше от същтият хотел и много си допаднахме.тя има майка рускиня, а аз съм долу горе добър с руският така че си общувахме на руски. За тези дни изпитах невероятно, безмерно бла бла и тн щастие :). Колкото си мислех че съм голям и сериозен и т.н.( хайде не чак възрастен в пълният смисъл но да) еми не тя успя да ме вдетени дотолкова много че не съм и подозирал. може би вдетени не е точната дума, тя ме накара да усетя че съм жив е по-точно колкото и изтъркано да звучи.
за 10 дни се опознахме до колкото можахме и със всеки изминал ден се привързвахме све повече един към друг. но ето сега египет е зад мен а ние двамата си разменихме координати и се надявам да си пишем и евентуално един ден да се видим от ново.
И да, просто го пиша това за да изразя радостта си от тези моменти и в същото време тъгата към миналото и любовта която е далеч. От време на време като си спомня за нея и ми се стопля сърцето, друг път ме стяга и не мога да дишам...
по принцип аз рядко съм реалист. за мен е или черно или бяло.
според вас има ли смисъл да поддържаме връзка активно и да си пишем и да си правим планове за лятото ( тя да дойде тук или аз там, по принцип имаме възможност), да си пишем от време на време просто така или въобще да се забравим възможно най-бързо и да си продължим с животите. Каквото и да кажете аз съм един променен човек и съм щастлив че имах възможност да бъда с нея пък дори и за малко, дори и никога повече да не се видим.
само аз ли съм така ще всеки следващ път се влюбвам по- силно и по-силно...( мисля че скоро ще започна да получавам паник-атаки заради това... :о )
п.п.: обмислял съм това няколко дни преди да го напиша днес за да съм сигурен в чувствата си.